Решение по Търговско дело 27/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Разград, 22.02.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в публичното заседание на 24.01.2019 г. в състав:

председател: Атанас Христов,

при секретаря Д.Г., като разгледа т.д. № 27/2018 г. по описа на Окръжен съд - Разград, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 226, ал.1 КЗ /отм/, във вр. с чл. 267, ал. 1, т. 1 пр.1 и пр.2 и т.3 КЗ /отм./, но приложим съгласно § 22 ПЗР КЗ, обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД.

Образувано е по искова молба, подадена от И.С.И., ЕГН ********** адрес: ***, чрез пълномощника адв. Юрий Веселинов Йорданов от АК- Разград, против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК 121265177, седалище и адрес на управление гр. София 1301, район Възраждане, ж.к. Възраждане, ул. Света София No 7, ет. 5, тел.: 9813122, факс: 9814351, Електронна поща: ***, представители: А. П. Л.
Р.К. Д., начин на представляване: заедно, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 226, ал.1 КЗ /отм/, във вр. с чл. 267, ал. 1, т. 1 пр.1 и пр.2 и т.3 КЗ /отм./, но приложим съгласно § 22 ПЗР КЗ, обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД.

Ищецът моли, след изменение по реда на чл. 214, ал.1 ГПК /л.243/, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:

- 50 000 лв. /петдесет хиляди/ - обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.11.2017 г. /датата на заявяване на застрахователната претенция пред ответника/, до окончателното издължаване,

- сумата от 1 386.81 лева /хиляда триста осемдесет и шест лева и осемдесет и една стотинки/ - представляващи имуществени вреди – разходи за лечение, изразяващи се в закупен имплант на стойност 800,00 лв, ортеза за горен крайник на стойност 360,00 лв., лумбостат код 145 на стойност 78,00 лв., потребителска такса за болнично лечение в размер на 58,00 лв., пътни разходи от гр. Разград до гр. Търговище в размер на 90.81 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.11.2017 г. /датата на заявяване на застрахователната претенция пред ответника/, до окончателното издължаване,

- сумата от 974.80 лв. /деветстотин седемдесет и четири лева и осемдесет стотинки/ - пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането - разликата между дължимото се възнаграждение и изплатеното обезщетение от НОИ за временна неработоспособност, за времето от 19.02.2016г. до 16.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.11.2017 г. /датата на заявяване на застрахователната претенция пред ответника/, до окончателното издължаване,

В исковата молба се твърди, че ищецът е служител на Главна дирекция „Охрана" към Министерството на правосъдието.

На 19.02.2016 г., около 10,00ч. по път II - 49 /между гр.Разград и гр.Търговище/ на км. 8+ 600м. в непосредствена близост преди с. Бистра, обл. Търговище, претърпял ПТП. Управлявания от него специален автомобил „Ситроен Джъмпи" с peг. № *** - собственост на Министерството на правосъдието бил блъснат челно от навлезлия в насрещното платно лек автомобил „Киа Спортидж" с peг. № ***собственост и управляван от В.З.Я., ЕГН **********, адрес: ***, an. 11.

Въпросното МПС „Киа Спортидж" имало валидна застраховка „Гражданска отговорност" в ЗАД „ОЗК Застраховане" АД по застрахователна полица № BG/23/115002994282 от 08.12.2015г., с период на действие от 14.12.2015г. до 13.12.2016г.

След проведено лечение в „Ортопедо-травматологично отделение" при МБАЛ – Търговище, ищецът бил изписан на 29.02.2016г. с диагноза: МКБ S52.01 „счупване на горния край на лакътната кост в ляво, открито".

В резултат от ПТП му били причинени следните телесни повреди:

- открито счупване на лакътната кост на лявата предраменница в областта на лакътната става с разместване на костните фрагменти, което ми причини трайно затрудняване движението на лявата ръка за срок от около 5-6 месеца, представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 1 от НК;

- мозъчно сътресение, протекло с пълна загуба на съзнанието, което ми причини разстройство на здравето временно опасно за живота и също е средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 1 от НК;

- контузия на главата, гръдния кош и таза.

Деянието и вината на водача на МПС и причинно-следствената връзка били установени с присъда № 45, постановена на 20.09.2017г. по НОХД № 1336/2016г. по описа на Районен съд - Търговище, изменена с Решение № 1 от 09.01.2018г. по ВНОХД № 218/17г. по описа на Окръжен съд - Търговище. Присъдата е окончателна и е влязла в сила на 09.01.2018г.

