Р Е Ш Е Н И Е

Номер година 25.ІV.2018 град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд

На 26.ІІІ.2019 година

В ПУБЛИЧНО ЗАСЕДАНИЕ В СЪСТАВ: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА

Секретар: М.Найденов

Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

Търговско дело номер 107 по описа на РОС за 2018 година съобрази следното:

Производство по реда чл.365 и сл.ГПК.

Образувано е по иск, пряко предявен от Б.Б.Б. чрез представляващия го по пълномощие-адв.Д.Павлов срещу 3Д„ БУЛ ИНС"АД, ЕИК831830482, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.София 154907, ОБЩИНА Столична, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер"№87 на осн. чл.432 във вр. с чл.498, ал.З и сл.КЗ за дължимо му се в размер на 195 000,00лв. обезщетение за неимуществени вреди - телесни повреди , претърпени в резултат на признати за извършени в реална съвкупност престъпления по чл. 131, ал.1, т.4, пр.З и т.9, пр.1 и 2 във вр. с чл.128, ал.1 и сл.НК; по чл.325, ал.З във вр. с ал.1 НК и по чл.343б, ал.1 НК и на основание, валидно към дата на деликта застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност". Обезщетението се претендира ведно със законната лихва, считано от изтичане на срока по чл.496, ал.1КЗ на 24.1\/.2018г до окончателното им изплащане.

Като факти, обосноваващи основателността на исковата му претенция, с предявяване на иска, ищецът твърди, че:

- на 24.ХИ.2016г. е бил блъснат -умишлено и по хулигански подбуди от лицето Г.Ф.М., с управлявания от последния и застрахован при ответното дружество л.а. „Ауди" с рег.№РР7672ВА, в резултат на което са му причинени следните, претендирани до обезщетяването им телесни уреждания - „хроничен хематом под твърда мозъчна обвивка в ляво голямо полукълбо-челно теменна област", „възможен огнищен инфаркт в ляво голямо мозъчно полукълбо", „съвместими за мозъчно размекване зони в ляво мозъчно полукълбо" „инфарктни области в малък мозък", "киста под мека мозъчна обвивка в лява слепоочна област и „киста под мека мозъчна обвивка в лява средна черепна ямка" - съставляващи в съвкупност тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно разстройство на здравето с опасност за живота;

- наличие на влязло в сила споразумение по чл.381 и сл.НПК, с която Г.Ф.М. е признат за виновен в това, че на 24.XII.2016 с управляваният него е л.а. е извършил в реална съвкупност престъпления по: чл.131, ал.1,т.4 и т.9 във вр. с чл.128, във вр. с чл.129 и чл.130 НК; по чл.325,ал.З във вр. с ал.2 и ал.1 НК и по чл.343б, ла.1 НК за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 2,3%о;

- тежко изразена по степен и застрашаваща живота му телесна травма, получена в резултат на и в причинна връзка с инкриминирания от водача на МПС деликт;

- наличие на валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност на автомобилисти" с ответното ЗД„ БУЛ ИНС"АД, ЕИК831830482 за автомобила, управляван на инкриминираната дата от причинителя на деликта(полица ВС/02/116001095922 - с период на действие от 10.IV.2016 до 9.Р*/.2017г.);

- твърди причинилото уврежданията ПТП като събитие, настъпило в срока на застрахователното покритие по договора за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите", обвързващо отговорността на ответника с претендираното по иска обезщетение;

В с.з., чрез процесуално представляващият го по пълномощие адв.Павлов, ищецът пледира за уважаване на иска като доказа по основание и размер. Възразява срещу претенд и раните от ответното дружество разноски поради прекомерност. Претендира присъждане на такива за безплатно оказаната му адвокатска помощ в условията на чл.38, ал.2 ЗА.

С депозиран в срок отговор, ответното застрахователно дружество оспорва предявеният срещу него иск по основание и размер. Твърди несъразмерност на претендираното обезщетение с реално търпените от ищеца вреди. Оспорва причинна връзка между част от заявените до обезвреда телесни повреди с претърпяното от ищеца ПТП. Признава наличие на валидно застрахователно правоотношение при действие на КЗ . Счита иска за основателен и доказан до размера на 5 000,00лв. На осн.чл.219 ГПК депозира

искане за привличането на Г.Ф.М., ЕГН ********** като трето подпомагащо го в производството лице при наличие на визираните в чл.500 КЗ предпоставки за предявяване на регресен иск - страна по застрахователен договор, за която с вл. в сила присъда/споразумение по чл.381 и сл.НПК е признато качество на деликвент, причинил търпените от ищеца вреди-умишлено и в пияно състояние. Едновременно с искането за приличането на Г.Ф.М. като трето, подпомагащо го в производството лице, ЗД„ БУ/1 ИНС"АД, ЕИК831830482 предявява срещу последния обратен иск- като частичен до размера на 30 000,00лв.

При редовност в призоваването, ответникът не се явява и не изпраща свой представител за насроченото по същество на иска с. з. Депозира писмени бележки, в които заявява, че поддържа въведените в срок за отговор възражения по основателността и доказаността на предявения срещу него иск, както и че поддържа иска си, предявен като частичен до размера на 30 000,00лв. срещу деликвента Г.Ф.М., конституираното по негова молба трето,' подпомагащо го в производството лице. Претендира сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 15 600,00лв.

При редовност в призоваването, конституираният като трето лице помагач на ответника - Г.Ф.М. се явява лично. В с..з. оспорва, както първоначално предявеният иск, така и регресно предявеният срещу него такъв като недоказани по основание и размер. Оспорва въведения в основание на исковете факт за негово участие в инкриминирания спрямо ищеца деликт и наличието на причинна връзка между него и претенд и раните до обезщетяването им телесни повреди. Възразява срещу претендираните от ответника разноски поради прекомерност.

Обсъдени в съвкупност и във връзка с доводите на страните, доказателствата по делото дават основание на съда да приеме за установено следното:

С одобрено по НОХД№273/2017г. на ИРС и влязла в сила на 27.1Х.2017г. споразумение по 4.384 НПК, Г.Ф.М. е бил признат за виновен в това, че на 24.ХН.2016г. в с.Лудогорци, Разградска обл., в качеството си на водач на л.а „Ауди" с рег.№РР7672ВА е извършил в реална съвкупност престъпления, попадащи под фактически състав на чл. 131. ал.1, т.4, пр.З и т.9, пр.1 и 2 във вр. с чл.128, ал.1 и сл.НК; по чл.325. ал.З във вр. с ал.1 НК и чл.343б. ал.1 НК. В елемент от фактическия състав на деянията е прието, че с управлявания от него автомобил същият по хулигански подбуди, по начин и със средство, опасни за мнозина, и в пияно състояние при доказани 2,3%о концентрация на алкохол в кръвта, умишлено е причинил тежка телесна повреда на Б.Б.Б. и различни по степен телесни увреждания на още пет лица.

От събраните в настоящото производство доказателства се установи, че на 24.XII.2016, около 20:00ч., в компанията на свои роднини, между които и разпитаните по делото свидетелки - Диляк Б. и Бедиха Б., съответно негови дъщеря и съпруга, ищецът се намирал на автобусната спирка на с.Лудогорци, в очакване на автобус посока- Разград. От приобщената като доказателство преписка по ДП №275 ЗМ-365/27.ХН.201бг по опис на РУ МВР-Исперих(вж. констативен протокол на л.154 и фотоалбум на л.156), се установява, че въпросната автобусна спирка е разположена на тротоарна площ, дясно отстояща на пътя Исперих - Разград. В показанията си разпитаните свидетели сочат, че докато чакали автобуса си, от отсрещната на спирката страна излязъл лек автомобил, който се насочил директно към тях с висока скорост. Виждайки, че колата се приближава към тях без да намалява скорост, намиращите се на автобусната спирка се разбягали, създала се суматоха.

Някои, между които и ищецът, паднали на платното. Колата спряла в непосредствена близост до тях, дала на заден ход и отново със скорост се насочила към групата. При извършената на заден ход маневра, ищецът бил ударен със задна дясна врата на автомобила и паднал на платното. Автомобилът се управлявал от Г.М..

Непосредствено след произшествието, ищецът се придвижил до дома си, разговарял, бил видимо адекватен-ориентиран за време и място. Главата му, в тилната област била окървавена. Била му оказана бърза мед. помощ.

При първоначално проведения му преглед, получените при инцидента наранявания са диагностицирани като външни, видими травматични увреждания:

-В окосмена част, ляво теменна област на главата- дълбоко, под нивото на околната кожа охлузване с мокреещо червеникаво дъно на площ от 9/4,5см с неправилно дълбоко разкъсване в горната му част;

-по горни крайници-охлузвания върху гърба на дланно-пръстова става на среден пръст и по гърба на палеца на дясна ръка; подкожна кръвениста колекция около нокътя на показалеца;

-по долни крайници - рана с неправилно разкъсани ръбчета и дълбоко охлузена периферия в гора половина на средата на капачката на десен крак и кръвонасядания в съседство; срединно-вертикално насиняване на меките тъкани в средните две четвърти на лицева повърхност на дясна подбедрица и охлузвания; оток и насиняване на меки тъкани на вътрешен глезен на десния крак и три дълбоки охлузвания; затруднено активно и пасивно движения в тази част на ставата; две рани с неправилни разкъсани ръбчета на върховата фаланга на палеца на десния крак и в областта на нокътното ложе на втори пръст; болка, ток и насинява в областта на лява колянна област; дълбоки охлузвания с неправилна удължена форма в долните три четвърти на лицева повърхност на лява подбедрица; дълбока драскотина на гърба на ходилото на ляв крак; рана с „минус" тъкан с яркочервено дъно в петната област на ляв крак.

Така описаните увреждания се сочат от назначената по делото СМЕ като причинени по общия механизъм на удари с /върху твърд/и тъп/и и тъпоръбест/и предмет/и, както и от тангенциалното действие на такива. Като травмата на ходилото на ляв крак се сочи като възможно при изкривяването му след приземяване на терена.

Поотделно и в съвкупност, по своята медико биологична характеристика, всяко от така установените уреждания обуславя временно разстройство на здравето , без опасност за живота. Общия оздравителен период на тези, леко изразени по степен нареждания се сочи от експерта в рамките на две до три седмици.

След обработка на нараняванията, ищецът се прибрал у дома си, но започнал да се оплаква от виене на свят и главоболие, залежавал се, отпаднал физически, разговорите за инцидента го потискали, изолирал се от близките си.

Разтревожени, близките му го завели на преглед в Турция - в държавна болница „Улус", гр.Анкара. Където , при направените му изследвания се установява, че след получената на 24.ХП.2016г. травма на глава, пострадалият е получил: хроничен хематом под твърда мозъчна обвивка в ляво голямомозъчно полукълбо - челнотеменна област; възможен огнищен инфаркт в ляво голямомозъчно полукълбо; съвместими за мозъчно размесване зони в ляво мозъчно полукълбо; инфарктни области в малкия мозък; киста под мека мозъчна обвивка в лява слепоочна област; киста под мека мозъчна обвивка в лява средна черепна ямка;

Разположението на установените при тези изследвания вътрешни и патологични по характер мозъчни увреждания сочи на относимост към установените при първоначалния преглед на пострадалия външни травматични увреждания в лява челно -теменна област на главата му.

Въз основа на приложената по делото медицинска документация, изготвена, както от турски, така и от български лечебни заведения, в заключение, назначената по делото СМЕ сочи, че локализирането на патологичните увреждания на мозъчните структури в ляво мозъчно кълбо на пострадалия са причинно обусловени от получената травма в лява теменна област на главата. Която, изведено от доказателствата по делото се явява причинена на ищеца на 24.ХН.2016г. в резултат на инкриминираното от Г.М. деяние с управлявания от него автомобил. Докато видимите травматични увреждания търпят пълно обратно развитие в рамките на две до три седмици, то увреждането на мозъчните структури е с хроничен характер, подлежи на постоянно наблюдение и лечение до живот. Констатираното увреждане е с характеристика на тежка телесна повреда-постоянно разстройство на здравето с опасност за живота на пострадалия.

Към дата на инкриминирания по отношение на него деликт, ищецът е бил на 56 години. От показанията на разпитаните по делото свидетели се следва за установено, че до датата на провокирания от Г.М. инцидент, същият е бил здрав, работоспособен и енергичен, контактен и общителен, физически и социално активен. Обгрижвал семейството си, отглеждал животни, поддържал градина, двор, стопанство. Близките му разчитали на негова финансова, духовна и материална подкрепа. След претърпения на 24.XII.2016 пътен инцидент, ищецът регистрирал качествени промени във физическото и емоционалното си състояние: изгубил работоспособността си, лесно и често се уморявал при извършване на елементарни движения, залежал се, получавал изтръпване на крайниците, трудно се придвижвал без придружител, затруднявал се захвата на горните му крайници и започнал да изпуска предмети, често повишавал кръвно налягане над. допустимите граници, постоянно се оплаквал от главоболие, говорел затруднено и несвързано - „започва да говори нещо, наполовина приключва и започва друго, не довършва"(вж.показания на св.Б.Б.). Станал раздразнителен, говорел малко и демонстрирал страх от това , че ще умре, че ще получи пореден кръвоизлив. Станал необщителен, ограничил социалните си контакти до кръга на най- близките си роднини. През 2018г., в резултат на мозъчната травма, прекарал инсулт. В продължение на месеци, по лекарско предписание шест месеца е бил лежащо болен и не пътувал. След инцидента животът му е низ от прегледи, ежемесечни скенери, манипулации, пръдлжителни във времето рехабилитации и физиотерапии, каквато провежда и понастоящем в Холандия.

Въз основа на предоставената му медицинска документация, в заключение назначената СМЕ констатира, че поредицата от образни и лабораторни изследвания, както и консервативно проведеното лечение са били наложителни, своевременни и адекватно предприети за лечението на ищеца. Твърди , че извършването им не е свързано с допълнително причинени на пострадалия физически болки, но не изключва преживяване на стрес и психично страдание. Констатира, че липсва медицинска документация, водеща до извод за заболявания, налични при ищеца преди дата на инцидента и намиращи се в причинна връзка с търпяното от него мозъчно увреждане. В прогноза експертът приема, че наблюдаваните при ищеца патологични изменения са с прогресивен характер, който хипотетично, при правилно повеждано комплексно и системно лечение може да бъде стациониран, но не се изключва и вероятността за негативна динамика в състоянието му. Диагностицираното мозъчно увреждане компрометира трудостопособността на ищеца и съпътства ежедневието му с лесна уморяемост, двойно виждане и нестабилна походка, световъртеж и гадене. Противопоказан му е всякакъв физически труд, умствено натоварване и силни емоции. Животът му е в постоянен риск. Установените и прогнозирани от експерта проявления на полученото от ищеца мозъчно увреждане, сочат на относимост на депозираното в показанията на разпитаните по делото негови близки, поради което съдът кредитира последните като обективни.

Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка, от правна страна съдът приема исковата претенция за основателна. Ищецът предявява пряко срещу застраховател осъдителен иск за обезщетение на неимуществени вреди от непозволено увреждане, претърпени в резултат на настъпване на застрахователното събитие, причинено от деликвент, чиято гражданска отговорност е застрахована по договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Правното основание на иска е чл. 432 КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, защото покритото със застраховката събитие е настъпило при действие на вл. в сила на 1.1.2016г. КЗ .

Съответно на доказателствата, съдът приема, че спрямо процесното застрахователно правоотношение са налице визираните в чл. 493 КЗ изисквания за допустимост на исковата претенция. Към дата на настъпилото застрахователно събитие, е налице валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност" със собственика на „виновния" л.а „Ауди" с рег.№РР7672ВА по застрахователна полица ВС/02/116001095922 - с период на действие от 10.IV.2016 до 9.1У.2017г.

Анализът на събраните в хода на съдебното дирене доказателства обосновава по категоричен начин извод за проявлението на всички нормативно установени предпоставки за ангажиране на деликтната гражданска отговорност на водача на л.а. „Ауди" с рег.№РР7672ВА ,при управление на което е осъществил търпения от ищеца деликт. На основание чл. 300 от ГПК, в настоящия процес следва да се приеме за установено, че по отношение на съставомерните, ангажиращи деликтната отговорност на прекия причинител предпоставки (деяние, противоправност, вина, субект на деликтна отговорност, характер на претърпени при ПТП вреди и причинно-следствена връзка между деяние и настъпилите за пострадалия Б. вреди) е налице сила на пресъдено нещо.

Съгласно разпоредбата на чл. 477, ал.2 от КЗ по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание.

При доказан деликт и наличие на валидно застрахователно покритие по застраховката "Гражданска отговорност на автомобилистите", съдът приема, че за ответника, в качеството му на застраховател, възниква уреденото от закона задължение за заплащане на застрахователно обезщетение.

При установените факти и направените по - горе изводи, повдигнатият съдебен спор в настоящия процес се концентрира върху размера на платимото по справедливост обезщетение.

За да се произнесе по размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - настоящият състав съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД - за този тип вреди, обезщетението се определя от съда по справедливост.

Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/1968 г., което не е загубило действието си и към момента на настоящия съдебен акт, справедливостта като критерий за определяне размера на справедливо обезщетение при деликт не е абстрактно понятие а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения, преценени в тяхната съвкупност.

В случая като обстоятелства обосноваващи сравнително висок размер на обезщетението съдът отчита:

- вида, степента и интензитета на търпените от ищеца болки и страдания- множество външни, леко изразени по степен телесни увреждания, всяко от които, само по себе си водещо до болка и страдание-временно опасни за здравето, без опасност за живота на пострадалия; тежко изразено по степен мозъчно увреждане с постоянно разстройство на здравето с опасност за живота на пострадалия; едновременното получаване на двете групи увреждания се отчита от съда като утежняващо състоянието и болките обстоятелство;

-продължителността на оздравителния процес и съпътстващите го неудобства - продължило в рамките на две до три седмици пълно отзвучаване на видимите травматични увреждания; хроничен и пожизнен характер на доказано претърпяното увреждане на мозъчните структури, при дължимо му се постоянно медицинско наблюдение и лечение до живот;допълнително понесени от ищеца болки и страдания при преживян през м.1.2018г. мозъчен инсулт като последица от причиненото му на 24.ХП.2016г. мозъчно увреждане. Допълнително преживян психологически стрес и емоционален срив при приложени в хода на оздравителния процес интервенции, манипулации и физиотерапии.

Ведно с физическата болка и страдание, ищецът преживява и унижението да бъде физически и материално зависим от своите близки. Занижено самочувствие и комплекси, за което свидетелства настъпилата в поведението на ищеца промяна-социална изолация, неудобство, раздразнителност, обективни трудности при словесно общуване, обсебен от непрекъснат страх за живота и физическото си оцеляване. Като следва да се отбележи, че тези му страхове не са резултат от негови субективни възприятия, а обективно провокирани от реално съществуващи и към днешна дата мозъчни увреждания;

В конкретния случай, относимо към дата на инцидента, ищецът е бил в активна работоспособна възраст. Единствено по причина настъпилите при инцидента увреждания инцидента, същият е изпаднал в състояние на нетрудоспособност и физическа немощ. От здрав, пълноценен и енергичен мъж, възприеман от близките си като тяхна физическа, материална и духовна опора, в резултат на получените при процесното ПТП мозъчни увреждания, до края на живота си ищецът е обречен на постоянно медицинско наблюдение и на чувството за непълноценност в личните, домашните и семейните си дела;

Адекватното прилагане на принципа на справедливостта изисква, при определяне на конкретен размер на обезщетението да се съобразят и конкретните социално - икономическите условия в страната, определящи критерия за жизнен стандарт, през периода в който са били претърпени вредите. В конкретния случай, съдът съобрази публично оповестените данни за утвърдената към дата на деликта минимална работна заплата и средна работна заплата за региона ; обичайните размери на обезщетенията, платими за осигурени социални рискове и за деликти, както и лимитите по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" (За неимуществени вреди, вследствие на телесно увреждане или смърт - 2 000 000,00 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице).

С оглед на изложеното, съдът намира, че в случая справедливото обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди, съобразно въведения с чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост се следва в размер от 95 000,00 лв. ведно със законова лихва, считано от 24.1\/.2018г., когато с изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ, вземането му по заявената до ответника застрахователна претенция е станало изискуемо. За разликата до първоначалният му размер от 195 000,00лв. искът следва да се отхвърли като недоказан.

На осн.чл.78ГПК, предвид своевременно направеното от ищеца искане, ответното дружество дължи разноски съответни на размера по иска . За оказаната на ищеца безплатна правна помощ, в полза на повереника му- адв.Др.Павлов се следва възнаграждение от 2 680,00лв., изчислено в минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.4 от Н-ба №1/2004г. за адвокатските възнаграждения.

По обратния иск, своевременно предявения в срок за отговор като частичен до размера на 30 000,00лв., съдът намира същия за доказан по основание и размер. По делото се следва за безспорно установено наличието на визираните в чл.500 КЗ предпоставки, обуславящи в право на застрахователя да претендира от третото, подпомагащо го в производството лице възстановяване на дължимото на ищеца обезщетение за вредите, които същият е причинил виновно, умишлено и в доказано пияно, по см. на чл.343б, ал.1 НК състояние. С вл. в сила присъда/споразумение по чл.381 и сл.НПК, по отношение на ответника по обратния иск е признато качество на деликвент, инкриминирал умишлено и в пияно състояние съставомерните по см. на чл.45 ЗЗД предпоставки, при наличие на които се следва ангажиране на отговорността му и по чл.500 КЗ.

По изложените мотиви, СЪДЪТ

РЕШИ:

На осн.чл. 432 КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД ОСЪЖДА ЗД„ БУЛ ИНС"АД, ЕИК831830482, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.София 154907, ОБЩИНА Столична, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер''№87 ДА ЗАПЛАТИ на Б.Б.Б., ЕГН**********,***, Разградска об., ул."Янтра"№20 95

000,00лв.(деветдесет и пет хиляди лева) в ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ -болки и страдания, търпими в резултат на причинени му 24.ХН.2016г. при ПТП, признато за престъпление по чл. 131, ал.1, т.4, пр.З и т.9, пр.1 и 2 във вр. с чл.128, ал.1 и сл.НК; по чл.325, ал.З във вр. с ал.1 НК и по чл.343б, ал.1 НК ТЕЛЕСНИ ПОВРЕДИ, ведно със законна лихва дължима върху главница от 95 000,00лв. за времето от 24.IV.2018 до до окончателното им изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска на Б.Б.Б., ЕГН**********,***, Разградска об., ул."Янтра"№20 срещу „ БУЛ ИНС"АД, ЕИК831830482, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.София 154907, ОБЩИНА Столична, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер"№87 за дължимо му се на осн. чл.432КЗ обезщетение за разликата до първоначално предявения му размер от 195 000,00лв. като неоснователен и недоказан.

На осн.чл. 500 КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД ОСЪЖДА Г.Ф.М.,***, Разградска обл., ул."Вихрен"№14 ДА ЗАПЛАТИ на ЗД„ БУЛ ИНС"АД, ЕИК831830482, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.София 154907, ОБЩИНА Столична, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер"№87 30 000,00лв.(тридесет хиляди лева), предявени като част от дължима в обезщетение по чл.432 КЗ главница от 95 000,00лв.

На осн.чл.38 , ал.2 ЗА ОСЪЖДА „ЗАСРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС"АД, ЕИК831830482 да заплати на адв.Драгомир Павлов, АК-Разград, за безплатно оказаната на ищеца Б.Б.Б., ЕГН********** правна помощ, възнаграждение в размер на 2 680,00лв.

Осъжда „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС"АД, ЕИК831830482 да заплати по см/ка на РОС държавна такса в размер на 3 800,00лв.

Решението може да се обжалва пред ВнАпС в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия: