Решение по Търговско дело 88/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№…

Разград

25.ІІ.2019г.

Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен

2019

съд

25. І.

публично

На

В заседание

РАЯ ЙОНЧЕВА

в следния състав: Секретар: Н.Р. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

2018

№88

търговско

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 365 и сл.ГПК.

Ищецът "УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ"ЕАД-гр.София, ЕИК **********, позовано на качеството си на приносител на погасен по давност менителничен ефект-запис на заповед, предявява на осн. чл.534ТЗ срещу „КАЛАБРЕС"ЕООД,ЕИК*********, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.Разград, ул."Венелин"№9, ап.1 частичен иск за 12 781,70евро, до размера на които твърди неоснователното му обогатяване.

Като обстоятелства, обосноваващи предявената защита ищецът твърди:

1/Качеството си на приносител на Запис на заповед №87047, издадена на 1б.І.2008г. от ответното дружество в обезпечение на каузално поети по сключен с „УникКредит Лизинг"АД Договор за финансов лизинг на ППС№87047/1б.ХІІ.2008г. парични задължения, включващи - дължима за периода от 19.III.2009 до 19.V.2010r. главница по лизингови вноски в размер на 10 015,15евро (19 587,93лв.) с вкл.ДДС и дължима за периода от 19.VII.2009 до 19.V.2010r. възнаградителна лихва в размер на 2 856,55евро (5 586,93лв.)

2/Издаването на запис на заповед при определен по правилото на чл.487, ал.1, т.З ТЗ падеж - платим на предявяване в срок до 61 месеца от дата на издаването му ;

З/Поето с издаване на Записа на заповед от ответника задължение за погасяване на вземане в размер на 64 410,71 евро;

4/Непредприето от лизингодателя предявяване на издадения му от ответника записа на заповед на дата на падежа-16.І.2014г. и

5/ погасило се, с изтекла към 16.І.2017г. три годишна давност, право на пряк менителничен иск срещу ответното дружество като издател на Записа на заповед;

6/ твърдение за неоснователното обогатяване на ответника във вреда на ищеца поради прескрибиране на Запис на заповед №87047 от 16.І.2008 г., платим на предявяване в срок за предявяване на плащането до 61 месеца от издаването й.

7/ Претендираната по иска сума от 12 871,70 евро се сочи като част от дължимото и непогасено по Записа на заповед вземане от 64 410,71евро.

8/ Твърди придобито за вземането по Записа на заповед кредиторово качество като правоприемник на „УниКредит Лизинг"АД

При тези твърдения ищецът заявява,че за него не съществува друга процесуална възможност да получи дължимата по записа на заповед сума , освен чрез специалния иск по чл. 534, ал.1 от ТЗ . На посоченото основание претендира осъждането на ответника със заплащане на исковата сума ведно със законната лихва върху нея от подаване на ИМ до окончателното й плащане. Претендира и съдебни разноски.

С депозиран в срока по чл.367 ГПК отговор, ответното дружество оспорва предявеният срещу него иск като недопустим и неоснователен. В предпоставка за недопустимост на иска сочи липса на активна легитимация, твърдейки, че ищецът не е поемател по процесната Запис на заповед; Позовано на твърдението, че процесната Запис на заповед е издадена като гаранция по каузална сделка-ДФЛ за автомобил и че индивидуализираният в предмет на лизинговия договор автомобил е върнат на лизинговата компания през 2010г., оспорва основателност на иска поради изпълнение на обезпеченото със Записа на заповед вземане и настъпило в тази връзка удовлетворяване на кредитора по каузалната сделка. В отговора на исковата молба ответното дружество - издател на записа на заповед оспорва основателността на иска за менителнично неоснователно обогатяване, въвеждайки възражение за погасяване по давност на обезпечените с менителничния ефект вземания, дължими в изпълнение на лизинговия договор до прекратяването му на 1.VІ.2010г. В тази връзка счита, че за кредитора по процесния запис на заповед не е налице вреда, тъй като погасяването на прекия иск по давност е настъпило поради негово бездействие.

При доказаност на релевираните с отговора възражения, моли за отхвърлянето на иска като неоснователен и недоказан. Прилага писмени доказателства и моли за допускането им като такива в производството.

С депозирана в срока на чл.372 ГПК доп. искова молба, ищецът оспорва въведените с отговора възражения. Твърди неизправност на ответника по каузалната сделка и предприето по реда на чл.87 ЗЗД прекратяване на обезпечения с процесната Запис на заповед ДФЛ, поради неизпълнение от страна на ответното дружество-лизингополучател. Позовано на предвиденото в чл.88 ЗЗД твърди действие на развалянето на договора за напред, респ. изискуемост и дължимост на падежиралите към дата на развалянето му вземания по главница и лихви. Заявява, че поддържа иска като частично предявен на посоченото основание и размер.

В срока на чл.373ГПК ответното дружество не се е възползвало от правото си на доп. отговор.

В с.з. и с депозирани в срок писмени бележки, чрез процесуално представляващата го по пълномощие –адв.Костова, ищецът заявява, че поддържа иска на предявеното му основание и като частичен до размера на 12 781,70евро. Излага аргументи в подкрепа на твърдението си, че направеното от ответника възражение за погасяване се по давност на обезпеченото с процесния запис на заповед вземане по каузалното правоотношение , не води до погасяване по давност и на менителничния иск по чл.534 ТЗ. Оспорва претенцията на ответника за разноски, твърдейки недоказаност на реално сторени такива за адвокатско възнаграждение.

В с.з., чрез процесуално представляващата го по пълномощие - адв.Великова, ответното дружество счита, че иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, и претендира присъждане на сторени по делото разноски.

Обсъдени в съвкупност и във връзка с доводите на страните, събраните поделото доказателства дават основание на съда да приеме за установена следната фактическа обстановка:

Исковата молба е подадена и входирана в регистратура на ВОС на 24.ІV.2018г. Производството пред РОС е образувано след изпращането му по подсъдност с вл. в сила на 17.1Х.2018г. Определение №2537/17.VII.2018 по тд №602/2018 по опис на ВОС, постановено в отговор на своевременно направено от ответника възражение по чл.119 ГПК.

Безспорно е установено по делото, че на 16.ХІІ.2008г. между „УниКредит Лизинг“АД, ЕИК121887948-лизингодател и ответното „КАЛАБРЕС“ЕООД-лизингополучател е бил сключен Договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 83818 (вж. д/во на л.40-49 тд№3608/18 ВОС).

На 12.ХІІ.2013г. по партида на лизингодателя в ТР е вписана промяна в правната му форма от АД на ЕАД с вписване на лизингодателя като едноличен собственик на дружествения капитал (вж.УАС на л.25 тд№602/18 ВОС). В резултат на преобразуването, считано от вписването му в ТР, в правно-организационната форма на търговското дружество е настъпила промяна. Преобразуването чрез промяна на правната форма предполага превръщане на търговско дружество от един в друг вид (новоучредено дружество), като новоучреденото дружество става правоприемник на преобразуващото се дружество. От изложеното се следва извод за недоказаност и неоснователност на стореното от ответника възражение за липса на активна процесуална и материално правна легитимация на ищеца

На л.52 от тд №608/2018 на ВОС като доказателство е приложен погасителен план, считан като неразделна част от ДФЛ, с подписването на който, страните по договора са приели, че договорената лизингова цена на индивидулазиранато в предмет на договора превозно средство е в размер на 87 112,02 евро. с вкл.ДДС . Като за придобиването му в собственост, ответното дружество се е задължило в срок до 19.ХІІ.2013г., да извърши следните плащания: дължима в десет дневен срок от сключване на ДФЛ встъпителна вноска в размер на 22 701,30лв. ; последващи, ежемесечно дължими на 19- то число на съответния месец, равни по размер лизингови вноски, дефинирани според чл.5, ал.1, т.2 от ДФЛ като възнаграждение за ползването на обекта в срока на договора; вноска по остатъчна стойност на обекта.

В случай на недостатъчност на извършеното плащане, според чл.5, ал.5 ДФЛ задълженията се погасяват в следния ред-разноски, начислена неустойка, договорни лихви, такси за обслужване и главница, включваща задължения за застр. премии, данъци, вноски за ползване на обекта.

Според чл.30, в случай на неизпълнение на поетите по ДФЛ задължения, изразяващи се в забава на плащане с настъпил падеж, невръщане на лизинговия обект в срок и при разваляне на договора по негова вина, в отговорност на ответника-лизингополучател са договорени обезпечаващи лизингодателя неустойки.

В обезпечение на дължимото по ДФЛ изпълнение, вкл. и по изпълнението на последиците при обективирана от негова страна неизправност(неустойки и лихви за забава), лизингополучателят се е задължил да издаде на лизингодателя запис на заповед, платим без протест и „на предявяване със срок на предявяване за плащане, дълъг, поне колкото срока на договора“- чл.18(15)ДФЛ. Издаването на записа на заповед е предвидено като условие за сключването на ДФЛ.

По делото се следва за безспорно установено, че на 16.ХІІ.2008г(вж.л.5, тд№608/18 ВОС) ответното дружество е издало, отговарящ от външна страна на формалните изисквания за валидност Запис на заповед №87047, задължавайи се с издаването му „безусловно и без протест“ да заплати на лизингодателя сумата от 64 410,71евро при предявяване на записа. Като предявяването му за плащане от приносителя е дължимо в срок до 61 месеца, считано от дата на издаването му. Т.е., крайният срок за предявяване на записа на заповед за плащане е 16.І.2014г.

По делото не се спори, а и от доказателствата се следва за установено, че в предвиденият за това срок приносителят на менителничния ефект не е предявил същия за плащане. По регл. на чл.531 ТЗ правото на прекия иск за реализиране на вземането по менителничния ефект се погасява с изтичане на тригодишна давност, считано от дата на падежа му. Т.е., при доказано настъпил на 16.І.2014г. падеж, правото на прекия иск по чл.531 ТЗ се явява погасено по давност на 16.І.2017г. От реквизитите на записа на заповед се следва извод за относимостта му, респ. каузалната му обусловеност от сключения между страните ДФЛ.

Относимо към дата на крайния срок за предявяване на записа на заповед се явява доказано и прекратяването на обезпечения с издаването му ДФЛ. Съгл. чл.32, ал.1, б.“ж“ от Договора, едностранното му прекратяване/разваляне е предвидено в право на лизингодателя в случаите на обективирана от страна на лизингодателя неизправност – забава на плащане на лизингова вноска с повече от десет дни от дата на падежа й.

На л.55 от делото е приложена като доказателство Нотариална покана изх.№0024552/15.ІІ.2010г. с отправянето на която, лизингодателят уведомява ответното дружество, че към 15.ІІ.2010г. е в забава на падежирали по ДФЛ вноски в общ размер на 29 582,90лв. , а задълженията му по непадежирали към тази дата вземания е в размера на 99 996,89лв. Считано от дата на получаване на поканата, на ответното дружество е предоставен тридневен срок за погасяване на целия дълг по договора, възлизащ общо на 129 579,79лв. като в случай на неизпълнение му е указано, че лизинговият договор ще се счита за развален. Връчването на поканата на ответника е нот. удостоверено на 1.VІ.2010г., като извършено по реда на чл.47, ал.5 ГПК от нотариус Р.Иванова, с рег.№378НК и р-н на действие при РРС при предоставен му от нотариуса 14-дневен срок за получаване на намиращите се в кантората му книжа.

Ответникът не въвежда спор относно надлежността на връчване на адресираната до него нот. покана, както и по обстоятелството, че в предоставеният му за това срок, не е престирал вмененото му с връчването й изпълнение на поетите по договора задължения. Признава прекратяването на договора на 1.VІ.2010г. От фактическа страна съдът приема за безспорно, че сключеният между страните ДФЛ е прекратен, като с приемо-предавателен протокол от 19.ХІІ.2011 г. лизинговата вещ е върната на лизингодателя (вж. д/во на л.58, тд№608/2018 ВОС).

В заключение, назначената по делото СИЕ установява следното за състоянието на дълга по лизинговия договор: Считано към 1.VІ.2010г. неплатените по ДФЛ задължения възлизат общо в размер на 154 548,10лв. като равностойност на 79 019,19евро. Размерът на непогасените по ДФЛ задължения е формиран до 154 548,10лв. след приспадане на 51 047,16лв.(26 100,00евро) , които към 17.І.2012г. лизингодателят е получил от повторната реализация на лизинговия обект.

При изготвяне на заключението вещото лице е съобразило доказателствата по делото, както и намиращите се такива в счетоводството на ищеца. Ответникът е отказал достъп на експерта до воденото от него счетоводство. На база предоставената му делото информация вещото лице установява, че по счетоводни данни на ищеца към 24.ІV.2018г. , партидата на ответното дружество остава задължена: с просрочена и неплатена към 1.VІ.2010г. главница в размер на 19 587,95лв.; просрочена и неизплатена към 1.VІ.2010г. възнаградителна лихва в размер на 5 586,94лв; задължения за такси, данъци и застраховки в размер на 8 063,24лв.; Начислена към 1.VІ.2010г. неустойка в размер на 78 298,31лв. , за разваления на тази дата , по вина на лизингополучателя ДФЛ; Направени след разваляне на договора разноски в размер на 12 048,57лв. или 6 160,34 евро; законна лихва за забава, начислена за времето от 2.VІ.2010 до 24.ІV.2018г. в размер на 76 844,18лв. с остатък към 24.ІV. 2018г. в размер на 56 304,40лв.; сторени, последващо на прекратяването на ДФЛ разноски в размер на 12 048,18лв. Като в таблици на стр. пета от заключението си, вещото лице е посочило, че плащането на вноските по договорената възнаградителна лихва е спряно от ответното дружество от 19.VІІ.2009г., а по главницата от 19.ІІІ.2009г.

Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:

Правото на приносителя на запис на заповед да предяви специалният менителничен иск по чл.534, ал.1 от ТЗ възниква в случаите, когато е погасено правото на пряк иск по чл. 531, ал.1 от ТЗ. При възникнал между страните спор във връзка с твърдения за наличие на конкретно каузално правоотношение и направени от ответника възражения срещу твърдяните от ищеца факти и обстоятелства, кредиторът държи доказване на фактите, от които произтича вземането му, пораждането на задължението по твърдяното каузално правоотношение и връзката му с менителничния ефект, а длъжникът - да изчерпи и докаже възраженията си срещу вземането, които могат да бъдат абсолютни (срещу формата и съдържанието на записа на заповед) или лични, основани на отношенията му с кредитора. Това означава, че в производството по този иск ответникът има право да направи възражение, по оспорване наличието на каузално правоотношение между страните, в обезпечение на чието изпълнение е издал записа на заповед , така и за погасяване на каузалните задължения по давност, като последното съдът е длъжен да разгледа и реши, и в производството по предявения на осн. чл. 534, ал. 1 ТЗ иск за менителнично неоснователно обогатяване (така Р 133-2013-II т.о., Р 90-2012-II т.о., Опр. 511-2014-II т.о. и Опр. 468-2014-II т.о. на ВКС).

Изведено от закона и от безпротиворечивата съдебна практика, ДФЛ са за продължително и периодично изпълнение. Неплатените от ответника лизингови вноски представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, които по своя характер са повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ ги факт - сключените от страните договори за лизинг. Поради това тези вноски се погасяват с изтичането на кратката тригодишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД. Изтичането на погасителната давност по каузалното правоотношение обуславя неоснователност и на предявения иск по чл. 534, ал. 1 от ТЗ.

Предвид обезпечителната функция на записа на заповед и неговото прескрибиране като последица от пропускането на срока по чл. 531, ал. 1 ТЗ погасяването по давност на обезпечените със записа на заповед каузални вземания на ищеца - поемател изключва наличието на вреда по смисъла на чл. 534, ал. 1 ТЗ и е пречка за уважаване на специалния иск по чл. 534, ал. 1 ТЗ. По делото се следва за безспорно, че исковата претенция се съизмерява с дължимите по договора за лизинг, но неплатени от ответника лизингови вноски за периода 19.ІІІ.2009 г. - 1.VІ.2010 г. Според формираната по реда на чл. 290 ГПК практика в решение № 65/23.V.2015 г. по т. д. № 904/2016 г. на ВКС, II т. о., вземането на лизингодателя по договор за финансов лизинг за заплащане на лизингови вноски имат характер на периодични плащания и се погасяват с кратката тригодишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД.

Между страните не съществува спор, че договорът за финансов лизинг с № 87047/16.ХІІ.2008 г. е прекратен и лизинговата вещ е върната на ищеца - лизингодател на 19.ХІІ.2011 г. Искът по чл. 534, ал. 1 ТЗ е предявен на 24.ІV.2018г. и дори да се приеме, че най-късният момент, от който е започнала да тече тригодишната погасителна давност за неплатените лизингови вноски, съвпада с датата на прекратяване на договора, давността е изтекла преди 24.ІV.2018 г. и вземанията на ищеца са погасени на основание чл. 111, б. "в" ЗЗД. Погасяването по давност на обезпечените със записа на заповед каузални вземания и прескрибирането на менителничен ефект поради пропускане на срока по чл. 531, ал. 1 ТЗ са последица от бездействието на ищеца - кредитор, поради което искът по чл. 534, ал. 1 ТЗ е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

С Р. № 131/ 30.VІІІ.2017 г. по т. д. № 557/2016 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК (в редакцията преди изменението от ДВ бр. 86/227.Х.2017 г.) състав на ВКС, I т. о., е отговорил на идентичен правен въпрос в следния смисъл: "Когато приносителят на записа на заповед е пропуснал да предяви менителничния си иск в сроковете по чл. 531, ал. 1 във вр. с чл. 537 ТЗ срещу издателя на записа на заповед, платец по заповедната книга, предявеният на основание чл. 534, ал. 1 ТЗ иск за неоснователно обогатяване ще е неоснователен, ако правото на иск за вземането по каузалната сделка е погасено поради непредявяването му в предвидените в закона давностни срокове за съответното вземане". Отговорът на въпроса е даден в хипотеза, при която в защита срещу предявен иск по чл. 534, ал. 1 ТЗ за неоснователно обогатяване, вследствие прескрибиран запис на заповед, ответникът - платец е извел недължимостта на менителничното вземане за неоснователно обогатяване от погасяването по давност на каузалното вземане, обезпечено със записа на заповед. В тълкувателната част на това решение са изложени съображения, че доколкото предпоставка за уважаване на специалния иск по чл. 534, ал. 1 ТЗ е и доказването от ищеца на причинена вреда, съдът е задължен да обсъди всички релативни възражения на ответника във връзка с каузалното правоотношение, обезпечено със записа на заповед, вкл. и възражението за изтекла погасителна давност за вземанията, за обезпечаване изпълнението на които е издаден прескрибираният запис на заповед; Ако поемателят на записа на заповед разполага с иск за събиране на вземането по каузалната сделка, за длъжника няма да има обогатяване поради прескрибиране или преюдициране на менителничния ефект; Когато менителничният иск е погасен поради прескрибиране или преюдициране и едновременно с това е погасен по давност и гражданският иск за вземането по каузалното правоотношение, ако настъпи обогатяване за издателя на записа на заповед и вреда за поемателя, то ще е поради бездействието на кредитора да упражни правата си по обезпечената със записа на заповед каузална сделка, а подобно обогатяване не се счита за незаконно. В този смисъл се следва съобразяване и с трайната практика на ВКС по приложението на чл. 534, ал. 1 ТЗ, обективирана в Р . № 175/ 20.ХІ.2017 г. на ВКС по т. д. № 466/2017 г., II т. о., ТК и в Решение № 133/5.VІІ.2013 г. по т. д. № 104/2011 г. на ВКС, II т. о. С последното е прието, че в производството по предявен иск за менителнично неоснователно обогатяване по чл. 534, ал. 1 ТЗ решаващият съд дължи проверка както по отношение редовността на записа на заповед от формална страна, така и въведеното в предмет на записа на заповед вземане , с оглед връзката между менителничния ефект и каузалното правоотношение на страните; Доказването на релативните възражения на длъжника срещу приносителя на записа на заповед, основани на каузалната сделка, има за последица освобождаване на длъжника от менителнична отговорност и е основание за отхвърляне на иска по чл. 534, ал. 1 ТЗ, тъй като за ищеца няма да има вреда, въпреки невъзможността да упражни правата си по менителничния иск поради погасяването му по давност.

Предвид гореизложеното съдът намира, че предявения от "УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ"ЕАД , ЕИК ********* срещу „КАЛАБРЕС"ЕООД, ********* частичен иск за неоснователно обогатяване по чл.534, ал. 1 от ТЗ следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход на делото и с оглед изрично стореното в сроковете на ГПК искане за разноски, на осн.чл.78 ГПК се следва присъждане на такива в полза на ответника в размера на 1 542,00лв., С приложени като доказателство на л.22 , т.д.№608/2018 ВОС и л.57 от тд №88/2018 на РОС Договори за правна помощ, ответникът удостоверява плащането им в брой като договорено в полза на повереника му адвокатско възнаграждение. Позовано на твърдението, че ответникът е във финансови затруднения, които не му позволявали заплащането на разноски в този размер, възражението на ищеца за недължимост на разноските е неоснователно и опровергано от доказателствата..

По изложените мотиви, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от "УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ"ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.София 1303, р-н Възраждане, ул.“Гюешево“ №14 против „КАЛАБРЕС"ЕООД,ЕИК*********, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.Разград, ул."Венелин"№9, ап.1 иск с правно основание чл. 534, ал. 1 ТЗ, предявен като частичен за заплащане на сумата 12 781,70евро(дванадесет хиляди седемстотин осемдесет и едно евро и седемдесет евро цента) претендирана като стойност, с която „КАЛАБРЕС"ЕООД,ЕИК*********, се е обогатило във вреда на "УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ"ЕАД, ЕИК ********* поради изгубване на исковете по запис на заповед № 87047, издаден на 16.ХІІ.2008 г. за сумата 64 410,71евро до размера на които твърди неоснователното му обогатяване.

На осн. чл.78 ГПК ОСЪЖДА "УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ"ЕАД, ЕИК********** да заплати на „КАЛАБРЕС"ЕООД,ЕИК********* разноски по делото в размер на 1 542,00 лв. /хиляда петстотин четиридесет и два лева/ .

Решението може да се обжалва пред ВнАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

По отношение на"УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ"ЕАД, ЕИК 121887948 връчването да се извърши на посочения в молбата съдебен адрес.

Съдия: