Р Е Ш Е Н И Е № 18
Гр. Разград, 21. 06. 2018 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на единадесети
юни през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Анелия
Йорданова
Членове: Ирина Ганева
Диляна Николова
при секретаря Н. Р.
разгледа докладваното от съдията Анелия
Йорданова в.т.дело № 46
по описа за 2018 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е
въззивна жалба от E.А.Х.от
с. Ясеновец против Решение № 48/ 02.
03. 2018 г. по гр. д. № 1757/ 2018 г. по
описа на РС Разград в частта,
с което е прието за
установено по отношение на жалбоподателя, че съществува вземането на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ-ДУНАВ” ЕООД по
заповед за изпълнение на парично
задължение №1668/26.05.2017г. по ч.гр.д.№994/2017г. по описа на РРС и че първият
дължи на втория сумата от
6 630,98 лева за консумирана вода по 2 броя фактури
за периода
19.08.2014г.-18.12.2014г., ведно със
законна лихва, считано от 23.05.2017г. до окончателното
плащане. Със същото решение е прекратено производството по делото, относно
иска по чл.86 от ЗЗД за сумата
в размер на 1 549,59 лева, представляваща
обезщетение-лихва за забава за периода
от 30.10.2014г. до
17.05.2017г., поради оттегляне
на иска в тази част и е обезсилена
заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№994/2017г. на РРС в частта,
с която е присъдена лихва за забава
в посочения размер. E.А.Х.е осъден
да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ-ДУНАВ”ЕООД гр.Разград
сумата 413,61 лева разноски по
делото пред районния съд
и сумата 163,61 лева разноски по заповедното
производство. Изложени са доводи,
че обжалваното решение е необосновано, незаконосъобразно, постановено в противоречие на процесуалния и на материалния закон.Твърди се, че районният
съд не е обсъдил изложените от жалбоподателя
доводи за неоснователност на иска и не е анализирал
събраните по делото доказателства, поради което е достигнал до погрешни
правни изводи.
Моли въззивната инстанция да отмени
обжалваното решение и да постанови друго,
с което да отхвърли предявения иск.
Въззиваемата страна „ВОДОСНАБДЯВАНЕ-ДУНАВ”ЕООД
чрез повереника си е депозирала писмен отговор на въззивната жалба,
като излага съображения за нейната неоснователност.
В съдебно заседание поверениците
на страните поддържат изложените доводи.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по
същество се явява неоснователна.
Делото е
напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за
установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и
са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло
споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния
съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като
се има предвид и следното:
Необосновано е възражението на жалбоподателя, че предявеният иск е погасен по давност. Предмет на разглеждане по предявения установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК по образуваното гр. д. № 525/ 2016 г. по описа на РРС е задължение на жалбоподателя към въззивамия за консумирана вода по 2 броя фактури № 3111103633/ 30. 09. 2014 г. и № 31111216749/ 30. 12. 2014 г. за периода 19.08.2014 г.-18.12.2014 г. за недвижим имот, находящ се в с. Ясеновец, обл. Разград, ул. „Бузлуджа“ № 15. Съгл. чл. 33, ал. 2 от ОУ за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор на „водоснабдяване – Дунав“ ЕООД гр. Разград, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Вземането е станало изискуемо от датата на фактуриране и от този момент е започнала да тече давността. В случая е приложима кратката 3-годишна погасителна давност по чл. 111, б."в" от ЗЗД
, която считано от 30. 09. 2014 г. по първата фактура и от 30. 12. 2014 г. по втората фактура не е изтекла към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 23. 05. 2017 г. , към който момент се счита, че иска е предявен.Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че не следва да носи отговорност, тъй като въззиваемия не е изпълнил задължението си, вменено му с чл.
42, ал. 11, т. 6 от НАРЕДБА № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи - при необходимост
да извършва проверки за състоянието
и експлоатацията на водопроводните и канализационните
инсталации и вътрешните мрежи на потребителите. След констатираното на 29. 09. 14
г. голямо количество потребление на
вода, на 03. 10. 2014 г. е извършена проверка за откриване на течове от
представител на въззиваемия, за което е съставен Двустранен протокол за извършена услуга №
3003111/ 03. 10. 2014 г. Съгл. чл. 8, ал. 4 от ОУ, вътрешната водоснабдителна
мрежа след водомерния възел на водопроводното отклонение е собственост на
потребителя и се изгражда и поддържа от и за негова сметка. С оглед на това, отстраняване
на повредата по водопроводнаата инсталация в имота на
жалбоподателя, от която е произведен теча, което не се оспорва, е задължение на
жалбоподателя.
Воден от изложеното, Разградският
окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
В останалата
част, като необжалвано решението е влязло в сила.