Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

19.07.2019 г., гр. Разград

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публичното съдебно заседание, проведено на 19.06.2019 г., в състав:

председател: Атанас Христов

при секретаря Светлана Лазарова като разгледа докладваното от съдията Атанас Христов  търговско дело № 82 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Депоздирана е искова молба от "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път"  №     260, представлявано от П. Н Д - Изпълнителен директор, Д Б Ш, А В Я, Й Т С,  начин на представляване: банката се представлява съвместно от всеки двама изпълнителни директори, или от прокурист, заедно с изпълнителен директор,

чрез пълномощника си Адвокатско дружество „Манчев и Рътков", представлявано от адв. Делян Г. Манчев от АК - София, със съдебен адрес:***, офис 9, тел.: 02/9864955,

срещу

1.       М.Р.М., ЕГН **********

с адрес: *** адрес за кореспонденция: гр.Разград, ул. „Костур" №22, бл.2., ет.З. ап.24,

2.       Р.А.Г., ЕГН **********

с адрес: ***,

3.       Й.С.Г., ЕГН **********

с адрес: ***,

4.А.Й.Г., ЕГН **********

с адрес: ***,

 

 

 

 

Предявени са за разглеждане при условията на обективно, кумулативно съединяване следните осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 121 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД, с които ищецът иска да бъдат осъдени ответниците да му заплатят СОЛИДАРНО ЧАСТ от общо дължимите суми по Договор за банков кредит за покупка на недвижим имот № НL 42052-484/07.08.2008г., ведно с прилежащите му Приложение № HL от 14.08.2008г., Допълнително споразумение от 16.03.2009г., Допълнително споразумение от 09.06.2010г., Допълнително споразумение от 08.06.2011г., Допълнително споразумение от 10.07.2012г., Допълнително споразумение от 25.07.2013г., Допълнително споразумение от 04.04.2014г., Допълнително споразумение от  07.01.2015г., в общ размер на 59 304,10 швейцарски франка (петдесет и девет хиляди триста и четири швейцарски франка и десет сантима) и 1232,50 лева (хиляда двеста тридесет и два лева и петдесет стотинки), както следва:

-            58 425,21 швейцарски франка (петдесет и осем хиляди четиристотин двадесет и пет швейцарски франка и двадесет и един сантима) - ЧАСТ от главницата в общ размер на 92 034,77 швейцарски франка за периода от 10.08.2015г. до 28.08.2018г.,

-             662,54 швейцарски франка (шестстотин шестдесет и Две хиляди швейцарски франка и петдесет и четири сантима) - представляващи неизтеклите по давност такси за периода 10.09.2015г. - 28.08.2018г.

-            216,35 швейцарски франка (двеста и шестнадесет швейцарски франка и тридесет и пет сантима)- застраховки за периода от 10.09.2014г. до 28.08.2018г.;

-            1 232,50 лева (хиляда двеста тридесет и два лева и петдесет стотинки) - нотариални такси и разноски за периода от 03.08.2018г. до 28.08.2018г./,

ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2018г., до окончателното изплащане на сумата, представляващи ЧАСТ от общото задължение по договора за кредит.

Претендира разноски.

Сочи се следната банкова сметка ***:

IВАN: ВG 26 ВРВ1 9920 10 01 010111.

В исковата молба се навеждат твърдения, че по силата на Договор за кредит за покупка на недвижим имот № НL 42052-484/07.08.2008г., сключени между страните договор ищецът (кредитодател) се задължил да предостави на ответниците (кредитополучатели) кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 105 000 лева (сто и пет хиляди лева), както следва: равностойността в швейцарски фракове на 31 000 лева (тридесет и една хиляди лева) за покупка на имот подробно описан в чл.1 на договора, както и равностойността в швейцарски франкове на 74 000 лева (седемдесет и четири хиляди лева) за други разплащания, по курс „купува" за швейцарския франк към лева на „Юробанк България" АД в деня на усвояване на кредита, а кредитополучателите се задължават да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. Твърди се, че сумите по договора са усвоени на 14.08.2008 г. при курс на швейцарския франк към лева 1,1837 и че определен съобразно този курс, размерът на предоставения и усвоен от кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове е 88 840.00 швейцарски франка.

Твърди се, че с договор за цесия от 02.10.2008 г. „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД прехвърлило на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД вземанията си срещу ответниците по договора за кредит, че след прехвърлянето били сключени 7 допълнителни споразумения към договора за кредит – от 16.03.2009 г., от 09.06.2010 г. и от 08.06.2011 г.,10.07.2012г., 25.07.2013г., 04.04.2014г., 07.01.2015г., както и че с договор за цесия от 25.10.2017 г. „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД прехвърлило обратно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД вземанията си срещу ответниците, ведно с ведно допълнителните споразумения към договора. Посочва се, че ответниците били уведомени от „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД за обратното прехвърляне на вземането, както и за обявяване предсрочна изискуемост на вземанията по договора кредит, с покана връчена от ЧСИ Гюнеш Солаков с рег. № 761, по реда на чл. 47, ал.1 ГПК, както следва:

-            на 11.06.2018г. – М.Р.М.,

-            на 14.06.2018г. – Р.А.Г.,

-            на 25.06.2018г. – А.Й.Г.,

-            на 14.06.2018г. – Й.С.Г..

В законния срок по чл. 367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от всички ответници, чрез пълномощникът им адвокат П.З. ***.

Относно редовността на исковата молба – изразява становище, че исковата молба е нередовна. Счита, че същата е подадена от лице без представителна власт. Неясен е и петитума. Относно допустимостта на исковите претенции – сочи, че същите са недопустми, тъй като е недопустим петитум в швейцарски франкове, т.е. във валута неофициална за страната ни. Налице е противоречие между обстоятелствената част и петитума. По същество - намира исковите претенции за неоснователни и недоказани. Счита че процесния договор, ведно със допълнителните споразумения към същия, е недействителен, тъй като недействителноста му се състои в нищожността на същия, поради противоречие на закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД, както и  поради съдържаща се неравноправност на клаузи от договора по смисъла на чл.143 и чл.146, ал.1 Закона за защита на потребителя (ЗЗП). Нищожност е налице и по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД - невъзможен предмет, очертан още в чл.1, ал.1 от договора. Излага подробни съображения. Оспорва 4-те броя нотариални покани до всеки един от ответниците, с които договора за кредит е обявен за предсрочно изискуем от страна банката – ищец и се уведомяват за цесиите.

На осн. чл. 193 ГПК е открито производство по оспорване истинността на нотариалните покани /л.383/.

 В срока по чл. 372, ал.1  ГПК е подадена допълнителна искова молба.

В допълнителната искова молба ищецът заявява, че  поддържа изцяло исковата си претенция. Оспорва възраженията на ответните страни.

В срока по чл. 373, ал.2 от ГПК от четиримата ответници, чрез пълномощника им адвокат П.З. е постъпил отговор на допълнителната искова молба.

С отговора ответниците поддържат направените възражения. Излагат подробни съображения.

 

В открито съдебно заседание при редовност в призоваването, за ищеца не се явява представител. Пълномощникът му адвокат Делян Манчев депозира писмена молба, с която моли да се даде ход на делото, като поддържа изцяло исковите претенции и прави искане за присъждане на разноски. Представя и подробна писмена защита.

Всички ответници, при редовност в призоваването, не се явяват в откритото съдебно заседание. За всички тях се явява пълномощникът им адвокат П.З. ***, която поддържа отговорите на исковата молба и излага подробни съображения. Оспорва исковете по наведените срещу тях възражения, моли за отхвърлянето им и за присъждане на разноските по делото.

 От събраните по делото писмени доказателства, които е допуснал и приел, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, от преценката на становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Наличието на процесуална легитимация на ищеца, съдът установи след служебно извършена справка в търговския регистър по реда на чл.23, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, в който е вписан. Считано от 11.01.2013 г. е вписана промяна във фирмата на банката-кредитор, като наименованието се променя от ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД.

На 07.08.2008г. между ответниците, от една страна в качеството им на кредитополучатели и ищеца – от друга, в качеството му на кредитодател, е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № НL 42052-484, по силата на който банката-ищец предоставя на ответниците кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 105 000 лева по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита за покупка на недвижим имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА  61710.505.427.1.6, по кадастралната карта, одобрена със заповед №  РД-18-37/10.03.2008г. г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес: гр. Разград, бул. България, № 29, вх. А, ет.3, ап. 6. Самостоятелния обект попада в сграда № 61710.505.427.1 в поземлен имот 61710.505.427, предназначение: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ със застроена площ от 99.96 кв. метра, състоящо се от три стаи, хол кухня и сервизни помещения. Неразделна част от самостоятелния обект са : изба № 4 и 2.46% ид.ч. от общите части на сградата и съответното право на строеж върху мястото.

 Кредитополучателите поемат насрещно задължение да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора.

Съгласно уговореното е чл. 1, ал. 2 от договора общият размер на предоставените суми по кредита в швейцарски франкове не може да надвишава максималния размер на кредита по чл. 1, ал. 1 от договора, а в ал. 3 е предвидено, че в деня на усвояване на кредита страните подписват приложение № 1, представляващо неразделна част от него, в което посочват приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарския франк на ищеца, както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове. Видно от чл. 2, ал. 1, страните са се съгласили, че разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя  М.Р.М. в швейцарски франкове. Ал. 3 на същата клауза, предвижда, че усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал. 1 се превалутира служебно от банката в  лева по търговски курс „купува“ банката към съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по открита сметка на кредитополучателя в съответната валута. Уточнено е, че с подписване на договора кредитополучателят дава своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава банката служебно да извърши описаните действия.

Съгласно договореното в чл. 3, ал. 1 страните са се съгласили, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на  за жилищни кредити в швейцарски франкове (БЛП), валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1 пункт. Посочено е, че към момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредит в швейцарски франкове е в размер на 5 %. Чл. 3, ал. 5 посочва, че действащият БЛП на банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените за него стават незабавно задължителни за страните, че банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за швейцарски франкове и датата, от която той е в сила чрез обявяването им на видно място в банковите салони, а също и че договорените в настоящия договор надбавки не се променят. Чл. 6, ал. 2 от договора предвижда погасяването на кредита да се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове, а ал. 3 посочва, че в случай, че по време на действието на договора банката промени БЛП, размерът на погасителните вноски се променя автоматично в съответствие с промяната, за което кредитополучателят дава своето неотменяемо и безусловно съгласие с подписване на договора.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от договора, банката запазва правото си по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които  [фирма] прилага при операциите си, както и приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл. 20. Изрично посочено е, че измененията в Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по договора. В ал. 2 на същата клауза е предвидено, че за промените по чл. 12, ал. 1 банката уведомява кредитополучателя чрез съобщения в банковите салони и на интернет страницата й.

Видно от съдържанието на чл. 21, ал. 1 от договора кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове съответно в български лева или евро, като за услугата се съгласява да заплати съответната комисионна съгласно действащата към датата на превалутирането тарифа на банката. С ал. 2 на чл. 21, страните са предвидили, че с подписването на договора кредитополучателят се съгласява, в случаите по ал. 1, банката да превалутира кредита в лева или евро по обявения курс „купува“ на Банката за швейцарски франкове за датата на превалутирането, както и да прилага по отношение на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от банката по реда на чл. 12, ал. 2 за съответната валута и вид на кредита. В чл. 21 превалутирането е определено като промяна на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което следва да се приложи съответния лихвен процент, приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същия.

Съгласно чл. 22, ал. 1 от договора кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/ или продава на швейцарския франк към евро/ лева, както и превалутирането по чл. 20 от договора може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в евро/ лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит, а съгласно ал. 2 – че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 20 – 22 от сключени договор, както и че е съгласен с настъпването им. По делото е приложен и погасителния план – неразделна част от допълнителното споразумение от договора.

 

Уговорено е погасяването на кредита да се извършва след  усвояването на кредита (14.08.2008г – л. 35), ежемесечно (на 300 месечни вноски, включващи главница и лихва, в размер според погасителния план към договора) и във валутата, в която кредитът е разрешен и усвоен – швейцарски франкове, като при предсрочно погасяване на кредита, кредитополучателят дължи такса в размер на 4% върху размера на предсрочно погасената главница (чл. 5, чл. 6, ал. 1, и 2 и чл. 8, ал. 2 от договора – л. 33). От уговорките на договора се установява, че за обезпечаване на вземанията на банката по предоставения кредит кредитополучателят учредява договорна ипотека в полза на банката върху недвижим имот, конкретно индивидуализиран в договора, както и че кредитополучателят се задължава да направи застраховка на предоставения като обезпечение недвижим имот (чл.13 и чл. 14 от договора). В договора е установена уговорка, според която при непогасяване на която и да е вноска, както и при неизпълнение от страна на кредитополучателя на което и да е задължение по договора, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем /чл. 18, ал.1/, а при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, в който случай изискуемостта настъпвала без да е необходимо волеизявление на страните (чл. 18, ал.2 от договора).

С приложение от 14.08.2008г. към договора за банков кредит страните приели за установено в отношенията си, че датата на усвояване на кредита е 14.08.2008г., че към същата датата приложимият курс „купува“ за швейцарски франк на Банката е 1.1837 и че определен съобразно този курс, размерът на предоставения и усвоен от кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове е 88 840 швейцарски франка /л.35/.

За вземанията на банката по договора за покупка на недвижим имот №  HL 42052-484 от 07.08.2008г. е учредено обезпечение и ипотека върху закупения недвижим имот, което се установява от нотариален акт  за учредяване на договорна ипотека от  дата 11.08.2008г. с № 23, том 6, рег.№ 8472, дело № 736/2008 година на Невена Стоянова нотариус с рег. № 291 на Нотариалната камара.

Видно от извлечение от протокол № 57 на Комитета по управление на активите и пасивите на „Юробанк България АД“, проведено на 22.07.2005г., е че: Базовия лихвен процент /БЛП/,  се формира, като сума от Трансферна цена на ресурса в съответната валута и лихвена премия, прилагана за най-кредитоспособните клиенти в съответното бизнес направление.

Видно от Методология за определяне на базисни лихвени на ищеца /л.238-239/, е че:

 3.1 БЛП се определя като сбор от следните компоненти:

-            трансферна цена на ресурса

-             буферна надбавка.

3.2 Трансферната цена на ресурса се формира от разходите, които банката прави при привличане на паричен ресурс, в това число:

- пазарните (бенчмаркови) лихвени мерители – Софибор, Юрибор, Либор,

- рисковата премия, приложима за банката при привличане на финансов ресурс,

-  директните нелихвени разходи на банката по привличания паричен ресурс – минималните задължителни резерви (МЗР), фонд за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) и др.

3.3 Буферна надбавка:

-  включва оценката под формата на лихвена премия на нивото на риска при най-кредитоспособните клиенти;

- абсорбира временните пазарни сътресения в лихвените нива до 0.50 % (на годишна база).

4. Промяна на БЛП

4.1. При промяна на едни или повече от изброените по- горе компоненти, е налице основание за актуализация на БЛП.

4.2. При промяна на БЛП, банката уведомява клиентите по установените от закона начини.

5. Органи на банката, отговарящи за определянето на БЛП

51. Комитетът по управление на активите и пасивите е органът на банката, отговорен за първоначалното определяне и следващите промени в размера на БЛП.

5.2 Нивата на БЛП се разглеждат и при необходимост се актуализират при всяко заседание на Комитета по управление на активите и пасивите /не по-рядко от веднъж месечно/.

 

От договор за цесия от 02.10.2008 г. се установява съгласие, по силата на което „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД прехвърля на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД вземанията си по множество договори за кредит, изброени в приложение № 1 към договора. Видно от това приложение под № 576, в него е означено и вземането на банката по процесния договор за кредит /л.68-71/.

На 16.03.2009 г. между „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД и ответниците е сключено допълнително споразумение към процесния договор за жилищен кредит, по силата на което страните предоговорят съществуващите задължения на кредитополучателя, приемайки, че към датата на подписване на споразумението те са в размер на 88 021.92 швейцарски франка – главница, 17.12 швейцарски франка – редовна лихва. Със споразумението е приет друг план за погасяване /л. 38 гръб – 42/.

На 09.06.2010 г. между „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД и ответниците е сключено допълнително споразумение към процесния договор за жилищен кредит, по силата на което страните предоговарят съществуващите задължения на кредитополучателя, приемайки, че към датата на подписване на споразумението те са в размер на 89 134.24 швейцарски франка - главница. Със споразумението е приет друг план за погасяване /л. 38 гръб – 42/.

На 08.06.2011 г. между „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД и ответниците е сключено допълнително споразумение към процесния договор за жилищен кредит , по силата на което страните предоговарят съществуващите задължения на кредитополучателя към банката, приемайки че към датата на подписване на споразумението те са в размер на 89 853.64 швейцарски франка – редовна главница. Със споразумението е приет друг план за погасяване.

На 10.07.2012 г. между „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД и ответниците е сключено допълнително споразумение към процесния договор за жилищен кредит , по силата на което страните предоговарят съществуващите задължения на кредитополучателя към банката, приемайки че към датата на подписване на споразумението те са в размер на 89 781.77 швейцарски франка – редовна главница. Със споразумението е приет друг план за погасяване.

На 25.07.2013 г. между „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД и ответниците е сключено допълнително споразумение към процесния договор за жилищен кредит , по силата на което страните предоговарят съществуващите задължения на кредитополучателя към банката, приемайки че към датата на подписване на споразумението те са в размер на : 19.79 швейцарски франка – просрочена главница, 486.35 швейцарски франка – просрочени лихви, 33.07 швейцарски франка – просрочени такси, 89 626.86 швейцарски франка - редовна главница. Със споразумението е приет друг план за погасяване.

На 04.04.2014 г. между „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД и ответниците е сключено допълнително споразумение към процесния договор за жилищен кредит , по силата на което страните предоговарят съществуващите задължения на кредитополучателя към банката, приемайки че към датата на подписване на споразумението те са в размер на : 183.69 швейцарски франка – просрочена главница, 1 361.05 швейцарски франка – просрочени лихви, 98.39 швейцарски франка – просрочени такси, 90 073.39 швейцарски франка - редовна главница. Със споразумението е приет друг план за погасяване.

На 07.01.2015 г. между „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД и ответниците е сключено допълнително споразумение към процесния договор за жилищен кредит , по силата на което страните предоговарят съществуващите задължения на кредитополучателя към банката, приемайки че към датата на подписване на споразумението те са в размер на : 194.41 швейцарски франка – просрочена главница, 549.31 швейцарски франка – просрочени лихви, 31.29 швейцарски франка – просрочени такси, 91 369.12 швейцарски франка - редовна главница. Със споразумението е приет друг план за погасяване.

От договор за цесия от 25.10.2017 г. се установява съгласие, по силата на което „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД прехвърля на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД вземанията си по множество договори за кредит, изброени в приложение № 1-13 към договора, като видно от приложение № 10, в него под № 21 е означено и вземането на банката по процесния договора за кредит за покупка на недвижим имот.

„БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД изпратил да ответниците нотариална Покана ведно с приложено Уведомление с изявление за двете горепосочени цесии.

Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД изпратил до ответниците нотариална Покана за обявяване предсрочна изискуемост на вземанията по договора кредит.

Горепосочените Уведомление и Покана са връчени едновременно от ЧСИ Гюнеш Солаков с рег. № 761, по реда на чл. 47, ал.1 ГПК, на адресите на ответниците посочени в процесния договор за бланков кредит, както следва:

-            на 11.06.2018г. – М.Р.М. /л.78-80/,

-            на 14.06.2018г. – Р.А.Г. /л. 90-92/,

-            на 25.06.2018г. – А.Й.Г. /86-88/,

-            на 14.06.2018г. – Й.С.Г. /л. 82-84/.

Съгласно чл. 30, изр. 2 от Договора: „В случай, че някоя отстраните промени адреса си посочен в началото на договора, тя е длъжна да уведоми писмено другата страна като посочи новия си адрес, а до получаването на това уведомление, всички съобщения достигнали до стария адрес ще се считат за получени“ /л.34 гръб/.

С тези покани от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД до ответниците последните са уведомени за допуснато непогасяване на вземанията по договора (главница, лихви и такса), означен е размерът на всяко от тях, като е направено изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, при позоваване на чл. 18 от договора, и за изплащане на всички задълженията към банката в седмодневен срок от получаване на поканата.

Горното се установява от събраните по делото писмени доказателства.

Вещото лице по ССЕ, е изготвило два варианта на заключението си.

В първия вариант е съобразен с допълнителните споразумения към договора за кредит /л. 409-413/. Съгласно този вариант задълженията на ответниците са както следва:

-            92 034.77 швейцарски франка – главница,

-            966.81 швейцарски франка – такси за управление по Договора за банков кредит,

-            216.35 швейцарски франка – застраховки по Договора за банков кредит,

-            30 898.11 швейцарски франка - мораторна лихва.

Спирането на плащането по кредита е на 11.01.2015г.

Във втория вариант обективиран в допълнителното заключение /л. 428-437/, вещото лице е направило изчисление на дължимата лихва в размера на по т. 3, ал. 1 от Договора за кредит, без извършване на промяна във времето /6%/, общият размер на договорната лихва би бил - 102 479.26 CHF, общият размер на договорната лихва би бил – 102 479.26 CHF. Общия размер на платените вноски за главница е 15 521.85 CHF, а общия размер на платените вноски за договорна лихва е 17 536.00 CHF, а общо платено е в размер на 33 057.85 CHF. За тази сума при промяна на курс купува на швейцарския франк към българския лев по време на плащането, са заплатени 48 498.50 лв. Ако швейцарски франкове не се заплащаха по повишените курсове купува, а при фиксиран курс купува на швейцарския франк към българския лев 1.1837 BGN/CHF /който е бил при усвояването на кредита на 14.08.2008г./, за горепосочената сума 33 057.85 CHF, щяха да бъдат заплатени 36 899.14 лв., заради увеличения курс купува са заплатени 11 599.36 лв /48 498.50 лв. - 36 899.14 лв./. Тази заплатена в повече сума от 11 599.36 лв. се приравнява на 9 799.24 CHF при курс купува от 1.1837 BGN/CHF, което е още 14.2 вноски по кредита. Ето защо, ако лихвата и курс купува бяха се запазили такива каквито са били при сключването на процесния договор за кредит, то с внесените от ответниците суми кредита би бил изплащан редовно до дължимата на 15.09.2014г. месечна вноска включително, както и би се направило частично плащане на дължимата на 15.10.2014г. вноска.

По делото е разпитана в качеството на свидетел Калина Гатева управител на клон Разград при ищеца /л.47-48/. Свидетеля сочи, че към момента на сключване на процесния договор са предлагали кредити в лева, евро и в швейцарски франкове. Предполага, че ответниците са избрали кредит в швейцарски франкове, тъй като за тази валута лихвата била най- ниска. Кредита се отпускал след многократни обяснения, като средно едва при третото посещение се сключвал договора за кредит.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдителни искове за парични вземания, възникнали от неизпълнение на задължения по банков кредит, за които съдът приема правна квалификация по чл. 430 ТЗ, във вр. с чл. 287 и чл. 288 ТЗ, във вр. с чл. 79 във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По възраженията за нередовност и недопустимост на исковите претенции, съдът се е произнесъл с определението си за насрочване, като е намерил възраженията за неоснователни.

Предявените обективно кумулативно съединени искови претенции са процесуално допустими. Правният интерес е обоснован от вида на търсената защита. Налице е и процесуална легитимация на страните. Искът е предявен от надлежна страна против надлежна страна.

Съдът разпредели доказателствената тежест, по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК - всяка от страните е длъжна да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения.

Ищецът - кредиторът следва да установи и докаже основанието и размера на вземането си. Той трябва да установи онези факти и обстоятелства, от които произтича вземането му, както и че сочените от насрещната страна като неравноправни клаузи в договора са индивидуално уговорени с потребителите. Настоящата претенция предпоставя доказване наличието на облигационно правоотношение между страните, по силата на което ответниците са задължени за претендираната сума, настъпила предсрочна изискуемост на главницата на посочената в исковата молба дата.

Ответниците – длъжници следва да установят и докажат възраженията си против вземането или плащане на дълга.

Съдът, намира, че е сезиран с търговски спор по чл. 365, т. 1 от ГПК, доколкото се отнася до изпълнение на абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ - договор за банков кредит. Предвид цената на иска и на основание чл. 104, т. 4 ГПК спорът е родово подсъден на окръжния съд.

В постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 23/07.07.2016 д. по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 232 от 5.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО и др., съобразявайки и задължителната практика на СЕС (решенията по дело С-40/08, дело С-137/08, дело С-168/05, С-240/98, дело С-243/08, дело С-244/98, дело С-397/11, дело С-415/11, дело С-472/11 дело С-618/10, С-618/10, дело С-243/08, дело С-472/11, дело С-397/11), е прието, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор и когато ги констатира, съдът е длъжен, с оглед принципа за състезателност, да уведоми страните, че ще се произнесе по неравноправния характер на клаузата/те, като им даде възможност да изразят становище и да ангажират доказателства. Съдът не се произнася по неравноправния характер на клаузата, ако потребителят, след като е бил уведомен, се противопостави на това. В случая ищците изрично са се позовали на нищожността на клаузите от процесния договор и допълните споразумения към същия, поради което и съдът дължи произнасяне по така направеното оспорване.

В тази връзка, на първо място, съдът следва да се произнесе относно приложимия по делото закон.

По делото се установи, че ответниците, като физически лица, на които по силата на сключения с банката през 2008г. договор е предоставен жилищен кредит по ЗКИ, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, имат качеството на потребители по см. на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, а банката – ответник съответно се явява търговец по см. на пар.13, т.2 от ДР на ЗЗП.

По отношение на банковите кредити, отпускани на потребители, в българската правна система съществува и специален Закон за потребителския кредит. Към датата на сключване на процесния Договор е действал Закона за потребителския кредит (ЗПКр), в сила от 01.10.2006 г. (отм. ДВ, бр. 18/05.03.2010 г.), който се прилага като закон, уреждащ правоотношението към датата на възникването му и тъй като действието му не е изменено с ПЗР на новия ЗПКр) – той се прилага за договори за банков кредит (чл. 430 и сл. ТЗ), сключени с потребители (арг. от чл. 1 ЗПКр-отм.). Същият закон обаче изрично изключва договори на стойност над 40 000 лева - преди изм. 2014 г., какъвто е и процесният договор, а след изм. ДВ, бр. 58/2010 г., в сила от 31.08.2010 г., изм. ДВ, бр. 35/2014 г., в сила от 23.07.2014 г. - които са обезпечени с ипотека (какъвто е процесния – чл. 13, ал. 1 от Договора), с изключение на посочените в чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗПК разпоредби. От 01.01.2017 г. е в сила Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (обн., ДВ, бр. 59/29.07.2016 г.), § 4 от който, обаче, предвижда, че законът не се прилага за договори за кредит за недвижими имоти, сключени с потребители преди датата на влизането му в сила, с изключение на чл. 41 (касаещ предсрочно погасяване на задълженията по кредита).

Действащият Закон за защита на потребителите (ЗЗП) е в сила от 10.06.2006 г. Поради това именно той следва да се приложи като закон, уреждащ правоотношението към датата на възникването му (07.08.2008 г.).

Законът (ЗЗП) обявява за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между права и задълженията на търговеца и потребителя, като изброява примерно редица типични случаи, измежду които и клауза, позволяваща на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание /т. 10 на чл. 143 ЗЗП/ или клауза, която дава право на търговеца да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора /т. 12 на чл. 143 ЗЗП/ и др.

Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, включените в потребителските договори неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да бъде нищожна дадена клауза, е необходимо тя да е неравноправна и да не е уговорена индивидуално, тоест да е била изготвена предварително и поради това потребителят да не е имал възможност да влияе върху съдържанието и. Съгласно, чл. 146, ал. 4 от ЗЗП, тежестта да докаже, че определено условие е индивидуално уговорено пада върху търговеца. Необходимо е също така да не е налице някое от изключенията от забраните по чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП, предвидени в чл. 144 ЗЗП по отношение на доставките на финансови услуги, каквато представлява и процесният договор за предоставяне на кредит съобразно § 13, т. 12 ЗЗП.

Единственото писмено доказателство, представено от ищеца в тази връзка е искането за кредит /л. 325-333/. Същото, обаче, не е в състояние да установи посочените по-горе факти и не може да се приеме, че с искането за кредит е налице "индивидуално уговаряне". Вярно е, че ответниците са поискали кредит при "плаваща лихва". Няма обаче никакви доказателства, че те са приели методологията за определяне на измененията в лихвата да е тази представена от банката. Нищо различно не установяват и другите представени документи. Доказателства, че разглежданите разпоредби от процесния договор са били уговорени индивидуално могат да бъдат други подобни договори, сключени от ответника през същият период, в които тези клаузи имат различно съдържание, което би обосновало извода, че банката не е включвала тези клаузи в договорите си за жилищни кредити, сключвани в периода и че те са индивидуално уговорени. Такива доказателства, обаче, по делото не са представени. На основание законово установената презумпция (чл. 146, ал. 4 ЗЗП) в тежест на ответника е било да докаже по нетърпящ съмнение начин този факт, каквото доказване по делото не е проведено. Гласните доказателства – показанията на св. Калина Василева Гатева /л.417-419/, тъй като същата сочи, че лично не е работила по процесния кредит и не е водила разговори с ответниците, тъй като нейни колеги са работили по кредита, като тя само в качеството си на зам. управител на клона на банката е подписвала договорите.

Изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП не намират приложение, тъй като са относими единствено към основанията чл. 143, т. 7, т. 10, т. 12 ЗЗП, в които не попада клауза, регулираща валутните рискове при договаряне на кредит в чуждестранна валута (швейцарски франкове) и погасителни вноски, дължими в същата валута. Следва да се има предвид, че договорът за кредит не е ценна книга, нито е сделка с финансови инструменти (решение № 95 / 13.09.3016 г. по т. д. № 240/2015 г. на ВКС, II т. о.), а цената на кредит в чуждестранна валута по см. на чл. 144, ал. 3, т. 1 вр. чл. 143, т. 12 ЗЗП е единствено възнаградителната лихва, но не и допълнителните разходи, които прави кредитополучателят вследствие поемането на валутния риск. Банков кредит в чуждестранна валута не представлява и договор за покупка или продажба на чужда валута, пътнически чекове или международни парични преводи в чужда валута.

Сключеният между страните договор за кредит определя, че кредитополучателят получава равностойността в швейцарски франкове на 105 000 лева. В договора не е посочена каква сума в швейцарски франкове се равнява на 105 000 лева към момента на сключването му. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора тази неизвестна равностойност се превежда по блокирана сметка, открита на името на кредитополучателя М.Р.М.. От тази сметка последният не е усвоил кредита си, а го е усвоил и то в  лева от друга, по която банката е превела сума в лева, след като служебно я е превалутирала по курса си швейцарски франк/лева към деня на усвояването /вж. чл. 2, ал.1 и ал.4 от Договора – л.32 гръб/.  От всичко това е видно, че кредитополучателите са имали интерес от получаване на сумата в лева. За това говори и тяхното искане, отправено до банката за отпускане на средства, в което те са посочили сумата, която желаят да получат в лева (л. 325-333). Въпреки това те са се е съгласил да погасява кредита си в друга валута – швейцарски франкове като курсът, по който се определя левовата равностойност на дължимата в швейцарски франкове погасителна вноска, се определя от банката към деня на съответното плащане. При това положение при покачване на курса на франка спрямо лева, кредитополучателите ще внасят по-голяма сума в лева за една и съща по размер вноска във швейцарски франкове. От разликата в курса на франка към еврото към момента на отпускане на кредита и към момента на погасяване на вноските по него банката печели наред с възнаграждението за предоставяне на средствата в размер на договорената лихва. В резултат потребителят, без да е търговец, поема съществен валутен риск, а равновесието между правата и задълженията на банката и потребителя значително се нарушава във вреда на последния.

Това се отнася до клаузите от процесния договор, касаещи превалутирането, в това число разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 и ал. 2. Клаузите на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 представляват пряка уговорка във вреда на потребителя, като възлага върху по-слабо информираната страна единствено неизгодните за нея икономически последици, а именно тези от повишаване на валутния курс на швейцарски франк/лева и прехвърля върху потребителя риска от колебанията на валутния пазар. В договора няма изрична клауза, че банката носи риска от понижаване на курса на франка. За потребителя не е предвиден механизъм от противодействие срещу постоянното повишаване на валутния курс, което води до непрекъснато нарастване на размера на анюитетни вноски в евро или в лева, без да се променя абсолютната им стойност в швейцарски франкове. За банката такъв механизъм е предвиден. Той е чрез едностранно изменение на лихвата при настъпило изменение във пазарните условия, включително при финансови рискове. Това води до извод за наличието на значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителите.

В действителност с чл. 23 от договора кредитополучателят е декларирал, че е запознат с възможността промяната в курсовата на швейцарския франк към еврото и превалутирането да доведат до повишаване на размера на погасителните вноски в евро/лева. За да бъде обаче реално информиран потребителят, а банката-добросъвестна, е необходимо обстоятелствата, за които потребителят декларира информираност да следват от ясни и прозрачни условия на договора. Същевременно основни клаузи от него не отговарят на тези условия. В договора не е посочен неговият размер в швейцарски франкове, не е посочено по какъв начин банката ще формира курсовете купува и продава на съответните валути, не е посочен и размер на погасителната вноска в уговорената валута - швейцарски франкове, като такъв размер не е посочен нито в кредита, нито е представен погасителен план, от който да е виден.

В своето решение по дело С-186/2016 г. СЕС (т. 44-51) приема, че изискването за прозрачност на договорните клаузи трябва да се тълкува разширително. Определяща роля при преценката дали в разглежданото дело потребителят е бил уведомен за всички обстоятелства, които са могли да дадат отражение върху обхвата на неговото задължение, като му позволят включително и да изчисли общата цена на своя заем, играят, от една страна, въпросът дали клаузите са изразени на ясен и разбираем език, така че да позволят на средностатистическия потребител да изчисли тази цена, и от друга страна, обстоятелството, свързано с непосочването в договора за кредит на данните, които от гледна точка на характера на стоките или услугите, предмет на този договор, се считат за съществени. Конкретно по отношение на кредитите в чуждестранна валута съдът приема, че финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да позволява на кредитополучателите да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие, и следва да включва като минимум влиянието върху вноските на драстично обезценяване на законното платежно средство на държавата членка, в която се намира местожителството или седалището на кредитополучателя, както и на увеличаването на чуждестранния лихвен процент.

Потребителят трябва да е добре осведомен, че със сключването на договор за кредит в чуждестранна валута той се излага на определен риск, свързан с обменния курс, който евентуално ще му бъде икономически трудно да понесе при обезценяване на валутата, в която получава доходите си. От друга страна, продавачът или доставчикът, в случая банковата институция, трябва да представи възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, по-специално когато потребителят кредитополучател не получава доходите си в тази валута. При това положение националната юрисдикция следва да се увери, че продавачът или доставчикът е предоставил на съответните потребители цялата относима информация, която им позволява да преценят икономическите последици от клауза като разглежданата в главното производство за финансовите им задължения.

При това положение не може да се приеме, че декларирането на знание за съществуването на определени фактори, които могат да доведат до нарастване на вноската на потребителя е равнозначно на информираност относно точният механизъм и действителните икономически последици за кредитополучателя.

В тази връзка следва да се отчете изложеното в т. 54 от Решението на СЕС по дело С-186/16 г., че преценката за неравноправния характер на дадена договорна клауза трябва да се направи спрямо момента на сключване на разглеждания договор, при отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е можел да знае при сключването на договора и които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение, тъй като дадена договорна клауза може да е носител на неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение на договора.

Сключване на договор за кредит във валута, различна от националната валута на държавата по сключване, респ. изпълнение на договора носи елемент на риск. В случай на повишаване в стойността на чуждестранната валута, кредитополучателят би понесъл вреди, изразяващи се в увеличаване на стойността в местната валута, нужна за снабдяване с швейцарски франкове, с които да бъдат погасяване вноските по кредита. В същото време банката би се обогатила с разликата в стойността на швейцарския франк към лева към деня на сключването и към деня на изпълнението. Действително, на пръв поглед рискът от изменение на чуждестранната валута се носи и от двете страни по договора. В тази насока обаче, както се посочва в т. 56 от Решение на СЕС по дело С-186/2016 г., следва да се отчете експертната компетентност и познания на продавача или доставчика - в случая банката - ищец, относно възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута. Банката, предвид нейната техническа и експертна обезпеченост и принадлежността към международна група за предоставяне на финансови услуги, има възможност, в много по-голяма степен от отделния потребител, да предвиди движението в стойността на различните валути една спрямо друга. Сключването на договор, с ясно изразен елемент на риск между банка и потребител, който поначало е непрофесионалист, съдът намира да влиза в противоречие с принципа на добросъвестност.

Това противоречие е още по-силно изразено като се вземе предвид непредоставянето от страна на търговеца на потребителя на очертаната по-горе в мотивите информация за възможните сериозни неблагоприятни последици за последния при промяна на стойността на валутата, в която е уговорен кредитът. Поради всичко това съдът намира, че посочените клаузи не отговарят на изискването за добросъвестност и да водят до значително неравновесие между права и задълженията на търговеца и потребителя, т. е. налице е и първата предпоставка за обявяването им за неравноправни.

С решение № 295/22.02.2019 г. по т. д. № 3539/2015 г. на ВКС, ІІ ТО, след като е съобразена задължителната практика на СЕС, постановена по транспонирани в ЗЗП разпоредби на общностното право, както и практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, е даден следния отговор на допуснатия до касационно обжалване въпрос, а именно: "Неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП. "

В решението е разгледан идентичен случай с настоящия. С клаузата на чл. 23, ал. 1 от процесния договор, кредитополучателите са поели за своя сметка риска и всички вреди от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев (както е посочено в чл. 23, ал. 1 от договора), които могат да имат за последица повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро, като в ал. 2 на чл. 23 декларират, че разбират икономическия смисъл и правните последици на клаузите на договора и са съгласни с настъпването им.

С оглед чл. 145, ал. 1 ЗЗП, клаузата на чл. 23, ал. 1 от договора за кредит следва да се тълкува ведно с останалите клаузи в него, както и с оглед всички обстоятелства, свързани със сключването на договора към датата на сключването, при което се установява, че: 1/ кредитът, съгласно чл. 1 от договора, се предоставя в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 105 000 лева; 2/ независимо, че в чл. 2, ал. 1 е предвидено, че кредитът се усвоява в швейцарски франкове, достъп до тази сметка кредитополучателите са нямали, тъй като същата е блокирана; 3/ швейцарските франкове от блокираната сметка служебно се превалутират от банката в  лева преди усвояването им, като реалното усвояване на кредита от потребителя става именно в  лева по негова сметка в евро. Видно от горните уговорки, реален паричен поток от кредитодателя към кредитополучателя в швейцарски франкове не е налице. Действителното усвояване на кредита е в лева.

Клаузата на чл. 23, ал. 1 от договора не отговаря на изискването за яснота и разбираемост. В конкретния случай банката не е предоставила на потребителя към момента на сключване на договора за кредит в чуждестранна валута цялата относима информация, която би му позволи да прецени икономическите последици от клаузата за валутния риск за финансовите му задължения, за които ще му бъде икономически трудно да понесе при значимо обезценяване на валутата, в която получава доходите си. Предоставената от банката информация, че е възможна промяна на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк и че това ще рефлектира върху размера на дълга, изразен в лева/евро в посока повишаването му, не води до извод, че е налице "достатъчна информираност" на потребителя, съобразно даденото от СЕС тълкуване. Кредитополучателите - физически лица са сключили жилищен кредит в швейцарски франкове при необходим им, с оглед целта на кредита паричен ресурс в лева, при клауза в договора, възпрепятстваща реалното предоставяне на потребителя на паричен ресурс в швейцарски франкове (блокирана сметка). Това сочи, че към момента на сключването на договора потребителят е възприел предлаганият му кредитен продукт за по-изгоден с оглед по-нисък лихвен процент, доверявайки се на стабилността на швейцарския франк като една от основните световни валути. На потребителя обаче като по-слабата страна в правоотношението, вкл. с оглед степен на информираност, не е предоставена информация при сключването на договор за жилищен кредит със срок на издължаване от 25 години какви са очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс, с каквато информация банката следва да разполага, тъй като е неизменна част от професионалната й дейност, както и какви действия може да предприеме кредитополучателят, за да минимализира валутния риск, вкл. чрез застраховането му или използването на други финансови инструменти. След като банката не е изпълнила задължението си да уведоми по - слабата страна по договора за възможните промени в обменните курсове с оглед валутния риск, свързан с вземането на кредит в посочената чуждестранна валута, не може да се приеме, че кредитополучателят е могъл да прецени потенциално значимите икономически последици върху финансовите му задължения от възникващия за него още със сключването на договора валутен риск при получаван доход в местната национална валута. Преценката на потребителя, дали да избере да получи по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск или да получи кредит при по-висока лихва, но да не носи валутния риск, трябва да може да бъде извършена от него на база на предоставена му от банковата институция информация относно възможните промени в обменните курсове, която именно позволява на потребителя да вземе решения, основани на "добра информираност" дали и какъв договор за кредит да сключи. С оглед информацията, предоставена от кредитодателя при договаряне на договора за кредит, средният потребител – относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, не би могъл да прецени потенциално значимите икономически последици за него от поетия валутен риск при изчисляването на погасителните вноски, тъй като не разполага с информация в дългосрочен план за котировките на швейцарския франк, което го принуждава да се съгласява с установените предварително от търговеца условия, без да може да повлияе на съдържанието им, вкл. на декларативните по своя характер изявления в договора, че е "запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 20 от договора", без да се доказва икономическите аспекти на превалутирането на кредита в швейцарски франкове реално да му са разяснени.

В решение № 295/22.02.2019 г. по т. д. № 3539/2015 г. на ВКС, ІІ ТО е посочено също, че банката като професионалист е могла и е била длъжна да предвиди устойчивия темп на поскъпване на швейцарския франк и да уведоми за това насрещната страна по договора, тъй като това представлява обстоятелство, което по естеството си се отразява на по-нататъшното изпълнение на договора. Банката с оглед експертната си компетентност и познания относно очакваните промени на курса на швейцарския франк в посока на значимо поскъпване, непредоставяйки тази информация на потребителя е нарушила принципа на добросъвестност, при фиктивно предоставен паричният поток в швейцарски франкове, тъй като ако банката беше постъпила добросъвестно и справедливо с потребителя, не би могло да се очаква относително осведомен и обичайно наблюдателен потребител да се съгласи с клаузата за поемане на риска от промяна на посочената чуждестранна валута и понасяне на вредите от него дори и при индивидуално договаряне (С-186/16, С-415/11). В този смисъл вж. и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение №384/29.03.2019 по дело №2520/2016 на ВКС, ТК, I т.о.

Ето защо, клаузата на чл. 23, ал. 1 е неравноправна, тъй като е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и в нарушение на принципа за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора. Предвид неравноправния си характер, спорната клауза се явява нищожна.

С оглед нищожността на клаузата за поемане на валутния риск от потребителя и на вредите, свързаните с този риск, съдът счита, че  кредитополучателите са дължат сумите по курс на швейцарския франк към лева, определен в договора при усвояването на сумата (1 швейцарски франк за 1.1837 лева) /л.35/.

Ето защо следва да се приеме допълнителното заключение на ССЕ изчислено при вариант на лихвен процент и курс купува определени в договора при усвояване на сумата, а не дължимите суми посочени в първоначалното заключение отчитащо допълнителните споразумения към договора, приети от настоящия състав в за нищожни.

Само за пълнота на изложението, следва да се подчертае че назначената допълнителна експертиза със задачи поставени от съда е изцяло в интерес на ответниците, тъй като съгласно същата се установява, че така се оказва че ответниците са заплатили още 11 599.36 лв., приравняващи се на 9 799.24 CHF при курс купува от 1.1837 BGN/CHF, което е още 14.2 вноски по кредита.

С поставената допълнителна задача към експертизата бе изяснен въпросът - какъв би бил размерът на дълга при запазване на лихвения процент и на курса на швейцарския франк. Казано с други думи, колко швейцарски франка биха могли да се закупят със сумата необходима за закупуване на съответното количество швейцарски франкове по курс купува, действащ към момента на подписване на Приложението към договора – 1.1837, както и при първоначално уговорения лихвен процент. В този смисъл вж. и окончателното Решение № 148 от 18.04.2019 г. на ОС - Смолян по в. гр. д. № 389/2018 г.

Ето защо, се явява неоснователно възражението на пълномощника на ответниците, че съда „за пореден път действа пристрастно по отношение на ищцовата страна“. Че твърденията за пристрастност са неоснователни става ясно и от факта, че независимо че в подписаното на 14.08.2008г. от ответниците Приложение към Договор за банков кредит се сочи, че приложимия курс „купува“ за швейцарския франк на банката към евро 1.1837. Ответниците нито в срока за отговор, нито в съдебно заседание, нито лично, нито чрез пълномощника си, не оспориха че въпреки, че е посочено „евро“, то следва да се има в предвид „лева“ – обстоятелство, което води да почти двойно повишаване на дължимите суми. Въпреки липсата на оспорване от ответната страна, съдът, счита че волята на страните в това Приложение е била курс купува да бъде към лева, а не към евро, на осн. чл. 20 ЗЗД. Това е така, тъй като в чл.1, ал.1 от договора е посочено че се касае за курс купува за швейцарския франк в лева. Наред с това посочения в Приложението към Договора курс купува от 1.1837, не би могло да бъде за евро, тъй като към този период, видно от  наличните в интернет валутни калкулатори, съотношението CHF/ЕUR  e около 0.668. От друга страна посочения в Приложението курс купува от 1.1837 почти съвпада с съотношението CHF/BGN -   1.2, към същата дата. Нещо повече - ако се приеме че в Приложението действително се касае за курс купува за швейцарски франк в евро, а не в лева, то уговорената в чл.1, ал.1 от Договора равностойност в швейцарски франкове на 105 000 лв., не би била в размер на 88 840 швейцарски франка визирани в Приложението към договора.

Ноторно известно е че, след сключване на процесния договор и усвояване на сумата по него, курсът на лева към швейцарския франк се е понижавал значително и постъпателно. Налице е значимо и постоянно поскъпване на швейцарския франк спрямо лева (обезценяване на лева спрямо швейцарския франк), поради което заплатените от ответниците суми, вследствие на промяна на валутния курс на чуждестранната валута, при който е предоставен кредитът са нараснали /относно левовата им равностойност/.

Относно уговорения лихвен процент.

Чл. 3, ал. 1 от договора предвижда, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на ищеца за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на ищеца за жилищни кредит в швейцарски франкове е в размер на 5 % процента. В чл. 3, ал. 5 е предвидено, че действащият БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените за него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за швейцарски франкове и датата, от която той е в сила чрез обявяването им на видно място в банковите салони. Договорените в договора надбавки не се променят. Съгласно чл. 12, ал. 1 от договора, банката запазва правото си по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага при операциите си, както и приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл. 20. Измененията в Тарифата и/или влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по договора. В чл. 12, ал. 2 е предвидено, че за промените по чл. 12, ал. 1 банката уведомява кредитополучателя чрез съобщения в банковите салони и на интернет страницата й.

Вярно е, че чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗКИ предвижда възможност банката да уговори промяна на лихвения процент по даден кредит. Тази възможност е икономически обоснована и законодателно рационална – банковите кредити обикновено имат дълъг срок на погасяване и естествените инфлационни процеси могат в дългосрочен план да направят така, че банката да бъде поставена в силно неизгодно положение, ако е уговорена фиксирана лихва. Така възможността за едностранно изменение на лихвения процент от страна на банката е уредена в обществен интерес – с цел гарантиране на банковата система и на правата на вложителите в нея, които биха пострадали сериозно при завишен размер на рисковите кредити, който би довел до системен риск и несъстоятелност на банки.

Но тази възможност дадена на банките търпи ограничения, за да се запази справедливостта в оборота – най-важната цел на частното право: на първо място това е изискването за изрично и изчерпателно информиране на потребителя за механизма, по който се изчислява изменената лихва (арг. от чл. 58, ал. 2 ЗКИ). Така е невъзможно договорът да препраща към дискрецията на орган на банката, която би се проявила към бъдещ момент или да използва многозначни термини при определяне на начина за погасяване на един кредит.

Законът обявява за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между права и задълженията на търговеца и потребителя, като изброява примерно редица типични случаи, измежду които и клауза, позволяваща на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание / т. 10 на чл. 143 ЗЗП/ или клауза, която дава право на търговеца да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора /т. 12 на чл. 143 ЗЗП/.

 

 

 

 

Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, включените в потребителските договори неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да бъде нищожна дадена клауза, е необходимо тя да е неравноправна и да не е уговорена индивидуално, тоест да е била изготвена предварително и поради това потребителят да не е имал възможност да влияе върху съдържанието. Съгласно, чл. 146, ал. 4 от ЗЗП, тежестта да докаже, че определено условие е индивидуално уговорено пада върху търговеца. Необходимо е също така да не е налице някое от изключенията от забраните по чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП, предвидени в чл. 144 ЗЗП по отношение на доставките на финансови услуги, каквато представлява и процесният договор за предоставяне на кредит съобразно § 13, т. 12 ЗЗП.

При тези констатации настоящият съдебен състав следва да разгледа действителността на посочените клаузи, отчитайки посочените по-горе три изисквания за ограничаване на дискрецията на банките при едностранното изменение на лихвения процент.

С решение № 424/02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г., IV г. о. на ВКС е даден отговор на въпроса за приложението на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 3 ЗЗП спрямо клаузи от договора за банков кредит, касаещи увеличаване на възнаградителната лихва. Според ВКС, при систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 143 и чл. 144 ЗЗП, отчитайки и целта на закона, следва извод, че е допустима уговорка в договор за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената лихва, само ако тя отговаря на следните кумулативни условия: 1/ обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата, трябва изрично да са уговорени в договора или в общите условия; 2/ тези обстоятелства следва да обективни, т. е. да не зависят от волята на кредитора - тяхното определяне или приложение да не е поставено под контрола на кредитора; 3/ методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или ОУ, т. е. да е ясен начина на формиране на лихвата; 4/ при настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената лихва-ако е предвидена възможност само за повишаване, това несъмнено води до "значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя" съгласно чл. 143 ЗЗП.

Разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от договора е пряко свързана с механизма, определен в чл. 3, ал. 1, изр. І от договора. Съгласно чл. 3, ал. 1, "За усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора от Базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове (БЛП), валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс надбавка от 1 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 5 процента. "

Никъде в договора, обаче, не са посочени правилата за определяне на съответния базов лихвен процент.

Вярно е, че ответникът е възприел методология за изчисляване на БЛП /л.238-239/. Тази методология съдържа компонентни, които са пряко производни от чисто пазарни фактори (междубанкови лихвени индекси). Методологията, обаче, съдържа и компоненти (например "рискова премия"), които са твърде общи, не са достатъчно ясно определени нито в самите правила, установени от банката, нито са определяеми по някакъв точен начин и в крайна сметка не дават възможност да се предвиди кой точно икономически показател ще съобрази банката при промяната на БЛП. Банката определя изменението в БЛП въз основа на обективно съществуващи фактори, но селекцията на тези фактори (кои, защо, как) е субективен избор на банката. Например не е ясно как е отчетена промяната в нивата на индекса Либор през процесния период, налице ли е било понижаване на тези индекси, кои показатели са били решаващи, какво е съотношението им при изчисляване на БЛП и т. н. Това създава възможност банката да определи абсолютно произволно по какъв начин ще изчисли базовия си лихвен процент и така едностранно да определи съдържанието на договора. Съгласно чл. 143, т. 10 ЗЗП такава клауза за определяне на лихвата по банков кредит е неравноправна: тя отговаря на всички посочени изисквания на чл. 143 ЗЗП – тя е във вреда на потребителя (дава право на едностранно изменение на договора от страна на банката), не отговаря на изискванията за добросъвестност (въвежда едно понятие, без да го дефинира с очевидната цел да облагодетелства страната, предложила договорната клауза), и води до неравновесие във вреда на потребителя (поставя престациите на страните в зависимост от определянето на съдържанието на едно понятие само от една от тях), а освен това е изрично посочена в неизчерпателния списък от забранени клаузи по чл. 143 ЗЗП (в цитираната т. 10).

Съгласно § 1, т. 5 а и т. 6 (и двете нови - ДВ, бр. 35/2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), приложими съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗПК, "Променлив лихвен процент по кредита" е лихвеният процент, предвиден в клауза на договора за кредит, по силата на която кредиторът и потребителят уговарят, че приложимият към договора за потребителски кредит лихвен процент се формира на база на променлива компонента (референтен лихвен процент) и фиксирана надбавка. Фиксираната надбавка не може да бъде променяна едностранно за целия срок на договора за кредит. "Референтен лихвен процент" е лихвеният процент, използван като основа за изчисляване на приложимия към договора за потребителски кредит променлив лихвен процент по кредита. Той представлява пазарен индекс LIBOR, EURIBOR, SOFIBOR и/или индикатори, публикувани от Българската народна банка и/или Националния статистически институт, или комбинация от тях. Така възприетите от законодателя компотенти за изчисляване на променливия лихвен процент също са израз на идята за ясни и определяеми правила, каквито както беше посочено, в случая не са налице.

Следователно посочените клаузи следва да бъдат приети за нищожни, не пораждащи целените правни последици и не обвързващи потребителя. В този смисъл вж. и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение №384/29.03.2019 по дело №2520/2016 на ВКС, ТК, I т.о.

Кредитополучателите са обвързани само с първоначално определената лихва по кредита в чл. 3, ал. 1, а именно 1+ 5 т.е. 6%. Тази част от клаузата не е неравноправна, тъй като е формулирана изрично, ясно и не подлежи на промяна.

Следва да се отбележи, че законодателството предвижда възможност за изменение на един договор при промяна в пазарните условия, без волята на страните по договора. Такава възможност е изрично уредена в чл. 307 ТЗ чрез института на стопанската непоносимост. Тя обаче може да се упражнява само съдебно с оглед необходимостта от допълнителен контрол за справедливост на новите условия и съобразяването им с икономическата обстановка. Законът не позволява такова изменение да става едностранно по преценка на един от участниците в правоотношението без за това да има ясни и точни критерии.

Поради изложеното следва да се приеме, че разглежданите клаузи няма как да обвържат потребителите в този си вид, тъй като банката няма право да определя лихвата съобразно възприетия от нея БЛП на основание чл. 3, ал. 1 от договора механизъм – това би довело до едностранно изменение на договора във вреда на потребителя и следователно посочените клаузи не са породили правно действие, тъй като са били нищожни.

Съобразно горното съдът намира, че нищожността на горепосочените клаузи не се отнася до основния предмет на договора, не препятства възможността при наличието на конкретно договорен размер на лихвата и курс купува на швейцарския франк към лева в първоначално определения размер, потребителите да преценят съответствието им с размера на кредита, за който изрично са се съгласили да върнат, нито се препятства приложението на останалите клаузи от договора за кредит, поради което договорът за кредит е действителен съгласно чл. 146, ал. 5 ЗЗП.

Относно допълнителните споразумения.

Съгласно чл.365, ал.1 ЗЗД, с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Ето защо, Допълнителните споразумения към процесния договор, сключени между страните по съществуващо облигационно правоотношение, представляват спогодба по чл.365 ЗЗД.

С подписването на споразумението се цели задължението, формирано по неравноправните клаузи на първоначалния договор, да се приеме от кредитополучателите и същото да се счита за индивидуално уговорено. След като размерът на задължението е определен на база на нищожната договорна клауза, независимо от приемането му от кредитополучателите, то споразумението представлява спогодба по непозволен договор, която е нищожна съгласно чл.366 ЗЗД. 
Нищожността на споразумението има за последица прилагане в отношенията между страните на първоначалния договор, който може да бъде изпълняван без неравноправните клаузи за едностранно изменение на възнаградителната лихва и курса купува на швейцарския франк към лева. Първоначалният договор има действие между страните както относно размера на възнаградителната лихва, така и в частта за падежите на отделните погасителни вноски. В този смисъл вж. постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 146 от 01.11.2017 г. на ВКС по  т.д.№ 2615/2016г., І т.о., ТК, Решение № 198 от 18.01.2019г. на ВКС по т.д. № 193/2018 г., І т.о., ТК, Решение № 201 от 29.01.2018 г. на ВКС по т. дело N 700/2017г., I т.о., ТК, Решение № 146 от 01.11.2017г. по т.д. № 2615/2016г. на ВКС, I т.о.

По възражението за неравноправност на клаузата на чл.3, ал.1 от договора, предвиждаща, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на Банковия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорена надбавка от 1 пункта, като към момента на сключване на договора този БЛП е в размер на 5%.

Възражението е неоснователно. Клаузата касае основния предмет на договора - цената на договора, а именно - определянето на размера на възнаградителната лихва като сбор от две компонентни – константна надбавка (1 пункта) и БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове (5% към момента на сключване на договора), поради което въпросът за неравноправността й може да бъде разглеждан единствено и само, ако уговорката е неясна и неразбираема - чл.145, ал.2 ЗЗП.  Клаузата на чл.3, ал.1 от договора урежда „изначалните условия” на договора за кредит към момента на сключването му, като страните са били напълно наясно с тях и с подписването на договора са изразили съгласието си с конкретния размер на БЛП към сключването на договора, съответно с цената на предоставения кредит и погасителния план към него. Доколкото клаузата касае съществен елемент на договора - неговата цена, приемането на тази клауза за нищожна би довело до нищожност на целия договор. Последица от това би било възникване на вземане на банката за връщане, поради начална липса на основание, на целия предоставен от нея паричен ресурс, което не покрива интереса на потребителите, договорили връщането му разсрочено за период от 25 години. Следва да се има предвид, че независимо, че договорът за кредит не предвижда възможност за реално използване от потребителя на чуждестранната валута, кредитът следва да се погаси в чуждестранната валута, поради което този договор не може да се приравни на договор за кредит, индексиран в чуждестранна валута (т.20 от определението по С -119/17 на СЕС), с оглед на което се прилага БЛП на банката за жилищни кредити в съответната чуждестранна валута - швейцарски франкове. Предвид изложеното, клаузата на чл.3, ал.1 от договора за кредит е ясна и разбираема за средния потребител, поради което същата не се явява неравноправна. Така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение №384/29.03.2019 по дело №2520/2016 на ВКС, ТК, I т.о.

По възражението че е налице нищожност по см.  на чл. 26, ал.2, пр.1 ЗЗД – невъзможен предмет, тъй като сметката по която се превежда кредита е само една, а кредитополучателите са четирима.

Съдът намира това възражение за неоснователно. Действително съгласно чл.2, ал.4 от Договора сметката по която се превежда кредита е една, но това касае само вътрешните отношения между кредитополучателите и не води до невъзможен предмет на договора.

 

Относно откритото производство по чл. 193 ГПК за оспорване истинността на нотариални покани рег. № 1275/19.04.2018 г. и рег. № 1271/19.04.2018 г. всички на нотариус Антони Генов с рег. № 031 в НК-София и район на действие РС-София, нотариални покани рег. № 1270/19.04.2018 г., рег. № 1274/19.04.2018 г., рег. № 1276/19.04.2018 г. и рег. № 1272/19.04.2018 г. всички  на нотариус Антони Генов с рег. № 031 в НК-София и район на действие РС-София.

Оспорването на писмен документ по чл. 193 ГПК прилича по съществото си на инцидентен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, но не е самостоятелна искова претенция, за да могат да се прилагат по аналогия указанията на ВС, дадени в ТР № 87-1954-ОСГК ВС РБ/ за произнасяне по оспорването в диспозитива на съдебното решение. Целта на производството по чл. 193-194 ГПК е, във висящ процес, да се определи дали дадено писмено доказателство следва да се обсъжда при изграждане на фактическите и правни изводи на решаващия съд или то да бъде изключено, като неистинско от доказателствения материал. Определението по чл. 194, ал. 2 ГПК е от същество за доказването. Ако не се е поизнесъл с нарочен акт преди даване ход на устните прения, съдът коментира този въпрос в мотивите на своето решение, като заключението му не намира отражение в диспозитива на акта по същество. В чл. 236 ГПК е определено съдържанието на диспозитива на съдебното решение и в него не намират място определенията, свързани с изключването или не на доказателствените средства, нито тези определения подлежат на самостоятелно обжалване. Така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 270 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр.дело № 7175/2013г. IV г.о., ГК, както и постановеното по реда на чл. 288 ГПК Определение № 215 от 13.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2585/2017 г., IV г. о., ГК.

Оспорващите ответници не ангажираха никакви доказателствена в подкрепа на извършеното от тях оспорване, въпреки че тежестта за доказване неистинността на оспорените документи пада върху тях, на осн. чл. 193, ал.3 ГПК. Ето защо, съдът намира че оспорването по чл. 193 ГПК не е доказано.

За връчването на нотариалните покани важат правилата на чл. 569-576 и чл. 592 ГПК, както и общите правила на ГПК – чл. 540 ГПК. Връчването на съобщения и книжа се удостоверява както с подпис на връчителя, така и с подпис на получателя – чл. 44, ал. 1, изр. 1 и 4 ГПК. При липса на подпис на получателя, връчването се счита за редовно извършено в случаите на отказ за получаване, връчване на друго лице, или чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал.1 ГПК, като настоящия случай попада в последната хипотезата. Следва да се отбележи, че поканите са изпратена на адресите на ответниците посочени в Договора за кредит.  Съгласно чл. 30, изр. 2 от Договора: „В случай, че някоя отстраните промени адреса си посочен в началото на договора, тя е длъжна да уведоми писмено другата страна като посочи новия си адрес, а до получаването на това уведомление, всички съобщения достигнали до стария адрес ще се считат за получени“ /л.34 гръб/. По делото липсват доказателства, а дори и твърдения, някой от ответниците да е уведомявал ищеца за промяна на адреса си.

Ответниците не опровергаха фактите изложени в нотариалните покани и приложените към същите Уведомления, относно официално удостовереното връчване по реда на чл.47, ал.5 ГПК от страна на ЧСИ. От представените по делото пълномощни / л. 25-27, л.233, л. 368-370/  и молба за потвърждаване на действията /л.232/, се опровергават и твърденията на ответниците за извършени действия без представителна власт.

Само за пълнота на изложението следва да се подчертае, че дори и да се приеме, че съобщенията за обявяване на предсрочна изискуемост не са надлежно връчени на ответниците, това не би повлияло на изхода на спора. Това е така, тъй като претендираните в настоящото производство суми са за период до 28.08.2018г., а исковата молба е депозирана на след тази дата - на 31.08.2018г., като съдебното дирене е приключило много след тези дати. Т.е. независимо от това, че ищецът твърди, че е налице предсрочна изискуемост на вземането по Договора, то той не претендира цялото вземане като предсрочно изискуемо. Настъпването на предсрочната изискуемост не променя момента на изискуемост на вече падежираните преди обявяването й на длъжника вноски. Така и т. 2 /мотиви/ от Тълкувателно решение 8/2017 от 02.04.2019 г. по тълкувателно дело № 8/2017 г. на ОСГТК – ВКС.

Изискуемостта на претендираната главница за периода 10.08.2015г. – 28.08.2018г., безспорно е настъпил към момента на
приключване на съдебното дирене, независимо от обстоятелството дали вземането е станало предсрочно изискуемо или е станало изискуемо поради настъпил падеж.

По възражението на ответниците, че е недопустим петитум в швейцарски франкове, т.е. в чуждестранна валута.

В мотивите на Тълкувателно решение 4/2014 от 29.04.2015 год. по тълкувателно дело № 4/2014 г. на ОСГТК – ВКС е посочено, че: „Паричните суми, уговорени в чуждестранна валута, се дължат и съответно присъждат от съда в съответната валута.“ Относно аналогични договори е налице и практика по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 51 от 04.04.2016г. на ВКС по търговско дело №504/15 г., ІІ т.о., ТК. Ето защо, възражението е неоснователно.

По възраженията на ответниците за липса на представителна власт.

Както вече се посочи, от представените по делото пълномощни /л. 25-27, л.233, л. 368-370,/  и молба за потвърждаване на действията /л.232/, се опровергават и твърденията на ответниците за извършени действия без представителна власт.

По възражението за нищожност на целия договор за кредит.

Съдът намира, същото за неоснователно. Нищожни се явяват само горепосочените разпоредби в Договора и споразуменията към Договора.

Относно възражението за невръчено уведомление за цесия, по чл. 99, ал.3 ЗЗД, поради което цесиите не са породили действието си по отношение на ответниците, на осн. чл. 99, ал.4 ЗЗД.

Съгласно чл. 28 от договора, е обективирано съгласие на банката и кредитополучателите и те се съгласяват, че във всеки един момент от действието на договора, банката има право да прехвърли вземанията си на дружество или институция от групата на "И ЕФ ДЖИ Юробанк", включително и на "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД, гр. София/"БРС“/, или на други финансови или нефинансови институции или дружества, включително такива, чиято дейност включва секюритизация. Кредитополучателите са се съгласили да превеждат дължимите вноски по откритата сметка на Банката, а тя от своя страна да ги превежда на /БРС/.

Секюритизация по смисъла на РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 575/201, означава сделка или схема от сделки, при която кредитният риск по експозиция или група от експозиции се разделя на траншове, а "дружество със специална цел — секюритизация" или "ДСЦС" означава предприятие доверител или друго лице, различно от институция, създадено за извършване на секюритизация или секюритизации, чиито дейности са ограничени до необходимите за постигане на тази цел и чиято структура е предназначена да изолира задълженията на ДСЦС от тези на институцията инициатор, в което притежателите на права могат да ги залагат или разменят без ограничение. В този смисъл е и Регламент/ЕС/2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета-12.12.2017, с който е прието, че секюритизацията представлява сделки, които позволяват на заемодател или кредитна институция или дружество да рефинансира група кредити/като например ипотечни кредити/какъвто е процесния.

Цесията е двустранен договор, като правната воля на длъжника не се взема предвид и е без значение за валидността на договора между цедента и цесионера. Нормата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, на която се позовава ответниците всъщност не касае редовността на цесията като договор, а се отнася до това кога настъпва оповестителният ефект за добросъвестните трети лица, включително и длъжника. Значението на съобщението е с оглед на това да знае длъжникът на кого да престира.

Съдът отчита обстоятелството, че чл. 99, ал. 4 ЗЗД не съдържа изискване за срок и форма на съобщаване. Смисълът на съобщението е да се пресече възможността длъжникът да престира на лице, което не е кредитор, като се доведе до знанието му станалата цесия и е без значение формата на извършеното съобщение, защото тя не е условие за валидност.

Съдът приема и двете цесии за редовно извършени и явно известни на длъжниците преди момента на предявяване на иска в съда, поради следното:

Относно първата цесия.

Сключените по време на действие на договора за цесия 7 броя допълнителни споразумения между "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД, са надлежно подписани от кредитополучателите, поради което последните очевидно са съзнавали, че новият им кредитор е "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД.

Относно обратната цесия.

За същата уведомленията са надлежно връчени на ответниците по реда на чл. 47 ГПК, с нотариални покани, чието оспорване съдът намира за недоказано.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че цесиите не са надлежно съобщени по смисъла на чл. 99, ал.3 ЗЗД, то това не би променило изхода на делото. Това е така, тъй като както по-горе се прие, че сключените след първата цесия 7 бр. допълнителни споразумения са нищожни. Независимо дали са цесиите са били съобщени или не, между страните е действал само първоначалния договор, без нищожните му клаузи посочени – горе. Наред с горното, видно от Договора за кредит е, че след сключване на първия договор за цесия то ответниците е следвало да продължат да внасят дължимите вноски по същата банкова сметка ***. Няма спор по делото, че ответниците са внасяли вноските по кредита по тази сметка дари и след цесията.

Относно лихвения процент и курс купува на банката.

Настоящият съдебен състав прие, че измененията на лихвения процент са извършени въз основа на неравноправни договорни клаузи и с оглед нищожността на допълнителните споразумение между страните следва да се прилагат клаузите на първоначалния договор от 07.08.2008г. и приложението към него от 14.08.2008г., като се прилага годишна лихва от 6% и курс за швейцарски франк към лева 1.1837.

С оглед гореизложеното, размерът на дължимата от ответниците договорна лихва е този, определен с варианта от заключението на вещото лице, без да се съобразява изменението съобразно промяната на БЛП на банката и без промяна на курса на швейцарския франк към лева. Т.е – годишен лихвен процент от 6 % и курс за швейцарски франк към лева 1.1837. Така и постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 198 от 18.01.2019г. на ВКС по т.д. № 193/2018 г., І т.о., ТК и Решение № 98 от 25.07.2017 г. на ВКС по т.д.№ 535/2016г., І т.о., ТК, Решение № 146 от 01.11.2017 г. на ВКС по  т.д.№ 2615/2016г., І т.о., ТК.

Относно иска за главница от 58 425.21 CHF, предявен като частичен иск от общия размер на 92 034.77 CHF, за периода 10.08.2015г. – 28.08.2018г.

Безспорно се установява от заключението на ССЕ, което съдът приема като пълно, ясно и правилно, че спирането на плащането по кредита е на 11.01.2015г. Така независимо от това дали ищецът е направил кредита предсрочно изискуем по см. на чл. 18 от Договора или не /респективно дали поканите с които уведомява ответниците, че прави кредита предсрочно изискуем са били надлежно връчени/, то е безспорно че падежът на главницата за претендирания период 10.08.2015г. – 28.08.2018г. е настъпил към момента на приключване на съдебното дирене. Видно от първоначалния погасителен план /при първоначално определените лихвен процент и курс купува/ - л. 37, е че главницата за този период е в размер на 7 729.54 CHF, определена по реда на чл. 162 ГПК. С оглед нищожността на чл. 2 от договора, то тази главница при курс за швейцарски франк към лева 1.1837 /първоначално определения курс/ е с левова равностойност 9 149.46 лв. – каквато сума ищците биха заплатили за да закупят дължимата главница от 7 729.54 CHF, ако курс купува се бе запазил в размера при който са подписали Приложението към договора от 14.08.2008г. С тази сума от 9 149.46 лв. към момента, биха могли да се закупят около 5 177.96 CHF, изчислено при фиксинг на БНБ около 1.767 CHF/BGN /поради липса на доказателства за курс купува на ищеца към днешна дата/, на осн. чл. 162 ГПК. Ето защо, с оглед нищожността на чл. 23 от Договора, съдът намира че иска за главница за горепосочения период се явява основателен и доказан за сумата до размера на 5 177.96 CHF, като за разликата до пълния претендиран размер от 58 425.21 CHF, предявен като частичен иск от общия размер на 92 034.77 CHF, искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. На осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД, сумата следва да се заплати солидарно от четиримата ответници, ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба – 31.08.2019г.

По исковете за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца:

-            662,54 швейцарски франка (шестстотин шестдесет и Две хиляди швейцарски франка и петдесет и четири сантима) - представляващи неизтеклите по давност такси за периода 10.09.2015г. - 28.08.2018г.

-            216,35 швейцарски франка (двеста и шестнадесет швейцарски франка и тридесет и пет сантима) - застраховки за периода от 10.09.2014г. до 28.08.2018г.;

-            1 232,50 лева (хиляда двеста тридесет и два лева и петдесет стотинки) - нотариални такси и разноски за периода от 03.08.2018г. до 28.08.2018г.

Тези три иска останаха недоказани, поради което следва да се отхвърлят. Това е така, тъй като съдът прие за нищожни допълнителните споразумения, в които се съдържат тези суми. От друга страна, ищецът не ангажира доказателства за заплатените нотариални такси, както и че претендираните вземания се съдържат в първоначалния договор. При съпоставка с клаузата на чл. 4 от договора, не се установява ответниците да са поели задължение за сключване на застраховка, както и такси за периода 10.09.2015г. - 28.08.2018г. В чл. 4 са предвидени две такси – едната е платима еднократно при усвояването на кредита /2008г./,  а другата отново е платима еднократно при подаването на документи за кредит /2008г./. Няма как да се приеме, че някоя от така претендираните суми представлява комисионна предвидена в чл. 4, т.2 от Договора.

 

Относно разноските:

При този изход на спора, право на разноски имат ищеца и ответниците А.Й.Г. и М.Р.М., които са направили своевременно искане за присъждане на разноски и са представили доказателства за извършени такива. Останалите двама ответници не са представили доказателства за разноски.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищците следва да се присъди сумата от 802.51 лева от общо направените разноски в размер на 9 011.15 лева.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответниците А.Й.Г. и М.Р.М. следва да се присъди сумата от 923.51 лева от общо направените разноски в размер на  1 013.80 лева.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОСЪЖДА:

1.   М.Р.М., ЕГН **********

с адрес: *** адрес за кореспонденция: гр.Разград, ул. „Костур" №22, бл.2., ет.З. ап.24,

2.   Р.А.Г., ЕГН **********

с адрес: ***,

3.   Й.С.Г., ЕГН **********

с адрес: ***,

4.А.Й.Г., ЕГН **********

с адрес: ***,

ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път"  №     260, представлявано от П. Николова Димитрова - Изпълнителен директор, Димитър Борисов Шумаров, Асен Василев Ягодин, Йоанис Талис Серафимидис,  начин на представляване: банката се представлява съвместно от всеки двама изпълнителни директори, или от прокурист, заедно с изпълнителен директор, сумата от 5 177.96 CHF /пет хиляди сто седемдесет и седем швейцарски франка и деветдесет и шест сантима/ представляваща главница от сключения между страните Договор за банков кредит за покупка на недвижим имот № НL 42052-484/07.08.2008г., дължима за периода от 10.08.2015г. до 28.08.2018г., ведно със законната лихва считано от подаването на исковата молба – 30.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения размер от 58 425,21 швейцарски франка, и по прилежащите към горепосочения Договор Допълнително споразумение от 16.03.2009г., Допълнително споразумение от 09.06.2010г., Допълнително споразумение от 08.06.2011г., Допълнително споразумение от 10.07.2012г., Допълнително споразумение от 25.07.2013г., Допълнително споразумение от 04.04.2014г., Допълнително споразумение от  07.01.2015г.,като иска е предявен като частичен от общи размер на 92 034,77 швейцарски франка, като неоснователен и недоказан, на осн. основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 121 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.

ОСЪЖДА:

1.   М.Р.М., ЕГН **********

с адрес: *** адрес за кореспонденция: гр.Разград, ул. „Костур" №22, бл.2., ет.З. ап.24,

2.   Р.А.Г., ЕГН **********

с адрес: ***,

3.   Й.С.Г., ЕГН **********

с адрес: ***,

4.А.Й.Г., ЕГН **********

с адрес: ***,

ДА ЗАПЛАТЯТ на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път"  №         260, представлявано от П. Николова Димитрова - Изпълнителен директор, Димитър Борисов Шумаров, Асен Василев Ягодин, Йоанис Талис Серафимидис,  начин на представляване: банката се представлява съвместно от всеки двама изпълнителни директори, или от прокурист, заедно с изпълнителен директор, сумата от 802.51 лева /осемстотин и два лева и петдесет и една стотинки/ представляващи деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковите претенции, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Присъдените суми в полза на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД, ЕИК 000694749, могат да се заплатят по следната банкова сметка:

***: ВG 26 ВРВ1 9920 10 01 010111.

ОТХВЪРЛЯ  исковете, с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 121 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД, предявените от ищеца "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път"  №      260, представлявано от П. Николова Димитрова - Изпълнителен директор, Димитър Борисов Шумаров, Асен Василев Ягодин, Йоанис Талис Серафимидис,  начин на представляване: банката се представлява съвместно от всеки двама изпълнителни директори, или от прокурист, заедно с изпълнителен директор, ПРОТИВ ответниците:

1.   М.Р.М., ЕГН **********

с адрес: *** адрес за кореспонденция: гр.Разград, ул. „Костур" №22, бл.2., ет.З. ап.24,

2.   Р.А.Г., ЕГН **********

с адрес: ***,

3.   Й.С.Г., ЕГН **********

с адрес: ***,

4.А.Й.Г., ЕГН **********

с адрес: ***,

за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца следните суми:

-            662,54 швейцарски франка (шестстотин шестдесет и Две хиляди швейцарски франка и петдесет и четири сантима) - представляващи неизтеклите по давност такси за периода 10.09.2015г. - 28.08.2018г.;

-            216,35 швейцарски франка (двеста и шестнадесет швейцарски франка и тридесет и пет сантима)- застраховки за периода от 10.09.2014г. до 28.08.2018г.;

-            1 232,50 лева (хиляда двеста тридесет и два лева и петдесет стотинки) - нотариални такси и разноски за периода от 03.08.2018г. до 28.08.2018г.;

ведно с дължимата законна лихва от върху тези суми от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2018г., до окончателното изплащане на сумата, дължими по сключения между страните Договор за банков кредит за покупка на недвижим имот № НL 42052-484/07.08.2008г., ведно с прилежащите му Допълнително споразумение от 16.03.2009г., Допълнително споразумение от 09.06.2010г., Допълнително споразумение от 08.06.2011г., Допълнително споразумение от 10.07.2012г., Допълнително споразумение от 25.07.2013г., Допълнително споразумение от 04.04.2014г., Допълнително споразумение от 07.01.2015г., като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път"  № 260, представлявано от П. Николова Димитрова - Изпълнителен директор, Димитър Борисов Шумаров, Асен Василев Ягодин, Йоанис Талис Серафимидис,  начин на представляване: банката се представлява съвместно от всеки двама изпълнителни директори, или от прокурист, заедно с изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на:

 1.  М.Р.М., ЕГН **********

с адрес: *** адрес за кореспонденция: гр.Разград, ул. „Костур" №22, бл.2., ет.З. ап.24,

2.А.Й.Г., ЕГН **********

с адрес: ***,

сумата от 923.51 лева /деветстотин двадесет и три лева и петдесет и една стотинки/ представляващи деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд.

                                                  съдия: