РЕШЕНИЕ

№ ………………. / 11.04.2019г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На втори април, две хиляди и деветнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: М.Н.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията

Търговско дело № 89 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.432 ал.1 и чл.409 КЗ.

Подадена е искова молба от А.Ю.Д. за осъждане на Застрахователна компания „***“АД за заплащане на сумата 30 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 8.06.2018г. до окончателното й изплащане. В обстоятелствената част на исковата молба ищцата излага твърдение, че на 19.01.2018г. на път от гр.Разград по посока с.С. е пострадала вследствие на участието й в ПТП като пътник в автомобил. Твърди, че автомобилът, чийто водач има вина за ПТП, е застрахован при ответното дружество. Ищцата излага твърдения, че вследствие на ПТП са й причинени множество телесни увреждания, заради които е била настанена за лечение в болнично заведение в периода 19.01.2018г.-22.01.2018г. Наред с телесните увреждания твърди, че е претърпяла и психически травми. В съдебно заседание искът се поддържа от упълномощения процесуален представител.

Ответникът Застрахователна компания „***“АД, представляван от изп.директори М.М.-Г. и П.Д., е депозирал писмен отговор на исковата молба чрез своя процесуален представител, в който изразява становище за неоснователност на иска поради неговата недоказаност, като оспорва всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Счита също, че размерът на търсеното обезщетение е прекомерно завишен и неотговарящ на критериите за справедливост. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата на две основания: непоставяне на обезопасителен колан като пътник в автомобила и отказ от болнично лечение. В съдебно заседание становището се поддържа от упълномощения процесуален представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: На 19.01.2028г. А.Д. пътувала на предната дясна седалка на лек автомобил „Фолксваген пасат“ с рег. № ***, управляван от нейния съпруг И. Х., по път ІІ-49 в посока от гр.Разград към с.К.. В същото време и на същия път, пред автомобила им се движел товарен автомобил „Мерцедес 1317“ с рег. № ***, собственост на „***“ЕООД, управляван от св.А.М.. Последният предприел маневра обратен завой, без да забележи приближаващия зад него и движещ се в лявата лента лек автомобил „Фолксваген пасат“. Когато товарният автомобил навлязъл в лявата лента и намалил скорост, за да изчака преминаването на насрещно движещи се автомобили, настъпил сблъсък между него и лекия автомобил.

За настъпилото ПТП са съставени констативен протокол за ПТП от 19.01.2019г., АУАН № 138/22.01.2018г. и НП № 18-1075-000102/26.01.2018г. срещу водача на товарния автомобил. В съдържанието на представения констативен протокол се съдържа информация, че товарният автомобил е предприел маневра завиване в обратна посока наляво, без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, и е отнел предимството на лекия автомобил, вследствие на което се сблъскват и настъпва ПТП. В съставения на св.А.М. АУАН е описана фактическа обстановка, според която св.М. е предприел маневра завиване в обратна посока наляво, без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и е отнел предимството на изпреварващия го лек автомобил „Фолксваген пасат“. С наказателното постановление е ангажирана административно-наказателната му отговорност за нарушение на чл.25 ал.1 ЗДП и му е наложено наказание на основание чл.179 ал.2 в.в. с ал.1 т.5 ЗДП.

Вследствие на сблъсъка А.Д. е получила счупване на шиловидния израстък на лъчевата кост на дясна предмишница, контузна рана на главата в дясна теменна област и сътресение на мозъка. Горните обстоятелства се установяват от заключението на назначената съдебномедицинска експертиза, изготвена от съдебен лекар, което съдът възприема изцяло като изготвено на база събраните по делото писмени медицински документи и допълнително проучените такива, находящи се в МБАЛ Разград, където е проведено лечението на пострадалата. Механизмът на получените увреждания е установен за счупването на дясната лъчева кост – при падане върху дланта при опора с дясната ръка след блъскането с другия автомобил; мозъчното сътресение и разкъсно-контузната рана в дясната теменна област са установени като резултат от удар във вътрешен детайл на МПС, в което пострадалата е пътувала на предната дясна седалка.

А.Д. е провела болнично лечение в периода 19.01.2018-22.01.208г., през време на което са проведени в пълен обем диагностични и терапевтични процедури, консулти със специалисти, образни и лабораторни изследвания и е наложена гипсова имобилизация за счупването на дясната лъчева кост. Съдът приема констатациите на вещото лице, че имобилизацията се налага за срок от един месец, а трудоспособността се възстановява за срок от два месеца; разкъсно-контузната рана търпи развитие за около две седмици, а за преживяното мозъчно сътресение е необходим период от един месец за възстановяване, в който да бъде извършено проследяване от невролог. Тъй като ищцата не живее в България, вещото лице е извело горните данни, без да е проведен медицински преглед и поради това експертът не дава отговор на въпроса дали здравето й е възстановено към настоящия момент и дали се налагат ограничения в двигателния режим и извършваните от нея ежедневни дейности. Упълномощеният от ищцата адвокат изрично е заявил в с.з., че приема заключението в този вид, тъй като ищцата няма да се върне в страната за извършване на преглед.

От разпита на св.Б. Х. – леля на пострадалата, се установява, че А.Д. живее преимуществено със семейството си в Англия и отглежда сама детето си, което към момента на катастрофата било на една година. През м.януари, 2018г. семейството се върнало в България при роднините си с намерението да им гостува десетина дни. След настъпването на ПТП обаче, ищцата, съпругът й и детето им останали в страната за месец, докато ищцата се възстанови и бъде снета имобилизацията на ръката й. През това време А.Д. спряла да кърми своето дете, защото не можела да го държи, ограничила достъпа си до детето по същата причина и през това време грижи за него полагала нейната майка. Няколко дни след снемането на гипсовата имобилизация ищцата заминала със семейството си в Англия и свидетелката няма преки впечатления от живота й там. Заявява, че я е видяла отново през м.август, 2018г., когато ищцата дошла в България на гости при близките си и тогава й споделила, че има страх от шофиране. Към настоящия момент свидетелката заявява, че ищцата й споделила по телефона, че има оплаквания от болки в ръката.

Предвид липсата на извършен медицински преглед на ищцата и липсата на преки впечатления на свидетелката от нейното здравословно състояние към момента съдът приема, че ищцата не е провела успешно доказване на твърдението за непълно възстановяване на здравето към настоящия момент.

По делото е изготвена комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, заключението на която съдът възприема изцяло като изготвено от специалисти – лекар ортопед и автоексперт, след запознаване с материалите по делото, оглед на мястото на ПТП и съобразяване с техническите данни на автомобилите. От заключението се установява, че мястото на ПТП представлява път, съставен от две платна за движение, разделени със затревена разделителна ивица от 2,3м. и бордюри с височина 10см. В посоката на движение на лекия автомобил „Фолксватен пасат“ платното се състои от две ленти за движение без маркировка, с широчина 7,7м. А.Д. се е возела на предната дясна седалка. Автомобилът се е движел в лявата лента за движение, тъй като в дясната е бил товарният автомобил, управляван от св.М.. В момента, в който лекият автомобил е бил в близост до товарния, водачът на последния е предприел маневра завой в обратна посока от дясната лента, в която се е намирал. Водачът на лекия автомобил се е насочил наляво с цел избягване на удара, но въпреки това е бил ударен в предната дясна част от движещия се наляво към насрещното пътно платно товарен автомобил. Двата автомобила са преустановили движението си по средата между двете платна, като предната дясна част на лекия автомобил е навлязла между предна лява и задна лява гума на товарния автомобил. Изводът в заключението е, че причината за настъпилото произшествие е предприемането на маневра обратен завой от водача на товарния автомобил. По отношение на действията на водача на лекия автомобил автоекспертът дава заключение, че на базата на различни варианти на скоростта му на движение (от 30км./ч. до 70 км./ч.), отнесени към опасната зона на спиране на л.а. и отстоянието му от товарния автомобил, същият не е имал техническа възможност да предотврати удара при своевременна употреба на спирачки. В заключението е направен извод, че от техническа гледна точка произшествието е предотвратимо единствено при условие, че водачът на товарния автомобил е изчакал преминаването на лекия автомобил „Фолксваген пасат“.

При разпита на св.А.М. – водач на товарния автомобил, същият дава обяснения, различаващи се от заключението на комплексната експертиза, както и от схемата на представения констативен протокол за ПТП. Твърди, че още на 400-500м. от мястото за извършване на обратен завой, същият е подал мигач и се е движел плътно вляво, като през това време зад него е нямало автомобил. Според свидетеля лекият автомобил се е движел с висока скорост, а максимално разрешената такава на мястото е била 50 км./ч. Съдът не кредитира показанията му, тъй като влизат в противоречие със съдържанието на констативния протокол за ПТП и заключението на комплексната експертиза и отчита неговата заинтересованост при оправдаване на собствените му действия през времето на настъпване на ПТП. За разлика от свидетеля, вещото лице автоексперт в състава на комплексната експертиза е направил изводи въз основа на цялостен анализ на събраните доказателства, вкл. и оглед на място, изложени са подробни разсъждения на базата на констатираните повреди на лекия автомобил и на местоположението на двете МПС след удара. Въз основа на целия събран фактически материал експертизата е достигнала до заключението за механизма на настъпване на ПТП, което именно съдът приема за установено. Що се отнася до направеното в съдебно заседание от ответника възражение за управление на лекия автомобил с превишена скорост, съдът следва да отбележи, че дори и да е направено своевременно като възражение за намаляване на отговорността на водача на товарния автомобил, същото не намира опора в събраните доказателства. Видно е от заключението на комплексната експертиза, че и при движение със скорост от 50км./ч., 40км./ч. и 30 км./ч. ударът е бил непредотвратим от гледна точка на водача на лекия автомобил. Следователно дори последният да е управлявал автомобила с по-висока от разрешената скорост, този факт не се намира в пряка и непосредствена връзка с настъпването на ПТП.

Във връзка с направените и приети за разглеждане две възражения от ответника за принос на пострадалата в причиняването на вредите, заключението на комплексната експертиза дава отговор, че лекият автомобил е оборудван фабрично с обезопасителни колани и въздушни възглавници на мястото на водача и пътника. При постъпване в болницата пострадалата се е оплакала от болки в гърдите и в областта на лявото хълбочно крило, които според вещите лица биха могли да бъдат причинени от обезопасителен колан. При липсата на други представени доказателства, опровергаващи твърдението на ищеца, че е бил с поставен обезопасителен колан, съдът приема за установен факта, че през време на настъпване на ПТП А.Д. е била с поставен такъв колан.

По-нататък, в заключението е направена констатация, че в медицинската документация на МБАЛ“Св.Иван Рилски“АД не е намерен писмен отказ от лечение. Пострадалата е лекувана по повод счупването на дясната лъчева кост и по повод на черепно-мозъчната травма.

Товарният автомобил „Мерцедес 1317“ с рег. № *** е собственост на „***“ЕООД. За същия е приложена застрахователна полица № BG/22/117000633702 от 23.02.2017г. Видно от същата, автомобилът е застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗК”***”АД за периода от 26.02.2017г. до 25.02.2018г. Между страните не съществува спор относно тези обстоятелства.

А.Д. е предявила пред ЗК“***“АД претенция с вх. № L-767 от 7.03.2018г. В писменото изложение е описала факта на ПТП и претърпените от нея неимуществени вреди, за които е претендирала изплащане на обезщетение по застраховка ГО в размер 30 000лв. и е посочила банкова сметка, ***. При ответника е образувана щета № 0000-1000-03-18-7193 от 7.03.2018г. С доклад от 8.10.2018г. застрахователят е признал за вреди, подлежащи на обезщетение, контузията на главата с мозъчно сътресение и счупването на долния край на дясната лъчева кост и е определил за изплащане на А.Д. обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер 13 000лв. С писмо от 22.10.2018г. пострадалата е отказала да подпише споразумение за горната сума, като е счела, че сумата не може да я обезщети справедливо и че би приела споразумение в размер на 20 000лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Искът е допустим на основание чл.498 ал.3 КЗ, като предявен след липса на произнасяне на застрахователя по претенцията на увреденото лице в тримесечния срок по чл.496 ал.1 КЗ. Предложението на застрахователя до пострадалата за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 13 000лв. и неприемането му от ищеца са действия, извършени в хода на съдебното производство и следва да бъдат взети предвид съгл. чл.235 ал.3 ГПК по-нататък в правните съображения.

По същество съгласно разпоредбата на чл.432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от него по застраховка "ГО", при спазване изискванията на чл.380 КЗ. Ищецът е увредено лице по смисъла на чл.478 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.493 КЗ, застраховката покрива отговорността на застрахования за причинени на трети лица вреди, вкл. неимуществените вреди вследствие на телесни увреждания.

За да бъде уважен предявеният пряк иск на увреденото лице спрямо застрахователя по застраховка "ГО", по делото следва да са установени предпоставките на чл.45 ЗЗД, наличието на валиден договор за застраховка "ГО" с ответното дружество, ведно с изпълнение на особените изисквания по чл.380 КЗ и всички обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД.

В настоящия случай няма постановена и влязла в сила присъда, с която водачът на товарния автомобил, участвал в процесното ПТП, да е осъден и с която съдът да е обвързан относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца съгласно чл.300 ГПК, т. е. за всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност. Ето защо за уважаването на предявения иск е необходимо тези елементи да бъдат доказани в настоящото производство.

Не се оспорва от ответника наличието на валидно застрахователно правоотношение с водача на товарния автомобил по застраховка "ГО" към момента на ПТП. Не се оспорва и настъпването на застрахователното събитие.

Спорен е въпросът е относно противоправността в действията на водача на МПС. Ищецът не сочи конкретни нарушени разпоредби на ЗДП в исковата молба. Представено е наказателно постановление, влязло в сила на 28.02.2018г., съобразно което на св.А.М. е наложено административно наказание глоба на основание чл.179 ал.2 в.в. с ал.1 т.5 ЗДП за това, че като е предприел маневра завиване в обратна посока наляво, не се е съобразил с останалите участници в движението и е създал опасност за тях, с което виновно е нарушил чл.25 ал.1 ЗДП. Съобразно тази разпоредба на водача на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, е вменено задължението преди да започне маневрата да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Според заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза механизмът на пътнотранспортното произшествие е движение на лекия автомобил в лявата лента, предприемане на маневра от товарния автомобил завой в обратна посока, като по този начин е пресякъл траекторията на движение на лекия автомобил и настъпил сблъсък между двете превозни средства. От техническа гледна точка произшествието е било предотвратимо единствено при условие, че водачът на товарния автомобил е изчакал преминаването на лекия автомобил „Фолксваген пасат“.

От горното следва, че водачът на товарния автомобил е нарушил съдържащото се в чл.25 ал.1 ЗДП задължение преди да започне маневрата завиване в обратна посока да се убеди, че няма да създаде опасност за участника в движението, движещ се след него и преминаващ покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с неговото положение, посока и скорост на движение.

Виновното поведение на деликвента се предполага до доказване на противното, съгл. чл.45 ал.2 ЗЗД. В настоящия случай презумпцията на закона не е оборена.

Причинените на пострадалата неимуществени вреди и причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и причинените телесни увреждания са установени от съдебномедицинска експертиза, както и от събраните гласни доказателства. Същите не се оспорват от страните.

Предвид изложеното съдът приема, че искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е доказан по своето основание.

По отношение на размера на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, съдът намира, че същият е частично основателен. Правилото на чл.52 ЗЗД е обезщетението да се определи от съда по справедливост. Понятието е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид при определяне паричния еквивалент на нанесените поражения върху физическото здраве на пострадалата. В този смисъл съдът в своята преценка относно размера на обезщетението взе предвид продължителността на периода на болнично лечение – от 19.01.2018г. до 22.01.2018г. и впоследствие проведеното домашно лечение и гипсова имобилизация в продължение на един месец, неудобствата, които е търпяла ищцата в този период във връзка с нарушаване на режима на обичайните дейности, вкл. и тези, свързани с полагане на грижи за малолетното й дете. От значение при определяне на размера на обезщетението е и обстоятелството, че причинените телесни увреждания са няколко. Налице са и негативни психически изживявания, свързани със страх от шофиране след инцидента.

Други трайни последици за здравето на ищцата не са установени. Пострадалата е млада жена на 24 години към датата на настъпване на ПТП. Оздравителният период, необходим за възстановяването й, е бил сравнително кратък. Най-дълго във времето е продължило възстановяването на трудоспособността – 2 месеца.

Застрахователят е направил извънсъдебно предложение на посрадалата в процеса на образуваната пред него щета в размер 13 000лв. Предвид горните съображения съдът преценява обезщетението за неимуществени вреди в по-висок от предложения размер, а именно 15 000лв. В този размер същото съответства на характера и продължителността на претърпените от ищцата физически болки и страдания.

Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, тъй като не е поставила обезопасителен колан по време на ПТП и е отказала болнично лечение. Такива факти по делото не се установяват. Напротив, от уврежданията по тялото в заключението на комплексната експертиза е направен извод за поставен обезопасителен колан. По-нататък, установява се както от медицинските документи, така и от двете експертизи, че пострадалата е провела пълно болнично лечение на всички причинени й телесни увреждания. Съдът приема, че липсва съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата и не са налице предпоставки за намаляване на определеното обезщетение.

Ищецът претендира присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на изтичане на тримесечния срок по чл.496 ал.1 КЗ след депозиране на писмената претенция пред застрахователя. Ответникът е направил възражение, че не дължи лихва, защото срокът за неговото произнасяне не е изтекъл предвид непредставянето на всички документи, изискуеми за решаване на депозираната пред него претенция. Съдът не споделя направеното възражение. В представената по делото застрахователна преписка не се съдържа искане от застрахователя към увреденото лице за допълнителни документи, но съдът приема, че такова е изпратено на дата преди 26.04.2018г. На тази дата пред застрахователя е депозирано писмо от А.Д., в което същата е представила допълнително влязлото в сила НП. От горното следва, че за застрахователя е възникнало задължението за произнасяне в установения от закона тримесечен срок, което същият е сторил със закъснение на 8.10.2018г., когато е съставен докладът по образуваната щета и е уведомил ищцата с писмо с изх. № 11244 от 16.10.2018г.

Ето защо лихва се дължи, съгласно чл.409 в.в. с чл.405 ал.1 в.вв. с чл.108 ал.3 и чл.496 ал.1 КЗ. Претенцията е депозирана пред застрахователното дружество на 7.03.2018г. и срокът за произнасяне е изтекъл на 7.06.2018г. Искането за присъждане на законна лихва от 8.06.2018г. е основателно и доказано и следва да бъде уважено.

Страните претендират присъждане на направените деловодни разноски. Ищцата е внесла държавна такса в размер 200лв. и депозити за изготвяне на съдебномедицинска експертиза в размер 200лв. и за изготвяне на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза в размер 230лв. Същата е представлявана от адвокат, на когото е заплатила възнаграждение в размер 1310лв. Съдът не приема възражението на ответника за прекомерност на заплатеното възнаграждение, тъй като същото е дори под минималния размер, определен съобразно чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Общият размер на направените разноски от ищцата е 1 940лв. Ответникът е внесъл депозит за изготвяне на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза в размер 200лв. и депозит за призоваване на свидетел в размер 30лв. В процеса е представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съобразно правилата на чл.78 ал.8 ГПК в.в. с чл.25 ал.1 НЗПП съдът определя на 200лв. Общият размер на деловодните разноски на ответника е 430лв. Съобразно уважената част от иска и на осн. чл.78 ал.1 ГПК ЗК”***”АД следва да заплати на А.Д. сумата 970лв. Съобразно отхвърлената част от иска и на осн. чл.78 ал.3 ГПК А.Д. следва да заплати на ЗК”***”АД сумата 215лв. Ответникът е останал задължен за довнасяне на депозит по сметката на съда в размер 30лв. за възнаграждение на в.л. по комплексната експертиза, за което също следва да бъде осъден.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Осъжда Застрахователна компания „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от изпълнителните директори М.М.-Г. и П.Д., да заплати на А.Ю.Д. ЕГН **********,***3, сумата 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 8.06.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата 970 лева за направени деловодни разноски.

Отхвърля иска на А.Ю.Д. за осъждане на Застрахователна компания „***” АД да й заплати обезщетение за неимуществени вреди над размера 15 000 лева до първоначално предявения такъв от 30 000 лева, като неоснователен и недоказан.

Осъжда А.Ю.Д. да заплати на Застрахователна компания „***” АД сумата 215лв. за направени деловодни разноски.

Осъжда Застрахователна компания „***” АД да заплати по сметка на Окръжен съд Разград депозит за вещо лице в размер 30 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ: