Решение по Търговско дело 126/2018г.

РЕШЕНИЕ

№ , гр. Разград, 26.02.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, в публичното заседание на двадесет и осми януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

МЛ. СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ

при секретаря Д. Г., като разгледа докладваното от младши съдия Ангел Ташев в. т. дело № 126 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 369/26.10.2018 г., постановено по гр.д. № 3027/2017 г. по описа на Районен съд Разград, е прието за установено, че „УниКредит Лизинг“ ЕАД, е собственик на влекач Мерцедес Актрос 1840, рама WDB9540321K362783, цвят син, дизел, с peг. № СА 1074 АН, влекач Мерцедес Актрос 1840, рама WDB9540321K362562, цвят син, дизел, с рег. № СА 3127 АН, влекач Мерцедес Актрос 1840, рама WDB9540321K362583, цвят син, дизел, с рег. № СА 1071 АН, влекач Мерцедес Актрос 1840, рама WDB9540321K361461, цвят син, дизел, с рег. № СА 3625 АН, полуремарке Шмитц СПР 24 Л 1362 Е, рама WSMS6080000410741, цвят син/бял, пневматично, с рег. № С 3351 Е, полуремарке Шмитц СПР 24 Л 1362 Е, рама WSMS6080000410738, цвят син/бял, пневматично, с рег. № С 3349 ЕМ, и полуремарке Шмитц СПР 24 Л 1362 Е, рама WSMS6080000410734, цвят син/бял, пневматично, с рег. № С 3350 ЕМ. В осъдителната част предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС от „УниКредит Лизинг“ ЕАД, срещу С.Е.С. в качеството и на ЕТ „С.С.Къмпани-С.С.“ – заличен едноличен търговец и „СС Компани“ ЕООД, за връщане посочените лизингови вещи е отхвърлен, като неоснователен. Районният съд е осъдил С.Е.С. в качеството и на ЕТ „С.С.Къмпани-С.С.“ – заличен едноличен търговец в ТР и „СС Компани“ ЕООД, да заплатят солидарно на „УниКредит Лизинг“ ЕАД, равностойност на горепосочените движими вещи както следва: 6000 лв./шест хиляди лева/ за влекач Мерцедес Актрос 1840 с peг. № СА 1074 АН; 6000 лв./шест хиляди лева/ за влекач Мерцедес Актрос 1840, с рег. № СА 3127 АН; 6000 лв./шест хиляди лева/ за влекач Мерцедес Актрос 1840, с рег. № СА 1071 АН; 6000 лв./шест хиляди лева/ за влекач Мерцедес Актрос 1840, с рег. № СА 3625 АН, 1500 /хиляди и петстотин/ лева за полуремарке Шмитц СПР 24 Л 1362 Е, с рег. № С 3351 ЕМ; 1500 лв./хиляда и петстотин лева/ за полуремарке Шмитц СПР 24 Л 1362 Е, с рег. № С 3349 ЕМ; 1500лв. /хиляда и петстотин лева/ полуремарке Шмитц СПР 24 Л 1362 Е, с рег. № С 3350 ЕМ, ведно със законната лихва считано от подаване на молбата - 28.12.2017 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 7356лв./седем хиляди триста петдесет и шест лева/ за разноски по делото.

Срещу така постановеното решение, в срока по чл.259 ГПК, е постъпила въззивна жалба от ответника, сега въззивник – С.Е.С., ЕГН **********, чрез назначения й по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител – адвокат М.Н.П. ***, със съдебен адрес:***, офис 12, с която първоинстанционното решение се обжалва в частта, в която ответницата С.С., в качеството си на ЕТ „С.С.Къмпани-С.С.“ – заличен едноличен търговец в ТР, е осъдена да заплати солидарно със „СС Компани“ ЕООД, равностойността на посочените в исковата молба вещи, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на ищцовото дружество. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени като неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционното решение в обжалваната му част.

Акцентира, че районният съд не е обсъдил направените с отговора на исковата молба и в съдебно заседание възражения за изтекла погасителна давност за вземането на ищцовото дружество спрямо ответницата, както и възражението, че съгласно чл.15, ал.3 ТЗ, при прехвърляне на търговско предприятие, ответницата отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права.

В съдебно заседание въззивницата, чрез особения си представител адвокат П., моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното, в частта, с която С.С. е осъдена да заплати в условията на солидарност на „УниКредит Лизинг“ равностойността на посочените в исковата молба движими вещи. Представени са писмени бележки, в които се излагат подробни съображения за неправилността на обжалваното решение

Не се въвеждат нови доказателствени искания. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – „УниКредит Лизинг“ ЕАД, чрез адвокат Илиян Георгиев Иванов САК, съдебен адрес:***, АК „Атанасов и Иванов“, с който моли съда да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна и да потвърди обжалваното решение, като правилно, законосъобразно и обосновано.

В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител адвокат Пенка Благова САК счита, че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана, и да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Представени са писмени бележки, в които се излагат подробно съображения за правилността на обжалваното решение.

Не се въвеждат нови доказателствени искания. Претендират се разноски.

Ответното дружество „СС Компани“ ЕООД, ЕИК 175285849, със седалище и адрес на управление: гр. Разград ж.к. „Орел“ бл.27, вх. Д, ет.1, ап.3, с управител Ф. А. Ф., ЕГН **********, при редовност на призоваването и уведомено за проведеното съдебно заседание не се явява и не се присъединява към въззивната жалба.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, в която предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС е отхвърлен в осъдителната му част, както и в частта, с която „СС Компани“ ЕООД е осъден солидарно да заплати с настоящата въззивница равностойността на посочените в исковата молба вещи, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на ищцовото дружество, поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна.

Районен съд Разград е бил сезиран с кумулативно обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС и в условията на евентуалност с искове с правно основание чл.57, ал.2, във връзка с чл.55 ЗЗД.

За да постанови решението в обжалваната част, първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че вещите посочени в исковата молба са предадени във владение на въззивницата, съгласно приемо-предавател протокол от 21.02.2006г., същите не са върнати на ищцовото дружество, което е изпратило до лизингополучателя нотариална покана връчена на 02.06.2009г., с която е дал срок да заплати задълженията си, в противен случай ще счита договора за развален, съответно да върне лизинговото имущество. Счел е, че доколкото са налице предпоставките на първия иск по чл.108 от ЗС, без вещите по настоящем да се намират при ответниците, не са налице и не могат да бъдат предадени реално, то искът по чл.57 ал.2 от ЗЗД е основателен и доказан в претендирания размер.

С договор за финансов лизинг на МПС № 061 от 6.02.2006 г.“УниКредит Лизинг България“ ЕАД, като лизингодател се задължил да придобие и да предостави на ЕТ „С.С.Къмпани-С.С.“, като лизингополучател за временно и възмездно ползване 4 броя влекачи марка „Мерцедес-Бенц”, модел „1840 LS Актрос” и 4 броя бордови полуремаркета марка „Шмитц”. Общата лизингова цена била 167 530,44 евро, без включен ДДС с включена лихва за периода в размер на 22330,44 евро без ДДС. Договорът бил сключен за срок от 36 месеца, считано от датата на плащането на първата вноска по погасителния план.

С договор за покупко-продажба на МПС от 9.02.2006 г. „Транскапитал“ ЕООД продал на “УниКредит Лизинг България“ ЕАД 4 влекачи марка „Мерцедес-Бенц”, модел „1840 LS Актрос” за сумата 161 003,93 лева, с включен ДДС.

С договор за покупко-продажба на МПС от 9.02.2006 г. „Транскапитал“ ЕООД продал на “УниКредит Лизинг България“ ЕАД 4 бордови полуремаркета марка „Шмитц” за сумата 179 779.90 лева, с включен ДДС.

От приложените по делото Свидетелства за регистрация част I се установява марката, моделът, номера на рамата, собственикът и други характеристики на процесните движими вещи.

С приемо-предавателен протокол от 21.02.2006 г., към договор за финансов лизинг на МПС № 061 от 6.02.2006 г., лизинговото имущество било предадено на лизингополучателя.

С анекс № 1 от 10.07.2006 г. към договор за финансов лизинг на МПС № 061 от 6.02.2006 г, срокът на договора бил продължен от 36 на 42 месеца и бил изменен погасителният план, като всички други условия по договора останали непроменени.

С решение № 15 от 21.11.2006 г. по ф. д. № 1109/ 2002 г. на Софийски градски съд в регистъра била вписана промяна на наименованието от “УниКредит Лизинг България“ ЕАД на „Булбанк Лизинг“ ЕАД.

С договор за продажба на търговско предприятие от 12.11.2007 г., С.Е.С. в качеството си на едноличен търговец с фирма „С.С.Къмпани-С.С.“, продала на „СС Компани“ ЕООД, с едноличен собственик на капитала С.Е.С., правото на собственост върху търговското предприятие заедно с фирмата ЕТ „С.С. Къмпани-С.С.“

С удостоверение от 22.05.2009 г., издадено по ф.д. № 6017/2007 г. на Софийския градски съд се установява, че с решение от 15.11.2007 г. по ф. д. № 28066/1992 г. на Софийския градски съд в регистъра било вписано прехвърлянето на предприятието на едноличен търговец „С.С. Къмпани-С.С.“, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на „СС Компани“ ЕООД съгласно договор за прехвърляне на предприятие, рег. № 15439/ 12.11.2007 г. на нотариус Милена Енева, както и прекратяването на едноличния търговец и заличаването му в търговския регистър.

С нотариална покана, с изх. № 127473 от 17.04.2009 г. на нотариус И. Д., „Булбанк Лизинг“ АД уведомило „СС Компани“ ЕООД, че дължи по договора за лизинг сумата от 103 725,46 лева, в която са включени дължимите суми, ведно с договорената лихва за забава от датата на падежа до 31.03.2009 г., като го поканило да я заплати доброволно в десетдневен срок от получаването на поканата, заедно с неустойката до момента на плащането. Предупредил го, че след изтичането на срока договорът ще се счита за едностранно развален на основание чл.87 от ЗЗД по вина на лизингополучателя. В случай на неизпълнение последният дължал връщането на лизинговото имущество в деня, следващ развалянето на договора за лизинг. Поканата следва да се приеме за редовно връчена на 30.07.2009 г. по реда на чл. 47 ГПК, след изтичане на двуседмичния срок за получаване на поканата при нотариуса, залепена по реда на чл. 47 ГПК на 15.07.2009 г., видно от нотариалното удостоверяване.

С договор за прехвърляне на дружествени дялове от 19.09.2011 г., С.Е.С. - едноличен собственик на капитала на „СС Компани“ ЕООД продала на „Капитал Разград“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ж.к. „Орел“ бл.27, вх.Д, ет.1, ап.3, представлявано от управителя Иван Руменов Христов, 50 броя дружествени дяла, представляващи 100 % от капитала на дружеството, за сумата от 5 000 лева.

От приетите и неоспорени от страните съдебно-автотехническа и оценителна и съдебно икономическа експертизи, които настоящият съдебен състав кредитира, като обективни и даващи отговор на поставените въпроси се установява, че стойността на всеки един от претендираните автовлекачи марка и модел „Мерцедес Актрос“ 1840 е 19 200 лева, а стойността на всяко едно от полуремаркетата марка и модел „Шмитц“ СПР 24 Л 1362 Е възлиза на 5500 лева, или в общ размер от 93 300 лева. По отношение на задълженията по договор за лизинг №061 от 06.02.2006 г., същите възлизат в размер на 132 476,47 лева. Към 12.06.2009 г. дружеството „СС Компани“ ЕООД не е заплатило пълния размер на дължимата цена по договора за лизинг, главница – 95 280,72 лева и 3869,06 лева - възнаградителна лихва или в общ размер от 99 149,78 лева.

Като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Въззивният съд напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.272 ГПК препраща към мотивите на Районен съд Разград, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт, като се има предвид и следното.

Искът по чл.57, ал.2, във връзка с чл.55 ЗЗД представлява такъв за паричната равностойност на заместващата облага, когато не е възможно връщането на вещта, поради това, че тя не е налице, защото е погинала, изразходвана или отчуждена от този, който я е получил.

В настоящия случай е безспорно установено, че въззиваемото дружество – ищец е собственик на вещите подробно описани в исковата молба, чиято равностойност се претендира да му бъде заплатена солидарно от въззивника и ответника „СС Компани“ ЕООД. Правото на собственост се установява от влязлото в сила решение в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС в установителната му част и което не е обжалваното пред въззивния съд, както и от приложените по делото свидетелства за регистрация част I, в които изрично е посочена марката, моделът, номера на рамата, собственикът и други характеристики на процесните движими вещи.

Безспорно от събраните доказателства по делото се установи, че процесните движими вещи са предадени във владение на въззивника, съгласно приемо-предавател протокол от 21.02.2006г. и същите не са върнати на ищеца, който е изпратил до лизингополучателя нотариална покана, връчена на 30.07.2009 г. по реда на чл. 47 ГПК, с която е дал срок да бъдат заплатени задълженията му. Изрично в нотариалната покана ищецът е предупредил въззивника, че след изтичането на срока договорът ще се счита за едностранно развален на основание чл.87 от ЗЗД по вина на лизингополучателя, както й, че в случай на неизпълнение последният дължи връщането на лизинговото имущество в деня, следващ развалянето на договора за лизинг.

На следващо място доколкото въззивникът – ответник отрича вещите да се намират в негова фактическа власт, Районен съд Разград правилно е приел, че той се е разпоредил с тях, респ. осъществен е и фактическият състав на чл.57, ал.2 ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба, след като ответникът не е в състояние да върне вещта, дължи нейната равностойност. Тъй като по делото няма данни да е получена цена за вещите, следва да се присъди действителната им стойност. В тази насока от заключението на съдебно-автотехническа и оценителна експертиза се установява, че пазарната стойност на всеки един от претендираните автовлекачи марка и модел „Мерцедес Актрос“ 1840 е 19 200 лева, а стойността на всяко едно от полуремаркетата марка и модел „Шмитц“ СПР 24 Л 1362 Е възлиза на 5500 лева, или в общ размер на 93 300 лева, но тъй като ищецът не е изменил размера на предявените искове по реда на чл.214 ГПК, то правилно и районният съд е уважил исковете съобразно заявената претенция в исковата молба.

По отношение на направените във въззивната жалба възражения от страна на въззивника, настоящият съдебен състав намира следното.

Нормата на чл.15, ал.3 ТЗ указва, че при прехвърляне на търговско предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с приобретателя до размера на получените права. Доказателства за наличето на споразумение не са представени. Законодателят не е направил разграничение на задълженията с оглед на изискуемостта им. В постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения (решение № 213 от 30.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 29/2010 г., II т. о., ТК; решение № 179/2013 г. от 10.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 396 /2012 г., I т. о., ТК) е прието, че солидарната отговорност, която възниква между отчуждителя и приобретателя на търговското предприятие се простира по отношение на съществуващите към момента на прехвърлянето на търговското предприятие задължения, като отчуждителят отговаря солидарно и неограничено за поетите до датата на прехвърлянето на търговското предприятие задължения.

След като договорът за финансов лизинг на МПС № 061/06.02.2006 г. е сключен на 06.02.2006 г. и лизинговите обекти – влекачи марка „Мерцедес-Бенц”, модел „1840 LS Актрос” и бордови полуремаркета марка „Шмитц”, са предадени на 21.02.2006 г. с приемо - предавателен протокол, следователно към този момент лизингодателят е изпълнил задължението си за кредитиране (предал е закупените със собствени средства лизингови обекти), а за лизингополучателя е възникнало задължението за връщане на отпуснатата сума не наведнъж, а на части. Това задължение за връщане на сумата не е възникнало въз основа на друга сделка (на друга облигационна връзка), породена след датата на прехвърляне на търговското предприятие на лизингополучателя – 12.11.2007г., за да бъде изключена отговорността на отчуждителя на предприятието. Следователно отчуждителят на търговското предприятие отговаря неограничено (в пълен обем) за всички поети до датата на прехвърлянето на търговското си предприятие задължения, включително и тези поети с договор за финансов лизинг на МПС № 061/06.02.2006 г. сключен на 06.02.2006 г.

Обстоятелството, че отчуждителят на предприятието е заличен от Търговския регистър като едноличен търговец е без значение. Това е така, защото дори физическото лице С.С. да е придобило търговско качество като ЕТ „С.С. Къмпани-С.С.“ то същото отговаря за задълженията на едноличния търговец с цялото си имущество, включително и с това на физическо лице и е налице само един правен субект – физическото лице, който продължава да съществува и след заличаването на едноличния търговец от Търговския регистър, поради което следва да се посочи, че правилно е ангажирана нейната солидарна отговорност заедно с другия ответник, по отношение, на който решението е влязло в сила - „СС Компани“ ЕООД, ЕИК 175285849, със седалище и адрес на управление: гр.Разград ж.к. Орел бл.27, вх. Д, ет.1, ап.3, с управител Ф. А. Ф..

С изменението на чл.15 ТЗ през 2003 г., законодателят е прецезирал обема на отговорността, съобразно общите правила на солидарността между съдлъжници, въвеждайки в новата ал.3 уточнението "до размера на получените права". По отношение на кредитора, обаче размерът на получените права при сделката по чл.15 ТЗ е без значение и задължението на всеки от солидарните длъжници не търпи промяна по отношение на него, ако не е уговорено друго. Т.е. пасивната солидарност не се трансформира в пасивна разделност – до стойността на получената цена, до стойността на активите и пр.

По отношение на възражението за погасителна давност, съдебният състав намира същото за неоснователно.

Солидарната отговорност по чл.15, ал.3 ТЗ на отчуждителя и правоприемника е законова и е уредена като вид лично обезпечение на кредиторите на предприятието на отчуждителя (прехвърлителя) и право на ищеца е да избере, срещу кого от солидарните длъжници да насочи иска. Солидарната отговорност по чл.15, ал.3 ТЗ е ограничена от общата петгодишна давност за предявяването на искове срещу прехвърлителя и приобретателя единствено и само за вземания. Въззивното дружество е предявило иск за вземанията си, които има към солидарните длъжници в друго производство, по което решението е влязло в сила. В настоящия случай ищецът е предявил вещен иск срещу солидарните длъжници с правно основание чл.108 ЗС и в условията на евентуалност искове с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД, т.е. той не е предявил иск за вземане, което да се погаси с общата петгодишна давност. Тъй като правото на собственост е абсолютно право и един от неговите елементи е именно държането на вещите от собственика им, то предявяването на вещния иск за собственост, какъвто е искът по чл.108 ЗС не е ограничен от срок, в който може да бъде предявен.

За съединяването на посочените видове защита – иска с правно основание чл.108 ЗС и в условията на евентуалност искове с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД, във връзка с чл.55 ЗЗД, следва да бъде посочено, че е допустимо във фазата на исковото производство, когато ищецът по иск за собственост на движими вещи предявява в условията на обективно съединяване иск за заплащане на тяхната равностойност, ако вещите не са налице. Такова съединяване на искове е допустимо - ТР № 114 от 01.11.1963 г. на ОСГК на Върховния съд. Възможността да се търси равностойността е обусловена от положителното установяване на обстоятелството, че вещта не е налице, с което се отрича и един от елементите, предпоставящи уважаването на иска за ревандикация. След като вземането е обусловено от посоченото условие, то става изискуемо с настъпването на условието, а именно в момента, в който решението за отхвърляне на иска за предаване владението на вещта на собственика й влезе в сила. От тогава за кредитора започва да тече петгодишният давностен срок, в който той следва да предяви съдебно вземането си за заплащане паричната равностойност на вещта.

Така постановеното първоинстанционно отхвърлително решение не е обжалвано от страните в законоустановения двуседмичен срок. Петгодишният давностен срок за предявяване на исковете по чл.57, ал.2 ЗЗД- за паричната равностойност на процесните вещи, собственост на ищеца, е започнал да тече от влизане на решението в сила на 14.11.2018 г., като към настоящия момент, не е изтекъл.

Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че решението на Районен съд Разград следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

При този изход на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените от нея съдебни разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата от 4629,50 /четири хиляди шестстотин двадесет и девет лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение и заплатеното възнаграждение за особен представител.

В настоящото производство са разгледани седем на брой съединени искове. Четири иска за заплащане равностойността на четирите автовлекача марка и модел „Мерцедес Актрос“ 1840, като цената на всеки един от тях е по 6 000 /шест хиляди/ лева и три иска за заплащане на равностойността на трите полуремаркетата марка и модел „Шмитц“ СПР 24 Л 1362 Е, като цената на всеки един от тях е по 1500 /хиляда и петстотин/ лева. С оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията на въззивния съд с цена на иска до 20 000 /двадесет хиляди/ лева за търговски дела, каквото е настоящото. Поради тази причина, тъй като цената на всеки един от съединените искове е по-малка от 20 000 лева, то решението на Окръжен съд Разград е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС.

В останала част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Така мотивиран, Разградският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 369/26.10.2018 г., постановено по гр.д. № 3027/2017 г. по описа на Районен съд Разград, в частта, с която ответницата С.Е.С., ЕГН **********, адрес: ***, като правоприемник на ЕТ „С.С.Къмпани-С.С.“ – заличен едноличен търговец, е осъдена да заплати солидарно със „СС Компани“ ЕООД, на УниКредит Лизинг“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Гюешево“ № 14 равностойността на посочените в исковата молба вещи, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на ищцовото дружество.

ОСЪЖДА С.Е.С., ЕГН **********, адрес: ***, като правоприемник на ЕТ „С.С.Къмпани-С.С.“ – заличен едноличен търговец да заплати на „УниКредит Лизинг“ ЕАД, ЕИК 121887948, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Гюешево“ № 14 сумата в размер на 4629,50 /четири хиляди шестстотин двадесет и девет лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение и заплатеното възнаграждение за особен представител пред въззивната инстанция.

В необжалваната му част Решението е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

НР