РЕШЕНИЕ

№ ………./ 19.04.2019г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На девети април, две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Н.Р.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията

Т.д. № 100 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.432 ал.1 и чл.409 КЗ.

Подадена е искова молба и допълнителна такава от Ю.Ф.Р., Ф.М.Н., Е.М.Д., М.М.Н., А.М.Х. и Х.М.Х., чрез упълномощен адвокат, за осъждане на ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“ да заплати на всеки от ищците застрахователно обезщетение в размер по 100 000лв. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания като пряка и непосредствена последица от смъртта на Ф. М.А.– баба на първите четирима ищци и сестра на петия и шестия ищци, ведно със законната лихва върху сумата от 24.04.2017г. до окончателното изплащане на обезщетенията. В обстоятелствената част на исковата молба ищците излагат твърдение, че на 24.04.2017г. Ф. Акифова е пострадала вследствие на участието й в ПТП като пешеходец, след като е била блъсната от товарен автомобил, управляван от Е.Е.А.. Твърдят, че водачът на автомобила е осъден с влязла в сила присъда за нарушаване на правилата за движение по пътищата, в резултат на което е причинил смъртта на Ф. Акифова. Ищците излагат твърдения, че са създА. изключително близка връзка с пострадалата, като до момента на нейната смърт са поддържА. почти ежедневно близки отношения с нея и преживяват тежко загубата й. Твърдят, че вследствие на смъртта й са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в скръб, страдание и болка. Към момента на ПТП товарният автомобил е бил застрахован със застраховка ГО при ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“. Ищците са предявили претенции пред ответното дружество, била е образувана щета, но в тримесечния срок застрахователят не е изплатил търсените обезщетения, а впоследствие е постановил отказ от изплащането им. По отношение на предявените размери на обезщетенията от по 100 000лв. твърдят, че сумите са формирани след отчитане на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата в размер 30%, изразяващо се в пресичане на пътното платно на нерегламентирано за това място. В съдебно заседание исковете се поддържат от упълномощен адвокат.

Ответникът ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“, представляван от изп.директори Кр.Рат, Н.Ч., И.Г. и Пл.Ш., е депозирал писмен отговор на исковата молба чрез своя процесуален представител, в който изразява становище за недопустимост на исковата молба поради неприключила процедурата по чл.498 КЗ. По същество счита, че исковете са неоснователни поради недоказаност, като оспорва близката връзка между пострадалото лице и ищците. Счита също, че размерът на търсените обезщетения е завишен и не отговаря на критериите за справедливост. Оспорва основателността на претенцията за присъждане на законна лихва. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от Ф. Акифова, изразяващо се в нарушаване на правилата за пресичане на пътното платно. В съдебно заседание становището се поддържа от упълномощените адвокати.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: с присъда № 26/4.07.2018 г., постановена по НОХД № 182/2018 г. по описа на ОС Разград и влязла в сила на 20.07.2018г., Е.Е.А. е признат за виновен за това, че на 24.04.2017 г. в с. Божурово, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил „Ивеко 35 с 13“ с регистрационен номер № Е 0641 МВ нарушил правилата за движение: чл. 40, ал. 1 от ЗДвП - като водач на моторно превозно средство, преди започване движение назад не изпълнил задължението си да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останА.те участници в движението; чл. 40, ал. 2 от ЗДвП - като водач на моторно превозно средство, по време на движението си назад не е изпълнил задължението си непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а при невъзможност да осигури лице, което да му сигнА.зира за опасности, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на Ф. М. А.. Д. е квА.фицирано като престъпление по чл.343 ал.1 б. “в” в.в. с чл.342 ал.1 НК и на водача на МПС е наложено съответното наказание. В съдебно заседание е проведен разпит на водача на автомобила, през време на който същият заявява, че не е видял пешеходката зад автомобила при предприемане на маневрата движение на заден ход.

Предвид нА.чието на твърдение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалата по делото е изготвена съдебна автотехническа експертиза, която съдът възприема като обоснована на всички материА., приложени в делото и относими към изясняване на поставения въпрос. Вещото лице е направило извод, че ПТП е било предотвратимо от водача на МПС, ако е осигурил лице, което да наблюдава пътната обстановка зад автомобила и своевременно да подаде сигнал за нА.чие на опасност, а от пострадалата пешеходка – ако е изчакала на тротоара преминаването на движещият се на заден ход товарен автомобил. Ответникът оспорва констатирания от вещото лице механизъм на ПТП, предвид липсата на доказателства за точното движение на пострадалата в качеството й на пешеходец. Съдът счита за неотносимо оспорването на заключението в тази част. Застрахователят оспорва противоправността на действията на водача на автомобила. НА.це е обаче присъда със задължителна сила за гражданския съд на основание чл.300 ГПК, установяваща факта на извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца в причиняването на вредоносния резултат. Заключението е относимо към предмета на настоящия правен спор в частта относно действията на пострадалата и нейния принос в настъпване на пътно-транспортното произшествие и именно по този въпрос експертът е дал изчерпателен отговор, обоснован със съдържащите се в делото материА..

По делото не се оспорва фактът на нА.чна и вА.дна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобила към момента на причиняване на ПТП на 24.04.2017г., със застраховател ответното ЗАД“Булстрад Виена иншурънс груп“АД. По делото е приложена застрахователната полица на товарния автомобил, от която е видно, че периодът на нейната вА.дност е от 18.12.2016г. до 17.12.2017г.

Ю.Р., Ф.Н., Е.Д. и М.Н. са внуци на починалата вследствие настъпилото ПТП Ф. А.. А.Х. и Х.Х. са нейни братя. Родствените отношения се установяват от представените по делото удостоверения за наследници и за родствени връзки.

Със заявление с вх. № 3382 от 10.07.2018г. Ю.Р., Ф.Н., М.Н., А.Х. и Х.Х. са предявили претенции пред застрахователя за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на Ф. Акифова, за всеки от тях в размер по 70 000лв. Със заявление с вх. № 3429 от 13.07.2018г. Е.Д. е предявила претенция пред застрахователя за изплащане на обезщетение също в размер от 70 000лв. Застрахователят не е взел решение по предявените пред него претенции нито в петнадесетдневния срок по чл.108 ал.1 КЗ, нито в тримесечния срок, регламентиран в чл.496 ал.1 КЗ. Впоследствие, с две писма с изх. №№ П00972 и П00973 от 23.10.2018г. същият е уведомил ищците, че отказва да изплати търсените от тях обезщетения поради липса на основания за плащане.

Относно твърденията за близката връзка между пострадалата и ищците, както и за преживените от тях болки и страдания след нейната загуба, са разпитани свидетелите Т.В. и Рузие Исмаилова. Т.В. живее в с.Равно, съсед е на ищците А.Х. и Х.Х.. Пострадалата тяхна сестра е живеела в същото село в друга къща, отделно от своите братя, но е напуснала с.Равно преди 15-20 години и е заминала да живее в с.Божурово. Заживяла е в един дом със своята дъщеря М.Н.Д. – майка на първите четирима ищци. След раждането им Ф. А. се е занимавала постоянно със своите внуци, движела се е навсякъде с тях – в този смисъл св.Великова пояснява, че когато М.Н. бил малък, баба му го водела навсякъде със себе си, като го носела на гърба си. Всички живеели заедно в къщата в с.Божурово и се грижели един за друг. Представено е удостоверение за адресна регистрация на Ф. А. в с.Стражец. Съдържанието му обаче се опровергава от показанията на св.Великова, която обяснява, че пострадалата е живяла там преди около 40г., след това е заживяла в с.Равно, а от 15-20г. – в с.Божурово. В тази насока са и показанията на св.И.. Съдът приема за установен факта, че Ф. *** в период от 15-20 години преди смъртта си, в дома на своята дъщеря и заедно с внуците си.

По-нататък, от показанията на св.Великова се изяснява фактът, че двамата ищци – братя на пострадалата Акифова, живеят в с.Равно. ПоддържА. са нормални роднински отношения с нея, гостувА. са си по време на празници и един-два пъти допълнително в годината. Х.Х. е женен и живее с жена си, а А.Х. е вдовец и живее с един от синовете си. Двамата братя посещават гроба на сестра си, правят възпоменания за нея в дните на религиозни празници.

Св.Р. И. е съсед на първите четирима ищци в с.Божурово. Тази свидетелка също декларира създадените близки отношения между Ф. Акифова и живеещите при нея внуци – когато са били малки, ги е вземала навсякъде с нея. Ю. и Ф. са спели в една стая със своята баба. Когато внуците пораснА., заминА. да учат и работят в други населени места: М. *** на общежитие, Ф. *** също на общежитие. ОбщувА. със своята баба, когато се прибирА. в събота и неделя в дома си в с.Божурово, а М. – по-рядко. Най-малката й внучка Ю. била в 4 клас към момента на смъртта на нейната баба. Когато св.Исмаилова разговаряла с внуците на Ф. Акифова, същите изразявА. скръбта си, плачели и най-много скърбяла Ю., която имала прилика с баба си и била силно привързана към нея.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Искът е допустим на основание чл.498 ал.3 КЗ, като предявен при липса на произнасяне на застрахователя по претенциите на увредените лица или отказ от плащането им в тримесечния срок по чл.496 ал.1 КЗ. Искът на Е.Д. е предявен един ден преди изтичане на този срок. Съдът съобразява на основание чл.235 ал.3 ГПК представеното заявление от 13.07.2018г. от този ищец, както и че към 13.10.2018г. (един ден след предявяване на исковата молба) застрахователят все още не се е произнесъл по претенцията и приема за допустим предявения от Е.Д. иск. Изричният отказ на застрахователя от заплащане на обезщетения е направен извън срока по чл.496 ал.1 КЗ и също следва да бъде отчетен съгласно чл.235 ал.3 ГПК като предпоставка за допустимост на предявените искове.

По същество съгласно разпоредбата на чл.432 КЗ увредените лица, спрямо които застрахователят е отговорен, имат право да искат обезщетение пряко от него по застраховка ГО, при спазване изискванията на чл.380 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.493 КЗ, застраховката покрива отговорността на застрахования за причинени на трети лица вреди, вкл. неимуществените поради настъпила смърт.

За да бъде уважен предявеният пряк иск на увредените лица спрямо застрахователя по застраховка ГО, по делото следва да са установени предпоставките на чл.45 ЗЗД, нА.чието на вА.ден договор за застраховка ГО с ответното дружество, ведно с изпълнение на особените изисквания по чл.380 КЗ и всички обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД.

Установено е и не се оспорва от ответника нА.чието на вА.дно застрахователно правоотношение по отношение на товарния автомобил по застраховка ГО към момента на ПТП.

В настоящия случай има постановена и влязла в сила присъда, с която участвА.ят в ПТП водач на товарния автомобил е осъден и с която съдът е обвързан относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, съгласно чл.300 ГПК. Настъпването на застрахователното събитие не се оспорва от ответника.

Възражението на ответника за съпричиняване от пострадалата на вредоносния резултат е признато от ищците в исковата молба и по този въпрос също няма спор между страните. Действията на Ф. Акифова и приносът й към настъпване на вредата са установени от заключението на съдебната автотехническа експертиза. Същата е предприела пресичане на пътното платно в момент, в който товарният автомобил, управляван от св.А., се е движел към нея на заден ход. Изводът на вещото лице е, че пострадалата пешеходка е предприела пресичане на улицата, след като водачът на товарния автомобил е започнал движение на заден ход (автомобилът е потеглил 2,9 секунди преди пешеходецът да предприеме пресичане). Заключението, че ПТП е било предотвратимо, ако пострадалата е изчакала на тротоара преминаването на движещия се на заден ход товарен автомобил, води до извод за нарушаване от пешеходеца на задължението, съдържащо се в чл.113 ал.2 в.в. с ал.1 т.1 ЗДП: в населените места, когато в близост няма пешеходна пътека, може да пресича платното за движение и извън определените за това места, като преди да навлезе на платното за движение трябва да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства. Така съдът отчита приноса на пострадалата в размер 1/3 част в причиняването на вредоносния резултат. В тази насока следва да се добави, че пешеходецът е уязвим участник в движението и в раздел ХХІІ ЗДП на водача на МПС са вменени особени задължения за опазването му (чл.116), изискващи в по-висока степен внимание при включването му в пътното движение.

НА.це са всички елементи на непозволеното увреждане – противоправно деяние на водача, вина на дееца, вреда, която се намира в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, предвид което възниква отговорността на дееца за непозволено увреждане и обезщетяване на причинените от деянието му имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл.429 ал.1 КЗ при нА.чие на вА.дно сключен застрахователен договор, застрахователят е длъжен да обезщети пострадА.те от деянието лица за претърпените от тях неимуществени вреди, заедно с лихвите.

Спорът е дА. ищците попадат в категорията на лицата, на които се дължи обезщетение и евентуално какъв следва да е размерът му.

С ТР № 1 от 21.06.2018 г., постановено по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, се конкретизира кръгът на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък. По отношение на най-близкия кръг увредени се запазва разбирането, въведено и прилагано въз основа на Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС за обхващане на лицата, за които житейски е логично да се предполага, че са имА. връзка с починА.я и пряко и непосредствено търпят болки и страдания от загубата му. В този кръг са децата, родителите и съпругът, включително и фактическият съжител. По изключение право да търси обезщетение има и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починА.я и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Предпоставките да се присъди обезщетение са: да е доказано по несъмнен начин, че търсещият обезщетение е изградил приживе с починА.я особено близка връзка, надхвърляща общоприетите представи за родствена близост, поради която след смъртта търпи изключителни по интензитет болки и страдания. Липсва дефиниция на критерия изключителност, но изхождайки от мотивите на тълкувателното решение, следва да се възприеме, че в хипотезата попадат тези отношения, при които смъртта има пряко и продължително негативно въздействие върху живота на близкия, обременява ежедневието и бъдещето му с продължителни негативни емоции поради загубата на значимия близък човек.

При преценката за нА.чието на този критерий следва също така да се отчитат спецификите на традиционните за българското семейство отношения. В тях отношенията между баба и внуци носят дълбока обвързаност и емоция, тъй като свързват пазителя на семейните ценности с новия член в семейството, на когото се възлагат надеждите да продължи рода и предава традициите. По делото се установи, че в разширеното семейство на Ф. Акифова и първите четирима ищци са запазени силните връзки между тях. Мястото на бабата е било съществено и зачитано. Почитта към нея от внуците й е основана на реалното й присъствие в техния живот – всички са живеели в един дом, заедно са вършели ежедневните дейности, заедно са посрещА. празници и заедно са се справяли с трудностите. Още от деца ищците са имА. близка връзка с Ф. Акифова. Бабата ги е водела навсякъде със себе си, грижела се е ежедневно за тях, Ф. и Е. са спели в една стая с нея. При изградена връзка с интензивно присъствие на бабата смъртта й е внесла болка, страдания и празнота у внуците. Промяната е съществена и макар ежедневието и емоциите на ищците вече да са ангажирани с други дейности – М.Н. ***, а Е.Д. и Ф.Н. са продължили средното си образование в гр.Русе и гр.Кубрат, споменът за нея е осезаем за тях – връщат се в дома си, в разговорите със св.Исмаилова скърбят и плачат за нея и до настоящия момент. Според свидетелката най-осезаемо страда най-малката внучка Ю.Р., която продължава да живее в общия дом, в който е живяла и Ф. Акифова. Приликата с нейната баба, ниската възраст, в която е била при настъпване на смъртта й, са довели ищцата до състояние на непрежА.мост на загубата и до настоящия момент.

При така изложените констатации съдът приема, че е доказано по категоричен начин, че между Ю.Р., Ф.Н., Е.Д. и М.Н. от една страна и от друга Ф. Акифова е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка. От внезапната загуба на последната внуците са претърпели значителни по интензивност и времетраене морални болки и страдания, в голямата си част и непреодолени към момента. Фактът, че внуците са потърсили реА.зация в други населени места, не опровергава този извод – същите се връщат при първа възможност в дома си, а и все още не са създА. собствени семейства, които да им помогнат в преодоляването на скръбта. Тези характеристики дават основание да се приеме, че отношенията им изпълняват критерия изключителност, въведен с ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и дават основание за присъждане на обезщетение за преживените от внуците неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на баба им.

По отношение на техните размери следва да се съобрази правилото на чл.52 ЗЗД и обезщетението да се определи от съда по справедливост. Понятието е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне паричния еквивалент на понесените от четиримата ищци болки и страдания вследствие настъпилата смърт на тяхната баба. По-горе са описани общите за четиримата внуци обстоятелства, имащи значение при определяне на размера на обезщетението. За всеки от тях се констатираха и различия, водещи до различна степен на интензитет на причинените болки и страдания от загубата.

Установи се фактът, че пострадалата е живеела в едно домакинство с Ю.Р. до момента на смъртта. Бабата е била в най-близки отношения с тази внучка, защото тя е била все още малка, а е имала и прилика с нея. Съдът преценява дължимото обезщетение в размер 30 000лв. След приспадане на частта, съответстваща на приноса на пострадалата в причиняването на вредоносния резултат, ответникът следва да бъде осъден да й заплати сумата 20 000лв.

Към момента на деликта Ф.Н. и Е.Д. са били точно във възрастта, в която преминават от юношество към зрялост. ПосещавА. са учебни заведения в други населени места и са започвА. да се учат на самостоятелен живот. ОсъществявА. са интензивен контакт със своята баба в почивните дни. Съдът преценява дължимото обезщетение за всяка от тях в размер 24 000лв. След приспадане на частта, съответстваща на приноса на пострадалата в причиняването на вредоносния резултат, ответникът следва да бъде осъден да заплати на всяка от двете ищци сума от по 16 000лв.

М.Н. е най-големият от четиримата внуци. Същият е започнал да води самостоятелен живот няколко години преди смъртта на Ф. Акифова. Връщал се е по-рядко в с.Божурово и съответно неговите контакти с баба му са били по-редки, в сравнение с останА.те внуци. Съдът преценява дължимото обезщетение в размер 18 000лв. След приспадане на частта, съответстваща на приноса на пострадалата в причиняването на вредоносния резултат, ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата 12 000лв.

В останалата част над тези размери исковете на Ю.Р., Ф.Н., Е.Д. и М.Н. са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Претенцията за законна лихва е формулирана в исковата молба с начална дата от настъпването на смъртта на Ф. А.. Съдът счита, че лихва е дължима върху определените обезщетения за неимуществени вреди, но считано от датата на изтичане на срокът от 15 работни дни от момента на подаване на заявленията пред застрахователя, доколкото същият не е доказал, че е изискал от ищците допълнителни доказателства във връзка с претенциите. За същия е възникнало задължението за произнасяне в установения от закона срок, което същият е сторил със закъснение на 23.10.2018г.

Ето защо лихва се дължи, съгласно чл.409 в.в. с чл.405 ал.1 в.вв. с чл.108 ал.1 КЗ. Претенцията на Ю.Р., Ф.Н. и М.Н. е депозирана пред застрахователното дружество на 10.07.2018г., срокът за произнасяне е изтекъл на 31.07.2018г. и законната лихва се дължи от 1.08.2018г. Претенцията на Е.Д. е депозирана пред застрахователното дружество на 13.07.2018г., срокът за произнасяне е изтекъл на 3.08.2018г. и законната лихва се дължи от 4.08.2018г.

С оглед установената по-горе фактическа страна, съдът приема, че по отношение на останА.те двама ищци А.Х. и Х.Х. не се доказват изискуемите от цитираното тълкувателно решение предпоставки за присъждане на обезщетение. В настоящото производство не се установи връзката им приживе с починалата да е надхвърляща общоприетите представи за родствена близост, поради което след смъртта да търпят изключителни по интензитет болки и страдания. Поставянето на подобна граница действително е трудно и е въпрос на доказване, което ищците в разглеждания случай не са провели успешно. Ф. Акифова е живеела в населено място, различно от това на двамата й братя, дълги години преди настъпване на деликта. И А.Х., и Х.Х. са създА. свои семейства (първият живее със своя син, а вторият – със съпругата си), които ще им помогнат в съпреживяването на болката от загубата на тяхната сестра. Установява се от гласните доказателства, че страдат за своята родственица, посещават гроба й и я почитат съобразно възприетите от тях обичаи. Ищците обаче не доказват елемента на изключителност в интензитета на търпените от тях болки и страдания, изискуем съгласно тълкувателното решение. Ето защо съдът счита, че техните искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Страните претендират присъждане на направените деловодни разноски. Ю.Р., Ф.Н., Е.Д. и М.Н. са представлявани безплатно от адвокат, съгл. чл.38 ал.1 т.2 ЗА. Съобразно уважената част исковете, ответникът следва да заплати на адв.Д.Н. на осн. чл.38 ал.2 ЗА възнаграждение за процесуално представителство на всеки от тях, както следва: за Ю.Р. – 1 130лв., за Ф.Н. и Е.Д. – по 1 010лв. и за М.Н. – 890лв., или общият размер е 4 040лв. Ответникът дължи държавна такса, вносима по сметка на ОС Разград върху уважената част от исковете, в размер 2 560лв.

Ответникът е внесъл депозит за вещо лице в размер 200лв. и е заплатил възнаграждение на един адвокат в размер 3 000лв. Съобразно отхвърлената част от исковете ищците дължат на ЗАД”Булстрад Виена иншурънс груп“ АД сумата 2 858,67лв. за направени деловодни разноски.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп” ЕИК ********, със седА.ще и адрес на управление гр.София, пл.”Позитано” № 5, представляван от Кр.Рат, Н.Ч=, И.Г= и Пл.Ш=, да заплати на Ю.Ф.Р. ЕГН ********** ***, сумата 20 000 (двадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 1.08.2018г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска над този размер до първоначално претендирания такъв от 100 000 лв. и иска за присъждане на законна лихва за периода от 24.04.2017г. до 31.07.2018г., като неоснователни;

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп” да заплати на Ф.М.Н. ЕГН ********** ***, сумата 16 000 (шестнадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 1.08.2018г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска над този размер до първоначално претендирания такъв от 100 000 лв. и иска за присъждане на законна лихва за периода от 24.04.2017г. до 31.07.2018г., като неоснователни;

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп” да заплати на Е.М.Д. ЕГН ********** ***, сумата 16 000 (шестнадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 4.08.2018г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска над този размер до първоначално претендирания такъв от 100 000 лв. и иска за присъждане на законна лихва за периода от 24.04.2017г. до 3.08.2018г., като неоснователни;

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп” да заплати на М.М.Н. ЕГН ********** ***, сумата 12 000 (дванадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 1.08.2018г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска над този размер до първоначално претендирания такъв от 100 000 лв. и иска за присъждане на законна лихва за периода от 24.04.2017г. до 31.07.2018г., като неоснователни;

Отхвърля исковете на А.М.Х. и Х.М.Х. за осъждане на Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп” да заплати обезщетение за неимуществени вреди на всеки от тях в размер по 100 000лв., ведно със законната лихва, считано от 24.04.2017г. до окончателното изплащане, като неоснователни.

ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 ЗА Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп” да заплати на адвокат Д. Йорданов Н. възнаграждение в размер на 4 040лв. за осъществено процесуално представителство на Ю.Р., Ф.Н., Е.Д. и М.Н.;

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп” да заплати по сметка на Окръжен съд Разград държавна такса в размер 2 560лв. върху уважената част от исковете;

ОСЪЖДА Ю.Ф.Р., Ф.М.Н., Е.М.Д., М.М.Н., А.М.Х. и Х.М.Х. да заплатят на Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп” сумата 2 858,67лв. за направени деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:

НР