Решение по Търговско дело 125/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Разград, 25.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в публичното заседание на 27.03.2019 г. в състав:

председател: Атанас Христов,

при секретаря М. Н., като разгледа търговско дело № 125/2018 г. по описа на Окръжен съд - Разград, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано по предявени от Е.Р.И., ЕГН **********,***, чрез пълномощника адв. Венко Иванов Косев от АК - Разград, против "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София 1407, район Лозенец, бул. Черни връх No 51 Д, представители: М.С.М.Г., П В. Д. Г.Н.Г., начин на представляване: заедно от двама от тримата изпълнителни директори, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. чл. 493, ал. 1 КЗ (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.).

Ищцата моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение в размер на сумите:

- 40 000 /четиридесет хиляди/ лева за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.04.2017г. до окончателното плащане,

- 2 408.74 лв. /две хиляди четиристотин и осем лева и седемдесет и четири стотинки/ представляващи имуществени вреди, представляващи стойност на медикаменти, медицински изделия и помощни средства използвани за лечението и такса за болничен престой, ведно със законната лихва от 01.04.2017г. до окончателното плащане,

причинени й от процесното ПТП.

Ищцата твърди, че с Решение № 99 от 16.11.2017г., по АНД № 239/2017г. по описа на РС – Исперих, влязло в сила на 04.12.2017г., съдът е постановил че ПРИЗНАВА подсъдимия Д.Ф.М., ЕГН- **********, за ВИНОВЕН в това, че на 31.03.2017г. в гр.Исперих, обл.Разград, на ул.“Хан Аспарух“, пред бл.№ 3, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка “Рено Лагуна”, с рег. № СС8836РВ, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.5, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – „Всеки участник в движението по пътищата: с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“; чл.40, ал.1 от ЗДвП - “Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението” и ал.2 - “По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“, с което по непредпазливост е причинил на Е.Р.И., ЕГН-**********, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на двете кости – външния кондил на големия пищял и на главата на малкия пищял на дясна подбедрица, последвано от налагане на метална остиосинтеза, довело до трайно затрудняване на движението на десния долен крайник за срок повече от един месец - престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, предл.2 във вр. с чл.342, ал.1 във вр. с чл.129, ал.2 от НК, като на осн. чл.378, ал.4, т.1 от НПК във вр. с чл.78а, ал.1 от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание.

Ищцата била откарана в болницата в Исперих, а след това в МБАЛ Св. Иван Рилски Разград. Там й била направена операция и имплантирани метални пластини. Останала в ортопедично отделение на лечение 10 дни, след което била приета в отделение за рехабилитация, където престояла 10 дни. След изписването от болницата, за период от почти 4 месеца била почти неподвижна на легло, не могла да се обслужва сама. След 4-ия месец започнала да се предвижва с патерици, а от април 2018г. започнала да се предвижва с бастун. Сочи че не се е възстановила и към настоящия момент и все още чувства болки. Не можела вече да извършва физическа работа в двора и стопанството на къщата, която й доставяла удоволствие.

Направила и разноски свързани с лечението. Закупила заключваща плака на стойност 1 776 лв., костно заместващо вещество – 432 лв., заплатила пролежани легло дни в болницата – 58 лв., закупила и медикаменти, медицински изделия и помощни средства за лечението на обща стойност 142.74 лв.

Въпросното МПС имало валидна застраховка „Гражданска отговорност" при ответника полица № BG/22/116001010080/01.04.2016г. с период на действие от 03.04.2016г. до 02.04.2017г.

За обезщетяване на претърпените имуществени и неимуществени вреди ищцата предявила писмена застрахователна претенция към ответника на 23.04.2018г., като е заведена щета № 000 – 1000- 03-18-7321/24.04.2018г. Било й направено предложение за заплащане на обезщетение в размер на 1 5 400 за неимуществени вреди и 1 631.71 лв. за имуществени вреди, като в сумите била включена 30% съвина на ищата, която като пешеходец не е използвал наличния тротоар, а се е движи по пътното платна. Ищцата не останала доволна от тези суми, поради и което не се стигнало да споразумение между страните. Претендира разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез пълномощника му юрисконсулт Лъчезар Стоянов. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП, по силата на договор за застраховка "Гражданска отговорност", е застраховал гражданска отговорност на водача на процесния лек автомобил. Оспорва исковете с възражението, че са неоснователни, евентуално – в завишен размер. Ответникът сочи, че поведението на водача на процесния автомобил не е било виновно и противоправно, а твърденията на ищеца и представените доказателства не установявали нарушение на правилата на Закона за движение по пътищата от страна на водача на автомобила. Ответникът оспорва механизма на настъпване на ПТП и причинно - следствената връзка между твърдените от ищцата телесни увреждания и произшествието. Твърди, че в качеството на пешеходец ищцата се е движила на непредназначено за пешеходци място, както се е движила неправомерно по пътното платно за движение на МПС, а не по наличния тротоар с ширина от 10 м. Ответникът заявява, че оспорва и твърденията в исковата молба, че ищцата търпи описаните вреди, като сочи, че липсва законово основание да се презюмират действително претърпените неимуществени вреди. Евентуално, ответникът счита, че предявеният иск е със завишен размер, който противоречи с принципа на справедливостта.

При условията на евентуалност, ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, като твърди, че последната се е движила на непредназначено за пешеходци място. Претендира направените по делото разноски.

Третото лице помагач на страната на ответника – деликвента Д. Ф. М., чрез пълномощника се адвокат Р.Н. от АК – Варна, депозира отговор на исковата молба. Излага становище за неоснователност на исковите претенции. Сочи, че с автомобила си при движение на заден ход е блъснал количката й, но не и ищцата. Също счита, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата.

Депозирана е допълнителна искова молба в срока по чл.372, ал.1 от ГПК от ищцата, чрез горепосочения й пълномощник, с която се поддържа първоначалната.

В срока по чл. 373, ал.1 ГПК е постъпил отговор на допълнителна искова молба от ответника, чрез пълномощника му юрисконсулт Лъчезар Стоянов. Със същия се поддържа изложеното в подадения отговор на исковата молба.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването ищцата не се явява. Явява се пълномощникът й адвокат Венко Иванов Косев от АК – Разград, който поддържа исковата молба и излага подробни съображения.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за ответника се явява пълномощника му Ралица Борисова Чобанова. Поддържа отговорите на исковите молби и излага подробни съображения.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, третото лице помагач Д. Ф. М. не се явява. Явява се пълномощника му адвокат Ради Неделчев от АК – Варна, който поддържа отговора на исковата си молба и излага допълнителни съображения. Представя и подробна писмена защита, на осн. чл. 149, ал.3 ГПК.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)

В настоящия случай не се спори по делото, че към 31.03.2017 (датата на процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", сключен във формата на застрахователна полица № BG/22/116001010080/01.04.2016г. с период на действие от 03.04.2016г. до 02.04.2017г., ответното дружество е застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил марка “Рено Лагуна”, с рег. № СС 8836 РВ, включително и на водача Д.Ф.М. /л.14/.

Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:

Съдът приема за установено по делото, че на 31.03.2017г. в гр.Исперих, обл.Разград, на ул.“Хан Аспарух“, пред бл.№ 3, Д.Ф.М., при управление на лек автомобил марка “Рено Лагуна”, с рег. № СС 8836 РВ, при извършване на маневра "движение на заден ход", нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП), с пешеходка – ищцата по делото.

Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника се установява от представения по делото Протокол за оглед на местопроизшествие от 31.03.2017 г., съставен в съответствие с чл. 129 и сл. НПК /л. 3-15 ДП/. Протоколът за оглед има характер на официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на произшествието.

С Решение № 99 от 16.11.2017г., по АНД № 239/2017г. по описа на РС – Исперих /л.7/, съдът е постановил че ПРИЗНАВА подсъдимия Д.Ф.М., ЕГН- **********, за ВИНОВЕН в това, че на 31.03.2017г. в гр.Исперих, обл.Разград, на ул.“Хан Аспарух“, пред бл.№ 3, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка “Рено Лагуна”, с рег. № СС8836РВ, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.5, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – „Всеки участник в движението по пътищата: с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“; чл.40, ал.1 от ЗДвП - “Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението” и ал.2 - “По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“, с което по непредпазливост е причинил на Е.Р.И., ЕГН-**********, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на двете кости – външния кондил на големия пищял и на главата на малкия пищял на дясна подбедрица, последвано от налагане на метална остиосинтеза, довело до трайно затрудняване на движението на десния долен крайник за срок повече от един месец - престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, предл.2 във вр. с чл.342, ал.1 във вр. с чл.129, ал.2 от НК.

Със същото решение, на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК във вр. с чл.78а, ал.1 от НК, Д.Ф.М. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание.

Видно от извършеното отбелязване, решението е влязло в сила на 04.12.2017г.

Съгласно чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Постановеното от съда решение има последиците на влязла в сила присъда, тъй като нормата на чл. 413, ал. 3 НПК изрично предвижда, че разпоредбите на ал. 2 се прилагат и за актовете по глава двадесет и осма (каквото е постановеното горецитирано решение). Следователно и при отчитане на обективните и субективни предели на постановеното от горепосочено решение, настоящият състав следва да зачете силата на присъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три от посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че Д.Ф.М. е извършил деянието, че то е противоправно, че деянието е извършено виновно, както и че на ищеца е причинена вреда, изразяваща се в описаните в решението увреждания. Доколкото тези увреждания са елемент от престъпния състав на престъплението средна телесна повреда, то силата на присъдено нещо на постановеното решение обхваща и установяването на техния вид и характер, както и пряката причинна връзка с извършеното противоправно деяние, поради което и е задължителна за гражданския съд (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г. на ВКС, І т. о. и др.).

Поради изложеното, съдът приема, че по делото е установено, че в резултат на виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника водач, на 31.03.2017г., на ищцата са причинени описаните в горепосоченото решение травматични увреждания. Възраженията на ответника в тази връзка са неоснователни.

По делото е прието заключението по съдебно-медицинската експертиза (СМЕ) – л. 135-138, л. 155-156, което съдът кредитира изцяло, като пълно, ясно и възниква съмнение за неговата правилност. В заключението по СМЕ е посочено, че в резултат на процесното ПТП, ищцата е получила следните увреждания:

- счупване на външния кондил на големия пищял

- счупване на главата малкия пищял на дясна подбедрица, последвано от налагане на метална остиосинтеза,

По своята медико-биологична характеристика установените счупвания, по отделно и в съвкупност, обуславят трайно затрудняване на движението на десния долен крайник за срок повече от един месец.

Тези увреждания напълно кореспондират на уврежданията, описани в горецитираното решение.

Вещото лице по СМЕ е посочило, че: След верифициране на фрактурите в горния край на двете кости на дясната подбедрица /КАТ/, с пълна анестезия е извършена оперативна интервенция с прилагане на костнозаместващо вещество и фиксиране със заключваща анатомично контурирана подпопорна плака и винтове. Оперативната рана е заздравяла първично. Проведен курс на физиотерапия и рехабилитация с подобряване обема на движение в дясна колянна става и вертификация – възможна самостоятелна походка с помощно средство – патерици. При такъв вид комбинирано счупване и след наложената остеосинтеза имобилизацията продължава 8-10 седмици. Дозираното натоварване е не по-рано от 85 дни, при липса на усложнения работоспособността се възстановява след 4-5 месеца. В конкретния случай посочения срок може да бъде удължен в предвид възрастта на пострадалата.

Към момента на прегледа – 15.03.2019г. двигателната функция на дясна колянна става на ищцата не е възстановена и не се очаква прогрес в обема на движение. Експертизата счита, че в Епикриза на ОФРМ при МБАЛ- Разград, частта „Обективно състояние“,: „Ограничен обем на движение в лява глезенна става“ е допусната техническа грешка и се касае за дясна глезенна става.

По делото е прието заключението по съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ) – л. 119-133, л. 157-158, което съдът кредитира изцяло, като пълно, ясно и възниква съмнение за неговата правилност. В заключението по САТЕ е посочено, че: Сблъсъка между ищцата и автомобила е в задната броня. Не са налице данни за наличие на препятствия по пътното платно в зоната на ПТП, ограничаващи видимостта на водача Д.М.. Последният е имал възможност да възприеме визуално ищцата. Изследването на техническата възможност за предотвратяване на ПТП предполага определяне на „опасна зона за спиране“ на процесното МПС, която е несъотносима към ПТП, чийто механизъм се изразява в сблъсък на пешеходец от автомобил движещ се назад, още повече когато автомобилът е изминал само няколко метра потегляйки от спряно положение. В тези случаи възможността за предотвратяване на сблъсъка от страна на водача се свежда единствено до спазване на правилата за изпълнение на маневрата „движение назад“ според които водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднение за останалите участници в движението. По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира. Вляво от ул. „Хан Аспарух“, считано спрямо посоката от Автогарата към ул. „В. Левски“, пред жилищен блок № 3 има паркинг с бетоново покритие широк 10 м, което е на нивото на уличната настилка. В дясно от ул. Хан Аспарух, считано спрямо посоката от Автогарата към ул. В. Левски има тротоарна площ покрита с тротоарни плочи и е широка около 6 м. Пешеходката е нямало възможност да забележи процесния л.а. в момента в който той е потеглил, предприемайки маневрата“движение назад“. Тя се е движила по посока от Автогара Исперих към ул. В Левски и след като е преминала покрай дясната страна на автомобила се е отдалечавала с гръб към него. Спрямо дължината на уличното платно, мястото на удара се намира в близост до задната частна спрялото процесно МПС, т.е. на около 2.-2.5 м. след нивото на стълбищата на бл. 3, вх.А /Ориентир № 1/, считано спрямо посоката от Автогара Исперих към ул. В. Левски. Спрямо широчината на ул. Хан Аспарух, сблъсъкът е настъпил върху уличното платно, непосредствено до границата му с паркинга пред бл. 3. Ако пешеходката се е движела извън уличното платно, тя не би могла да бъде блъсната. Скоростта на автомобила непосредствено преди ПТП-то е била 0 км./ч, тъй като същият се е намирал в спряно положение, преди водачът му да предприеме маневра „движение назад“. Механизма на възникване на ПТП-то: На 31.03.2017г. около 11.30 ч. в гр. Исперих, на ул. Хан Аспарух по посока от ул. В. Левски към Автогарата се е движил л.а. Рено Лагуна, с рег. № СС8836 РВ, управляван от Д.Ф.М.. В близост до бл.3 водачът е установил, че на уличното платно пред него има пазарски сергии които не са позволявали да продължи пътя си направо. Тогава той решава да обърне посоката на движение или да паркира пред бл. 3, като за целта първо спира автомобила си на място. В спряно положение изчакал пешеходката – ищца да премина покрай дясната страна на автомобила, след което предприел маневра „движение назад“, като едновременно с това завил надясно, към паркинга пред бл. № 3. Непосредствено след потеглянето си автомобилът е блъснал пешеходката-ищца, която паднала върху терена. Съприкосновението по отношение на ищцата се е осъществило в зоната на задно –външната част на подбедрицата на долния десен крайник. По отношение на автомобила, съприкосновението е било в задната броня.

Предприетите действия на водача не отговорят на изискванията за безопасност. Преди да започне изпълнение на маневрата „движение назад“ той не се е убедил, че пътя зад автомобила е свободен и няма да създаде опасност или затруднение за останалите участници в движението. Основната причина за настъпване на ПТП от техническа и професионална гледна точка, е че водачът е предприел маневрата“движение назад“ без да осигури необходимите безопасни условия за това. При маневра „движение назад“ опасността от възникване на ПТП е относително голяма, тъй като видимостта на водача се ограничава в рамките на обзорността на огледалата за обратно виждане. По ул. Хан Аспарух, в участъка между бл.3 и бл. 6 на 31.03.2017г. около 11.30ч. не е било забранено движението на МПС, понеже общинския пазар по ул. Хан Аспарух не достига до участъка между бл.3 и бл. 6.

По делото се приобщени неоспорени от страните документи за заплащане на медицински услуги и консумативи /л.11-13/, като не се оспорва че касаят извършени от ищцата разходи за лечение на уврежданията й от процесното ПТП.

В своите показания свидетеля Бахтие Турхан /сестра на третото лице помагач Д.Ф.М./, сочи че дошла с брат си Д.Ф.М. на пазар в гр. Исперих, като той управлявал автомобила. Спрели колата до пазара. Тогава зад автомобила им, от дясната му страна, минала една жена която разговаряла по телефона. Брат й направил маневра движение назад и чули удар. Слезли и видели, че бронята на колата им е затиснала количката, а до количката въпросната жена била паднала на колене /л.151-152/.

В своите показания свидетеля П. К. /дъщеря на ищцата/, сочи че на 31.03.2017г., около 11 часа по телефона й се обадила майка й, като й се оплакала че е блъсната. Свидетелката веднага отишла на местото на катастрофата. Видяла майка й да лежи в предблоковото пространство, като автомобилът който я е блъснал бил спрял на около 1.5 м. в предблоковото пространство, а майка й била по навътре от автомобила, на около 2.5 м. Т.е. счита, че сблъсъкът не е станал на платното за движение, а е станал в предблоковото пространство, което е циментирано. Твърди, че майка й е била на около 2-3 метра навътре в предблоковото пространство, а не на платното за движение. След инцидента била откарана с екип на Спешна помощ в болницата в гр. Исперих, а след това и в МБАЛ „Св.Иван Рилски Разград“ АД в гр. Разград. Направена й била операция на крака, при която й били поставени импланти, които заплатила. След престой от 10 дни в ортопедичното отделение, била приета в отделението за рехабилитация. След изписването й от болницата, за период от около 4 месеца живяла в дома на дъщеря си – свидетелката. Била почти неподвижна, на легло, не можела да обслужва сама, поради което за нея се грижела дъщеря й и зет й. След тези 4 месеца се прибрала в апартамента си. Първоначално започнала да се придвижва с проходилка, след това с патерици с които си помагала близо година, после започнала да се движи с два бастуна, а сега се движи с едни бастун, но не може да ес движи без бастун. И сега се оплаквала, че постоянно я боли кракът, подувал се, изпитвала болки и не можела да се прави много неща сама. Преди катастрофата била жизнен и активен човек. Вече не можела да обработва градината си.

Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, не кредитира с доверие показанията на свидетелката, в частта й в която сочи, че ПТП-то е възникнало в момент когато майка й се намирала на няколко метра в предблоковото пространство , а не на платното за движение.

Разпитана в качеството си на свидетел в досъдебното производство ищцата сочи /л.32 ДП/: „Количката я дърпах и тя беше на пътя – асфалта, а за вървях на цимента“.

Правната доктрина ”ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС. ПРИЛОЖЕН КОМЕНТАР. ПРОБЛЕМИ НА ПРАВОПРИЛАГАНЕТО. АНАЛИЗ НА СЪДЕБНАТА ПРАКТИКА”, ИК “Труд и право” 2012г. стр. 279, с автори Благовест Пунев, Венелин Гачев, Георги Хорозов, Д. Митева, Димитър Танев, Елена Кръшкова, Емануела Балевска, Калоян Топалов, К. Влахов, доц. Д-р Маргарита Златарева, Мариана Обретенова, проф. Д-р. Марио Бобатинов, Стефан Кюркчиев, както и “БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСКО ПРОЦЕСУАЛНО ПРАВО”, издателство “Сиела”, девето издание, стр. 276 и стр. 282, с автори ЖИВКО СТАЛЕВ, Анелия Мингова, Огнян Стамболиев, Валентина Попова, Ружа И., както и практиката на В/К/С /3715-80-І, Сб. 71 и 28-99-ІV Б З-99-V, с.73/, са единодушни, че документа обективиращ обяснения на една от страните в гражданския процес, дадени в наказателно производство, има доказателствена сила срещу подписалия го, когато той удостоверява неизгодни за себе си факти. Документът в качеството му на частен, има материална доказателствена сила, защото обективира изявление за факти, които са неизгодни за издателя. В този случай изявлението има сила на извънсъдебно признание и важи срещу своя издател /1556-84-ІV, сб. 193/.

Такава е и константната практика постановена по реда на чл. 290 ГПК, намерила израз в:

- Решение № 170 от 12.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1952/2016 г., III г. о., ГК,

- Решение № 231 от 1.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1614/2016 г., III г. о., ГК,

- Решение № 210 от 19.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 861/2016 г., IV г. о., ГК,

- Решение № 12 от 31.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 239/2012 г., I т. о., ТК,

- Решение № 375 от 3.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 288/2011 г., III г. о., ГК,

- Решение № 235 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 513/2010 г., IV г. о., ГК.

След като ищцата в показанията си на ДП е признала факта, че дърпаната от нея пазарска количка се е намирала на асфалта /платното за движение/, то няма как по време на сблъсъка ищцата да се е намирала на няколко метра навътре в предблоковото пространство, с бетонно покритие.

В своите показание свидетелката Г.Ч. /братовчедка на ищцата/, сочи че на следващия ден след ПТП-то посетила ищцата в болницата. Поради травмата не можела да се самообслужва, поради което свидетелката и дъщерята на ищцата се редували в грижите за ищцата. След като била изписана от болницата ищцата заживяла в дома на дъщеря си за около 4 месеца. Не можела да се обслужва сама. Изминала повече от половин година, докато ищцата можела да се придвижва сама от леглото до банята. Почти година се движела с две патерици, след това използвала два бастуна, а от около половин година се предвижва само с едни бастун.Преди катастрофата била жизнен и активен човек.

При така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше опровергана. Събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства установяват предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" ответникът дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като пострадала се явява ищцата (чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ).

Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:

Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера на доказаните по делото увреждания, претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при установяване на фактическата страна на спора; необходимостта от чужда помощ за задоволяване на елементарни битови потребности на ищеца в периода след ПТП; общата продължителност на лечебния и възстановителен период, ограниченията които е търпял пострадалата, възрастта на ищцата към датата на ПТП, начина, по който ПТП се е отразило на психиката на ищцата (решение № 13/19.04.2017 г. по гр. д. № 50074/2016 г. на ВКС, I ГО), както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент.

Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 22 000 лева. В този смисъл е и съдебната практика по сходни случаи – вж. Решение № 89 от 13.05.2015 г. по гр.д. №106/2015 г. на Пловдивски апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 470 от 16.06.2016 г. т. дело № 3006/2015 год. на ВКС, IIт.о., ТК

При това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата ищца.

По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963 г. В константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика (решение № 45/ 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г., решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т. е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от 28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. други) е прието, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.

Освен това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т. е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу деликвента или по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.); срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.

В Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че за прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение № 44/26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.

В настоящия случай, ответникът твърди, че ищцата е допринесла за настъпване на ПТП, тъй като се движила по платното за движение при наличието на тротоар, като с поведението си се е поставила в превишен риск.

Установи се от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, че при настъпване на процесното ПТП, ищцата се е движела пеш по платното за движение, в която част, на заден ход се е движел и процесния лек автомобил. Видно от САТЕ, е че е налице дясна тротоарна площ /вж. снимка на л. 124/.

В заключението по АТЕ е посочено, че сблъсъкът е настъпил върху уличното платно, в непосредствена близост до границата му с паркинга пред бл. № 3. Ако пешеходката се е движила извън уличното платно, тя не би могла да бъде блъсната /л.124 долу и л. 125 горе/. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори и да се приеме за вярно твърдението, че ищцата не се е намирала на уличното платно, а е била върху предблоковото пространство, то отново е налице съпричиняване, тъй като тя отново се явява че не е използвала тротоара, на който не би могла да бъде блъсната.

Съгласно чл. 108, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно. По делото се установява, че е имало тротоар в дясно. Както беше посочено, по делото се установи, че ищцата не се е движела по тротоара, а по уличното платно. С това си поведение, ищцата е допуснала нарушение на цитираната разпоредба. Поведението й е в причинна връзка и е допринесло за настъпване на вредоносните последици, тъй като ако ищцата беше спазила правилата за движение на пешеходците, вредоносния резултат нямаше да настъпи.

Наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпването на противоправния резултат е предпоставка за приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД /т.7 ППВС 17/63г./.

При този извод, съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на вредите. Това предполага съпоставяне на поведението на пострадалия с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат. Паралелът и сравнението на поведението на двамата, с оглед задълженията, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и разпределянето на отговорността за причиняването на деликта Съразмерността на действията и бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, причинили пътното произшествие, ще определят и приноса му за настъпването на вредите (решение № 117/08.07.2014 г. по гр. д. № 3540/2013 г. на ВКС, І ТО, решение № 118 от 27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г. на ВКС, І ТО, решение № 278/14.12.2018 г. по т. д. № 2347/2017 г. по описа на ВКС, ІІ ТО, решение № 301/21.12.2018 г. по т. д. № 2503/2017 г. по описа на ВКС, ІІ ТО).

Не винаги отговорността на пешеходеца е в по-малка степен от тази на деликвента. Такава е и съдебната практика намерила израз в Решение № 89 от 13.05.2015 г. по гр.д. №106/2015 г. на Пловдивски апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 470 от 16.06.2016 г. т. дело № 3006/2015 год. на ВКС, IIт.о., ТК. В същото съдът е заключил, че тежестта на нарушението на двамата участника в движението е еднаква и всеки от тях е допринесъл в еднаква степен за настъпването на ПТП.

В настоящия спор поведението /нарушението/ на пострадалия пешеходец обаче не е тъждествено по степен с това на водача на лекия автомобил.

Въпреки допуснатото от пешеходката нарушение на правилата за движение по пътищата, ако водачът на застрахованият лек автомобил беше изпълнил установените в чл.5, ал.1, т.1 и чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП задължения на водачите на пътни превозни средства, пътно-транспортното произшествие със сигурност е щяло да бъде предотвратено.

Поради това, съдът приема, че по-голям принос за настъпване на вредоносните последици има не нарушаването от страна на пешеходеца на чл. 108, ал. 1 ЗДвП, а деянието на водача на лекия автомобил, което е първопричина и има относителното по-голямо значение за настъпването на произшествието. Приносът на пострадалата съдът определя на 30 %, с колкото и на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да бъде намалено определеното застрахователно обезщетение.

Поради изложеното, искът за неимуществени вреди е основателен и доказан за сумата от 15 400 лева, а за разликата до пълния предявен размер, искът следва да се отхвърли.

По иска за имуществените вреди.

По предявеният иск за сумата от 2 408.74 лв., претендирана като обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, представляващи разходи за заплатени консумативи и лекарствени медикаменти, свързани с процесния инцидент, съдът намира следното:

Претендираните имуществени и неимуществени вреди произлизат от един и същи правопораждащ юридически факт - процесното ПТП, поради което изложеното по-горе по иска за неимуществени вреди относно наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, застрахователния договор и т. н. е напълно относимо и спрямо този иск.

Претенцията за обезщетение за причинени имуществени вреди, съдът намира за частично доказана. Въз основа на представените и приети по делото писмени доказателства /л. 11-13/:

– Фактура № 1000003773/03.04.2017г. на МБАЛ Св. Иван Рилски – Разград АД и Талон за услуга за закупени медицински изделия и консумативи на обща стойност 2 208 лв.,

– Фактура № 1000003793/11.04.2017г. на МБАЛ „Св. Иван Рилски- Разград“ АД и Талон за услуга за пролежани леглодни на обща стойност 58 лв.

- Фактура № 1000003777/04.04.2017г. на МБАЛ Св. Иван Рилски – Разград АД и Талон за услуга за закупени медицински изделия и консумативи на обща стойност 2.84 лв.,

- 5 броя фискални бонове на обща стойност 139.90 лв.,

се установява, че ищцата е заплатила медицински консумативи и лекарствени медикаменти на обща стойност 2 408.74 лв. До размера на тази сума съдът намира за основателни твърденията на ищцата за направени разходи по лечение. Не се спори, че така направените разходи по лечението са задължителни за адекватното провеждане на лечението и последващото възстановяване.

Предявеният иск за имуществени вреди, след редуциране размера на определеното обезщетение от 2 408.74 лв., с процент съответен на степента на съпричиняване /30%/ следва да бъде уважен за сумата от 1 686.12 лева.

С оглед на така изложеното, искът за неимуществени вреди по чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде уважен за сумата от – 15 400 лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 40 000 лв., а искът за имуществени вреди да бъде уважен за сумата от 1 686.12 лева и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от предявения 2 408.74 лева, поради установено съпричиняване.

По претендираните лихви.

Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.

Неоснователно е обаче искането за присъждане на лихва, считано от 01.04.2017г.

Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), обаче, предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по- късен момент. Съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му. Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по изречение първо. Чл. 496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции. Съгласно чл. 380, ал. 3 КЗ, непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето по ал. 1 има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ.

В случая, претенцията на ищцата е била депозирана при ответника на 23.04.2018 г. /л. 15 горе в ляво/. Не се установява ответникът да е уведомил ищцата, че е необходимо да бъдат представени и други документи, поради което и с оглед цитираните разпоредби, обезщетението за забава в размер на законната лихва е дължимо от 09.05.2018 г. Претенцията за законна лихва и върху двете главници, следва да се отхвърли, за периода от 01.04.2017 г. до 08.05.2018 г.

По разноските:

При този изход на спора, право на разноски имат ищеца и ответника, които са направили своевременно искане за присъждане на разноски и са представили доказателства за извършени такива.

Съгласно чл. 78, ал.10 ГПК, на третото лице помагач не се присъждат разноски.

По възражението за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК направено от ответната страна по отношение на заплатеното от страна на ищцата възнаграждение за адвокат в размер на 2 000 лв.

При интерес в общ размер на 42 408.74 лв., минималното адвокатско възнаграждение определено съгласно чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 1 802.26 лв. Съдът намира, че заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. не е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Ето защо, възражението по чл. 78, ал.5 ГПК се явява неоснователно.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищцовата страна се следват разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 805.78 лв. До пълния претендиран размер от 2 000 лв. искането за разноски следва да се отхвърли като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Съдът определя размер за юрисконсултското възнаграждение на ответника, по реда на чл. 78, ал. 8 във вр. с ал.3 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 2 във вр. с ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 250 лв.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответната страна се следват разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 430.16 лв. като общо сторените разноски възлизат на 720.40 лв., от които 250 лв. юрисконсултско възнаграждение, 470.40 лв. депозит за САТЕ. До пълния претендиран размер от 720.40 лв. искането за разноски следва да се отхвърли като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.3 и ал.8 ГПК.

При този изход на делото застрахователното дружество следва да заплати по в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Разград държавна такса в размер на 616 лв. върху уважения размер на иска за неимуществени вреди, както и 67.44 лв., държавна такса върху уважения размер на иска за имуществени вреди на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 83, ал.1, т.4 ГПК, както и 300 лв. разноски, платени от бюджета на съда за възнаграждение на вещото лице по СМЕ.

Съгласно чл. 405, ал.6 ГПК