В резултат на претърпяното ПТП се наложило ищецът да закупи имплант на стойност 800,00 лв., ортеза за горен крайник на стойност 360,00 лв., както и лумбостат код 145 на стойност 78,00 лв. Освен това за престоя си в болницата заплатил потребителска такса в размер на 58,00 лв. За издаването на болнични листове и контролни прегледи му се наложило да пътува до гр. Търговище общо 5 пъти, съответно на датите - 08.04.2016г., 03.05.2016г., 01.06.2016г., 29.06.2016г. и 03.08.2016г. За тези посещения пътувал с личния си автомобил „Опел Вектра" с peг. № РР7444АС. Разходите му за тези пътувания са в общ размер на 90.81 лв. Така всички имуществени вреди за направени разходи за лечение възлизали на сумата от 1 386.81 лева.

След като го изписали от болницата ищецът бил в болнични в продължение на 6 месеца. Налице била разлика в заплатата която получавал преди катастрофата и отпуснатото му обезщетение от НОИ през времето на неработоспособността му. Така за периода от 19.02.2016г. до 16.08.2016г. получил 974.80 лв. по-малко пари поради невъзможността му, да ходи на работа.

Сочи, че в резултат на описаната фактическа обстановка и на основание разпоредбите на Кодекса за застраховането е налице обективна отговорност от ответника за пълно покриване на всички неимуществени вреди - болки и страдания, остра реакция на стрес и промяна в нормалния ритъм на живот, в следствие на причинените му пряко телесни увреждания.

Поради претърпяното счупване на горния край на лакътната кост и късните усложнения, може да се счита, че оздравителният процес още не приключил, предстои още дълго лечение и се налага спазването на щадящ двигателен режим. Това съществено засягане на състоянието на здравето му и ограниченията и промените на обичайния му ритъм и начин на живот изискват определяне на достатъчно по размер обезщетение, което да го овъзмезди и във всички случаи по-високо от това за увредени лица, при които оздравителния процес след ПТП е приключил и не са останали след приключването му неблагоприятно за здравето му последици.

За обезщетяване на претърпените имуществени и неимуществени вреди ищецът предявил писмена застрахователна претенция към ответника с техен вх. № 322/21.11.2017г. като е заведена щета № 0411-770-0002-2017. Било му направено предложение за заплащане на обезщетение в размер на 7000,00лв. които не отговаряло на претенцията му.

Претендира разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца. Претендира разноски.

Депозирана е допълнителна искова молба в срока по чл.372, ал.1 ГПК от ищеца, с която се поддържа първоначалната.

В срока по чл. 373, ал.1 ГПК е постъпил отговор на допълнителна искова молба от ответника. Със същия се поддържа изложеното в подадения отговор на исковата молба.

В съдебно заседание, при редовност в призоваването, ищецът не се явява. Явява се пълномощника му адвокат Юрий Йорданов от АК – Разград, който поддържа исковите претенции и претендира разноски.

Ответникът, в открито съдебно заседание при редовност в призоваването, чрез процесуалния си представител адвокат Ивац Илиев от АК – София оспорва предявените искове и претендира разноски. Депозира и подробна писмена защита.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, намира от фактическа страна следното:

С присъда № 45 от 12.09.2017г. по НОХД № 1336/2016г. по описа на РС - Търговище, частично изменена с окончателното Решение с Решение № 1 от 09.01.2018г. по ВНОХД № 218/2017г. по описа на ОС – Търговище /л.14-40/, В.З.Я. е признат за ЗА ВИНОВЕН в това, че на 19.02.2016г. при управление на собственото си моторно превозно средство – лек автомобил „Киа Спортидж“ с рег. № ***на път II – 49, около км.8+600, на около 650 метра след с.Бистра, общ.Търговище, в посока гр.Търговище – гр.Разград, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:

- чл.8, ал.1 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго“;

- чл.20, ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“;

- чл.20, ал.2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“

и по непредпазливост причинил телесни повреди на повече от едно лице, а именно: на П.П.Д. - две средни телесни повреди - счупване на шилестия израстък на първи гръден прешлен, с което му е причинено трайно затрудняване движението на снагата и счупване на лъчевата кост на дясната предраменница в областта до гривнената става, с което му е причинено трайно затрудняване движението на десния горен крайник; на Диян Красимиров Йовчев - една средна телесна повреда – счупване на капачката на лявата колянна става с разместване на костни фрагменти, с което му е причинено трайно затрудняване движението на левия долен крайник и на И.С.И. - две средни телесни повреди - открито счупване на лакътната кост на лявата предраменница в областта на лакътната става с разместване на костните фрагменти, с което му е причинено трайно затрудняване движението на левия горен крайник и мозъчно сътресение, протекло с пълна загуба на съзнанието, с което му е причинено разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл.343, ал.3, б.“а“ във вр. с ал.1, б.“б“ във вр. с чл.342, ал.1 във вр. с чл.129, ал.1 от НК във вр. с чл.8, ал.1 във вр. с чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП му е наложено наказание

На основание чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за съда разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Предвид обвързващата сила на постановения в наказателното производство съдебен акт съдът приема за установен фактическия състав на чл. 45 ЗЗД осъществен от водача на автомобила „Киа Спортидж“ с рег. № Т 5157 СТ.

В случая е безспорно, че ответникът е обвързан от договор за застраховка "Гражданска отговорност" от 08.12.2015г. обективиран в застрахователна полица № BG/23/115002994282 за л. а. „Киа Спортидж" с peг. № Т 5157 СТ, с който за срока на застрахователно покритие 14.12.2015 г. - 13.12.2016 г. се задължил да покрие в границите на уговорената застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди /л.8/.

От Епикриза по ИЗ № 7837/2016 на "МБАЛ-Търговище" АД, се установява, че ищецът е постъпил на 19.02.2016 г. в Ортопедо-травматологично отделение на лечебното заведение, като му е поставена диагноза: Счупване на горния край на лакътната кост в ляво, открито. Назначено му е било оперативно лечение и на 29.02.2016 г. е изписан от лечебното заведение с подобрение /л.43/.

Видно от заключението на съдебно медицинската експертиза, което съдът приема, като пълно, обективно и компетентно изготвено /л. 190-192, 214-215/, е че при процесното ПТП на 19.02.2016г. ищецът е получил:

- открито счупване на лявата лакътна кост в областта на лакътната става с луксация на лакътната става. Същото е причинило трайно затрудняване движението на лявата ръка със среден срок за възстановяване около 5-6 месеца. След възстановяване движението на лявата ръка в областта на счупването ще остане болеви синдром за по-продължителен период от време, който ще се проявява при по-ниски температури. В момента оздравителния процес е завършил, като в областта на лакета по задната му повърхност има лек оток и не може да изпъне напълно лакътната става,

- нарушаване на целостта на тазовия пръстен поради дисхизиа на лонното съчленение в областта на двете срамни кости на таза. Това увреждане е причинило на пострадалия затрудняване движението на двата долни крайника за срок от около 2.5-3.5 месеца, като придвижването се е извършвало с помощта на помощни средства. По отношение на това увреждане не е извършвано оперативно лечение – поставен е бил пристягащ колан – превръзка,

- мозъчно сътресение с изпадане в пълно безсъзнателно състояние. То е било от порядък на няколко минути /5-10 м./, но независимо от времетраенето на пълна загуба на съзнанието е обусловило за пострадалия разстройство на здравето временно опасно за живота.

В заключението се сочи, че по време на ПТП ищецът е бил с поставен предпазен колан. При непоставен предпазен колан уврежданията по гръдния кош и корема биха били много по-тежки в тези области от политането напред при произшествието и удари във волана на автомобила.

Видно от заключението на съдебно автотехническата експертиза, което съдът приема, като пълно, обективно и компетентно изготвено /л. 194-210, 241-243/, е че:

Най вероятния механизъм но процесното ПТП е следния:

На 19.02.2016 г., около 10,00 – 10:15 ч. специален автомобил Ситроен Джъмпи с рег. № ***, управляван от И.И. се е движил по път II-49 /между гр.Разград и гр.Търговище/, по посока към Търговище със скорост до около 85 км/ч. По същото време лек автомобил КИА Спортидж с рег. № Т 5157 СТ, управляван от В.Я. в обратна посока се е движил със скорост около и над 92.5 км/ч. На около 650 м. след табелата за край на с. Бистра /при движение към Разград/ л.а. КИА Спортидж е започнал да навлиза в лентата за насрещно движение. Възникнал е удар между предните леви части на автомобила. Ударът е бил челен, кос, изцяло в лентата предназначена за движение на автомобил Ситроен. След удара двата автомобила са се преместили до местата, където са намерени при огледа. В резултата на произшествието на двамата водачи и пътниците в автомобилите Галина Янева и П.Д. са получили травматични увреждания, а на двете МПС са нанесени материални щети. Основна причина за нарушаване на устойчивото движение на л.а. КИА са действията на В.Я. с органите за управление на автомобила.Скоростта на движение на л.а. КИА към началото на удара с автомобил Ситроен е 92.5 км/ч. Скоростта на движение на автомобил Ситроен към началото на удара с л.а. КИА е била около 36.7 км/ч. Според данните в делото автомобил Ситроен Джъмпи е бил с предпазни въздушни възглавници. Най вероятно поради техническа неизправност те не са се задействали при възникване на удара. Анализът на доказателствата в делото показва, че причина за нарушаване на устойчивото движение на л.а. КИА в завоя са действията на неговия водач с органите за управление на автомобила. Водачът на л.а. КИА е имал техническа възможност да намали скоростта, ако е действал внимателно с органите за управление на автомобила. Ако водачът на л.а. КИА го е управлявал със скорост до 90 км/ч и е действал с органите за управление на автомобила съобразно характера на пътя и състоянието на пътната настилка той бил имал техническа възможност да премине през хоризонталната крива без да настъпи странично унасяне на превозното средство и без да навлиза в лентата за насрещно движение. От сравняването на отстоянието на автомобил Ситроен към момента, когато водачът му е забелязал опасност за движението – 88.16 м. с опасната му зона за спиране за скорост на движение 85 км/ч – 99.7 м. следва извода, че И.И. не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. В делото няма данни по двата автомобила да е имало технически неизправности, които да са причина за възникване на произшествието на 19.02.2016г.. По автомобил „Ситроен Джъмпи“ е имало неизправности на системата за задействане на предпазните въздушни възглавници.

Видно от представените болнични листове на ищеца е че същият е бил в отпуск поради временна неработоспособност за периода от 19.02.2016г. до 16.08.2016г. /л. 74-79/.

Видно от заключението на съдебно икономическата експертиза, което съдът приема, като пълно, обективно и компетентно изготвено /л. 142-145, 151/, е че:

Разликата между дължимата заплата на ищеца за периода от 19.02.2016г. до 16.08.2016г. и реално полученото обезщетение от НОИ е в размер на 974.80 лв. Извършените разходи, свързани с пътуването на ищеца до МБАЛ Търговище и обратно, за дните 08.04.2016г., 03.05.2016г., 01.06.2016г., 29.06.2016г. и 03.08.2016г. са в размер на 90.81 лв.

Видно от представените медицински документи в т.ч. препис от Лична амбулаторна карта, амбулаторни листи, болнични листове, искане за образно изследване, епикриза /л. 64-79/, е че ищецът нееднократно е пътувал до гр. Търговище във връзка с лечението си.

Видно от представените фактури и фискални бонове, е че ищецът е направил разноски в общ размер на 1 296 лв., както следва: закупен имплант на стойност 800,00 лв., ортеза за горен крайник на стойност 360,00 лв., лумбостат код 145 на стойност 78,00 лв., потребителска такса за болнично лечение в размер на 58,00 лв. /л. 80-83/.

В своите показания свидетелят П.П.Д., сочи че към момента на катастрофата е работил заедно с ищеца към ГД Охрана в гр. Разград. Пътували от гр. Разград за гр. Търговище с управлявания от ищеца служебен автомобил Ситроен Джъмпи. Преди с. Бистра на завой в тяхната лента навлязъл насрещно движещ се автомобил, след което двата автомобила се сблъскали. Лакътната кост на ищеца била пробила якето и се виждала да стърчи. Свидетелят е категоричен, че по време на катастрофата водачът на автомобила в който е пътувал – ищецът И.С.И. е бил с предпазен колан.

В своите показания свидетеля В.З.Я. /делинквент – л. 238 - 241/, сочи че след удара се е отворила въздушната възглавница в неговия автомобил и го ударила в лицето, поради което след това не помни. В последствие като се е поосъзнал, излязъл и видял че е ударил автомобил на съдебна охрана. Тогава и видял че в другия автомобил освен шофьора нямало други хора. Въпросния шофьор нямал поставен предпазен колан.

В своите показания свидетеля Д.И. /съпруга на ищеца л. 153-154/, сочи че към 10.30 ч. на 19.02.2016г. по телефона й се обадили колеги на съпруга й и я уведомили че е претърпял ПТП. След това тя го посетила в болницата в гр. Търговище. Там му направили операция на ръката. Престоят му болницата бил от 9 дни. След това го изписали. Тъй като ищецът не можел да се обслужва сам, свидетелят напуснал работа за да се грижи за него. Възстановяването продължило 4-5 месеца, като ръката му не се възстановила напълно. И към момента на периоди изпитвал силни болки в лявата ръка. Изпадал в депресивни състояния, тъй като останал полуинвалид и не бил както преди. Направили разноски за медицински материали необходими за възстановяването му – 800 лв.за имплант, 360 лв. за шина, 78 лв. за колан. След това ходили с автомобил на контролни прегледи в болницата в гр. Търговище.

Показанията на свидетелят Д.И., съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК, но им дава вяра доколкото почиват на преки лични впечатления и кореспондират със неоспорено заключение на съдебно медицинската експертиза, както и останалите доказателства по делото.

Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

По допустимостта:

Предявените преки искове са допустими, предвид подържаните твърдения, като правото на иск е надлежно упражнено.

По същество:

Претенциите за обезщетение на ищеца се основават на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" сключен между ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД и собственика на л. а. „Киа Спортидж" с peг. № Т 5157 СТ. Договорът е сключен на 08.12.2015 г. /л.8/, т.е. преди влизане в сила на Кодекса за застраховането /обн. ДВ бр.102/29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г./, а произшествието настъпило на 19.02.2016 г. Съгласно § 22 ПЗР на КЗ /2016 г./ за застрахователните договори, сключени преди влизане в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от КЗ (отм.), освен ако страните договорят нещо друго след влизане в сила на този кодекс. Предвид това приложими към спорното материално правоотношение са разпоредбите на КЗ (отм.), а исковете на ищеца намират своето правно основание в чл. 226, ал.1 КЗ (отм.).

В отменения Кодекс за застраховането /2005 г./ не се съдържа разпоредба задължаваща пострадалия да предяви своите претенции за обезщетение пред застрахователя и това да е поставено като процесуална предпоставка за предявяването на иск по съдебен ред. Такова условие е въведено с чл. 498, ал.3 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, която разпоредба няма обратно действие и съобразно §22 от ПЗР неговите разпоредби са приложими за сключени договори "Гражданска отговорност" след влизането му в сила. Въпреки това, ищецът съгласно чл. 498, ал.1 КЗ е отправил пред застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ Същата е с вх. № 322 от 21.11.2017г. /л. 9-11/.

Съгласно чл. 223, ал.1 КЗ (отм.) с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да плати обезщетение, което застрахованият дължи на трето лице по силата на своята гражданска отговорност. В съответствие с чл. 257, ал.1 КЗ (отм.) обект на застраховане при задължителната застраховка на автомобилистите "Гражданска отговорност" е отговорността на застрахованите физически и юридически лица за причинени от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС.

Разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за причинените вреди. Правото е предпоставено от валидна към датата на събитието застраховка "Гражданска отговорност", покриваща отговорността на причинителя на вредите и осъществяване фактическия състав на чл. 45 ЗЗД-противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. На основание чл. 45, ал.2 ЗЗД вината на причинилия вредите се предполага до доказване на противното.

Претендираните обезщетения произтичат от следните обстоятелства: причинна връзка от виновно и противоправно деяние на лице-виновен водач при ПТП, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника. Твърди се, че от деянието са настъпили неимуществени вреди /болки и страдания/ от посочените увреждания; както и имуществени вреди - разходи за лечение; както и пропуснати ползи от неполучени трудови възнаграждения.

Безспорно е установено по делото, че ответникът е застраховател по "ГО на автомобилистите" на виновния водач.

В случая е налице влязло в сила присъда, която е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието /чл. 300 ГПК/, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно, настоящият съд е длъжен да приеме, че деянието на виновния водач е извършено така както е прието във влязлата в сила присъда, както и че това деяние е противоправно и виновно. Поведението на пострадалия /ищеца/ не е предмет на присъдата, като в случая евентуално съпричиняване не е елемент от състава на престъплението. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици на деянието, с оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, следва да се установят конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на предявения срещу застрахователя иск. Без значение е дали за същите са събрани доказателства в хода на наказателното производство /решение № 85 от 03.08.2016 г по т.д.№ 1047/15 г на ВКС, II ТО, решение № 55 от 30.05.2009 г по т.д.№ 728/08 г на ВКС, I ТО и решение № 43 от 16.04.2009 г по т.д.№ 648/08 г на ВКС, II ТО/.

В случая при наличие на влязла в сила присъда, реално спорът между страните се концентрира около въпроса за евентуално съпричиняване от ищцата на ПТП и за размера на обезщетението.

По иска за неимуществени вреди.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 ЗЗД).

На основание чл. 267, ал.1 КЗ (отм.) застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" покрива отговорността на застрахования за всички причинени на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането до размера на застрахователната сума. Неимуществените вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения, а според формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество /така и Решение № 248 от 2.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 1565/2017 г., I т. о., ТК/. Съдът е длъжен да ги обсъди и въз основа съвкупната им оценка да обоснове извод за размера на съответстващото обезщетение /ППВС № 4/1968 г./.

Относимо обстоятелство е и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра за справедливост /решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният еквивалент на вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г., следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност /решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде размерът на обезщетението надлежно обоснован респ. справедлив.

Съгласно решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, II ТО, при определяне на дължимото обезщетение следва да се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Разбирането, че лимитите на застраховане нямат самостоятелно значение, а могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на критерия за справедливост е застъпено и в решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, I ТО. Според решение № 179/29.01.2016 г. по т. д. № 2143/2014 г. на ВКС, I ТО, застрахователните лимити са само индиция, а не абсолютен критерий за икономическите условия, поради което преценката за тяхната динамика не води до нарушаване на принципа за равенство на субектите, претърпели неимуществени вреди от непозволено увреждане. Така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 248 от 2.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 1565/2017 г., I т. о., ТК.

Лимитите на застрахователните суми за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт към релевантния в случая момент, съгласно чл. 266, т.1 КЗ отм, са:

а) 2 000 000 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице;

б) 10 000 000 лв. за всяко събитие при две или повече пострадали лица.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че получените от ищеца травматични увреждания - подробно описани в горепосочената СМЕ произтичат от процесното пътно-транспортното произшествие и се намират в причинно-следствена връзка с него.

От получените травматични увреждания ищецът безспорно е претърпял болки и страдания, които са били интензивни. Увреждането се е отразило не само върху физическото състояние на ищеца, но и върху неговото психично здраве. Това довело до затруднения не само в ежедневието и неудобства в личното обслужване, поради ползването помощта на близки, но и променило начина му на живот. Видно от СМЕ /л. 191 долу и л. 192 горе/, независимо че оздравителния процес е завършил, в областта на лакета по задната му повърхност все още има лек отток /почти три години след ПТП-то – бел. РОС/ и не може да се изпъне лакътната става. Това от своя страна, видно от гласните доказателства - свид. Д.И. /л. 153-154/, се отразявало неблагоприятно и на психиката на ищеца, тъй като здравословното му състояние и към момента не било както преди ПТП-то.

Поради гореизложеното, като общ справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди трябва да се приеме сумата от 50 000 лева. Тази сума адекватно отстранява негативните изживявания от уврежданията.

По отношение на иска за имуществени вреди.

Безспорно ищецът е имал загуби от разходи за лечение.

Разходите във връзка с лечението са доказани с фактури, фискални бонове, гласни доказателства и заключението на СИЕ. Същите са както следва:

- извършените разходи свързани с пътуването на ищеца до МБАЛ Търговище и обратно, за дните 08.04.2016г., 03.05.2016г., 01.06.2016г., 29.06.2016г. и 03.08.2016г. на стойност 90.81 лв.,

- закупен имплант на стойност 800,00 лв.,

- ортеза за горен крайник на стойност 360,00 лв.,

- лумбостат код 145 на стойност 78,00 лв.,

- потребителска такса за болнично лечение в размер на 58,00 лв.

Общо 1 386.81 лв.

Не се спори, че горните са били необходими във връзка с лечение на уврежданията на ищеца причинени му от процесното ПТП. Предвид това съдът приема посочената сума съставлява за ищеца имуществена вреда, намираща се в причинно-следствена връзка с произшествието, подлежаща на репариране от ответника съобразно чл. 257, ал.1 КЗ (отм.).

Ето защо, претенцията за 1 386.81 лева е основателна.

По иска за пропуснати ползи.

Претендираната вредата е разликата между нетно трудовото възнаграждение, което ищецът би получил и полученото обезщетение за временна неработоспособност. В тежест на ищеца е да докаже размера, с който би се увеличил патримониумът му от нереализирания доход от трудово/служебно правоотношение.

Не се спори, че в претендирания период ищецът е бил служител към Главна дирекция „Охрана“ към министерство на правосъдието.

По делото е безспорно установено от представените болнични листове, че за периода от 19.02.2016г. до 16.08.2016г., ищецът се е намирал в отпуск поради временна неработоспособност, поради уврежданията му причинени при процесното ПТП.

Видно от заключението на СИЕ, че разликата между дължимото на ищеца възнаграждение и изплатеното обезщетение от НОИ за временна неработоспособност, за времето от 19.02.2016г. до 16.08.2016г., е в размер на 974.80 лв.

Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск се явява основателен за сумата от 974.80 лв. и като такъв следва да бъде уважен.

Относно претендираната лихва върху главниците на исковете, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция пред ответника – 21.11.2017г.

Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, считано от деня на увреждането. Доколкото отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента, разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД ще се приложи и по отношение на застрахователя (така Решение № 200 от 22.11.2010 г., по т.д. № 84/2010 г., II ТО на ВКС, решение № 6 от 28.01.2010 г. по т. д. № 705/2009 г., решение № 72 от 30.04.2009 г. по т. д. № 475/2008 г., решение № 97 от 06.07.2009 г. по т. д. № 745/2008 г. и решение № 175 от 28.10.2010 г. по т. д. № 54/2010 г., всички на II ТО на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК).

В случая ищецът претендира законна лихва върху претендираните главници считано от дата 21.11.2017г., която е след датата на деликта, както и след извършването на разноските за лечението и пропуснатите ползи. С оглед диспозитивното начало въведено с чл. 6, ал.2 ГПК, законната лихва върху претендираните главници следва да се присъди, както е поискал ищеца - считано от 21.11.2017г.

По възражението за съпричиняване.

Съгласно чл. 51, ал.2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Съпричиняването има обективен характер и принос по смисъла на законовата норма е налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за настъпване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди, независимо дали е действал или бездействал виновно. Приложението на чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т.е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат /ППВС № 17/1963 г./.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът е направил възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване от страна на пострадалия - пътуване без поставен обезопасителен колан, в нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал.1 ЗДвП.

В тежест на ответника е да докаже, че с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът не би се стигнало до уврежданията.

Като защитно средство по предявения иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), с цел намаляване отговорността му към ищеца и на основание чл. 154, ал.1 ГПК ответникът, при условията на главно и пълно доказване следва да установи наведеното в процеса възражение за съпричиняване, в частност ищецът да е бил без поставен обезопасителен колан в нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал.1 ЗДвП и по този начин допринесъл да настъпване на вредите.

По делото е установено, че управлявания от ищеца автомобил е бил с фабрично оборудван с обезопасителен колан за мястото заемано от ищеца.

Свидетелят П.П.Д. /без дела и родство със страните/, който е пътувал заедно с ищеца в автомобила е категоричен, че ищецът И.С.И. е бил с предпазен колан. Тези показания съвпадат и със заключението на СМЕ, в което се сочи, че по време на ПТП ищецът е бил с поставен предпазен колан. При непоставен предпазен колан уврежданията по гръдния кош и корема биха били много по-тежки в тези области от политането напред при произшествието и удари във волана на автомобила.

Следва да се изтъкне, че в своите показания свидетеля В.З.Я. /делинквент/, сочи че след удара се е отворила въздушната възглавница в неговия автомобил и го ударила в лицето, поради което след това не помни. В последствие като се е поосъзнал, излязъл и видял че е ударил автомобил на съдебна охрана. Тогава и видял че в другия автомобил освен шофьора нямало други хора. Въпросния шофьор нямал поставен предпазен колан. Т.е. свидетелят не е придобил впечатления непосредствено след ПТП-то, а е имало времеви интервал, в който не е помнил нищо в следствие на удара от въздушната възглавница. Едва след като се е „поосъзнал“ е видял че шофьора на другия автомобил е без колан и в този автомобил вече не е имало други хора освен шофьора. Т.е. напълно логично е в последващ момент след ПТП-то ищецът да е премахнал обезопасителния си колан.

Неоснователно е и становището на ответника, че след като въздушните възглавници на управлявания от ищеца автомобил не са се отворили, то това означавало че не е бил поставен предпазния колан. В точка 1.6 от заключението на съдебно автотехническата експертиза, което съдът приема за пълно обективно и компетентно изготвено е посочено, че най-вероятно поради техническа неизправност въздушните възглавници в управлявания от ищеца автомобил не са се отворили /л.208 долу и л. 209 горе/. Вещото лице при изслушването му в о.с.з. /л.242/ отново заявява, че най-вероятно неотварянето на въздушната възглавница се дължи на техническа неизправност, но не може категорично да посочи причината за неотварянето – дали това е техническата неизправност или непоставянето на предпазен колан.

Снимковия материал от извършения оглед на ПТП-то, също не може по категоричен начин да установи, че към момента на сблъсъка ищецът е бил без поставен колан.

Така събрания доказателствен материал не обосновава безспорен и категоричен извод към момента на ПТП ищеца да е бил без поставен колан и по този начин да е допринесъл за настъпване на вредите, съответно какъв е приносът. Предвид това съдът намира за недоказано наведеното от ответника възражение за съпричиняване, поради което и не е налице основанието по чл. 51, ал.2 ЗЗД за намаляване определения размер на обезщетенията.

Едва в писмената защита ответникът сочи, че ако се приеме че неотварянето на въздушните възглавници не се дължи на непоставен предпазен колан, а се дължи на техническа неизправност, то отново би се стигнало до приложението на чл. 51, ал.2 ЗЗД, тъй като ако се бяха отворили въздушните възглавници ищецът би претърпял само уплаха. На първо място, съдът намира че това възражение е преклудирано, тъй като единственото възражение за съпричиняване въведено в срока за отговор бе относно непоставен предпазен колан. Дори и да се приеме, че възражението за съпричиняване поради неизправност на въздушните възглавници не е преклудирано, то същото се явява недоказано. Това е така, тъй като ответникът не ангажира абсолютно никакви доказателства в подкрепа на твърдението си, че ако въздушните възглавници се бяха отворили, то ищецът би претърпял единствено уплаха.

При доказан фактически състав на деликта и недоказано съпричиняване от ищеца съдът следва да се присъди пълния размер на обезщетенията.

По разноските и таксите.

На основание чл. 83, ал.1, т.4 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски. Предвид това, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Разград, сумата от 2 105.47 лв. представляваща държавна такса за исковете, както и сумата от 152.49 лв. представляваща заплатена от бюджетните средства на съда разноски за вещото лице изготвило съдебно икономическата експертиза.

Съгласно чл. 405, ал.6 ГПК: „За присъдени суми в полза на държавата съдът издава служебно изпълнителен лист”.

Съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс: „По молба за издаване на изпълнителен лист, както и в случаите на служебно издаване на такъв, се събира такса 5 лв.”

Ето защо, на основание чл. 405, ал. 6 ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, ответникът следва да бъде осъден да заплати и 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

С оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 2 000 лева представляваща деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК 121265177, седалище и адрес на управление гр. София 1301, район Възраждане, ж.к. Възраждане, ул. Света София No 7, ет. 5, тел.: 9813122, факс: 9814351, Електронна поща: ***, представители: А. П. Л.
Р.К. Д., начин на представляване: заедно ДА ЗАПЛАТИ на И.С.И., ЕГН ********** адрес: ***, следните суми:

1. 50 000 лева /петдесет хиляди лева/ – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ от причинените му:

- открито счупване на лявата лакътна кост в областта на лакътната става с луксация на лакътната става,

- нарушаване на целостта на тазовия пръстен поради дисхизиа на лонното съчленение в областта на двете срамни кости на таза,

- мозъчно сътресение с изпадане в пълно безсъзнателно състояние,

вследствие на ПТП, настъпило на 19.02.2016 г., по път II - 49 /между гр.Разград и гр.Търговище/ на км. 8 + 600м. в непосредствена близост преди с. Бистра, обл. Търговище, виновно причинено от водача В.З.Я., ЕГН **********, адрес: ***, aп. 11, при управление на л.а. „Киа Спортидж" с peг. № Т 5157 СТ, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответника със застрахователна полица № BG/23/115002994282 от 08.12.2015г. валидна от 14.12.2015г. до 13.12.2016г., ведно със законната лихва от 21.11.2017г. до окончателното заплащане на обезщетението, на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм/, във вр. с чл. 267, ал. 1, т. 1 пр.1 КЗ /отм./, но приложим съгласно § 22 ПЗР КЗ, обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД,

2. 1 386.81 лева /хиляда триста осемдесет и шест лева и осемдесет и една стотинки/ - застрахователно обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, включващи:

- закупен имплант на стойност 800,00 лв.,

- ортеза за горен крайник на стойност 360,00 лв.,

- лумбостат код 145 на стойност 78,00 лв.,

- потребителска такса за болнично лечение в размер на 58,00 лв.,

вследствие на ПТП, настъпило на 19.02.2016 г., по път II - 49 /между гр.Разград и гр.Търговище/ на км. 8 + 600м. в непосредствена близост преди с. Бистра, обл. Търговище, виновно причинено от водача В.З.Я., ЕГН **********, адрес: ***, aп. 11, при управление на л.а. „Киа Спортидж" с peг. № Т 5157 СТ, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответника със застрахователна полица № BG/23/115002994282 от 08.12.2015г. валидна от 14.12.2015г. до 13.12.2016г., ведно със законната лихва от 21.11.2017г. до окончателното заплащане на обезщетението, на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм/, във вр. с чл. 267, ал. 1, т. 1 пр.2 КЗ /отм./, но приложим съгласно § 22 ПЗР КЗ, обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД,

3. 974.80 лева /деветстотин седемдесет и четири лева и осемдесет стотинки/ - застрахователно обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането - разликата между дължимото се възнаграждение и изплатеното обезщетение от НОИ за временна неработоспособност, за времето от 19.02.2016г. до 16.08.2016г., вследствие на ПТП, настъпило на 19.02.2016 г., по път II - 49 /между гр.Разград и гр.Търговище/ на км. 8 + 600м. в непосредствена близост преди с. Бистра, обл. Търговище, виновно причинено от водача В.З.Я., ЕГН **********, адрес: ***, aп. 11, при управление на л.а. „Киа Спортидж" с peг. № Т 5157 СТ, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответника със застрахователна полица № BG/23/115002994282 от 08.12.2015г. валидна от 14.12.2015г. до 13.12.2016г., ведно със законната лихва от 21.11.2017г. до окончателното заплащане на обезщетението, на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм/, във вр. с чл. 267, ал. 1, т. 3 КЗ /отм./, но приложим съгласно § 22 ПЗР КЗ, обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД,

4. 2 000 лева /две хиляди лева/ представляваща деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Горепосочените присъдени суми могат да се преведат по следната банкова сметка:

***: ***: STSA BGSF

в Банка ДСК АД, с титуляр И.С.И., ЕГН **********.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК 121265177, седалище и адрес на управление гр. София 1301, район Възраждане, ж.к. Възраждане, ул. Света София No 7, ет. 5, тел.: 9813122, факс: 9814351, Електронна поща: ***, представители: А. П. Л.
Р.К. Д., начин на представляване: заедно ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Разград следните суми:

- 2 105.47 лв. /две хиляди сто и пет лева и четиридесет и седем стотинки/ - представляваща държавна такса за исковете, на осн. чл. 78, ал.6 във вр. с чл. 83, ал.1, т.4 ГПК,

- 152.49 лв. /сто петдесет и два лева и четиридесет и девет стотинки/ - представляваща заплатена от бюджетните средства на съда разноски за вещото лице изготвило съдебно икономическата експертиза на осн. чл. 78, ал.6 във вр. с чл. 83, ал.1, т.4 ГПК,

- 5.00 лв. /пет лева/ представляваща държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 405, ал. 6 ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

съдия:

ДГ