23.І .2019 Разград
6
Номер
Година Град
Разградски
окръжен 13.
ХІ. 2018
съд
На Година
В публично
заседание в състав:
РАЯ ЙОНЧЕВА
Секретар:ДГ Председател
2018 търговско
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
58
дело
номер по описа на РОС за година.
съобрази
следното:
Производство по реда чл.365
и сл.ГПК.
Образувано
е по иск, пряко предявен на осн.чл.226КЗ(отм.) от А.Р.М. чрез проц. представител по
пълномощие-адв.Р.Воденичаров срещу
ЗАД“АРМЕЕЦ“АД, ЕИК121076907, със седалище и адрес на управление по търг.
регистрация в /гр.София 1000, , р-н
Средец ул. „Стефан Караджа“№2 за дължими й се 110 000,00лв.
в обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания, твърдени като
последица от смъртта на нейния баща и наследодател - Р.Р.Р.
, починал на 18.ІV.2015г. при признато за престъпление ПТП,
причинено по вина на Е.И.А. при
управление на л.а.“Рено Клио“ с ДК№РР20964ВА, за което с ответника има сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите".
Обезщетението се претендира ведно със
законната лихва, считано от
датата на настъпилия при ПТП
деликт – 18. ІV.2015г. до
окончателното им изплащане.
В исковата си молба, като
обстоятелства, предпоставящи основателността на исковата й претенция, ищцата твърди:
- качеството си на наследник на починалия на 18.ІV.2015г. Р.Р.Р., неин баща; близостта си с последния и
неговата неестествено, внезапно и преждевременно настъпила
смърт като факти, довели до
търпените от нея болки и страдания по загубата му.
- обстоятелството, че смъртта на
наследодателя й е настъпила при ПТП,
причинено по непредпазливост и по
изключителна вина на водача на л.а.“Рено Клио“ с ДК№РР20964ВА, осъществил управлението на поверения му
автомобил в нарушение на конкретни правила за безопасност на движението по ЗДвП;
- наличие на влязла в сила присъда, с която
причинилото смъртта на наследодателя им ПТП е признато за престъпление по
чл.343, ал.1,б.”в” във вр. с чл.342,
л.1, предл.ІІІ НК, инкриминирано виновно под форма на непредпазливост от водача на МПС – л.а.“Рено Клио“ с ДК№РР20964ВА - Е.И.А.
, осъществял управлението му в нарушение на визираните в чл. 20, ал.2
ЗДвП правила за безопасност на
движението по пътищата.
- наличие на сключена застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилисти“ между ответното ЗАД“АРМЕЕЦ“АД,
ЕИК121076907 и Айшегюл Диляверова Алиева, собственик на автомобила, управляван на инкриминираната дата от причинителя на
деликта.
-
че причинилото смъртта на наследодателя й ПТП е събитие, настъпило в
срока на застрахователното покритие по договора за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите", обвързващо отговорността
на ответника с претендираното по иска обезщетение;
В срока
по чл.367 ГПК , ответникът се
е възползвал от правото си на отговор, с подаването на
който въвежда спор относно основателността и размера на
предявения срещу него иск. Оспорва
наличие на предвидените в кумулативност предпоставки за ангажиране отговорността му по чл.226КЗ (отм.); Признава
наличие на валидно застрахователно правоотношение при действие на КЗ(отм.); Оспорва, въведените в основание на иска
обстоятелства относно противоправност и
вина в поведението на водача Е.А.;
оспорва наличие на причинна връзка между поведението на водача на МПС и
търпените от ищцата вреди; оспорва
механизма на осъщественото ПТП; оспорва вида , характера и тежестта на
телесните повреди, довели до смъртта на ищцовия наследодател; Твърди наличие на случайно събитие като факт,
предпоставящ освобождаването на прекия причинител от деликтна отговорност;
В срока за отговор по чл.372ГПК
прави възражение за погасяване на
претендираната законова лихва поради изтичане на кратката три
годишна давност;
В условия на евентуалност, в случай на прието от съда основание за
ангажиране деликтната отговорност на водача Е.А., въвежда възражение за
90%-во съпричиняване на търпения от
наследодателя на ищците вредоносен резултат, визирайки конкретни норми на ЗДвП
– чл.108, ал.2(неправомерно придвижване на пострадалия по средната част на
дясната лента по посока движението му при наличие на използваем банкет в ляво);
чл.113, ал.1,т.1 във вр. с ал.2 - несъобразяване на пострадалия с приближаващия
се л.а. „Рено Клио“***; внезапно навлизане на пострадалия в насрещна лента за
движение чрез промяна на посоката и траекторията на движението си;
В рамките на
предоставеният й за това срок, ищцата се е възползвала
от правото си на допълнителна искова молба , с подаването на която заявява, че
поддържа иска на предявеното му основание и в посочения размер. Оспорва
възраженията на ответника по съставомерността на деликта и предпоставките за
ангажиране отговорността му за обезвреда на ищцата по чл.226 КЗ (отм.), позовавайки
се на установяването им с влязла в сила присъда; Оспорва въведеното възражение
за погасяване на претендираната лихва с изтичане на три годишен давностен
срок, позовавайки се на предвидената в чл.378, ал.2 КЗ пет годишна
давност, считано от дата на застрахователното събитие; Оспорва основателността
на направеното от ответника възражение за съпричиняване на претърпения резултат от страна на загиналия при ПТП
наследодател на ищцата.
С депозиран в срок отговор на доп. искова молба, ответникът
заявява, че поддържа възражението си за неоснователност на иска, за погасяване
на вземането за лихва по давност и за съпричиняване
на претендираните от ищцата вреди от
страна на загиналия при ПТП неин наследотел.
В
с.з., лично и чрез процесуално
представляващият я по пълномощие - адв. Р.
Воденичаров, ищцата заявява, че поддържа
иска на предявеното му основание и по
размер. Оспорва като неоснователно въведеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия при ПТП неин
наследодател.. Претендира присъждане на
доказано направени по делото разноски. С писмени бележки , депозирани в предоставен
й за това срок, чрез процесуалния си
представител-адв.Воденичаров, ищцата признава основателност на въведеното в
срок за отговор възражение за погасяване на законовата лихва по давност и заявява
тази си претенция като дължима от
30.V.2015г.
В с.з., чрез процесуално представляващият го юрисконсулт
–Б.Дачев, ответното дружество оспорва иска. Счита предявеното обезщетяване за
завишено и несъответно на реално
търпените вреди. Поддържа направеното в срока за отговор възражение за
съпричиняване на търпения от ищцата вредоносен резултат. Заявява, че като
доказано, съпричиняването следва да бъде съобразено от съда в порядъка на 90% от размера на адекватното
на вредите обезщетение. Претендира разноски по делото .
Обсъдени в съвкупност и във връзка с
процесуално заявеното от страните поведение, доказателствата по делото дават
основание на съда да приеме за установена следната фактическа обстановка:
С
У-ние изх.№21/23.ІV.2018г. на Община Самуил, приложено като доказателство на
л.8, ищцата доказва качеството си на дъщеря и законен наследник на починалия на
18.ІV.2015г. Р.Р.. Тя е едно от трите му пълнолетни деца, всички с установено
местоживеене ***.
От показанията на ангажирания от ищцата свидетел- Ш.Сабри се установява, че в продължение на повече от 15 години и считано
до кончината му, бащата на ищцата живеел
в едно домакинство с нейното семейство,
включващо и пълнолетната й, страдаща
от психиатрично заболяване(параноична шизофрения) и нуждаеща се от
личен асистент дъщеря – Д. Зекериева. Ищцата била в добри, сърдечни отношения с
него. Семейството й не разчитало на финансова подкрепа от негова страна. Макар и 90-годишен, старецът бил енергичен,
обслужвал се сам и помагал в ежедневно
дължимите се грижи за психиатрично
болната Д.. Р.Р. бил във видимо добро
физическо здраве, но трудно чуващ. Пазарувал и два-три пъти седмично минавал
по километър-два за да зарежда домакинството с вода от чешмата, намираща
се извън селото, по пътя за с.Хума.
На 18.ІV.2015г., около 16:00ч, бащата на
ищцата-Р.Р. тръгнал за вода до намиращата се извън селото чешма. В ръка носел
пластмасова туба. Бил придружаван от своята внучка Д.. Двамата се
придвижвали в посока от с.Богомилци към
с.Хума, вървейки пеша по дясната лента
на път RAZ-2141.Това е единствения път
от с. Богомилци до чешмата. Двамата
вървели един след друг, като Д.
вървяла отпред, в близост до дясно
отстоящия на платното банкет и вдясно от
дядо си. Последният я следвал, движейки
се по средата на пътната лента.
След оглед на място и въз основа на
протоколите за оглед на местопроизшествие , съдържащи се в приложената като
доказателство преписка по НОХД№234/2016 по опис на РОС, в заключение(л.117 и
сл.),
назначената по делото САТЕ дава следните характеристики за този пътен участък: Платното е с широчина от 7.05м; Пътят
е извън населен място, при разрешена скорост за придвижване на МПС от 90км/ч и без предвидени за пешеходци тротоарни
площи. От двете му страни има крайпътни
банкети, без ясно оформена широчина-покрити с чакъл и частично затревени.
Нивото на крайпътните банкети е на 3см под нивото на пътната настилка. Пътната
настилка е асфалтова, в добро състояние и без повреди, неравности и следи от ремонт. Към дата на инкриминираното
ПТП настилката е била суха, времето е било слънчево и ясно.
Пътното платно е разделено на две ленти с еднаква широчина, с
маркирана осева линия – тип „единична прекъсната
М3“ От двете си страни, платното за движение е ограничено с „единични
прекъснати линии-М3“ . В лява страна на
пътния участък, по протежение на пътя е разположена стоманена предпазна мантинела.
В посоката на придвижване на
пострадалия, в продължение на около 130м пътят е прав и с 4% низходящ надлъжен
наклон. След което, има ляв завой. В началото на завоя, от дясна страна на пътя има землено пътно
отклонение(черен път). Преди земленото
пътно отклонение и в непосредствена близост до него е поставен знак В24,
забраняващ изпреварването на автомобили. Непосредствено след земното пътно
отклонение, от дясна страна на пътя е поставена
стоманена предпазна мантинела.
Пътят е с добра
видимост за участниците в движението. Като в правия си участък, където според
експерта се е случило процесното ПТП, в продължение на 130м видимостта е пряка
и позволяваща на водачите на МПС да възприемат
безпроблемно останалите, придвижващи се по платното участници в движението.
От доказателствата по делото се
следва за безспорно установено, че по същото време и в същата посока, с
управлявания от него л.а. „Рено Клио“ ***, се
е придвижвал и 29-годишният Е.А.,***. Като
собственик на автомобила, доказателствата легитимират лицето Айшегюл Диляверова
Алиева, от с.Богомилци. От приложена на л.9 Застрахователна полица №1111403149244,
се установява, че за времето от 27.ХІІ.2014-26.ХІІ.2015г., собственикът на
автомобила е сключил застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество. По делото е безспорно установено, че процесното ПТП е инкриминирано
във времевия обхват на валидно установеното с ответното дружество
застрахователно правоотношение.
В съвкупността си, относимо на
изготвената по делото САТЕ, доказателствата сочат на това, че с управляваният
от него л.а., Е.А. се е придвижвал в дясна лента на платното. Навлязъл в правия му участък със скорост от 86,8км/ч, която
според в.л. му е позволявала да възприеме движещите се по платното Реджеб и Д. на
разстояние от 130м-достатъчно, щото да съобрази поведението си на водач с конкретната пътна ситуация. Като при така
установената скорост и отстоянието, на
което автомобилът е бил от пешеходците към момента на възприемането им на
платното от водача, вещото лице
изчислява опасната му зона на спиране във варианти:
Непосредствено преди преминаването
на правия пътен участък в ляв завой, пострадалият Р. предприел пресичане на
платното в посока отдясно наляво. Към този момент, с оглед и увреденият си
слух, Р. не е имал зрително и слухово възприятие за приближаващото го в гръб
МПС.
Възприемайки предприетото от
Р. като създаващо опасност за движението
поведение, водачът на лекия автомобил предприел едновременно – завой на ляво и
аварийно спиране. Независимо от тези му действия, автомобилът удря Р. в подбедрицата на левия му долен
крайник с десния страничен ъгъл на предната
си броня. По отношение на платното
ударът за пострадалия е настъпил в насрещната по посока на движенето му лента.
Към момента на удара, в зависимост
от това дали същият е причинен при отстояние от 1,0м или 0,6м вляво от осевата
линия , скоростта на водача е установена
от експерта във варианти, съответно - от
порядъка на 52,,6м/ч и 57,7км/ч. Съответно,
при първия вариант, разстоянието от което водачът е възприел пресичащия
пешеходец е 62,5м, а според втори вариант-това разстояние е от 58,4м.
При съобразена с възрастта
на Р. скорост на придвижване от 2,5км/ч, в заключение вещото лице установява с
категоричност, че и при двата варианта,
водачът на лекия автомобил е имал техническата възможност да предотврати сблъсъка с пешеходеца, чрез
адекватно предприето аварийно спиране на л.а. от движение.
В резултат на удара,
наследодателят на ищцата получил несъвместими с живота телесни увреждания(тежка травма на глава, съчетана с травма на гърди и крайници) и починал. Между
страните не се спори, че смъртта на Р. е настъпила при ПТП с участие на
управлявания от Е.А. л.а. Но, в отговор на предявения срещу него иск, ответното
дружество твърди наличие на случайно събитие, изключващо вината и отговорността
на шофьора. Поддържаното в този смисъл възражение съдът приема за неоснователно
и опровергано от събраните по делото доказателства, установяващи като причина
за ПТП поведението на водача на л.а. Предвид изложеното по горе досежно механизма
на процесното ПТП, по делото се следва за безспорно доказано, че водачът на автомобила е имал
възможност да види и възприеме
движещия се по средата на неговата лента за движение пешеходец, както и да предприеме аварийно спиране -
своевременно и спрямо момента, в който пешеходецът е започнал пресичането на
платното. Т.е., не е налице хипотезата на "случайно събитие", тъй
като водачът е имал възможност да спре
преди мястото на удара и да не допусне ПТП, за което с влязла в сила присъда е
прието, че инкриминира нарушение на чл.
20, ал.2 от ЗДвП.
В правната теория и съдебна
практика е изяснено, че деянието е случайно, когато водачът на МПС не е могъл,
нито е бил длъжен да предвиди настъпването на обществено-опасните последици и
обективно, каквото и да направи, да не е в състояние да ги предотврати. Но тази
невъзможност да предвиди и предотврати престъпните последици не следва да се
дължи на предходното му, собствено виновно неспазване на правилата за движение.
Само когато липсват всички елементи на непредпазливата вина, ще е налице
"случайно събитие" по см. на чл. 15 НК.
С постановена
и влязла в сила на 14.ІІІ.2018г. Присъда №33/23.VІ.2017г. по НОХД№234/2016по
опис на РОС, Е.А. е бил признат за
виновен в това, че на 18.ІV.2015г., при
управление на повереният му л.а.
„Рено Клио“ ***, е
нарушил визираните в чл. 20, ал.2 ЗДвП правила за безопасност на движението по
пътищата, в резултат на което и по непредпазливост е причинил смъртта на 90-т годишния Р.Р., за
което и на основание по чл.343, ал.1,б.”в” във вр. с чл.342, л.1, предл.ІІІ НК е бил
осъден условно на лишаване от свобода и
от правото да управлява МПС. Т.е.,
прието е , че като водач, управляващ превозно средство в нарушение на чл.20,
ал.2 ЗДвП, Е.А. е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването
на противоправния резултат, тъй като поведението му не е било съобразено с
изискванията на чл.20, ал.2 ЗДвП,
На основание чл. 300 от ГПК, в
настоящия процес следва да се приеме за установено със сила на пресъдено нещо,
че са налице кумулативно изискуемите се за съставомерността на деликтната
отговорност по чл.45 ЗЗД предпоставки: налице е деяние, осъществено от прекия извършител
противоправно и виновно при условията на непредпазливост, в резултат на
което е причинена смъртта на Р.,
доказано наследодател на ищцата. От
което и в съвкупност с докладваната по
горе Застрахователна
полица №1111403149244, доказваща безспорно наличието на валидно установени с ответника
отношения по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ , на осн.чл.226КЗ се следва ангажиране на договорната
отговорност на последния за обезщетяване на ищцата, като пострадал от деликта потребител на застрахователната услуга.
В основание на възражението си, за
обективирано от наследодателя на ищцата съпричиняване към търпения от него
вредоносен резултат, ответникът твърди, че
същият към дата на деликта се е придвижвал по платното неправомерно, в нарушение
на конкретни норми за безопасност на движението. По така въведеното
възражение, в съответствие с процесуално
възложената му тежест на доказване, ответникът установява, че наследодателят на ищцата е съпричинил процесното
ПТП , респ. настъпилите в резултат на
последното и довели до смъртта му телесни увреждания. Този, правно значим за изхода на делото факт,
е изводим от назначената по делото САТЕ.
В заключение, при съобразяване
на данните от протоколите за оглед на местопроизшествие, съдържими се на л.6 от
приложената в цялост преписка по ДП№2753ЗМ-175/2015, вещото лице приема, че с
поведението си на пътя, пострадалият Р. е създал предпоставки за възникване на
процесното ПТП. Към момента на
възприемането му от водача на л.а., Р. се е движел по средата на лентата за движението му. Като в нарушение на предвиденото в чл.113,
ал.2 във вр. с ал.1, т.1 ЗДвП, непосредствено преди фаталния за него удар и без да се огледа,
щото да се увери в безопасността на реакцията си, той предприел и пресичане на платното. С това му поведение
вещото лице обяснява установеното в насрещна лента за движение, в близост до
осевата линия ПТП.
При безспорно установеното му
качество на пешеходец по см.
на чл.107 ЗДвП, съгласно чл. 108, ал.1 ЗДвП Р. е бил длъжен да се движи по
дясно отстоящия на лентата за движението му
банкет. А, в хипотезата на ал.2,
т.1 от цитираната разпоредба – при липса на
банкет или когато, по субективна преценка е приел, че използването на
съществуващия такъв е невъзможно и го
затруднява, пострадалия е бил длъжен да
се движи в лява, противоположна на посоката за движението на пътните превозни
средства лента, а не попътно, както се установява от доказателствата. В резултат, същият не е имал зрително , а поради намаления слух – и слухово
възприятие, за приближаващото го в гръб превозно средство. Придвижването
му, в съответствие с визираното в чл.
108, ал.2 ЗДвП правило, позволява на пешеходеца зрителен контакт с превозните средства,
които преминават в най-голяма близост до него и съответно му дава възможност за
реакция в случай на опасност.
Въз основа на така събраните
доказателства, , съдът намира, че пострадалия не е спазил предвидените в чл.
108ЗДвП и чл.113, ал.2 във вр. с ал.1, т.11З, ал.2 във вр. с ал. 1, т.1 ЗДвП
правила за движение по пътища.
В обобщение, съдът
приема, че ответникът установява,
вмененото му в тежест на доказване
съпричиняване. В съвкупността си , доказателствата по делото
дават основание на съда да приеме от фактическа страна, че причина
за настъпване на пътния инцидент са не само инкриминираните от водача на лекия автомобил действия но и сторените
такива от страна на пострадалия пешеходец, оказал
се в коридора на движение на увреждащият автомобил.
Въз основа на така установената по
делото фактическа обстановка, от правна страна съдът приема исковата претенция
за доказана по основание. Ищцата предявява,
пряко срещу застраховател, осъдителен иск за обезщетение на неимуществени вреди от непозволено увреждане,
претърпени в резултат на настъпване на
застрахователното събитие, причинено от деликвент, чиято гражданска отговорност
е застрахована по договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност".
Правното основание на иска е чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), във връзка с чл. 223,
ал.1 от КЗ (отм.), във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, защото покритото със застраховката събитие е
настъпило при действие на КЗ(отм.). Доколкото провеждането на процедурата по
чл. 380 от КЗ би имала значение за допустимостта на иска по чл. 432 от КЗ
(предвид изричното правило на чл. 493, ал. 3 от КЗ) съдът приема, че спрямо
процесното застрахователно правоотношение
следва да се прилагат разпоредбите на отменения Кодекс на
застраховането, тъй като от представената от ищцата полица е видно, че
договорът за застраховка "Гражданска отговорност" със собственика на
„виновния“ автомобил е сключен на дата 23.ХІІ.2015г., която предхожда влизането в
сила на новия КЗ . Съобразно
разпоредбата на § 22 от ПЗР на закона , в която се включва и текста на чл. 226,
уреждащ прекия иск срещу застрахователя, за заварените от действащия кодекс
застр. правоотношения приложение намират
правилата на част четвърта от КЗ (отм.).
Анализът на събраните в хода на съдебното дирене доказателства
обосновава по категоричен начин извод за
проявлението на всички нормативно установени предпоставки за ангажиране на
деликтната гражданска отговорност на
водача на л.а. "Рено Клио“ с ***, при управление на който е осъществил търпения от ищцата
деликт. На основание чл. 300 от ГПК, в настоящия процес следва да се приеме за
установено, че по отношение на съставомерните, ангажиращи деликтната отговорност на прекия причинител
предпоставки (деяние, противоправност, вина, субект на деликтна отговорност,
причинно-следствена връзка между деяние и настъпилата за наследодателя на
ищцата смърт) е налице сила на пресъдено нещо.
В момента на настъпването на процесното
ПТП е било налице валидно застрахователно покритие по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите", което покритие е било
предоставено от ответното дружество на
собственика на лекия автомобил, участвал
в ПТП и уравляван от
причинилия вредите водач.
Съгласно разпоредбата на чл. 477, ал.2 от КЗ /чл. 224, ал.2 от КЗ -
отм./ по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на
моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението
или ползването на моторното превозно средство на законно основание.
При доказан деликт и
наличие на валидно застрахователно покритие по застраховката
"Гражданска отговорност на автомобилистите", съдът приема, че за
ответника, в качеството му на застраховател, възниква уреденото от закона
задължение за заплащане на застрахователно обезщетение.
При установените факти и направените
по - горе изводи, повдигнатият съдебен спор в настоящия процес се концентрира
върху размера на платимото по справедливост обезщетение и е ли е налице
съпричиняване от страна на пострадалия при произшествието наследодател на
ищцата.
За да се произнесе по размера на
дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - настоящият състав
съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД - за този тип вреди,
обезщетението се определя от съда по справедливост.
Съгласно задължителните за съдилищата
указания, дадени в ППВС № 4/1968 г., което не е загубило действието си и към
момента на настоящия съдебен акт, справедливостта като критерий за определяне
размера на справедливо обезщетение при деликт не е абстрактно понятие а
предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства -
обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
търпимите болки и страдания, физическите и психологически последици за
увредения, преценени в тяхната съвкупност.
В тази връзка, съответно на доказателствата, съдът съобрази, че ищцата
не е единствен наследник на Р.. Същата е доказано в работоспособна възраст; не твърди
и не доказва здравословни проблеми. От
доказателствата по делото не следва извод за нейна финансова и физическа зависимост от други
лица, в това число и от загиналия на 18.ІV.2015г. неин баща.
С оглед събраните гласни доказателства се
установява, че ищцата е била в добри
отношения с баща си, живеели са в едно домакинство, имали са
емоционална връзка. При така установените неимуществени вреди и при
съобразяване с принципа на справедливост в чл. 52 ЗЗД, обичайната практика за
подобни случаи, застрахователните лимити и момента на настъпване на събитието
през м.април 2015 г. (в това число и обществено икономическите условия към този
момент), съдът приема, че обезщетението следва да бъде определено в размер на
70 000 лв. Сочената сума надхвърля размера на 194 минимални работни заплати за
страната към датата на инцидента и е приблизително равна на сбора от месечните
възнаграждения за 16 години. За да определи този размер съдът взе предвид
възрастта на загиналия (90 г.), която надхвърля средната продължителност на
живот за мъжете в България, която по статистически данни е 71 - 74 г.
От друга страна съдът съобрази, че за ищцата
не се установява да са настъпили резки или тежки промени в
психоемоционалната стабилност, ежедневието, здравето и пр., които да са
предизвикани от смъртта на баща й. Търпените болки и страдания, безспорно са
налице, но същите са в рамките на обичайните при подобна житейска хипотеза.
Предвид
казаното по-горе за съпричиняването от страна на пострадалия, отчитайки
същото в размер на 50% съдът намира, че в полза на ищцата следва да се присъди
сумата от 35 000,00 лв. За разликата до
пълния размер от 110 00,00 лв., исковата
претенция следва да бъде отхвърлена като недоказана.
Върху определената по-горе суми за
обезщетение на нематериални вреди се следва присъждане на законова лихва за забава от датата на деликта. Съгласно чл.
84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана. Искът е предявен на основание чл. 226 КЗ (отм.), като се
цели ангажиране на отговорността на застрахователя на извършителя на ПТП, но
отговорността се търси по силата на закона, а не по силата на застрахователно
правоотношение, тъй като такова между ищцовата страна и ответника няма. Независимо
от това, ответникът носи отговорност за действията на причинителя на
непозволеното увреждане в същия обем, в който отговорността се носи и от самия
извършител, от което следва, че забавата съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД ще бъде от
деня на смъртта на пострадалия - 18.ІV.2015г. С оглед възражението за давност
обаче, лихва следва да се присъди от 30.V.2015 г., тъй като исковата молба е
предявена на 30.V.2018г.
Предвид изхода на спора
ответникът-застраховател следва да заплати на ищцата сторените и претендираните
от нея разноски, които, съразмерно на уважената част от иска, възлизат на
320,00лв. С оглед отхвърлената част от иска на
ответника- застраховател се следват доказано сторени по делото разноски в
размер на 200,00лв.
Водим от
изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.) ЗАД“АРМЕЕЦ“АД, ЕИК121076907, със
седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.София 1000,
, р-н Средец ул. „Стефан Караджа“№2 да заплати на А.Р.М. , ЕГН **********,***,
Разградска обл., ул.“Гео Милев“№42 сумата от 35 000,00 лв.(тридесет и пет
хиляди лева), ведно със законната лихва върху главницата от 30.V.2015 г. до
окончателното й изплащане и
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен на осн.чл.226КЗ(отм.)
от А.Р.М.
, ЕГН ********** срещу ЗАД“АРМЕЕЦ“АД, ЕИК121076907 за горницата над 35 000,00
лв. до първоначално предявения размер от 110 000,00 лв. като
неоснователен.
Осъжда ЗАД“АРМЕЕЦ“АД, ЕИК121076907
да заплати на
А.Р.М. , ЕГН **********, разноски в размер на 320,00лв.
Осъжда А.Р.М. , ЕГН ********** да
заплати на ЗАД“АРМЕЕЦ“АД, ЕИК121076907 разноски в размер на 200,00лв.
Осъжда ЗАД“АРМЕЕЦ“АД,
ЕИК121076907 да заплати по см/ка на РОС
държавна такса в размер на 1400 ,00лв.
Решението може да се обжалва пред
ВнАпС в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия: