Р Е Ш Е Н И Е

8. ІІ.2019

Разград

Номер Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен

11. ХІІ.

2019

съд

На Година

В публично заседание в състав:

РАЯ ЙОНЧЕВА

секретар:М.Н. Председател

99

2018

ТЪРГОВСКО

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ годин дело № по опис на РОС

съобрази следното:

Производство по реда чл.365 и сл.ГПК.

Делото е образувано по искове, предявени в условия на обективно кумулативно съединяване от „***“ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в ***, сезираща съда против ЕТ“Н.М.“, ЕИК***, със седалище по търг. регистрация в *** и регистрираното с това търговско качество физическо лице Н. Н.М., ЕГН********** , както следва:

1/ На осн.чл.99ЗЗД във вр с чл. 430, ал.1 ТЗ предявява осъдителен иск за 25 800,00лв., дължима в изпълнение на Договор за кредит №BL5481/21.ІІ.2007г. главница с настъпил на 27.ІІ.2017г. краен падеж на задължение за погасяване на кредита от кредитополучателя ЕТ“Н.М.“, ЕИК***. Сумата се претендира ведно със законна лихва от дата на иса до окончателното й изплащане;

2/ На осн.чл.99ЗЗД във вр. с чл.430, ал.2 ТЗ предявява осъдителен иск за 8 202,63лв., договорени и незаплатени на падеж възнаградителна и наказателна лихви, начислени съгласно чл.4 и чл.5 от кредитния договор за периода 21.V.2008 до 25.ІІІ.2016г;

3/ На осн.чл.99ЗЗД във вр. с чл.86 ЗЗД предявява осъдителен иск за 3 562,54лв., дължими в обезщетение за забава на кредитополучателя за времето от 26.ІІІ.2017 до 3.VІІ.2017г.;

Сочи банкова см/ка за превеждане на суми по изпълнение на индивидуализираните в предмет на иска задължения по кредитния договора.

Легитимира качество на кредитор по процесните вземания на основание, сключен на 21.VІ.2017г. с кредитодателя „***“ЕАД, Договор за прехвърляне на вземания(цесия), за което твърди надлежно уведомяване на длъжника по кредитния договор.

Претендира присъждане на разноски, съгласно списък за разноски по чл.80 и сл.ГПК.

С.з, чрез процесуално представляващият го юрисконсулт Георгиев, ищцовото дружество заявява, че поддържа исковете по основание и размер.

В законоустановения и предоставен им по реда на чл.367 ГПК срок, ответниците не са се възползвали от правото си на отговор като не се сочи наличие на важни, обективно препятстващи това процесуално действие причини. По отношение на ЕТ, връчването на и.м. с приложенията е счетено за редовно извършено в условията на чл.250 ГПК - на регистрирания от търговеца адрес на седалище и управление. По отношение на физическото лице Н.М., връчването на книжата е извършено на 31.Х.2018г., на установения в НБД постоянен адрес, при удостоверен от длъжностното лице отказ на лицето за получаването им.

В хода на делото, по молба , депозирана на 26.ХІ.2018г. - след изтичане на срока за отговор, съответно на приложени към същата доказателства, на осн.чл.94 ГПК на Н.М. е предоставена безплатна адвокатска помощ за осъществяване на процесуалното му представителство и защита в с.з.

В с.з., чрез осъществяващият правната му помощ адв.П., ответникът Н.М. сезира съда с искане за удължаване на срока за отговор, което като сторено след изтичането му, по правилото на чл.63ГПК не бе уважено от съда. Оспорва предявените искове. Твърди заличаване на регистрирания от него търговец. Твърди, че не е бил надлежно уведомен за извършената към ищеца цесия. Твърди недължимост на вземанията поради периодичния им характер и погасяването им по давност.

Обсъдени в съвкупност и във връзка с доводите на страните, доказателствата по делото дават основание на съда да приеме за установена следната фактическа обстановка:

На 21.ІІ.2007г. между „БПБ“АД, ЕИК*** и ЕТ“Н.М.“*** е сключен ДБК-продукт „бизнес револвираща линия“ № BL5481. След промяна в наименованието на кредитора в „***“АД, договорът е анексиран на 18.ІV.2008г. Договорът е сключен за 10 години, с крайна падежна дата – 27.ІІ.2017г.

Съгласно, договора и подписания анекс към същия, между страните е създадена облигационна връзка. В изпълнение на поетите по договора задължения, банката е предоставила на търговеца кредит в размер на 25 800,00лв. „за посрещане на краткосрочни оборотни нужди“. В тази връзка, на 27.ІІ.2007г. е открита заемна сметка с вписване на търговеца като титуляр.

В качеството си на кредитополучател , търговецът се е задължил с връщане на кредита –на 120 равни месечни вноски. Анюитетните вноски са били дължими на 21-во число на всеки месец, следващ месеца на откриване на заемната сметка, за погасяване на задължената по кредита, в следната поредност – главница, лихви, такси, комисионни и други разноски по кредита“. Съгл. предвиденото в разпоредбите на Раздел V от ДБК, в задължение на кредитополучателя е вменено редовното водене на счетоводство, както и своевременното уведомяване на банката-кредитодател за настъпили в статуса му промени на седалище, управление, представителство, производство п ликвидация и несъстоятелност.

По делото не се спори, а и от доказателствата се следва за установено(вж.извлечение от сч. книги на л.29) , че кредитните средства са усвоени от търговеца и че от 21.V.2008г. същият не е извършвал погашения в срок и в договорения размер. На 27.ІІ.2017г. е настъпила изискуемост на задълженията по договора, възлизащи в общ размер на 37 640,62лв., от които: дължима в изпълнение на договора главница от 25 800,00лв., договорена за времето от 21.V.2008 до 21.І.2010г. възнаградителна лихва в размер на 7 006,10лв.; договорена за времето от 21.VІІІ.2008 до 21.І.2010г. наказателна лихва в размер на 1 196, 53лв.; законова лихва за забава от 25.ІІІ.2016 до 3.VІІ.2017г. в размер на 3 562,54лв. и договорени за времето от 17.V.2010 до 3.VІІІ.2017г. такси ;

На 21.VІ.2017г., кредитодателят „***“АД сключва с ищеца „***“ЕАД,ЕИК*** Договор 5300/1946, с подписване на който, в качеството си на цедент прехвърля възмездно на ищеца-цесионер вземанията си към ЕТ“ “Н.М.“, визирани на позиция №872115 на, считания за неразделна част от договора, списък с длъжници(вж.л.л.13-28). Според чл.7 на този договор, в качеството си на цедент, банката-кредитор е дала съгласието си и е упълномощила цесионера с дължимите по чл.99ЗЗД действия по уведомяването на длъжника за извършеното с договора за цесия прехвърляне на вземания. Като според цитираната договорна разпоредба, цедентът е заявил, че не носи отговорност за промяна в наличната за статуса на длъжника му информация, в случай, че не е бил надлежно уведомен за това. Ищецът-цесионер се е задължил на извърши уведомяването на длъжниците с изпратени до всеки от тях писма по поща, с обратна разписка и в срок до четири месеца, считано от получаване на пълномощното, с издаване на каквото цедентът изрично се е задължил.

В подкрепа на твърдението си, че е уведомил търговеца-кредитополучател, за цедираните към него вземания, ищецът прилага известие за адресирана до последния пощенска пратка, върната му в цялост като непотърсена на регистрирания от търговеца адрес в ***(вж.л.32) на 21.ХІ.2017г. В изброените в приложение на пратката документи, не е посочено изрично дължимото по чл.99ЗЗД и чл.7 от Договора за цесия уведомление за извършената към него цесия. При изрично дадени му в този смисъл указания, ищецът не представя доказателства за изпратено от него или от цедента уведомление по чл.99, ал.1 ЗЗД до търговеца-кредитополучанел.

Като доказателство на л.30 е приложено пълномощно , с издаването на което банката –кредитор и цедент, делегира в право на ищеца -цесионер задълженията си по чл.99, ал.3 ЗЗД-за уведомяване на длъжника, за извършеното към последния прехвърляне на вземания. Положените под пълномощното подписи са нот.удостоверени на 31.VІІІ.2017 под рег.№*** на нотариус Н.К., рег.№444НК и р-н на действие при СРС.

От приложени като доказателства У-ние изх.№2454/28.ХІ.2018 на РОС по ф.д.№521/1993г.(л.165) и писмо изх.№2346/30.ХІ.2018г на НАП(л.173), по делото се следва за установено, че по молба на отв. Н.М., регистрирания от него ЕТ“Н.М.“ е заличен от ТР на 1.І.2012г. и относимо към дата на образуване на настоящото производство, няма данни за пререгистрирането му по в срока по §4, ал.2 ПЗР на ЗТР. Съгл. § 5. (1) на ПЗРЗТР Едноличните търговци , за които не е поискана пререгистрация в срока по § 4, ал. 1 или имат влязъл в сила отказ за пререгистрация, се считат за заличени от 1 януари 2012г.

Т.е., относимо към дата на подписания от ищеца договор за цесия, задължилият се по кредитния договор ЕТ е бил заличен. Данните по заличаването му са от публичен характер.

В депозирани по реда на чл.175 и сл.ГПК обяснения, отв.Н.М. признава неизправността на регистрирания от него търговец по изпълнението на сключения на 21.ІІ.2007 кредитен договор, както и обстоятелството по прекратяване на дейността му. В причина за това сочи, влошаване на здравословното си състояние и настъпили за представлявания от него търговец финансови затруднения. От доказателствата по делото не следва извод за адресирано до Н.М., в личното му качество и като правоприемник на заличения ЕТ уведомление по чл.99ЗЗД преди 11.Х. - дата на подадената срещу него и връчена му на 31.Х.2018г. искова молба.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

По отношение на доказано заличения към дата на иска ЕТ“ “Н.М.“ , производството е недопустимо и следва да бъде прекратено. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ГПК страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото за защита на лични или имуществени права, предвидени в материалното право. По силата на чл. 27, ал.1 ГПК страната трябва да е процесуално правоспособна. Т.е., процесуалната правоспособност е възведена от законодателя в абсолютна предпоставка за придобиване качеството на "страна по гражданско дело", респективно за допустимост на гражданския процес.

С разпоредбата на чл. 60а ТЗ (ДВ, бр. 84 от 2000 г.) законодателят постанови при прекратяване дейността на едноличния търговец да се впише неговото заличаване в търговския регистър. С тази разпоредба се прецизира законодателството относно подлежащите на вписване обстоятелства след прекратяване дейността на ЕТ с изменението на чл. 489 ГПК (отм.) , респ. в чл.595 и сл. от действащия ГПК и се синхронизира с нормите, уреждащи прекратяване дейността на дружествата. От момента на заличаването му в търговския регистър, търговецът престава да съществува като субект на търг. право. Т.е., същият не притежава изискуемата се процесуална правоспособност. Наличието или липсата на процесуална правоспособност на страните е положителна процесуална предпоставка за предявяване на иск за образуване на процесуално правоотношение, за която съдът следи служебно във всяко положение на делото.

По регл. на чл. 56 от ТЗ, едноличният търговец е физическо лице и с учредяването му не се създава нов правен субект, тъй като Търговският закон урежда положението на едноличните търговци като физически лица с търговско качество (вкл. съгласно заглавието на глава осма ТЗ – "физическо лице – търговец"). С прекратяването на това качество по реда на заличаване в търговския регистър (чл. 60а ТЗ) не се прекратява правосубектността на физическото лице. Същото продължава да отговаря за задълженията, поети в рамките на прекратената му търговска дейност, с цялото си имущество – чл. 133 ЗЗД. Тъй като последната разпоредба не се дерогира от правилата за регистрация на търговската дейност на едноличните търговци, то няма и основание да се приеме обратното. Така е прието и в практиката на Върховния касационен съд – Решение № 80/26.VІІ.2012 г. по т. д. № 287/2011 г., І ТО; Решение № 855/ 4.ХІІ.2003 г. по гр. д. № 123/2003 г., II ГО. Поради това следва да се приеме, че още отначало делото се е водело между едни и същи субекти, легитимирани в материалното право, а оттам и в процеса (чл. 27, ал. 1 ГПК) – в хода на производството физическото лице е загубило търговското си качество, но не и правосубектността си.

С оглед изложеното, доколкото ЕТ не е бил пререгистриран в предвидения в ЗТР срок и същият е бил заличен ex lege, физическото лице Н.М. се явява негов правоприемник и пасивно легитимиран ответник по предявения иск. Обосновано от доказателствата, от правна страна съдът приема, че отв. Н.М. е правоприемник на установените от ЕТ с праводателя на ищеца облигационни отношения по търговска сделка-договор за кредит, вкл. и по отношение на обективираната от търговеца неизправност по тази сделка. Относимо към дата на предявяване на иска, срокът на кредитния договор е изтекъл, действието му е прекратено, по отношение на поетите по него парични задължения е настъпил падеж. В съвкупността си доказателствата установяват по безспорен начин размера, основанието, ликвидността и изискуемостта на въведените в предмет на иска вземания.

В обобщение на изложеното до тук, съдът приема иска срещу Н.М. за допустимо предявен, а по същество-основателен и доказан по размер.

При условията на възмездно сключен по реда на чл.99 ЗЗД договор за цесия и съгл.чл.5(2) от същия , ищецът легитимира качеството си на кредитор на предявените срещу ответника М. вземания. При договора за цесия носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице. При това положение, става промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си. Вземането преминава от предишния кредитор върху новия кредитор в момента на сключване на договора, като правото на цесионера е все още неконсолидирано до момента на съобщаване на длъжника за цесионния договор. Уведомяването на длъжника не се отразява върху валидността на договора за цесия.

Поначало цесията не създава права и задължения за длъжника, тъй като той не е страна по нея. Уведомяването му за прехвърленото върху друг кредитор вземане е предвидено в чл.99 ЗЗД с цел да бъде защитен при изпълнение на задълженията си - да изпълни същите точно като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. До момента на съобщаването за цесията, длъжникът има право да изпълни на първоначалния кредитор, независимо че той вече го е прехвърлил на цесионера. В тази връзка, доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор (цедента), законодателят императивно е въвел изискването- съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор (цедента). В този смисъл се следва и съобразяване с незагубилото значението си на задължителна за съдилищата практика- Тълкувателно решение № 142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК

Спрямо длъжника цесията има действие от момента, в който прехвърлянето на вземането му е било съобщено от предишния кредитор. Като съобщаването може да бъде сторено, както лично от цедиралия вземането кредитор, така и чрез упълномощено от него лице, в това число и цесионера. Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. В този случай представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД. В случая упълномощаването на цесионера с действията по уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане, е обективирино, както в изрична клауза на договора за цесия, така и в изрично издаденото в изпълнение на този договор пълномощно.

Ако стриктно се следва буквата на закона/чл. 99, ал.ІІІ и ІV от ЗЗД/ следва да се приеме,че съобщението е валидно, ако бъде направено от цесионера, като пълномощник на цедента. Също толкова валидно би било то, ако бъде направено от което и да е друго лице, стига то да се легитимира като пълномощник. Нелогично и неотговарящо на духа на закона е да се приеме, че съобщение от цесионера е ирелевантно, какъвто смисъл е стореното от отв.М. оспорване.

Съответно на последователно проведената съдебна практика, съдът приема, че св случая самата искова молба има значението на дължимото по чл.99, ал.3 ЗЗД уведомяване на физическото лице М. за извършеното към ищеца прехвърляне на задълженията му към цедента. В конкретния случай към исковата молба е приложен договора за цесия, както и изхождащо от цедента пълномощно, с което на цесионера е делегирано съобщаването на цесията на длъжника. По този начин всъщност, всички изисквания на закона, целящи да предпазят длъжника и да му позволят да плати добре – на носителя на вземането са изпълнени.

От друга страна безспорно е прието в съдебната практика, че що се касае до уведомяването по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, то има това значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно другиму. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. След като бъде известен за цесията, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване. Практиката в този смисъл е установена(вж. постановени по реда на чл.290 ГПК Решение № 137 / 2.VІ.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, Решение № 3/ 16.ІV.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК и др.).

Именно такова е поведението на ответника М. в настоящия случай.

Обосновано от доказателствата, съдът приема, за установено по делото, че към момента на сключване на договора за цесия е съществувало задължение на регистрирания от отв. М. ЕТ към цедента. Това задължение не е изпълнено, поради което, като се има предвид изложеното до тук, предявеният от цесионера иск се явява основателен и следва да бъде уважен . Като несвоевременно въведени, при настъпила за това преклузия, възраженията на отв.М. за погасяване на периодичните вземания по давност, не следва да се разглеждат от съда по същество.

На осн.чл.78 ГПК ответникът следва да бъде осъден със заплащане на сторени от ищеца разноски, за присъждането на които е направено изрично искане в срок, с приложен към същото списък по чл.80 ГПК.

По изложените мотиви, Съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА Н. Н.М., ЕГН**********,*** да заплати на „***“ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в *** по сметка на „***“ЕАД IBAN:***, BIC:*** „***“АД, както следва:

- На осн.чл.99ЗЗД във вр с чл. 430, ал.1 ТЗ сумата от 25 800,00лв.(двадесет и пет хиляди лева), дължима в изпълнение на главница по Договор за кредит №BL5481/21.ІІ.2007г. с настъпил на 27.ІІ.2017г. краен падеж на задължение за погасяване на кредита, ведно със законна лихва от дата на иска -11.Х.2018 до окончателното й изплащане;

- На осн.чл.99ЗЗД във вр. с чл.430, ал.2 ТЗ сумата от 8 202,63лв.(осем хиляди двеста и два лева и шестдесет и три стотинки) представляваща дължими по Договор за кредит №BL5481/21.ІІ.2007г. лихви, начислени съгласно чл.4 и чл.5 от кредитния договор за периода 21.V.2008 до 25.ІІІ.2016г;

- На осн.чл.99ЗЗД във вр. с чл.86 ЗЗД сумата от 3 562,54лв.(три хиляди петстотин шестдесет и два лева и петдесет и четири стотинки), дължима в обезщетение за забава на дължимата по Договор за кредит №BL5481/21.ІІ.2007г. главница, за времето от 26.ІІІ.2017 до 3.VІІ.2017г.

ОСЪЖДА Н. Н.М., ЕГН**********,*** да заплати на „***“ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в *** разноски по делото в размер на 1 655,63лв., от които 150,00лв. за юрисконсултско възнаграждение.

ПРЕКРАТЯВА производството по тд №99/2018 на РОС като недопустимо в частта по предявения от „***“ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в *** иск срещу ЕТ“Н.М.“, ЕИК***, със седалище по търг. регистрация в ***, поради заличаване на последния като непререгистриран търговец, считано от 1.І.2012г.

Решението може да се обжалва пред ВнАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия:

MH