РЕШЕНИЕ

№ 31 / 3.01.2019г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На единадесети декември, две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: М.Н.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията

Т.д. № 70 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.25 ал.4 ЗЮЛНЦ.

Подадена е искова молба и допълнителна такава от Г.Р.Г. и Д.Г.Г. за отмяна на решения на общо събрание на *** гр.К., взети на 18.05.2018г., с които на ищците са наложени наказания лишаване от членство за срок от две години на осн.чл.24 ал.1 от Устава на сдружението. В обстоятелствената част на исковата молба излагат твърдение, че решенията са нищожни поради постановяването им от некомпетентен орган и незаконосъобразни поради допуснати съществени нарушения на процедурата по свикване и провеждане на общото събрание на сдружението. Твърдят, че според действащия устав наказания се налагат от управителния съвет, а не от общото събрание. Заявяват, че не са били поканени, за да бъдат изслушани преди налагането им. По същество излагат твърдение, че не са извършвали действия, които могат да се квалифицират като нарушения на устава, за които да им бъдат наложени наказания. В допълнителни искови молби поддържат становище, че липсват факти и обстоятелства, мотивиращи органите на сдружението да вземат решение за наказването им. В съдебно заседание поддържат исковата молба.

Ответникът *** със седалище и адрес на управление гр.К., К., представляван от председателя на УС А.П., е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за недопустимост на предявените искове. Твърди, че двамата ищци не притежават членствени права, тъй като не са заплатили членски внос за 2018г. и не са подали заявление до УС за подновяване на членството. По същество изразява становище за неоснователност на исковете. Посочва, че решенията за налагане на наказания са взети на 2.02.2018г. от компетентния орган – управителния съвет на сдружението, а на 18.05.2018г. общото събрание е потвърдило решенията на УС. Твърди, че мотивите за налагане на наказанията се състоят в натрупано негативно отношение към двамата ищци във връзка с невъзможността сдружението да възстанови владението върху свой имот, отдаден под наем на ищеца Г.Г.. Излага твърдение, че ищците препятстват достъпа на ответника до собствения му имот и по този начин последният не може да провежда мероприятията си. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: ищците се легитимират като членове на *** с представените от тях членски карти. В картите са отразени последни плащания на членски внос за 2017г., платен от всеки от ищците през м.декември, 2016г.

На 2.02.2018г. е проведено заседание на Управителния съвет на ответното сдружение. Съставен е протокол, подписан от председателя на УС и единадесет от присъстващите членове, както и от протоколчик. Във връзка с направено оспорване на подписите на лицата в протокола е открито производство по реда на чл.193 ГПК. В хода на съдебното дирене не се установи неистинност на оспорените подписи – ищците са поискали изготвяне на графическа експертиза, която е заличена също по тяхно искане. Съдът приема автентичността на протокола от заседание на УС на сдружението и не намира основание да го изключи от доказателствения материал. Липсва изискване за изготвяне на присъствен лист отделно от протокола, поради което оспорването на проведеното заседание на УС поради несъставянето на такъв е неоснователно. По същество в т.2 от дневния ред – информация относно жалби на Д.Г. във връзка със стрелбището на сдружението и вземане на решения за наказания, управителният съвет е взел две решения за лишаване от членство на Г.Р. и Д.Г. за срок от две години. Решенията са приети единодушно, при липса на гласували против и въздържали се. Доколкото решенията на УС не са предмет на предявените искове, не е необходим допълнителен анализ на същите.

На 18.05.2018г. е проведено общо събрание на ***. Ответникът е представил покана за свикването му, от която не може да се установи в кое печатно издание е публикувана и на коя дата. Единственото, което е видно е, че извлечението не е от Държавен вестник, а от друга печатна медия. При извършена от съда проверка в ТР по партидата на ответника се установява още, че липсва уведомление за свиканото общо събрание в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията. Дневният ред, публикуван в представеното по делото извлечение от печатна медия, включва отчетен доклад за дейността на УС за 2017г., доклад за дейността на КС за 2017г., приемане на бюджет на сдружението за 2018г., промени в устава, наказания, избор на делегати на ОС на НЛРС-СЛРБ за 2018г. и точка разни.

Протоколът от проведеното общо събрание е подписан от председателя на УС на сдружението и протоколчик. Ищците са оспорили истинността на подписите и е открита процедура по реда на чл.193 ГПК. В хода на съдебното дирене не се установи неистинност на оспорените подписи – посочено бе по-горе, че ищците са поискали изготвяне на графическа експертиза, която е заличена също по тяхно искане. Съдът приема автентичността на протокола от общото събрание на сдружението и не намира основание да го изключи от доказателствения материал. Що се отнася до оспорването на подписи на присъствен лист на членовете на общото събрание, такъв не е представен по делото и подобно оспорване е недопустимо – проверката по чл.193 ГПК има за цел да установи автентичността на представени писмени доказателства и като краен резултат същите да бъдат включени или изключени от доказателствения материал по делото. За непредставени доказателства подобна проверка е без предмет.

Видно от съдържанието на протокола, на събранието са били поканени седемдесет и четири делегати. Присъствали са петдесет и шест, а осемнадесет от поканените са отсъствали. Имената на ищците липсват както в групата на присъстващите, така и в тази на отсъстващите. По шеста точка от дневния ред думата е дадена на председателя на УС, който е заявил, че на заседание на УС от 16.03.2018г. е взето решение за лишаване от членство в продължение на две години на Г.Г. и Д.Г.. Същият е предложил на общото събрание да вземе решение за налагане на наказания на двамата ищци по чл.24 ал.1 б.“б“ от устава лишаване от членство за срок от една до две години. Уточнил е по повод на постъпило запитване от друг член, че общото събрание може да отмени или утвърди решенията на управителния съвет. Единодушно са взети следните решения: Г.Г. да бъде наказан по чл.24 ал.1 б.“б“ от устава лишаване от членство за срок от една до две години, като предложението на УС е лишаване от членство за срок от две години; Д.Г. да бъде наказана по чл.24 ал.1 б.“б“ от устава лишаване от членство за срок от една до две години, като предложението на УС е лишаване от членство за срок от две години.

С писмо изх. № 31 /21.05.2018г. сдружението е уведомило двамата ищци за взети на 18.05.2018г. решения на общото събрание за наложени наказания лишаване от членство за срок от две години.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: предявените искове с правно основание чл.25 ал.4 ЗЮЛНЦ са допустими. Ищците са членове на сдружението и като такива имат право да атакуват посредством искова защита решенията на общото събрание на ответното сдружение. Всеки от тях е заплатил членския си внос до 2017г. включително. Съгласно чл.23 ал.2 от устава, членството се прекратява, когато не бъде заплатен годишния членски внос в срок до три години. По-нататък, съгласно чл.22 ал.4 ЗЮЛНЦ отпадането поради невнасяне на установените имуществени вноски се констатира по документи по реда, предвиден в устава на сдружението. Редът, съгласно чл.29 т.16 от устава предполага вземане на решение в тази насока от управителния съвет. В разглеждания случай горните предпоставки не са налице – ищците са с неплатен членски внос за една година – 2018, дължим до три години, които не са изтекли към настоящия момент, а отделно от това липсва решение на УС на сдружението за тяхното отпадане поради незаплатен членски внос. Цитираната от ответника норма на чл.16 ал.1 от устава се отнася до случая, в който при вече прекратено членство УС може да вземе решение за подновяването му.

По същество исковете са основателни. Съгласно чл.24 ал.5 от устава на сдружението, наказанията на членовете се налагат от управителния съвет на сдружението. Редът за атакуването им се съдържа в чл.25 ал.4 и 5 ЗЮЛНЦ – решенията на органите на сдружението, които са взети в противоречие със закона, устава или предходно решение на общото събрание, могат да бъдат оспорвани пред общото събрание по искане на заинтересуваните членове на сдружението или на негов орган, отправено в едномесечен срок от узнаването им, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението. При положение, че решенията на УС са оспорени пред общото събрание, неговите решения подлежат на съдебен контрол относно законосъобразност и съответствие с устава.

В случая решенията на общото събрание от 18.05.2018г. не са взети поради оспорване от наказаните членове на решенията на УС. Искането е направено от председателя на УС, т.е. от лицето, представляващо органа, който го е наложил. Компетентността на отделните органи на сдружението е очертана в чл.25 ЗЮЛНЦ и чл.31 ЗЮЛНЦ посредством посочване на възложените им от закона изключителни правомощия, чрез които те осъществяват управителните си функции. Правомощията са определящи както за предметната компетентност на органите, така и за реда, по който членовете на сдружението могат да предприемат защита на правата си срещу противоречащите на закона и устава органни решения. Законодателят е въвел диференциран правен режим и в зависимост от компетентността на органа е уредил различен ред за оспорване на неговите решения. Редът на  чл.25 ал.5 ЗЮЛНЦ предвижда възможност за оспорване на решенията на управителния съвет пред общото събрание. Исковият ред по чл.25 ал.4 във вр. с ал.6 ЗЮЛНЦ предполага отнасяне на спора за законосъобразност и съответствие с устава на решенията на общото събрание като върховен орган за разглеждане от съда (вж. със съответните изменения решение № 179 от 5.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 1023/2010 г., II т. о.).

От горното следва, че след като управителният съвет на *** е взел решения за налагане на наказания на двамата ищци, единствено наказаните членове са легитимирани да атакуват тези решения пред общото събрание като върховен орган на сдружението. Решенията на общото събрание на 18.05.2018г., взети по искане на органа, който вече е наложил наказанията, са постановени при липса на предметна компетентност. Общото събрание има задължението по чл.25 ал.5 ЗЮЛНЦ да извърши проверка дали решенията на УС противоречат на закона и устава, което предполага наказаните членове да са отправили искане с конкретни оплаквания относно незаконосъобразност на наложените наказания и след разглеждане и преценка на тези оплаквания ОС следва да вземе решение. В случая ОС не е разгледало и не се е произнесло по законосъобразността на решенията на УС, а е приело повторно решения, след тези на УС, за налагане на наказания на Г.Р. и Д.Г.. Само на това основание атакуваните решения се явяват незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.

Отделно от горното и за пълнота на изложението следва да се посочи, че ответникът не установи законосъобразност в провеждането на процедурата по вземане на решенията – предмет на настоящия правен спор, при изрично разпределена върху него доказателствена тежест. Горното включва установяване на спазване на правилата по свикване и провеждане на общото събрание за приемане на горните решения. В случая не се установява публикуване на поканата за ОС с дневния ред да е публикувана в Държавен вестник, съгласно изискването на чл.26 ал.5 от устава, или в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията, съгласно субсидиарната норма на чл.26 ал.3 ЗЮЛНЦ. Ответникът не е доказал и обстоятелството поканата да е разгласена един месец преди датата на общото събрание, съгласно изискването на горните разпоредби от устава и закона.

На следващо място, шеста точка от поканата е формулирана като наказания, без посочване на конкретни предложения спрямо кои лица и какви наказания ще бъдат разглеждани. В допълнение, имената на Г.Р. и Д.Г. липсват от списъците на поканените за общото събрание лица – не са включени в списъка на присъстващите, както и на списъка с членовете, които са поканени, но отсъстват. По този начин двамата са били лишени от възможността да участват в събранието при обсъждане на въпросите, които пряко са ги засягали и да осъществят правото си на защита срещу наложените наказания.

При констатираните по-горе нарушения е безпредметно разглеждането по същество на нарушенията, за които на ищците са наложени наказания. В тази насока следва само да се отбележи, че в атакуваното решение на общото събрание от 18.05.2018г. не се съдържат факти и обстоятелства, които да са посочени като извършени нарушения на устава или закона. Председателят на УС е посочил взето решение на този орган от 16.03.2018г. Само че представеният протокол от проведено заседание на УС, на което са разгледани нарушения, извършени от Г.Г. и Д.Г., е от 2.02.2018г. Не е представен протокол от проведено заседание на УС от 16.03.2018г. При това положение, дори и решенията за налагане на наказания да са приети от компетентен орган, при спазване на процедурата на свикването му и вземането на решения, съдебната защита на наказаните членове е препятствана поради непосочване на конкретните нарушения, които са им вменени като извършени. Така в съдебното производство е ограничена възможността за преценка дали са извършили действия, които могат да се квалифицират като нарушения на устава, за които да им бъдат наложени наказания.

Решенията на управителния съвет от 2.02.2018г. не са предмет на съдебен контрол. Посочено бе по-горе, че редът на  чл.25 ал.5 ЗЮЛНЦ предвижда възможност за ищците да оспорят решенията на управителния съвет пред общото събрание и едва след отхвърляне на тяхното искане от общото събрание, решението на този орган може да бъде предмет на иск. Още повече, че общото събрание, проведено на 18.05.2018г., се е занимавало с решение на УС от 16.03.2018г., а не с решенията на УС от 2.02.2018г.

Ищците претендират за присъждане на деловодни разноски. Всеки от тях е внесъл ДТ в размер 40лв. и е заплатил възнаграждение за адвокат в размер 900лв. Съобразно изхода от спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки от ищците сума в размер 940лв. за направените съдебни разноски.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Отменя решенията на общото събрание на ***, приети на 18.05.2018г., с които на Г.Р.Г. и Д.Г.Г. са наложени наказания по чл.24 ал.1 б.“б“ от устава лишаване от членство за срок от две години.

Осъжда *** да заплати на Г.Р.Г. сумата 940лв. за направени деловодни разноски.

Осъжда *** да заплати на Д.Г.Г. сумата 940лв. за направени деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:

MH