Р Е Ш Е Н И Е №

Гр.Разград, 27. 03. 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският окръжен съд в публично заседание на единадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Съдия: Анелия Йорданова

при секретаря Д. Г., като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова т. д. № 40 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Искът е с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „Мосстрой-Варна“ АД /в несъстоятелност/ против „Мулти лифт“ ЕООД. Ищецът твърди, че на 14. 01. 12 г. с ответника са сключили Договор за доставка и монтаж на 12 бр. асансьорни уредби. С допълнително споразумение от 07. 08. 12 г. страните постигнали съгласие цената по договора да бъде увеличена на 181 000 евро без ДДС. С допълнително споразумение от 22. 01. 13 г. удължили крайния срок за изпълнение по договора на 25. 12. 13 г. На основание издадена ф-ра № 2072/ 19. 01. 12 г. ищецът заплатил авансово 117 349, 80 лв. и е останала неусвоена сума в размер на 52 431, 90 лв. с ДДС. На основание издадена от ответника ф-ра № 2124/ 14. 03. 12 г. ищецът заплатил авансово 82 144, 86 лв. с ДДС. На 30. 04. 13 г. страните подписали протокол за установяване на насрещните си задължения, според който са се съгласили, че всички възложени работи възлизат на 354 005, 23 лв. /левовата равностойност на 181 000 евро/, че реално извършените работи са на стойност 54 098, 25 лв. без ДДС, както е констатирано с Протокол от 25. 04. 2013 г. След 30. 04. 13 г. на обекта не са извършвани други възложени на изпълнителя СМР, нито пък последният е възстановил на ищеца неусвоения аванс в размер на 134 576, 76 лв. След откриване на производството по несъстоятелност по отношение на ищеца - възложител по договора, за него станало безполезно реалното закъсняло изпълнение на договор за доставка и монтаж на асансьори и изпратил на ответника предизвестие за прекратяване на договора. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 134 576, 76 лв. , представляваща платен от ищеца на ответника неусвоен аванс с вкл. ДДС по прекратен на осн. чл. 644, ал. 1 и ал. 2 ТЗ договор за доставка и монтаж на асансьорни уредби.

Ответникът е подал писмен отговор на исковата молба. Оспорва иска като неоснователен. Не оспорва наличието на сключен договор на 14. 01. 2012 г. и получените авансово суми. Твърди, че предмет на договора е монтаж, а не СМР. Авансово получените суми били усвоени, като били използвани за осъществяване на задължението на ответника за монтиране на асансьорни уредби. Поради неизпълнение на договорни задължения, поети от ищеца за изграждане на шахтите за монтиране на асансьорните уредби, ответникът не е довършил изпълнението на задълженията си. Оспорва, че е бил уведомен от ищеца за прекратяване на договорните отношения. Прави възражение и за погасяване на вземането, поради изтекла давност, считано от 30. 04. 2013 г. , когато е съставен протокола за признаване на задълженията на страните. Направено е възражение за подсъдност, тъй като седалището и адреса на управление на ответника е в гр. Варна, поради което делото е местно и родово подсъдно на ОС Варна.

В допълнителна искова молба, ищецът оспорва като неоснователни изложените от ответника доводи. Уточнява, че предизвестието по чл. 644, ал. 2 от ТЗ е било изпратено от синдика по пощата на 18. 04. 18 г. на регистрирания адрес на ответника, но пратката е била върната като непотърсена до 10. 05. 2018 г. В случай, че съдът не приеме, че договорът е прекратен със същото предизвестие, заявява, че исковата молба съдържа волеизявление за прекратяването на договора и с изтичане на 15 – дневен срок по чл. 644, ал. 2 от ТЗ действието на договора следва да се счита прекратено. Оспорва като неоснователно възражението на ответника за погасяване на вземането, поради изтекла давност.

В допълнителен писмен отговор ответникът оспорва твърденията на ищеца. Твърди, че от страна на ответника задължението е изпълнено изцяло в размер на заплатените от ищеца авансово суми.

Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че на 14. 01. 2012 г. между ищеца, като възложител и ответника, като изпълнител е сключен договор за производство, доставка и монтаж на общо 12 броя асансьорни уредби в сграда, находяща се в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, УПИ II-163 в кв. 25 по ПРЗ с идентификатор 10135.513.163. Според т. V. 1, стойността на уредбите и монтажните работи е в размер на 160 000 евро без ДДС.В т. II. 4 страните са уговорили, че производството започва след получаване на авансовия превод по т. V. 4 , б.“а“ от 50 000 евро в размер на левовата равностойност и трае 4 месеца. Останалата част от дължимата сума страните са уговорили да се плати, както следва: 35 000 евро в размер на левовата равностойност до 3 работни дни от започване на монтажните работи, 35 000 евро в размер на левовата равностойност в срок до 3 работни дни от приключване на монтажните работи, сумата 20 000 евро в размер на левовата равностойност в срок до 3 работни дни от предоставяне на Декларация за съответствие на асансьорите на възложителя. На 07. 08. 2012 г. страните са сключили допълнително споразумение към договора, според което сумата по основния договор възлиза на 181 000 евро. На 22. 01. 2013 г. страните са постигнали допълнително споразумение, като са уговорили срок за доставка и монтаж на асансьорните уредби и предоставяне на необходимите документи във връзка с асансьорните уредби – до 25. 12. 2013 г. По издадена ф-ра № 2072/ 19. 01. 2012 г. ищецът заплатил авансово на ответника сумата 117 349, 80 лв. На основание издадена ф-ра № 2124/ 14. 03. 2012 г. ищецът заплатил авансово на ответника сумата 82 144, 86 лв. На 25. 04. 2013 г. страните са подписали Протокол за установяване на реално извършените дейности по монтаж на асансьорните уредби в размер на 27 660 евро без ДДС. На 30. 04. 2013 г. страните са подписали Протокол към сключения договор на 14. 01. 2012 г. и допълнително споразумение от 07. 08. 2012 г. , като са постигнали съгласие, че общата цена на всички възложени работи по договора и анексите към него е в размер на 354 005, 23 лв. , което е левовата равностойност на 181 000 евро без ДДС, издадена ф-ра № 002608/ 30. 04. 2013 г. за реално извършени дейност, съгласно протокол между страните от 25. 04. 2013 г. за сумата от 54 098, 25 лв. без ДДС и че неусвоения аванс е на обща стойност 112 147, 30 лв. без ДДС. Страните не спорят, че след 30. 04. 2013 г. на обекта не са извършване СМР от изпълнителя. Ответникът не оспорва извършеното плащане от ищеца и размера на неусвоения аванс.

С Решение № 409/ 22. 06. 2017 г. по т. д. № 1260/ 2016 г. по описа на ВОС е обявена неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност на ищеца „Мосстрой-Варна“ АД, а с Решение № 849/ 11. 12. 2017 г. длъжникът е обявен в несъстоятелност. Ищецът твърди, че след откриване на производството по несъстоятелност за него е станало безполезно реалното изпълнение на договора, сключен с ответника, тъй като сградата, в която е следвало да бъдат монтирани асансьорните уредби е обявена за публична продажба по реда на чл. 717ж от ТЗ. На осн. чл. 644, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ синдикът изпратил на ответника предизвестие за прекратяване на процесния договор занапред, но според обратната разписка, пратката е върната непотърсена до 10. 05. 2018 г. Във връзка с конституирането на ответника е установено, че управителят на ответното дружество е починал на 15. 01. 2018 г. и до 11. 10. 2018 г. не е имало вписан управител. Ищецът твърди, че изявление за прекратяване на действието на договора се съдържа и в исковата молба.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема, че предявеният иск е неоснователен. С твърденията си ищецът е навел фактическа обстановка като основание на иска, с която съдът е обвързан, тъй като ищецът е този, който определя фактическия състав, от който произтича заявеното от него право. Твърди, че след откриване на производството по несъстоятелност по отношение на ищеца - възложител по Договор за доставка и монтаж на 12 бр. асансьорни уредби, сключен на 14. 01. 2012 г. с ответника, за него станало безполезно реалното закъсняло изпълнение на задълженията на последния по договора и назначеният постоянен синдик изпратил на ответника на осн. чл. 644, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ предизвестие за прекратяване на договора занапред. Твърди, че настоящата искова молба също следва да се тълкува като предизвестие за прекратяване на договора и анексите към него. С изтичане на законния 15-дневен срок от получаване на предизвестието, договора се счита за прекратен и на осн. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД страните си дължат връщане на това, което са дали по правоотношението. С прекратяване занапред на облигационната връзка между страните, отпада и основанието за задържане на авансово платената сума в размер на 134 576, 76 лв. с включен ДДС.

Нормата на чл. 644, ал. 1 ТЗ регламентира специална законова хипотеза на прекратяване на договор. В производството по несъстоятелност, без да е необходимо съгласие на страните по договора, извънсъдебно по преценка на синдика, последният може да упражни потестативното право с едностранно изявление да преустанови занапред действието на договора, страна по който е несъстоятелният длъжник. Законът не поставя изисквания по отношение вида на сделката, времето, когато тя е сключена или качеството на съконтрахента на несъстоятелния длъжник. На осн.  чл. 644, ал.1 ТЗ синдикът разполага с правомощия да прекрати всеки договор, по който е страна несъстоятелния длъжник. Но съдът в настоящия си състав счита, че предвиденото специално законово правомощие на синдика за прекратяване може да бъде упражнено само при наличие на съществуваща облигационна връзка, действащ договор. В случая процесният договор, сключен на 14. 01. 2012 г. между страните има за предмет производство, доставка и монтаж на 12 бр. асансьорни уредби. В т. II. 4 страните са уговорили, че производството започва след получаване на авансовия превод по т. V. 4 , б.“а“ от 50 000 евро в размер на левовата равностойност и трае 4 месеца. С допълнителното споразумение, подписано на 22. 01. 2013 г., страните са променили горната договорна клауза и са уговорили краен срок за изпълнение, включвайки освен договорения срок за производство, срок и за доставка и монтаж на асансьорните уредби и предоставяне на необходимите документи във връзка с асансьорните уредби – до 25. 12. 2013 г. Предвид изложеното, съдът приема, че договора е прекратен с изтичане на уговорения срок на 25. 12. 2013 г. При настъпилото изтичане на уговорения срок на договора, синдикът е лишен от възможността за едностранното му предсрочно прекратяване на осн. чл. 644 от ТЗ. Институтът на неоснователното обогатяване следва да има приложение, когато между страните не съществува облигационна обвързаност и липсва възможност да реализират правата си по друг ред. Предвид установената договорна обвързаност на страните, института на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, на който се позовава ищеца, в случая е неприложим. Имуществените отношения между ищеца и ответника подлежат на уреждане по друг ред. С изтичане на срока на договора - 25. 12. 2013 г. , за кредитора е възникнала възможността да претендира обезщетение за частично неизпълнение на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Страната сама избира съответния начин за съдебна защита, а съдът определя правното основание на иска съобразно твърденията и обстоятелствата сочени от ищеца в исковата молба. Предвид изложеното, искът за връщане на сумата 134 576, 76 лв., платена на отпаднало основание по прекратен на осн. чл. 644, ал. 1 и ал. 2 ТЗ договор следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

На осн. чл. 620, ал. 5 от ТЗ ищецът е освободен от предварително внасяне на държавна такса, но същата е дължима с оглед изхода на спора, поради което ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Разградския окръжен съд държавна такса в размер на 5 383, 02 лева. На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноските по делото в размер на 5196 лв. с включен ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Мосстрой-Варна“ АД /в несъстоятелност/ гр. Варна, ЕИК 103858624 чрез синдика Розалин Ганев Салчев против „Мулти лифт“ ЕООД, ЕИК 116016815 гр. Варна, ж. к. „Западна промишлена зона“, Производствена база „Мулти лифт“, представлявано от управител М.С.М. на осн. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да заплати сумата 134 576, 76 лева, представляваща платен от ищеца „Мосстрой-Варна“ АД на ответника „Мулти лифт“ ЕООД неусвоен аванс с вкл. ДДС по прекратен на осн. чл. 644, ал. 1 и ал. 2 ТЗ договор за доставка и монтаж на асансьорни уредби, като неоснователен.

ОСЪЖДА „Мосстрой-Варна“ АД /в несъстоятелност/ гр. Варна, ЕИК 103858624 чрез синдика Розалин Ганев Салчев да заплати по сметка на Разградския окръжен съд държавна такса в размер на 5 383, 02 лева.

ОСЪЖДА „Мосстрой-Варна“ АД /в несъстоятелност/ гр. Варна, ЕИК 103858624 чрез синдика Розалин Ганев Салчев да заплати на Мулти лифт“ ЕООД, ЕИК 116016815 гр. Варна сумата 5 196 лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския апелативен съд.

ДГ СЪДИЯ: