№
03.05.2019 г., гр. Разград
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публичното съдебно
заседание, проведено на 03.04.2019 г.,
в състав:
председател: Атанас Христов
при секретаря С.Л. като разгледа докладваното от съдията
Атанас Христов търговско дело № 97 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано по искова молба на “СТРОЙМОНТАЖ“ ЕАД, с ЕИК 116042078, със седалище и адрес на
управление град Разград, община Разград, област Разград, улица
"Дондуков" № 3, представлявано от изпълнителен директор Георги Панов Изворов, ЕГН **********,
СРЕЩУ „РИКИ-А
ТУР” ЕООД, ЕИК 201756401, със седалище и адрес на управление:
град Разград, улица „Абритус” №13, вход „А“ апартамент 18, представлявано от
управител Реджеб Ш.Ибрям.
Предявени са за разглеждане при условията на обективно, кумулативно
съединяване следните осъдителни искове:
1) иск по чл. 266, ал.1, пр.І във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД във вр. чл. 258 във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. чл. 288 ТЗ, за заплащане на сумата в размер от
25 929.60 лв. - незаплатена част от
цената по сключен между страните Договор за извършване на възстановителни
дейности за обект: „Подход към УПИ № ХV-25 от квартал 7 по плана на Западна промишлена зона на
град Разград” от 14.08.2017 г., ведно със законната лихва считано от 09.10.2018
г. - момента на подаване на ИМ в съда до окончателното й изплащане;
2) иск по чл. 84, ал.1 във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД във вр. чл. 288 ТЗ за заплащане на сумата в размер от
1 219.69 лв. - обезщетение за забава дължимо върху главния дълг за периода от
23.04.2018 г. до подаване на исковата молба в съда - 09.10.2018 г.
В исковата молба дружеството-ищец поддържа, че между него и ответника бил
сключен Договор за извършване на възстановителни дейности за обект: „Подход към
УПИ №ХV-25 от квартал 7
по плана на Западна промишлена зона на град Разград” от 14.08.2017 г.
Преди сключването на договора ответника- възложител
предоставил на ищеца инвестиционен проект за обекта, част „геодезическа”, фаза
„технически проект“, изготвен от проектант с пълна проектантска правоспособност
инж. П.И.П.. Съгласно разпоредбата на чл. 1 от този договор предмет па
изпълнение били дейности, описани в Приложение № 1 към договора с посочени
ориентировъчни количества и уговорени, единични цени, съобразен и с
представения пи проект, цитиран по-горе. В чл.2 от договора било договорено, че
цената, която възложителя-ответник ще заплати е според извършените дейности по
Приложение №1 към договора, съобразно действително установените количества
установени с двустранно подписани протоколи между страните. Ответникът заплатил
на ищеца на четири пъти суми в общ размер на 40 000 лв. /четиридесет
хиляди/ лева с включен ДДС, за което ищецът издал данъчни фактури с №
6280/15.08.2017г., №
6285/21.09.2017г. № 6346/08.09.2017г., № 6353/11.10.2017г. Съставен бил и
протокол №1 за предаване и приемане на извършените работи от 08.09.2017г.
Ищецът изпълнил качествено и в срок възложената работа. Общата стойност на
изпълнените строително-монтажни работи /СМР/ възлязла на 54 941.33 лв. без
данък добавена стойност /ДДС/ или 65 929.60
с ДДС. Ответникът е изплатил сума в размер па 33 333.33 лв. без ДДС или
40 000.00 лева с ДДС. Дължимият остатък за плащане възлиза на 21 608.00 лева
без ДДС или 25 929.60 лв. с ДДС. Изпълнените от ищеца строителни работи се
ползват от ответника, като е налице фактическо приемане на работата, без да се
подписани посочените в процесния договор документи за приемането им. Въпреки
многократните опити за срещи и разговори от страна ищеца ответникът не подписал
изготвения протокол №2 за предаване и приемане па извършените работи в
съответствие с чл.2, ал.2 от цитирания по-горе договор, поради което с Покана
за доброволно изпълнение с изх.№109/18.04.2018г. ищецът поканил управителя на
ответното дружество да се яви по адреса на управление на ищеца на 23.04.2018г.,
за да подпише двустранния протокол и окончателната фактура за изпълнените
строително-монтажни работи /СМР/. Поканата ищецът изпратил до ответника с
Куриерска служба „Еконт експрес“, като същата е връчена на служител от офиса на
ответника на 20.04.2018г. Представител на ответника не се явил на посочената в
поканата дача, поради което двустранния протокол и фактурата са едностранно
подписани. Претендира разноски.
В срока по чл. 367 ГПК ответното дружество, чрез пълномощника си адв. д-р
Калоян Монев от АК – Варна, е депозирало отговор по ИМ, като е противопоставило
възражения за неоснователност на
предявения иск, както по основание, така и по размер. Признава факта, че между
страните е сключен процесния договор, по който е заплатил сумата от 40 000
лв., която дори била по - голяма от уговорената в размер на 36 000 лв.
Сочи, че изпълнителя се е отклонил значително от проекта, изпълнил е ненужни
работи, които не са били договорени и възложени и така вероятно е вложил
количества материали, които драстично, в пъти, се разминават от предварителната
количествена сметка на проектанта. В тази връзка прави изрично възражение за
лошо изпълнение на договора от страна Изпълнителя, в това число:
1. Драстично отклонение от
предварително изготвения технически проект.
2. Изпълнение на допълнителни СМР,
които не са възложени и договорени, и неизпълнение на договорени СМР.
3. Оспорва обема на твърдените за
извършени в Протокол №2 количества СМР.
Именно поради горното, ответникът не е приел работата
на изпълнителя. Сочи, че лицето получило поканата за доброволно изпълнение не е
служител на ответника.
Ответникът моли исковите претенции да бъдат отхвърлени
изцяло. Претендира разноски.
С допълнителна искова молба, на осн. чл. 372 ГПК, ищецът излага, че направените от насрещната страна
изявления с отговора на исковата молба са неверни и некореспондиращи на
действителната фактическа обстановка създала се в породените отношения между
страните.
С допълнителен отговор подаден от ответника, на основание чл. 373, ал. 1 ГПК, дружеството-ответник, чрез
пълномощника си адв. д-р Калоян Монев от АК – Варна, поддържа отговора по
първоначалната ИМ.
В открито съдебно заседание при редовност в
призоваването, за ищеца се явява пълномощника му адвокат Марин Радоев Маринов
от АК – Разград. Поддържа исковата молба и излага допълнителни съображения.
Представя и подробна писмена защита, на осн. чл. 149, ал.3 ГПК.
В открито съдебно заседание при редовност в
призоваването, за ответника се явява пълномощника му адв. д-р Калоян Монев от
АК – Варна. Поддържа отговорите на исковата молба и излага допълнителни
съображения. Представя и подробна писмена защита от управителя Реджеб Ш.Ибрям
/озаглавена „Заявление“/, както и подробна писмена защита от пълномощника адв.
д-р Калоян Монев, на осн. чл. 149, ал.3 ГПК. Акцентира се че строителят се е
отклонил от възложената му работа и е построил нещо съвсем различно от договореното
и от проекта. Ищецът не бил спазил изискванията на ЗУТ и Наредба № 3 за
актовете по време на строителството, което пречи на възложителя да въведе
обекта в експлоатация. Не е налице изпълнение на конкретната възложена работа,
поради и което възложителят не е приел работата. Относно поканата за плащане
сочи, че получилият я служител я е предал много по-късно на управителя, тъй
като последният е бил на лечение в Р Турция.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните
възражения, намира за установено от фактическа страна следното:
На 14.08.2017г. страните са сключили Договор за
извършване на възстановителни дейности за обект: „Подход към УПИ №ХV-25 от
квартал 7 по плана на Западна промишлена зона на град Разград” от 14.08.2017г.
/л. 20-22/.
Не е спорно между страните, че ответника-възложител по
договора не е представил на изпълнителя разрешение за строеж и инвестиционен
проект в пълен обем, както и, че същия не е представил на изпълнителя работен
проект. В чл.1 от Договора, регламентиращ предмета на изпълнение от страна на
„СТРОЙМОНТАЖ” ЕАД град Разград като отделни
дейности, описани в Приложение №1 към договора с посочени ориентировъчни
количества и уговорени единични цени, съобразени с представения проект от
възложителя. В чл.2 от договора е договорено, че цената, която възложителя-ответник
заплати на изпълнителя, се определя според извършените дейности по Приложение
№1 към договора, съобразно действително установените количества установени с
двустранно подписани протоколи между страните.
Не се спори между страните, че преди сключването на
договора „РИКИ-А ТУР” ЕООД град Разград е представило инвестиционен проект за
обекта, част „геодезическа”, фаза „технически проект”, изготвен от проектант с
пълна проектантска правоспособност инж.П.И.П. /л.9-19/.
Не се спори обстоятелството, че ответното дружество е
заплатило на ищеца на четири пъти суми в общ размер на 40 000.00 /четиридесет
хиляди/ лева с включен ДДС, за което на „РИКИ-А ТУР” ЕООД град Разград са
издадени данъчни фактури с №№ 6280/15.08.2017г., №6285/21.09.2017г., № 6346/08.09.2017г.,
№ 6353/11.10.2017г. /л.23-25,27/.
Съставен от двете страни е Протокол №1 за предаване и
приемане на извършените работи от 08.09.2017г. в който възложителят е приел, че
ищецът е изпълнил строително-ремонтни работи по демонтаж на стари бордюри
/л.26/. В приложената по делото Подробна ведомост №1 /л.30-33/, е записано, че
такива дейности са извършени. Не е спорно между страните, че демонтаж на стари
бордюри има само и единствено по отношение на тези находящи се на входа на
подхода към имота.
В писмената защита подписана от управителя на
ответното дружество изрично се сочи, че същият е строителен техник по
образование /л. 192/. Не е спорно между страните, че в Протокол №1 от
08.09.2017г. /л.26/ е включен „ръчен труд”, чиято подробна разшифровка се
съдържа в Подробна ведомост №1 /л.30-33/, като и двете страни по делото са
приели, че такива работи са изпълнени от изпълнителя, приети са от възложителя
и са заплатени от него.
Ответникът не подписал изготвения от
ищеца протокол № 2 за предаване и приемане на работата, съгласно чл. 2, ал.2 от
Договора. За това ищецът изготвил Покана с изх. № 109/18.04.2018г., с която
поканил ответникът да се яви на 23.04.2018г. в счетоводството на ищеца по
адреса на управление на същия, за да подпише двустранния протокол и фактурата
за изпълнените СМР, след което да заплати дължимия остатък от 21 608 лв.
без ДДС, т.е 25 929.60 лв. с ДДС в 5 дневен срок /л. 34-35/. Поканата била
връчена с Еконт Експрес, чрез представителят му Биист Ив ЕООД, на 20.04.2019г.
Пратката била получена от Г.Х. – служител при ответника на длъжност продавач на
билети /л.36/. По делото се спори дали Х. е предала пратката на управителя
преди 23.04.2019г. или по късно, тъй като същият бил на лечение в Р Турция. Не
се спори обаче, че и към момента представител на ответника не е подписал този
двустранен протокол и фактурата за изпълнените СМР.
Ищецът издал фактура № 6662/03.09.2018г. за
процесната сума от 21 608 лв. без ДДС, 25 929.60 лв. с ДДС /л.
29/.Безспорно, е че същата е осчетоводена само при ищеца, а ответникът не е
ползвал правото си на данъчен кредит по тази фактура.
По делото в качеството им на свидетели
бяха разпитани следните лица:
- П.И.П. /л. 107-110/ – същият сочи, че е управител на
„ПЕНТАГОН” ООД за извършване на геодезически дейности, устройствени планове и
проектиране. Основата на подхода по изготвения от него проект следва да бъде от
асфалтобетон, а не от циментобетон и, че никога не е ставало дума да бъде от
циментобетон, както и, че в последствие настилката не е променяна от
асфалтобетон на циментобетон. Свидетелят заявява, че към момента на изготвяне
на проекта на него не му е предоставено разрешение за строеж.
-Д.Д.Ц. /л.110-114, 198-199/ - заявява, че работи като
технически ръководител при ищеца „СТРОЙМОНТАЖ” ЕАД град Разград, както и, че е
бил като технически ръководител на строителен обект на „РИКИ-А-ТУР” ЕООД в
Западна промишлена зона, на територията на завод „Прогрес”. Свидетелят Ц.
заявява, че на него не му е предоставено разрешение за строеж от страна на
управителя на ответното дружество Реджеб Ибрям, нито му е казано, че такова е
издадено, а същото така не му е било казано, че предоставения проект, изготвен
от инж.П. е част от друга проектна документация и, че има изготвена такава.
Според свидетеля изпълнителя е следвало да направи подход плюс реконструкция,
тъй като на място е имало съществуващи асфалтови настилки, които е следвало да
бъдат запазени. Свидетелят Ц. твърди, че е присъствал на разговор между
изпълнителния директор на „СТРОЙМОНТАЖ” ЕАД град Разград инж.Георги Панов
Изворов и управителя на „РИК-А ТУР” ЕООД град Разград Реджеб Ибрям, при който
управителя Ибрям е поискал подхода да се направи в горната част на имота,
защото там ще му бъде най-удобно и, че по този начин автобусите ще могат да
влизат и да маневрират. Свидетелят Ц. изнася данни, че по време на
строителството на обекта са присъствали както Реджеб Ибрям, така и сина му,
като възложителят не е имал забележки относно изпълненото на обекта. Според
свидетеля управителя на възложителя се е държал приятелски с работниците на
изпълнителя до момента, когато са му предадени документите за стойността на
изработеното на обекта, след което е прекратил комуникация както с техническия
ръководител на обекта, така и с ръководството на „СТРОЙМОНТАЖ” ЕАД град
Разград. Заявява, че е инициирал среща между ръководството на възложителя и
изпълнителя, тъй като е била достигната сумата по договора. Според свидетеля Ц.
срещата се е провела през месец септември 2017г. на мястото на строителния
обект. Свидетелят твърди, че е изготвил и представил на Реджеб Ибрям два
протокола, от които първия за изпълненото до момента и втори протокол, в който
отразил както изпълненото до момента, така и предстоящото за изпълнение, както
и, че и двата документа били предадени на представителя на възложителя.
Свидетелят Ц. твърди, че по време на сочената среща през месец септември по
искане на управителя на ответника, с цел да се намали около 10 000 лв. от
цената, страните са се разбрали да се положат два пласта асфалт вместо
проектните три пласта, поради което на място са изпълнени два пласта и толкова
са актувани на възложителя. Според свидетеля след приключване на асфалтовите
работи той изготвил подробна ведомост и я предал на Реджеб Ибрям, като същата
била едностранно подписана от Ц.. Уговорката с Реджеб Ибрям била да я прегледа
и след това да я подпише. Последвало е бездействие от страна на управителя на
ответника по делото и нежелание от негова страна да комуникира със свидетеля Ц..
- С.Р.И./л.114/– сочи, че е син на управителя на
ответника. Според този свидетел, който е присъствал по време на строителството
на обекта. Според свидетеля Ш.неговия баща е имал забележки към обекта, тъй
като е извършена работа, която не е уговорена. Свидетелят твърди, че страните
са се уговорили основата да се изпълни с бетон, а не с асфалт, както и, че
стойността на изпълненото била по-висока от договореното с 20-25 хиляди лева.
Свидетелят твърди, че е съобщавал на баща си какво се прави всеки ден, като
строителството е продължило повече от месец.
Видно от приложеното по делото пълномощно, е че този
свидетел е упълномощен от управителя на ответника да представлява и управлява
дружеството – ответник /л. 179/.
- И.Д.И. /л. 181-182/– сочи, че е управител на „Бийст
Ив” ЕООД град Разград, което дружество е търговски представител на „ЕКОНТ
ЕКСПРЕС”. Свидетелката заявява, че познава Г.Ф.Х. като служител на „РИКИ-А ТУР”
ЕООД град Разград, който получава пратките на дружеството. Свидетелката И.
заявява, че в нейната фирма работи като куриер лицето П-Д.. Според свидетелката
И. да получават и изпращат пратки от офиса на представляваното от нея дружество
са идвали заедно Реджеб Ибрям и Г.Х., а понякога Х. е идвала сама и е изпращала
и получавала пратки. Според този свидетел освен управителя и свидетелката Х.
други лица не е виждала да получават и изпращат пратки от името на „РИКИ-А ТУР”
ЕООД,
- Г.Ф.Х. /182/ - сочи че работи при ответника „РИКИ-А
ТУР” ЕООД град Разград като продавач на билети. Според този свидетел други лица
не получават пратки на дружеството. Свидетелката заявява при разпита си, че не
отваря пратките. Свидетелката заявява, че е предала пратката на управителя
Реджеб Ибрям, със закъснение, едва след като той се е завърнал от лечение в
Истанбул.
По делото е прието заключение на изготвената комплексна съдебно-счетоводна
и строително техническа експертиза /л. 87-97,л. 117-118/, както и повторна и
допълнителна строително – технически експертизи /л. 156-178, 183-184, 194-197/.
Съдът намира заключенията за пълни, ясни обосновани и правилни. Видно от същите
е че:
Издадените
от ищеца данъчни фактури с № 6280/15.08.2017г., №
6285/21.09.2017г. № 6346/08.09.2017г., № 6353/11.10.2017г. са отразени в счетоводството
и на двете страни. Фактура № 6662 от 03.09.2018г. е осчетоводена само от ищеца.
Ответникът е ползвал данъчен кредит само по първите четири фактури. И двете
страни са водили редовно своето счетоводство за процесния период. Размерът на
заплатената цена по процесния договор от 14.08.2017г. е 40 000 лв. Мораторната
лихва върху сумата от 25 929.60 лв. за периода 23.04.2018г. до
09.10.2018г. е в размер на 1 224.25 лв.
Описаните
СМР в Подробна ведомост № 1, Протокол № 1 и Протокол № 2 за предаване и
приемане на извършени работи са
изпълнени, но има разлики в количествата на следните видове СМР:
- т. 8. Бетон за подпорна стена клас С 12/15 /В15/: актувано 45.51 м3, измерено 48.00 м3;
-
т. 13 Доставка и монтаж на бетонови
улични бордюри 18/35/50 см: актувано 66.00 м., измерено 68.60м.;
-
т. 21 Армировка ф 8 мм. За подпорна стена: актувано 731.00
кг, измерено 614.36 кг;
-
т. 22 Армировка ф 12 мм. За подпорна
стена: актувано 572.00 кг., измерено 665.08 кг;
-
т. 24 Кофраж за подпорна стена:
актувано 134.20 м2, измерено 157.52 м2.
Общата
стойност на реално извършените СМР е в размер на 55 550.61 лв. без ДДС или
66 660.73 лв. с ДДС /л.
178, колона 14, като ВЛ извършва корекция на л. 158 и л. 171, съгласно
изявлението на ВЛ в о.с.з. – л. 183-184/.
Изградения
подход от улица Троян към поземления имот се ползва от ответника – той е единствения
вход/изход за достъп до имота и сградите в него.
Техническия
проект, изготвен от инж. П.П. и фирма „Пентагон“ ООД, предвижда изграждане на
транспортен и пешеходен достъп до имота на ответника, като входа/изхода е
ситуиран до дворищната регулационна линия с УПИ № ХVI – 25 от кв.7 /в югозападна посока/.
Вътрешнополщадковата улична мрежа е проектирана с площ 250 кв.м., бордюрите са
с дължина 80 м. и подпорна стена 25 м. При изпълнени е на строежа
входът/изходът е изграден до дворищната регулационна линия с УПИ ХIV – 25 от кв. 7 /в югоизточната
посока/ Вътрешната улична мрежа е изпълнена с различно трасе и площта й е
590 кв.м. вместо проектираните 250 кв.м. Бордюрите са ситуирани според
изградените на място вътрешните улици и дължината им е 66 м. вместо
проектираните 80 м. Изпълнената подпорна стена е на място, на което е
проектирана, но е дълга 38.60 м. вместо проектната дължина 25 м. При извършване
на изкопните работи на терена около трафопоста и новия вход/изход работниците
са ес натъкнали на снопове кабели високо напрежение. Наложило се е да извършат
непредвидени СМР с цел обезопасяване на строежа и бъдещата експлоатация на
вътрешноплощадковите улици, както и недопускане на трудови злополуки по време
на строителството. Изпълнени са СМР в по- голям обем от договорените.
Изпълнения
строеж не отговоря на одобрения технически проект и издаденото Разрешение за
строеж № 4/30.01.2015г. Ако изпълнителят беше изпълнил строежа съгласно
одобрения технически проект нямаше да има разлики в обема и количеството на
земни работи и настилките. Разликите в количествата биха се получили при
изпълнение на подпорната стена, в т.ч. бетонови работи и Армировка, кофраж и
други. По време на строителството е възможно да се появят непредвидени видове
СМР, които не са включени количествената сметка към проекта. Извършени са следните допълнителни видове СМР:
-
Изкоп ръчен 23.10 м.3 на стойност
427.228 лв. без ДДС;
-
Натоварване и превоз на земни маси
254.06 м.3 на стойност 523.36 лв. без ДДС;
-
Ръчен труд 86 ч.ч. на стойност 688
лв. без ДДС;
-
Доставка и полагане на пясък върху
кабели 4.50 м3 на стойност 112.50 лв. без ДДС;
-
Направа на канал 5 см с резак,
заварки за метални тръби и полагане на кабели в тръба 16 ч.ч. на стойност 128.00 лв. без ДДС;
-
Доставка и полагане на
стоманобетонов конус 1 бр. на стойност 120.00 лв. без ДДС.
Реално
изпълнените СМР не отговарят на количествената сметка на техническия проект -
изпълнени са в по-голям обем от договорения. Разликата между договорените и
реално изпълнените строителни работи е на стойност 24 296.41 лв. без ДДС
или 29 155.69 лв. с ДДС /л. 178, колона 16, като ВЛ извършва корекция на
л. 161 и л. 171, съгласно изявлението на ВЛ в о.с.з. – л. 183-184/.
Ако изпълнителят беше изпълнил строежа съгласно
одобрения технически проект нямаше да има разлики в обема и количествата на:
-
Земни работи: разбиване
на съществуващи бетонови стенички и фундаменти; разкъртване и изкопаване на
съществуваща асфалтобетонова настилка с дебелина до 15 см; демонтаж на стари
бордюри 18/35/100 см; изкоп /земно легло/ за конструкция на обслужващи улици и
тротоари около сгради и съоръжения и за подпорна стена с височина до 1.00 м;
насип /до земно легло/ уплътняване на земни маси за конструкция на обслужващи
улици и тротоари около сгради и съоръжения и обр. насип подп. стена;
-
Настилки: настилка от
несорт. Минер. Материали с дебелина 45 см. за новопроектирани улици; доставка и
монтаж на бетонови улични бордюри 18/35/50 см; битумизирана основа за нови
улици – 8 см; асфалтобен изравнителен пласт нови улици – 4 см; асфалтобетон
плътен пласт нови улици – 4 см.
Разликите в количествата биха се
получили при изпълнение на подпорната стена, защото към проекта да приложени
само два детайла за изпълнението й и количествата на СМР за изпълнението й са
ориентировъчни:
-
Бетонови работи: подложен
бетон за подпорна стена – 10 см, клас В 7.5; бетон за подпорна стена клас С
12/15 /В15/; бетон за бордюри клас С 12/15 /В15/; превоз бетони;
-
Армировка, кофраж и други: армировка ф 8 мм за подпорна стена; армировка ф 12 за
подпорна стена; доставка и трамбоване на глина за подпорна стена; кофраж за
подпорна стена; тръби ф 100 мм – барбакани за подпорна стена.
По време на строителството е
възможно да се появяват непредвидени видове СМР, които не са включени в
количествената сметка към проекта.
Вещото лице е констатирало липса на арматура само в
голямата пета на изградената подпорна стена. В северозападната част на подхода
се забелязват 6 броя надлъжни пукнатини на асфалтовата настилка с дължина от
1.10 м. до 1.90 м. с обща дължина 9.30 м. Няма слягане и деформации. Стойността
на ремонтните работи за отстраняване на дефектите е 348.25 лв. без ДДС или
417.90 лв. с ДДС.
При разпита вещото лице В.К. заявява
/л.118-119/, че обекта е четвърта категория и трябва да има строителен надзор, което е задължение на възложителя. Строителните
документи които трябва да се съставят са по Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на
актове и протоколи по време на строителството, но не са съставени.
Задължение на строителния надзор е съставянето на Протокол № 2а, защото се
касае за техническа инфраструктура, този протокол е за откриване на строителна
линия и даване на строително ниво. Вещото лице заявява, че е разговаряло с
управителя на възложителя и е установило, че няма сключен договор за строителен надзор. Вещото лице инж.К. сочи,
че строежа се ползва по предназначение от ответника, като на място върху
площадката има паркирали автобуси, коли и леки коли на служители на ответното
дружество, като подхода обслужва и друг имот, собственост на ответника.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
По иска с правна квалификация чл. 266 ЗЗД:
Съгласно твърденията, въведени с исковата молба, предмет на разглеждане в
производството е претенцията на ищеца за заплащане на възнаграждение, дължимо
от ответника по сключен между тях договор за изработка. За да бъде същата
уважена, на първо място следва да се прецени дали от представените
доказателства се установява, че е налице облигационна обвързаност между
страните по спора, по силата на която ищецът да е поел задължение да извърши
твърдените в исковата молба строително-монтажни работи, които са тези уточнени
и индивидуализирани в Подробна ведомост № 1 /л. 30-33/, а ответникът да е поел
задължение да заплати възнаграждение за тях в претендирания размер от 54 941.33
лв. без ДДС или 65 929.60 лв. с ДДС. Няма спор, че ответникът е изплатил
на ищеца сумата от 33 333.33 лв. без ДДС или 40 000 лв. с ДДС, като
спора е дали дължи и сумата от 25 929.60 лв. с ДДС.
По делото не е спорно, че между ответника, като възложител, и ищеца, като
изпълнител, са възникнали облигационни отношения, произтичащи от сключен
договор за изработка. Това е видно и от приетия като доказателство в производството
писмен договор от 14.08.2017 г., който е подписан от двете страни по сделката и
обективира тяхното съгласие за сключването му и за съдържанието на всички
съществени елементи на договора за изработка, а именно за вида на работа /ориентировъчни количества/,
която изпълнителят - ищец се задължава да извърши, както и за размера на
възнаграждението, което възложителят се задължава да заплати за извършената
работа.
По силата на този договор в тежест
на ищеца е възникнало задължение да изпълни строително-монтажни работи /СМР/ на
обект „Подход към УПИ № ХV-25 от квартал 7 по плана на Западна промишлена зона на
град Разград”, които са описани по вид и количество /ориентировъчни количества/
в количествено-стойностна сметка, представляваща неразделна част от договора –
Приложение № 1. При съобразяване на твърденията на ищеца, на които той основава
претенцията си за заплащане на възнаграждение, се установява, че той претендира
такова за извършени стрително-монтажни работи по изпълнение на цялостната
работа, възложена с описания договор за изработка, които, обаче, не са включени
в количетвено-стойностната сметка, представляваща приложение към него, а такива
в далеч по - голям обем респективно на по-висока стойност. Ето защо и доколкото
като правопораждащ главното вземане факт е посочен сключения договор за
изработка, следва да се отговори на въпроса дали процесните СМР са част от
работата, която ответникът е възложил на ищеца да извърши по силата на тази
сделка.
За да се достигне до заключение в тази насока съдът съобразява на първо
място волята на страните, изразена в уговорките, които са част от съдържанието
на сключения на 14.08.2017 г. договор. При тълкуване във връзката им една с
друга на клаузите на раздел I, чл. 1 и чл. 2 от договора, се налага изводът, че между
страните е постигнато съгласие, че задължението, което ще възниква в тежест на изпълнителя да извърши
възложената работа ще включва изпълнението на строително-монтажни работи, в ориентировъчни количества.
Няма спор по делото, че изпълнения
строеж не отговоря на одобрения технически проект и издаденото Разрешение за
строеж № 4/30.01.2015г. Спорът е дали това се дължи на едностранни действия
на ищеца или е сторено по искане на ответника-възложител.
Свидетелят Д.Д.Ц. /л.110-114,
198-199/ - технически ръководител при ищеца сочи, че управителя на дружеството-
ответник е поискал подхода да се направи не съгласно проекта, а в горната част
на имота, защото там ще му бъде най-удобно и, че по този начин автобусите ще
могат да влизат и да маневрират. Това от своя страна довело и до извършване в
по голям обем СМР от посочените в договора. Действително свидетелят е служител
на ищеца и неговите показания съдът преценяват по реда на чл. 172 ГПК.
Възражението на ответника за недопустимост на тези показания, тъй като са на
служител на ищеца, е неоснователно. Сам по себе си фактът, че едно лице работи
по трудово правоотношение при страна в процеса не обуславя недостоверност на
дадените от него показания. Същите следва да бъдат преценени с оглед данните за
имащите правно значение факти, съдържащи се в други доказателства и само ако е
налице противоречие, да бъдат изключени от доказателствата. Така и Решение № 79 от 18.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 12/2008 г., II г. о.,
ГК. В случая, показанията на свидетеля, относно факта на извършването на
строителството в отклонение от проекта по изрично настояване на възложителя, се
подкрепят и от останалите данни по делото. Водения от ответника свидетел С.Р.И./л.114, л. 179/– син на управителя на
ответника и упълномощен от управителя на ответника да представлява и управлява
дружеството – ответник, изрично сочи, че е присъствал по време на
строителството на обекта. Заявява че: „Съобщавах
на баща ми, какво се прави всеки ден…..Аз присъствам и наблюдавам, и казвам на
баща си какво е направено през деня“. Т.е. изпълнението на входът/изходът в
югоизточната посока вместо в предвидената в проекта в югозападна посока,
безспорно е било установено от свидетеля, респективно за същото е научил и
управителя на ответника. Не се оспорва от страна на ответника и твърдението на
ищеца, че демонтаж на стари бордюри има само и единствено по отношение на тези
находящи се на входа на подхода към имота. Видно от Протокол №1 за предаване и
приемане на извършените работи от 08.09.2017г. в който възложителят е приел, че
ищецът е изпълнил строително-ремонтни работи по демонтаж на стари бордюри, а
видно от приложената по делото Подробна ведомост №1, е записано, че такива
дейности са извършени. Т.е. управителят на дружеството ответник безспорно е
знаел за изграждането на въпросния вход. Липсват каквито и да е било
доказателства за отправени писмени възражения от ответника, съгласно чл. 10 от
Договора, както в уговорения три дневен срок от констатирането, така и след
този срок. Не е спорно между страните, че в Протокол №1 от 08.09.2017г. е
включен „ръчен труд”, чиято подробна разшифровка се съдържа в Подробна ведомост
№1, като и двете страни по делото са приели, че такива работи са изпълнени от изпълнителя,
приети са от възложителя и са заплатени от него. Съгласно решение № 65 от
16.07.2012г. по т.д. № 333/2011г. на II ТО на ВКС, постановено по реда на
чл.290 ГПК, двустранно подписаният между страните протокол за изпълнени видове
СМР, в които са посочени количествата, единичната цена и общата стойност на
видовете СМР, по своята същност представлява приемателно-предавателен протокол
за конкретно извършени видове работа. Когато протоколът за извършените СМР е
подписан от възложителя, тежестта на доказване, че част от удостоверените
работи не са изпълнени, е върху възложителя.
С оглед събрания доказателствен материал, съдът приема
че всички претендирани от ищеца СМР-та следва да се приемат за възложени на ищеца
за извършване, както и че между страните
по спора е постигнато изрично съгласие за изменение на първоначално
уговореното, по инициатива на ответника - възложител.
За да възникне задължението на възложителя да заплати
договореното възнаграждение за посочените СМР, освен постигане на съгласие за
изработка, което се доказа, следва да бъде установено и това, че изпълнителят
по сделката е извършил уговорената работа, както и че тя е приета от
възложителя.
В случая обективният факт на реално извършване на обекта „Подход към УПИ №ХV-25 от квартал 7
по плана на Западна промишлена зона на град Разград” на претендираните СМР, се
установява от приетото по делото заключенията на комплексната
съдебно-техническа експертиза, в т.ч. повторна и допълнителна такава. В
заключенията вещото лице с оглед на специалните му знания и след извършена проверка
и замерване на място, е направило извод, че всяко от претендираните в исковата
молба СМР са изпълнени.
Между страните в производството не се спори и за това, че целият строеж е
завършен, както и че към момента се ползва от ответника по предназначение,
поради което съдът намира, че така извършената работа е приета без възражения
съгласно чл. 264 ЗЗД.
С оглед на това, че по делото се доказа, че между страните е сключен
договор за изработка с предмет описаните в
исковата молба СМР, че ищцовото дружество ги е извършило, както и че
тази работа е надлежно приета от възложителя, се налага изводът, че в тежест на
последния е възникнало задължение да заплати на изпълнителя уговореното
възнаграждение, което при съобразяване на единичните цени, уговорени в
количествено - стойностните сметки, представляващи приложение към писмения
договор, и на количеството извършени СМР, посочени в заключението на приетата
по делото експертиза, се установява, че възлиза на сумата от 54 941.33 лв.
без ДДС или 65 929.60 лв. с ДДС. В производството не е спорно, че
ответникът е погасил само сумата от 40 000 лв. с ДДС, като сумата от 25 929.60 лв. с ДДС не е погасена.
Това прави предявеният иск за главница с правна квалификация чл. 266 ГПК основателен за тази сума. Същата следва да се присъди
ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба –
09.10.2018г., на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
По възражението на ответника, че сключения между страните Договор за
извършване на възстановителни дейности от 14.08.2017г. бил с фиксирана цена в
размер на 36 000.00 лева.
Както вече се посочи, посочените в
приложение № 1 към договора количества СМР с посочена стойност 36 000 лв.
са били ориентировъчни, съгласно чл. 2, ал.1 от Договора. От своя страна
отклонението от проекта, направено по искане на възложителя-ответник, безспорно
е довело до извършване на допълнителни СМР /видно и от заключението на СТЕ/,
което от своя страна се е отразило и на размера на дължимото възнаграждение.
По делото е безспорно, че освен
заплатения аванс от 10 000 лв. по договора ответникът в хода на СМР е
извършил още 3 плащания всяко от по 10 000 лв. Т.е. ответникът е заплатил общо
сумата от 40 000 лв. Това от своя страна противоречи на твърдението му, че
окончателното възнаграждение по договора е било в размер на 36 000 лв. Очевидно
ответникът е съзнавал, че договорените СМР не са на стойност само от
36 000 лв., поради което доброволно е заплатил за тях сумата от
40 000 лв.
При изясняване на действителната
обща воля и характера на възникналото правоотношение, съдът трябва да приложи
общото тълкувателно правило на чл.20 ЗЗД, но като допълващ фактор следва да
отчете и съпостави свързаните със сключването на договора факти, като изследва
обстоятелствата по постигане на съгласието, поведението на страните преди и след сключването на договора, както и как са изпълнявани задълженията по него. Така и постановеното по
реда на чл. 290 ГПК Решение № 132 от 20.12.2016 г. по т.д. № 772/2015 г.
на ВКС, II т.о., ТК.
Не съществува законова пречка размерът
на дължимото възнаграждение да бъде определен при приемането на работата. Така и постановеното по реда на чл.
290 ГПК Решение № 216 от 02.08.2016 г. по т. дело N 2411/2014г. на ВКС I т.о., ТК.
По възражението на ответника за лошо изпълнение на договора.
Видно от заключенията на СТЕ, е че
извършените СМР съответстват на изискванията за качество. Стойността на
ремонтните работи за отстраняване на дефектите – пукнатини на асфалтовата настилка
е 348.25 лв. без ДДС или 417.90 лв. с ДДС. Следва обаче да се има в предвид, че
по изрично искане на възложителя-ответник, с цел да спести средства,
изпълнителят – ищец е положил само 2 пласта асфалт, а не 3 пласта както е по
проект.
По възражението на ответника, че изрично е предупредил управителя на ищеца,
че настилката следва да бъде циментобетон, а не асфалтобетон. Проектанта П. бил
подчертал, че настилката трябва да бъде циментобетон.
В процесния договор е посочено, че
страните са договорили настилката да бъде от асфалтобетон /л.22, т.15 и 16/, а
не от циментобетон. В проекта на инж. П.П. също за настилка е посочено
асфалтобетон, а не циментобетон /л.12-13/. Разпитан в качеството си на свидетел
инж. П. сочи: „Написал съм асфартобетон…..Не
е ставало никога дума да бъде циментобетон…. Не съм сменял конструкцията да
кажа от асфалтобетон да бъде циментобетон“. Свидетелят сочи, че настилката
не трябва да бъде от горещ асфалт,
с цел да не се увреди подземната инфраструктура /л.109/. Следва да са отбележи
обаче, че освен горещ асфалт съществува и студен асфалт. Ето защо, това
възражение също се явява неоснователно.
По възражението на ответника за намаляване на дължимото възнаграждение на
изпълнителя.
Вещото лице инж.В.К., като е
установено изпълнено в повече на стойност 29 155.69 лева, а исковата
претенция е само за част от тази сума - 25 929.60 лева. Стойността на
ремонтните работи за отстраняване на дефектите – пукнатини на асфалтовата
настилка е 348.25 лв. без ДДС или 417.90 лв. с ДДС. Следва обаче да се има в
предвид, че по изрично искане на възложителя-ответник, с цел да спести
средства, изпълнителят – ищец е положил само 2 пласта асфалт, а не 3 пласта
както е по проект. Изпълнителят не се е отклонил от поръчката, тъй като
изменението на първоначалния договор е по искане на насрещната страна. Ето
защо, искането се явява неоснователо.
В тежест
на възложителя е да докаже твърденията си за заплащане на дължимото
възнаграждение, че задължението на изпълнителя не е изпълнено или е изпълнено
лошо, което обуславя възникване на правата му по чл. 265 ЗЗД. Така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 34 от 22.02.2010 г. на ВКС
по т. д. № 588/2009 г., II т. о., ТК. В случая възраженията на
ответника-възложител, че задълженията на ищеца – изпълнител не е изпълнено и че
изпълнението е лошо останаха недоказани.
По възражението на ответника, че не е приел работата по см. на чл. 264 ЗЗД,
както и че липсват съответните актове по ЗУТ и Наредба №
3/31.07.2003 г.
Според
постоянната практика на ВКС липсата на съответните актове по ЗУТ и приложимата Наредба №
3/31.07.2003 г. не изключва приемане на
изработеното от възложителя, при положение, че не е направил възражения, обектът съществува на място и
се експлоатира по предназначение от страна на възложителя.
Фактическият състав, от който възниква задължението на
възложителя за заплащане на възнаграждение за изработеното, включва: 1/
възникнало между страните правоотношение по договор за изработка; 2/ изпълнение
на възложената работа; 3/ приемане на работата. С нормата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД за поръчващия е създадено законово задължение да
приеме извършената съгласно договора работа. Приемането е фактическо и правно
действие, което включва, както фактическо получаване на изработеното, така и
признание, че то съответства на договореното. Следователно релевантно за
приемането по смисъла на посочената правна норма е или онова изрично изявление
на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат, че
счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни действия,
придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които следва, че е налице
мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение. Доколкото
приемането на работата е задължение на възложителя - да прегледа работата и да
направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен за скрити недостатъци
/чл. 264, ал. 2 ЗЗД/, то липсата на такива възражения е въведена от
закона презумпция за нейното приемане. Вж. Определение № 436 от 2.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 3966/2013 г.,
II т. о., ТК.
При положение, че възложителят е във
фактическа власт на изработеното от изпълнителя съоръжение и същото функционира
по предназначение, без да има възражение за недостатъци от страна на
възложителя, то следва, че изработеното е прието от последния чрез конклудентни
действия. Това следва от липсата на изрично законово изискване за форма на
приемането на извършената работа от възложителя в общата законова уредба на
договора за изработка по ЗЗД. Липсата на
съответните актове за отделните работи на лицето, упражняващо технически надзор
/в случая такова безспорно няма, въпреки
че е било задължение на ответника- възложител/, не изключват приемането на
извършената работа от възложителя при положение, че СМР са извършени на
место, обекта функционира технологично и се експлоатира по предназначение от
страна на самия възложител. Няма основание за обвързването на заплащането на
възнаграждението за извършената работа от допълнителни факти, които не са
елемент от правопораждащия фактически състав на правната разпоредба на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, който включва само извършване на
договорената работа и нейното приемане.
Така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 250 от 11.01.2011 г. на
ВКС по т. д. № 535/2010 г., II т. о., ТК.
По делото няма спор че ответника
ползва изработеното. Липсват доказателства същият да е възразил, въпреки че
съгласно чл. 10 от Договора: „За всеки
недостатък на извършените работи по време на изпълнението възложителят е длъжен
да уведоми писмено изпълнителя в три дневен срок от датата на констатацията на
недостатъка“. Липсват дори твърдения от страна на ответника да е уведомявал
насрещната страна по см. на чл. 10 от Договора.
Действително, когато се касае за
строителни обекти, за да се дължи плащането на възнаграждение по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД на изпълнителя осъществените от
него на място строително-монтажни работи /СМР/ следва да отговарят на одобрения
технически проект /ако няма такъв-на уговореното между страните в самия
договор/ и на съответните строителни правила и норми, съобразно с изискванията
на разпоредбите на чл. 169 от ЗУТ. Безспорно осъществените от изпълнителя СМР не
отговарят на одобрения технически проект. Това обаче, това се дължи не на
самоволни действия на изпълнителя, а на изрично искане на възложителя, поради
което възражението за недължимост на възнаграждението на това основание е
неоснователно.
По иска с правна квалификация чл. 84, ал.1 във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД във вр. чл.
288 ТЗ за мораторна лихва в размер на
1 219.69 лв. за периода 23.04.2018 г. - 09.10.2018г.
Задължението за заплащане на възнаграждение за извършената работа,
възникнало в тежест на ответника е парично, поради
което и последният дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата.
При анализ на всички клаузи от съдържанието на сключения между страните
договор, съдът намира, че в него е уговорен срок за изпълнение на задължението
на възложителя да заплати възнаграждение за извършената и приета работа. В
раздел II, чл. 2, ал.2 от договора е предвидено, че окончателното
възнаграждение за извършената работа се заплаща в 5 дневен след датата на
подписване на двустранен протокол за приемане и заплащане на реално изпълнени
дейности и издаване на фактура.
Съгласно чл. 84, ал.1, изр. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Самият
срок, като прави вземането изискуемо, функционира още като покана за изпълнение
и поставя длъжника в забава със самото си настъпване.
В случая е безспорно, че такъв двустранен протокол не е подписван.
Действително ищецът е изпратил покана до ответника да
се яви на 23.04.2018г. за съставянето на такъв протокол, но е безспорно че
ответникът не е подписал такъв дори и към настоящия момент. Писмото с поканата
е връчено на 20.04.2018г., с пощенска пратка получена от служител на ответника -
св. Г.Х., която обичайно е приемала пощенските пратки на ответника. Кога в
последствие св. Х. е предала на управителя пратката е ирелевантно. Само за
пълнота на изложението следва да се изтъкне, че дружеството ответник е било представлявано
не само от управителя му, за който се твърди че в този период е бил на лечение
в Р Турция, поради и което едва в последствие му е била предадена пратката с
поканата. Видно от Пълномощно с нотариална заверка на подпис с рег. № 4976 от
07.06.2017г. на Невена Стоянова, нотариус в район РС Разград, с рег. № 291 на
НК, е че управителят е упълномощил още две лица да представляват и управляват
ответното дружество – Х.Р.Ю.и С.Р.И./л.179/.
Посочената в поканата дата за съставяне на двустранния
протокол по см. чл. 2, ал.2 от договора е 23.04.2018г., като в поканата ищецът
е посочил, че след подписването ответникът следва да заплати дължимия остатък
от цената в 5 дневен срок /същия 5 дневен срок след съставянето на
двустранния протокол е посочен и в чл. 2, ал.2 от договора/. Т.е ответникът не
е изпаднал в забава на 23.04.2018г., когато е трябвало да се състави двустранни
протокол, а е изпаднал в забава след изтичането на 5 дневен срок от 23.04.2018г. Съгласно чл. 72, ал.1 ЗЗД,
срокът изтича на 28.04.2018г. При извършена справка в календара съдебният
състав констатира, че 28.04.2018 г. е събота – неприсъствен ден. Според
правилата за броене на сроковете, уредени в чл.72 ЗЗД, когато последният от
срока е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ присъствен ден /ал.2/.
Това разрешение изрично е прието и в нормата на чл.60, ал.6 ГПК. С
оглед на изложеното следва да се приеме, че в случая срокът за плащане е изтекъл
на 30.04.2018 г. /понеделник/, т.е. първият присъствен ден след 28.04.2018 г. Следователно
ответникът дължи обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва от 01.05.2018 г. Така
ответникът е изпаднал в забава на 01.05.2018г. от която дата дължи законна
лихва върху главницата. Чрез използването на Апис Финанси съдът
изчисли, че за периода от 01.05.2018 г. /изпадането в забава/ до 09.10.2018 г.
/подаването на исковата молба/ размерът на мораторната лихва върху главницата
от 25 929.60 лв. се равнява на 1
166.83 лв. За разликата над 1 166.83 лв. до пълния претендиран размер
от 1 219.69 лв., както и за периода 23.04.2018 г. - 30.04.2018г. вкл., искът
за мораторна лихва е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По присъждане на направените по
делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено
своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му
се следват. По делото се доказаха реално заплатени разходи за водене на
настоящото дело, в общ размер от 2 837.18 лв., от които сумата от 1 087.18 лв. - платена държавна такса,
сумата от 1 200 лв. - платен депозит за
възнаграждение на вещи лица, 50 лв. – платен депозит за свидетел и сумата от 500
лв. - адвокатско възнаграждение, за което в договора за правна защита и
съдействие е изрично записано, че е платено в брой.
При съобразяване на размера на уважената част от
исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се дължат разноски в размер на 2 828.83 лв.
Ответникът също е направил искане за присъждане на разноски и е представил
доказателства за реално заплатени разходи за водене на делото в общ размер на 1
800 лв., от които сумата от 600 лв. -
платен депозит за възнаграждение на вещи лица и 1 200 лв. адвокатско
възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено по банкова
сметка /***. 47-48/. При съобразяване на размера на отхвърлената част от иска,
се налага изводът, че на ответника се дължат разноски в размер на 5.29 лв., на осн. чл. 78, ал.3 ГПК
С оглед горното и при направена от съда компенсация на дължимите суми за
разноски ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2 823.54 лв.
Относно допустимостта на компенсация на разноските вж.
постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение
№ 235 от 6.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1005/2012 г., III г. о., ГК, Решение № 166 от 3.08.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 1065/2010 г., III г. о., ГК, Решение № 163 от 07.02.2013
г. на ВКС по т. д. № 642/2011 г., I г. о., ТК, Решение № 174 от 01.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1250/2010 г., III г. о., ГК и постановеното по реда на чл. 248
ГПК Решение № 34 от 1.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1250/2010 г., III г. о., ГК.
ОСЪЖДА „РИКИ-А ТУР” ЕООД, ЕИК
201756401, със седалище и адрес на управление: град Разград, улица „Абритус”
№13, вход „А“ апартамент 18, представлявано от управител Реджеб Ш.Ибрям, ДА
ЗАПЛАТИ на “СТРОЙМОНТАЖ“ ЕАД, с
ЕИК 116042078, със седалище и адрес на управление град Разград, община Разград,
област Разград, улица "Дондуков" № 3, представлявано от изпълнителен
директор Георги Панов Изворов, ЕГН
**********, следните суми:
-
сума в
размер на 25 929.60 лв. /двадесет и пет
хиляди деветстотин двадесет и девет лева и шестдесет стотинки/,
представляваща незаплатена част от цената по сключен между страните Договор за
извършване на възстановителни дейности за обект: „Подход към УПИ №ХV-25 от квартал 7
по плана на Западна промишлена зона на град Разград” от 14.08.2017 г., за която
„СТРОЙМОНТАЖ“, с ЕИК
116042078 е издал фактура № 6662/03.09.2018г., ведно със законната лихва считано от 09.10.2018 г. – датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, на основание чл. 266, ал.1, пр.І във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД във вр. чл. 258 във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. чл. 288 ТЗ,
-
сума в
размер на 1 166.83 лв. /хиляда сто
шестдесет и шест лева и осемдесет и три стотинки, представляваща мораторна
лихва върху горепосочената главница за периода от 01.05.2018 г. /изпадането в
забава/ до 09.10.2018 г. /подаването на исковата молба/ като отхвърля иска за
разликата до пълния му претендиран размер от 1 219.69 лв. и за периода от 23.04.2018г.
до 30.04.2018г.
включително, като неоснователен и недоказан, на основание чл. 84, ал.1
във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД във вр. чл. 288 ТЗ,
-
сума в
размер на 2 823.54 лв. /две хиляди осемстотин
двадесет и три лева и петдесет е четири стотинки/, представляваща направени
разноски по делото, изчислени по компенсация, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд.
съдия: