№ 21
гр. Разград, 19.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в публичното заседание на 20.09.2018 г. в състав:
председател: Атанас Христов,
при секретаря Д.
Г., като разгледа търговско дело
№ 17/2018
г. по описа на Окръжен съд - Разград, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 432, ал.1 КЗ във вр. чл. 477 КЗ
във вр. чл. 45, ал. 1
от ЗЗД във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Образувано е по предявени от И.Н.Н., ЕГН **********, с
адрес *** и П.П.И., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Й.Й. от АК-Търново,
от „Адвокатско дружество – Й.Й., С.Я.“ съдебен адрес ***, пл. Свобода №24,
ет.1, офис №12 СРЕЩУ "Застрахователна компания Олимпик - клон
България" КЧТ, ЕИК 200737120, седалище и адрес на управление: гр.
София 1404, район Триадица, бул. Гоце Делчев No 142-142 А, с представител : П.Т.Е., обективно кумулативно съединени
искове, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 477 КЗ
във вр. чл. 45, ал. 1
от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на всеки един от ищците по 140 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, възникнали по повод настъпило на 21.06.2017г.
пътнотранспортно произшествие, във връзка с което на 07.08.2017г. е настъпила
смъртта на П.И. Б., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху тези суми
от 25.02.2018г. до окончателното изплащане на вземанията.
В исковата молба се твърди, че на 21.06.2017г.
е осъществено ПТП в гр. Разград, по бул. Априлско въстание от К.А.К. - водач на
лек автомобил „Опел Вектра“ рег.№ ***, който нарушил правилата за движение по
пътищата и блъснал велосипедиста П.И. Б., като му причинил смъртта му настъпила
на 07.08.2018г. Сочат, че ответника е застраховател по риска "ГО" на
водача на лек автомобил „Опел Вектра“ рег.№ ***, към датата на ПТП-то. Твърди
се, че ищецът П.П.И. е син, а ищецът И.Н.Н. е фактически съжителник на починалия в ПТП-то. Изложени са твърдения,
че в резултат на смъртта П.И. Б.ищците изпитали негативни изживявания. Изнасят
се данни, че са отправили до ответника претенции на 24.11.2017г., които не са
били удовлетворени до 25.02.2018г. - в предвидения в КЗ тримесечен срок. Претендират
разноски, като ответникът да заплати на адвокатското дружество упълномощено от ищците
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 ЗА.
Ответникът „Застрахователна
компания Олимпик - клон България" КЧТ, редовно уведомен, е
депозирал писмен отговор в срока по чл. 367, ал.1 от ГПК, чрез юрисконсулт Николай
Кожухаров. Релевирани в същия възражения, включително възражение за
съпричиняване. Претендира разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Не е депозирана допълнителна искова молба в срока по
чл.372, ал.1 от ГПК от ищците.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед
нормата на чл. 235, ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие за
установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, ПТП рег. № 125 на ОДМВР - Разград, от който се установява, че
на посочената дата в гр. Разград, по бул. Априлско въстание се е осъществило
ПТП между лек автомобил марка Опел, модел Вектра, с рег. № ***, управляван от К.А.К.,
ЕГН **********, с адрес *** и велосипед управляван от П. И. Б., ЕГН **********,
като последния е в кома с опасност за живота /л.9/.
Приобщен е и протокол за оглед на местопроизшествие от
21.06.2018г. по ДП № 330 ЗМ-173/2017г. по описа на ОДМВР – Разград, с вх. №
2006/2017г. по описа на Окръжна прокуратура – Разград /л.114-128/.
Видно от застрахователна полица за „Задължителна
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите“ № BG/28/116003086487
от 05.12.2016г. издадена от ответника, е че за лек автомобил Опел Вектра с рег.
№ РР1661АТ, за периода от 05.12.2016г. до 24.00 часа на 04.12.2017г., е имал
сключена застраховка Гражданска отговорност /л.30/. Видно от справка от
Гаранционният фонд, че към датата на процесното ПТП горепосоченото полица е
била валидна /л.31/.
Видно от Трудов договор от 28.10.2016г. е че ищецът П.И.П.
от 28.10.2016г. работи на длъжност шофьор на камион с квалификация национален и
международен транспорт на стоки, с работодател със седалище в гр. Братислава,
Словакия /л.45-51/.
Видно от Съобщение за смърт № 23 от 07.08.2018г.
издадено от МБАЛ - Разград, отделение по съдебна медицина, е че П. И. Б.е
починал на 07.08.2017г. в 05.30 ч. /л.11/.
Видно от Удостоверение за наследници на П. И. Б.от е
видно, че негов единствен наследник е синът му
П.П.И. – ищец по делото /л.10/
Видно от заключението на съдебно медицинска
експертиза, което съдът приема като пълно, обективно и компетентно изготвено, е
че /л.108-112, л. 150/:
Установената при аутопсията причина за смъртта на П.Б.е
състоянието на преживяна тежка закрита черепно мозъчна травма и усложненията от
нея. Уврежданията са в пряко причинно следствена връзка с настъпилата смърт. Те
са получени по:
-
общия
механизъм на удар с/върху твърди и тъпоръбести предмети,
-
сътресение
на главата и тялото,
и са
резултат от ударите в МПС и от приземяване на терена с придадена кинетична
енергия.
Видно от заключението на съдебно автотехническа експертиза,
което съдът приема като пълно, обективно и компетентно изготвено, е че
/л.181-201, 301-304/:
На 21.06.2017г. в гр. Разград около 19.00 ч. лек
автомобил Опел Вектра с рег. № РР 1661 АК се движел по бул. Априлско въстание в
посока от центъра на града към изхода в посока към с. Гецово. Пред автомобила в
същата посока се е движел велосипедистът П.И. Б.. На около 140 м. преди
отклонението наляво за с. Благоево автомобилът блъснал велосипедиста. Участъка
от пътното платно бил прав, със суха асфалтова настилка, нормална атмосферна
видимост. Дясното платно на бул. Априлско въстание е еднопосочно Автогара – с. Гецово и има ширина 7.60 м. Същото е
разделено на две ленти чрез единична прекъсната линия М3. Велосипедистът се е
движел близо до десния край на пътното платно в посока от центъра на гр.
Разград към отклонението за с. Благоево. Автомобилът се движел в същата посока
на около 2.11 м. от десния край на пътното платно, като лявата му страна била
на около 0.11 м. в ляво от разделителната линия на пътното платно. Когато
автомобилът се намирал на разстояние около 25.66 м. от велосипедиста и на около
31.54 м. от мястото на удара, велосипедистът се отклонил на ляво и е последвал
удар на задното колело на велосипеда с деяния край на предната броня на
автомобила. Тялото на велосипедиста се е ударило в дясната половина на
предното стъкло на автомобила и е било отхвърлено напред и наляво, като е
минало над тавана на автомобила. Велосипедиста се отклонил наляво, за да
навлезе в лявата лента поради предстоящия ляв завой за Благоево. Той се
отклонил без да се огледа, или ако се е огледал, не е преценил правилно
разстоянието до приближаващия го автомобил, което в момента на на отклоняването
било около 25.66 м. Разстоянието от автомобила до мястото на удара в
този момент 31.54 м. се е оказало по-малко от дължината на опасната зона за
спиране на автомобила /63.08м/, поради което водачът на автомобила при
определената скорост на автомобила около 79.96 км./ч /при разрешена 50 км/ч/, не е имал техническа възможност да спре преди
удара. Ако водачът на автомобила се е движел с разрешената скорост от 50
км/ч, отстоянието на автомобила от мястото на удара в момента на възникване на
опасната ситуация /около 31.54/ би било по-малко от дължината на опасната зона за
спиране на автомобила /31.96 м./, следователно водачът не би имал техническа
възможност да избегне удара чрез спиране. Но поради много малката разлика
между отстоянието на автомобила от мястото на удара и дължината на опасната
зона на спиране при скорост 50 км/ч /0.42м./ скоростта на автомобила в момента
на контакта с велосипедиста би била почти нула и последствията от контакта между
автомобила и велосипедиста не биха били така тежки. Ако велосипедиста преди да
се отклони наляво бе се огледал и бе пропуснал автомобила, както го задължава
чл. 25, ал.1 ЗДвП, би избегнал удара. Водачът не
е можел да избегне удара чрез отклоняване на автомобила, тъй като
необходимото време за реагиране и задействане на кормилната уредба /около 1.2с/
се е оказало много близко до времето на движението на автомобила от началото на
опасната ситуация до удара /около 1.42с/. Дори да се допусне, че водачът е
можел да предприеме отклоняване на автомобила, то ако отклоняването би било
наляво, ударът на велосипедиста би станал в по предната част на велосипеда, а
ако отклоняването би било на дясно, ударът на велосипедиста би станал с лявата
предна част на автомобила. От техническа гледна точка причина за произшествието
е обстоятелството, че след отклоняването на ляво на велосипедиста разстоянието
от автомобила до мястото на удара 31.54 м. се оказало по - малко от дължината на
опасната зона за спиране на автомобила 63.08 м. при опредената му скорост 79.96
км./ч /при разрешена 50 км/ч/ и водачът К.К. не е имал техническа възможност да
избегне удара чрез спиране.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите М.Ц.М., Б.Г.Р., Я.Р.Д., С.Д.Д. и К.А.К..
Свидетелят К.А.К. /деликвент/, сочи че е участвал в
ПТП на 21.06.2017г., в около 19 часа. Управлявал л.а. Опел Вектра със скорост
около 80 км/ч, когато се движел по булевард в гр. Разград, в посока извън
Разград към с. Балкански, като ПТП-то станало преди табелата на излизане от гр.
Разград. Пътят бил от четири ленти, с по две ленти във всяка посока. Свидетелят
се движел с автомобила си в лявата лента за движение, а велосипедиста в
дясната. Когато велосипедиста се намирал на около 30 м. пред управлявания от
свидетеля автомобил, велосипедиста предприел маневра за завиване на ляво за с.
Благоево. Така навлязъл в лентата в която се движел автомобила на свидетеля и
последвал сблъсък /л. 162-164/.
Свидетелят С.Д. сочи, че е пътувал с автомобила си по
процесния път на 21.06.2017г. около 19 часа, било още светло. Описва резултата
от ПТП-то, който не се оспорва от страните /л.150-151/.
Свидетелката Б.Г.Р., сочи че от 2 000г. е в с.
Благоево. Тогава се запознала с ищцата И.Н., която живеела на семейни начала с починалия.
/л.152/.
Свидетелката Я.Р.Д., сочи че преди от преди повече от
15г. ищцата живеела на семейни начала с починалия. Ищецът П.П.И. – син на
починалия, работел в чужбина, но поддържал добри отношения с баща си, въпреки
че не е живеел при него. Много му било мъчно за баща му /л.152-153/.
Свидетелката М.Ц.М. /първи братовчед на ищцата И.Н./,
сочи че ищцата и починалия са живеели на семейни начала от 1997г., като се
грижела за домакинството, а съжителника й носел продуктите. Ищцата много
скърбяла за смъртта на съжителника си,
била подписната от смъртта му, а и след смъртта му средствата не й достигали
/л.153/.
Видно от писмените претенции на ищците пред застрахователя
– ответник и извести за доставяне, е че на 24.11.2017г. ищците отправили
писмени застрахователни претенции по см. на чл. 380 ГПК /л.24-26/. Не се спори,
че в срока по чл. 496, ал.1 от КЗ застрахователя - ответник не се е произнесъл по тези
претенции.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 429, ал.1 от КЗ установява, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя. За да
се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до
застрахователя по риска "ГО" и изтичане на срока за окончателно
произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496, ал.1 от КЗ – 3 месеца, считано от предявяване на претенцията
пред застрахователя.
В настоящото производство са ангажирани доказателства
за заявена писмена претенция пред застрахователя – ответник на 24.11.2017г.
/л.24-26/ като към датата на заявяване на исковете в съда – 06.03.2018г. срокът,
посочен в чл. 496, ал.1 от КЗ е изтекъл. Ето защо, заявените искове следва да се
считат за процесуално допустими.
Правно релевантните факти по отношение на предявените
искове са установяване на договорно правоотношение по договор за застраховка,
покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен между деликвента и ответното
дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни
последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид.
Същите, съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест,
подлежат на установяване от ищеца. В тежест на ответника е да обори
законоустановената презумпция за виновност, залегнала в нормата на чл. 45, ал.2 от ЗЗД.
Безспорно установено е обстоятелството, че ответникът
– застраховател е в застрахователно правоотношение, покриващо риска «гражданска
отговорност» по отношение на процесното МПС. Този факт се потвърждава както от
горецитираната Полица, така и от данните на Информационния регистър към ГФ,
представен по делото, който също удостоверява наличието на сключено
застрахователно правоотношение до доказване на противното по арг. на чл. 574, ал.12 от КЗ. По делото не са ангажирани
доказателства, разрушаващи презумптивната сила на тази разпоредба, поради което
настоящият съдебен състав намира, че към датата на ПТП по отношение на процесното
МПС е налична валидна застраховка, покриваща риска «ГО», сключена с ответното
дружество.
Безспорно се установява факта на осъществяване на
ПТП-то и неговите участници.
Налице е формиран спор между страните по делото
досежно вината като субективен елемент от фактическия състав на деликта. При
съвкупна преценка на ангажираните по делото доказателства, сред които са
протоколи за ПТП и заключенията на САТЕ, показанията на свидетелите-очевидци, настоящият
съдебен състав намира, че вината на водача на процесния лек автомобил – К.А.К. е установена.
К.А.К. е нарушил правилата за движение по пътищата:
- по чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), тъй
като с поведението си създал опасности за движението и поставил в опасност
живота и здравето на хората,
- по чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, тъй като не изпълнил задължението си да
бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
водачите на двуколесни пътни превозни средства и
- по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като при избиране на скоростта на
движение превишил стойността на скоростта, разрешена за движение в населено
място, като се движил със скорост 79, 96 км/ч., при разрешена 50 км/ч.,
и в резултат на това, по непредпазливост причинил смъртта на П.И. Б.,
настъпила на 07.08.2017 г.
К.А.К.
умишлено е нарушил правилата за движение, посочени по-горе и по непредпазливост
и причинил смъртта на пострадалия. К.К. е бил длъжен да предвиди настъпването
на общественоопасните последици и е могъл да ги предвиди. Съзнавал е, че
управлява МПС в чертите на населеното място, съответно превишаването на
допустимата скорост за движение, забелязал е движението на велосипедиста и
въпреки това се е движил с превишена скорост.
Настъпилите вреди /фактът на смъртта/, както и
причинно-следствената връзка между деянието и вредите се установяват от
изслушаната по делото СМЕ.
Със задължителната си
тълкувателна практика: ПП № 4/1961 г. на ВС и ПП № 5/1969 на ВС Върховният съд
е посочил кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в
случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг
и лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи:
взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живелите на
съпружески начала лица. Съгласно ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г., постановено
по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени.
Ищецът П.И. е дете на починалия и преживява тежко
смъртта на баща си, независимо от това че работи в чужбина, като шофьор.
Ищецът И.Н. е фактически съжителник на починалия
/видно от събраните гласни доказателства/. Била установила трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания.
Ето защо, ищците са материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на пострадалия при
ПТП-то.
Доколкото понесените от ищците неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от загубата на починалия им близък,
представляват пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на
репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по
арг. от чл. 52 от ЗЗД. Съгласно Постановление 4/1968 г. на ВС, при
определяне на размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на
ищците, отношенията им с починалото лице и други обстоятелства. Под други
обстоятелства следва да се имат предвид конкретните болки и страдания,
претърпени от ищците.
Настоящият съдебен състав счита, че предвид
интензитета на страданието, вследствие загуба на починалия, справедливо би било
да се присъди сумата от 80 000 лв. на ищеца П.И. и 60 000 лв. на ищцата И.Н. като за
горницата до пълните предявени размери исковете като неоснователни следва да се
отхвърлят.
По
възражението на ответника за съпричиняване.
При проведено насрещно доказване ответникът е
противопоставил възражение за съпричиняване.
При
ангажираните от страните доказателства настоящият съдебен състав намира
заявеното възражение за основателно. Починалият в ПТП - то, съгласно чл. 25
ЗДвП, при предприемане маневра завиване наляво, е трябвало да се убеди, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. В случая той не е сторил това, не се е съобразил с движещия се в
лявата лента автомобил и не го е пропуснал. Като е навлязъл в лявата лента, е
нарушил и разпоредбата на чл. 80, т.2 ЗДвП, съгласно която водачът на велосипед
е длъжен да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение.
Нарушил е и разпоредбата на чл. 5, ал.
1, т. 1 ЗДвП, тъй като с поведението си създал опасности за движението и
поставил в опасност живота и здравето на хората - К.А.К..
С оглед на тези обстоятелства, настоящият съдебен
състав намира, че със собствените си субективни действия пострадалият сам е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Съдът намира, че процентът
съпричиняване е 50% и така с възприетия процент следва да се редуцират
определените по-горе в съдебното решение размери на обезщетенията. Т.е. същите
следва да възлязат на сума от 40 000 лв. за П.И. и 30 000 лв. за И.Н..
По отношение
претенцията за заплащане на мораторна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди съдът намира следното:
Същата има компенсаторен характер и се дължи от
датата, следваща изтичане на предвидения в чл. 496, ал.1 ТЗ срок. Тъй като последния ден от срока -
24.02.2018г. е събота /неприсъствен дан/, то на осн. чл. 72, ал. 2 ЗЗД, срокът
свършва в първия следващ присъствен ден – 26.02.2018г. /понеделник/. Т.е. в
настоящия случай се дължи лихва от 27.02.2018
г. като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител,
при наличие на влязъл в сила съдебен акт. Претенцията за лихви преди тази дата
е неоснователна.
По
разноските:
По искането по чл. 38, ал.2 ЗА.
Съгласно формираната с определение № 163/13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г. на I ГО на ВКС практика
по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, която се споделя от настоящия състав, преценката за
наличие на материална затрудненост при произнасяне по искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА следва да бъде направена с оглед конкретните данни по
делото. При липса на спор между страните достатъчно доказателство за
осъществяването на основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА за безплатна правна помощ представляват съвпадащите
волеизявления на страните по договора за правна помощ, респ. изявлението на
представляваната страна или нейният процесуален представител, ако такъв договор
не е представен. Противната страна в производството, която по правилата на чл. 78 ГПК следва да заплати направените по делото разноски,
разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на
безплатна правна помощ, като носи тежестта да установи, че предпоставките за
представяне на безплатна адвокатска помощ не са налице. Така и Определение № 295 от 16.06.2017 г.
на ВКС по ч. т. д. № 1962/2016 г., I т. о., ТК Определение № 632 от 2.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. №
2136/2016 г., II т. о., ТК.
В настоящия случай ответната страна не оспори
твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ.
Процесуалния представител на ищците е заявил искане да
му се определи възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 във вр. с ал. 1, т.2 ЗА. В представените по делото договори
за правна помощ и съдействие е отбелязано, че процесуалното представителство е
на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА /стр. 32 – за ищцата И.Н., стр. 33 за ищеца П.И./. С оглед уважените
размери на исковете и при съблюдаване Наредба 1/2004 г. минималното адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца П.И. възлиза на сума в
размер на 1 730 лв., а това на процесуалния представител на ищцата И.Н. на 1 430
лв. Сумите следва да се присъдят на адвокатско дружество „Адвокатско дружество
– Й.Й., С.Я.“. Така и Определение № 122 от 19.06.2017 г. на ВКС по т. д. №
3581/2014 г., II т. о., ТК.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК ищците следва да заплатят на ответника
припадащата се част от разноските за депозит за САТЕ, такси за съдебни
удостоверения и юрисконсултско възнаграждение, която сума възлиза на 573.75 лв.
На основание чл. 78, ал.6, във вр. с чл. 83, ал.2 ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд –
Разград, сумата от 2 800 лв. представляваща дължима държавна такса върху
уважения размер на исковете, както и сумата от 309.41 лв., представляваща
разноски за заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице
изготвило СМЕ.
Относно
държавната такса за служебно издаване на изпълнителен лист:
Съгласно
чл. 405, ал.5
ГПК: „За присъдени
суми в полза на държавата съдът издава служебно изпълнителен лист”.
Съгласно чл. 11 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс: „По молба за издаване на изпълнителен лист, както и в случаите на
служебно издаване на такъв, се събира такса 5 лв.”
Ето защо, на основание чл. 405, ал.
5 ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, ответникът следва да бъде осъден да заплати и сумата от 5 лв., в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Въз основа на изложените съображения, съдът,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "Застрахователна
компания Олимпик - клон България" КЧТ, ЕИК 200737120, седалище и
адрес на управление: гр. София 1404, район Триадица, бул. Гоце Делчев No
142-142А, с представител:П.Т.Е. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 477 КЗ във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на И.Н.Н., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 30 000 лв.
/тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в смъртта на П.И. Б., ЕГН ********** в резултат на ПТП, причинено
на 21.06.2017 г.,
в гр.
Разград от К.А.К., ЕГН *********, с постоянен адрес ***, при управлението на лек автомобил „Опел
Вектра“ рег.№ ***, застрахован при "Застрахователна
компания Олимпик - клон България" КЧТ, ЕИК 200737120, по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.02.2018 г. до окончателното им изплащане, като отхвърля искът за
горницата до пълния предявен размер от 140 000 лв., както и отхвърля
претенциите за лихви за забава върху главницата за периода 25.02.2018 г –
26.02.2018 г., включително, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА "Застрахователна
компания Олимпик - клон България" КЧТ, ЕИК 200737120, седалище и
адрес на управление: гр. София 1404, район Триадица, бул. Гоце Делчев No
142-142А, с представител:П.Т.Е. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 477 КЗ във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на П.П.И., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 40 000 лв.
/четиридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в смъртта на П.И. Б., ЕГН ********** в резултат на ПТП,
причинено на 21.06.2017 г., в гр. Разград от К.А.К., ЕГН *********, с постоянен
адрес ***, при управлението на лек
автомобил „Опел Вектра“ рег.№ ***, застрахован при "Застрахователна компания Олимпик - клон България" КЧТ,
ЕИК 200737120, по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.02.2018 г. до окончателното им
изплащане, като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 140
000 лв., както и отхвърля претенциите за лихви за забава върху главницата за
периода 25.02.2018 г. – 26.02.2018 г., включително, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА "Застрахователна
компания Олимпик - клон България" КЧТ, ЕИК 200737120, седалище и
адрес на управление: гр. София 1404, район Триадица, бул. Гоце Делчев No
142-142А, с представител:П.Т.Е. ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 38, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от ЗА на „Адвокатско дружество – Й.Й., С.Я.“
рег. с Решение от 27.12.2005г. по ф.д. № 1688/2005год., ВТОС ВТАК, седалище и
адрес на управление град Павликени, пл. Свобода № 24, БУЛСТАТ № 104659440,
следните суми:
- 1 730 лв. /хиляда седемстотин и тридесет лева/ - представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана адвокатска помощ и съдействие на П.П.И., ЕГН **********,
с адрес ***, на осн.чл. 38, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата,
- 1 430 лв. /хиляда четиристотин и тридесет лева/ - представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана адвокатска помощ и съдействие на И.Н.Н., ЕГН **********,
с адрес ***, на осн.чл. 38, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата,
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.3 и ал. 8 ГПК, П.П.И., ЕГН **********,
с адрес *** и И.Н.Н., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 ГПК на "Застрахователна компания Олимпик - клон България" КЧТ,
ЕИК 200737120, седалище и адрес на управление: гр. София 1404, район Триадица,
бул. Гоце Делчев No 142-142А, с представител:П.Т.Е. сумата от 573.75
лв. /петстотин седемдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/ –
разноски по делото, включващи и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал.2
ГПК, "Застрахователна компания
Олимпик - клон България" КЧТ, ЕИК 200737120, седалище и адрес на
управление: гр. София 1404, район Триадица, бул. Гоце Делчев No 142-142А, с
представител: П.Т.Е. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Окръжен съд – Разград, следните суми:
- 2 800.00 лв. /две хиляди и осемстотин лева/ - представляваща дължима държавна
такса върху уважения размер на исковете,
- 309.41 лв. /триста и девет лева и четиридесет и една стотинки/ -
представляваща разноски за заплатено от бюджета на съда възнаграждение
на вещото лице изготвило съдебно медицинската експертиза,
- 5.00 лв. /пет лева/ - представляваща държавна такса, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Препис от решението да се връчи на
страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд -
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДГ
съдия: