РЕШЕНИЕ

№ …….. / 1.02.2019г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На двадесет и първи януари, две хиляди и деветнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

АНГЕЛ ТАШЕВ

Секретар: Н.Р.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.т.д. № 127 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Райфайзенбанк (България)“ЕАД, представляван от А.А. и М.П., подадена чрез пълномощник, против решение № 258/24.08.2018г., постановено по гр.д. № 1064/2017г. по описа на РС Исперих в частта, с която е осъден да заплати на С.Й.С. сумата 3 000лв., представляваща стойност на три броя неразрешени платежни операции – тегления на пари от сметката, открита при банката-жалбоподател. Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт, като счита, че районният съд не е обсъдил всички доказателства и е приложил неправилно разпоредбите на чл.53 т.2 и 3 ЗПУПС (отм.). Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като вместо това осъди ищеца да му заплати сумата 3 300лв., представляваща общата сума на трите неразрешени трансакции на осн. чл.58 ал.2 ЗПУПС. Алтернативно моли съда да отхвърли иска на С.С..

Постъпил е писмен отговор от С.Й.С., подаден чрез пълномощник, в който заявява становище за неоснователност на въззивната жалба, като развива доводи за законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение. Моли съда да го потвърди. В съдебно заседание становището се поддържа от упълномощения адвокат.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: С.С. е титуляр на банкова сметка *** „Райфайзенбанк (България)“ЕАД. По силата на сключен между страните договор от 28.11.2014г. му била издадена международна дебитна карта Виза Електрон/ Маестро.

На 9.08.2015г. около 10,30ч. С.С. посетил със собствения си автомобил курортен комплекс „Златни пясъци“. Паркирал и заключил превозното средство, след което отишъл на плаж със семейството си. В автомобила оставил своя портфейл, в който се намирала и дебитната карта. Около 14,00ч. същия ден С. се върнал обратно в автомобила. Качил се и отпътувал за гр.Варна.

На следващия ден – 10.08.2015г. ищецът подал в „Райфайзенбанк (България)“ЕАД формуляр за рекламация за три неразпознати и неразрешени транзакции от неговата сметка: две тегления на сумите 400лв. и 2 500лв. на 9.08.2015г. и едно теглене на сумата 400лв. на 10.08.2015г. Информирал е банката, че картата му е открадната на 9.08.2015г., както и че е установил кражбата на 9.08.2015г. около 14ч. Доколкото във формуляра се съдържа неизгодно за деклариралия го ищец извънсъдебно признание относно момента на узнаване за извършена кражба на банковата карта, съдът приема за установено, че С.С. е узнал за липсата на банковата му карта вследствие извършена кражба на посочената от него дата и час.

В отговор от 18.08.2015г. длъжностно лице на банката е уведомило ищеца, че понесените загуби остават за него, тъй като е нарушил чл.53 т.3 ЗПУПС (отм.) – не е предприел всички разумни действия за запазване на персонализираните защитни характеристики на платежния инструмент.

Проведена е помирителна процедура пред КЗП. Комисията е изготвила помирително предложение: С.С. да се съгласи, че претенцията му е неоснователна и че сумата 3 300лв. на оспорените от него транзакции остава в негова тежест. Предложението не е прието от ищеца и процедурата е приключила.

Междувременно, на 10.08.2015г. С.С. е подал сигнал за кражбата на дебитната му карта пред РПУ Исперих. Преписката е препратена по компетентност и пред ОП Варна е образувано ДП № 228/2016г. за извършено престъпление по чл.249 ал.1 в.в. с чл.26 ал.1 НК. Към настоящия момент наказателното производство е спряно поради невъзможност за установяване на извършителя на деянието.

В хода на първоинстанционното производство са назначени две съдебно-икономически експертизи. Първата дава отговор на поставения въпрос относно размера на лихвата върху претендираната сума за два различни периода. Заключението на втората експертиза е концентрирано върху въпросите, свързани с извършените операции с банковата карта на ищеца в периода 9-10.08.2015г. Вещото лице е работило въз основа на представена в приложеното досъдебно производство справка от „Райфайзенбанк (България)“ЕАД. Така се установява, че с банковата карта на С. са извършени три тегления на суми, при които е въвеждан еднократно верен ПИН-код; три заявки за банкоматни транзакции, неприети за изпълнение поради надвишен лимит; четири справки за баланс по сметка и последната транзакция е тип „задържана карта“. Хронологично операциите са извършени в следния порядък: на 9.08.2015г. в 11,12ч., в 11,41ч. и в 11,46ч. съответно е изтеглена сумата 400лв. и са извършени две справки за баланс на сметката. Операциите са извършени на устройства в гр.Варна, кв.“Чайка“. По-късно същия ден в 13,26ч., в 13,28ч., в 13,31ч. и в 13,33ч. на устройство в заведение за хранене в с.Кранево са регистрирани в последователност две неприети заявки за транзакция поради надвишен лимит, извършена транзакция на сумата 2 500лв. и още една неприета заявка за транзакция поради надвишен лимит. На следващия ден, 10.08.2015г., отново в гр.Варна, в 8,46ч. е извършена транзакция по теглене на 400лв., в 12,25ч. е направена справка по баланс и в 14,10ч. е задържана банковата карта.

По отношение на изтеглената сума от 2 500лв. по делото е представена разписка от ПОС-устройството в заведението за хранене в с.Кранево, подписана от лицето, извършило плащане с горната сума в заведението. Назначена е графическа експертиза, която установява, че подписът не е на С.С..

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните прави изводи: въззивната жалба е частично основателна. Съгласно чл.57 ал.1 ЗПУПС (отм.) в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и, когато е необходимо, възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала преди изпълнението на неразрешената платежна операция. Доставчикът се освобождава от отговорност и платецът понася всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, ако последният ги е причинил чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл. 53 от с.з. умишлено или поради груба небрежност, по арг. от чл.58 ал.2 от с.з. В съдебното производство ответникът излага твърдение, че ищецът не е изпълнил две свои задължения: не е предприел всички разумни действия за запазване на неговите персонализирани защитни характеристики, включително да не записва каквато и да е информация за тези характеристики върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния инструмент, съгл. изискването на чл.53 т.3 ЗПУПС (отм.) и не е уведомил незабавно след узнаването доставчика на платежни услуги или упълномощено от него лице за загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба на платежния инструмент, съгл. изискването на чл.53 т.2 от с.з.

Въззивният съд споделя изцяло изводите на районния съд относно неуспешно проведено от ответника доказване на твърдението, че ищецът не е предприел действия за защита на персонализираните защитни характеристики на банковата карта. В случай на твърдение на картодържателя за извършена неразрешена банкова операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно главно доказване правомерното използване на платежния инструмент, включително неговите персонализирани защитни характеристики – чл.56 ал.1 в.в. с ал.2 ЗПУПС (отм.).

В конкретния случай ответникът не е доказал както операциите да са наредени от ищеца, така и последният да е допуснал груба небрежност, която да освобождава банката от отговорност съгласно  чл.58 ал.2 в.в. с чл.53 т.3 ЗПУПС (отм.). Неоснователно в тази връзка се явява възражението на жалбоподателя, което се аргументира с липсата на грешно въвеждане на ПИН- код. Обстоятелството, че извършилото операциите лице е разполагало предварително с необходимите за успешното извършване на транзакциите данни, не води по несъмнен начин до извод за неизпълнение от картодържателя на задължението му по чл.53 т.3 ЗПУПС (отм.), тъй като и при полагане на дължимата грижа от него, информация за тези данни може да бъде придобита по друг начин, вкл. чрез престъпление. Съгласно чл.56 ал.3 ЗПУПС (отм.), когато ползвателят на платежната услуга твърди, че не е разрешавал платежна операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца или че при груба небрежност не е изпълнил задължението си по чл.53 т.3 от с.з. В тежест на ответника е да ангажира категорични доказателства, че операциите са наредени от ищеца, респ. че последният е проявил груба небрежност при използване на платежния инструмент в.в. с неизпълнение на задължението си по чл.53 т.3 ЗПУПС отм.), което не е сторил.

Представените писмени доказателства във връзка с проведена помирителна процедура пред КЗП не установяват нещо по-различно, а становището на този административен орган не обвързва съда при формиране на решението.

Във връзка с възражението в жалбата, че районният съд не е отчел груба небрежност от ищеца при неизпълнение на задължението по чл.53 т.2 ЗПУПС (отм.) да уведоми незабавно след узнаването доставчика на платежни услуги за загубване, кражба или неразрешена употреба на платежния инструмент, въззивният съд приема следното: картодържателят лично е удостоверил в депозирания пред банката формуляр за рекламация на извършените неразрешени транзакции, че е узнал за кражбата на банковата карта на 9.08.2015г. около 14ч. Така по отношение на по-рано извършените в този ден транзакции – теглене на сумата 400лв. в 11,12ч. и на сумата 2 500лв. в 13,31ч. хипотезата на чл.53 т.2 ЗПУПС (отм.) не намира приложение в.в. с освобождаването от отговорност на доставчика на платежни услуги, съгласно чл.58 ал.2 от с.з. Твърдението на ответника относно осведомяването на картодържателя за неразрешените транзакции от системата за интернет банкиране не променя горния извод, тъй като влизането в тази система е извършено според твърденията в писмения отговор на банката най-рано на 9.08.2015г. в 21,41ч.

За извършената на следващия ден 10.08.2015г. в 8,46ч. транзакция по теглене на сумата 400лв. обаче въззивният съд счита, че е налице груба небрежност от страна на ищеца. Посочените от районния съд разпоредби на чл.129 т.1, 2 и 3 от Общите условия за платежни сметки и услуги, дебитни карти и Райфайзен онлайн за физически лица, се отнасят за дефиниране на груба небрежност във връзка с неизпълнение на задължението на картодържателя за защита на неговия ПИН-код. По отношение на задължението в чл.53 т.2 ЗПУПС (отм.) в Общите условия липсва изрична дефиниция за груба небрежност, такава липсва и в закона. В чл.53 т.2 от закона, както и в чл.125 т.1 от Общите условия е формулирано задължение на картодържателя за незабавно уведомяване на доставчика на услуги при установено загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба на платежния инструмент. Грубата небрежност предполага неполагането на грижа, която и най-небрежният обикновено полага, или още грижата, която само най-небрежните не биха положили. Приложен към конкретния случай, горният принцип сочи на проявена от ищеца груба небрежност при неизпълнение на задължението си да уведоми банката за кражбата на неговата карта незабавно след установяването на този факт, при положение, че е узнал за него на 9.08.2015г. около 14ч., а е уведомил банката на 10.08.2015г. Като пряка последица от неизпълнение на горното задължение се явява извършената на 10.08.2015г. в 8,46ч. неразрешената транзакция на сумата 400лв. За тази транзакция ответникът следва да бъде освободен от отговорност, съгласно чл.58 ал.2 ЗПУПС (отм.). Решението в частта, с която „Райфайзенбанк (България)“ЕАД е осъден да заплати на С.С. сума над размера 2 600лв. до размера 3 000лв. е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо това искът в тази част следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Във връзка с изхода на делото по главния иск, следва да се извърши преизчисляване на дължимата лихва върху главницата за периода от 1.09.2015г. до 13.11.2017г. Така дължимата на ищеца лихва върху главница от 2 600лв. за горния период е в размер 581,70лв., като въззивният съд използва същия източник на изчисление, който е използван от районния съд. Обжалваното решение в тази част следва да бъде отменено над размера 581,70лв. до присъдения размер от 671,18лв. и съответно искът за тази част следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Законната лихва от датата на подаване на исковата молба също следва да бъде съобразена с главницата от 2 600лв.

В останалата част, с която искът е отхвърлен над размера 3 000лв. до размера 3 300лв. решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Направеното за първи път с въззивната жалба искане С.С. да бъде осъден да заплати на банката сумата 3 300лв. е недопустимо и не подлежи на разглеждане.

Решението на районния съд в частта за разноските в полза на ищеца е изменено с определение от 24.10.2018г. на ИРС. С оглед изхода от спора и на осн. чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ЗА същото следва да бъде отменено в частта, с която „Райфайзенбанк (България)“ЕАД е осъден да заплати на Ст.С. сума над размера 143,39лв. до присъдения такъв 164,59лв. и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на адв.Кралева сума над размера 363,21лв. до присъдения размер 440,40лв. Съгласно чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК, съобразно отхвърлената част от исковете на ответника са дължими деловодни разноски в размер 106,06лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер 63,64лв. или общо 169,70лв. Така ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника още 93,16лв. за направени пред районния съд деловодни разноски.

Страните претендират присъждане на направените разноски пред въззивния съд. „Райфайзенбанк (България)“ЕАД е внесъл ДТ в размер 73,42лв. и е представляван от юрисконсулт. Съобразно изхода от спора и на осн. чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК С.С. следва да бъде осъден да му заплати сумата 49,79лв., включваща частта от направените разноски и юрисконсултското възнаграждение, съразмерни на обжалваемия интерес и отхвърлената част от исковете. С.С. е представляван от адвокат по реда на чл.38 ЗА. Съобразно обжалваемия интерес и уважената част от исковете „Райфайзенбанк (България)“ЕАД следва да заплати на адв.Кралева сумата 357,07лв. за осъществено безплатно процесуално представителство. Тъй като възнаграждението се изчислява от съда по реда на чл.38 ЗА на база на минималния размер, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, направеното от насрещната страна възражение за прекомерност не намира приложение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Отменя решение № 258/24.08.2018г., постановено по гр.д. № 1064/2017г. по описа на РС Исперих в частта, с която „Райфайзенбанк (България)“ЕАД е осъден да заплати на С.Й.С. сума над размера 2 600лв. до присъдения размер 3 000лв., представляваща стойност на една неразрешена платежна операция на 10.08.2015г. – теглене на пари от сметката, открита в същата банка, в частта, с която „Райфайзенбанк (България)“ЕАД е осъден да заплати на С.Й.С. обезщетение за забава за периода от 1.09.2015г. до 13.11.2017г. над размера 581,70лв. до присъдения размер 671,18лв. и в частта на присъдената законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане за главница над размера 2 600лв., като вместо това постановява:

Отхвърля исковете на С.Й.С. за осъждане на „Райфайзенбанк (България)“ЕАД да му заплати сума над размера 2 600лв. до присъдения размер 3 000лв., представляваща стойност на една неразрешена платежна операция на 10.08.2015г. – теглене на пари от сметката, открита в същата банка; обезщетение за забава за периода от 1.09.2015г. до 13.11.2017г. над размера 581,70лв. до присъдения размер 671,18лв. и законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 7.12.2017г. до окончателното изплащане за главница над размер 2 600лв.

Потвърждава решение № 258/24.08.2018г., постановено по гр.д. № 1064/2017г. по описа на РС Исперих в частта, с която „Райфайзенбанк (България)“ЕАД е осъден да заплати на С.Й.С. сумата 2 600лв., представляваща част от стойността на два броя неразрешени платежни операции на 9.08.2015г. – тегления на пари от сметката, открита в същата банка, в частта, с която „Райфайзенбанк (България)“ЕАД е осъден да заплати на С.Й.С. обезщетение за забава за периода от 1.09.2015г. до 13.11.2017г. в размер 581,70лв.и в частта на присъдената законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане за главница в размер 2 600лв.

Отменя решение № 258/24.08.2018г., постановено по гр.д. № 1064/2017г. по описа на РС Исперих и изменено с определение от 24.10.2018г. в частта, с която „Райфайзенбанк (България)“ЕАД е осъден да заплати на С.С. сума над размера 143,39лв. до присъдения такъв 164,59лв. за направени деловодни разноски и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на адв.Кралева сума над размера 363,21лв. до присъдения размер 440,40лв.

Осъжда С.Й.С. да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ЕАД още 93,16лв. за направени разноски пред районния съд и сумата 49,79лв. за направени разноски във въззивното производство.

Осъжда на основание чл.38 ЗА „Райфайзенбанк (България)“ЕАД да заплати на адвокат Елена Кралева сумата 357,07лв. за осъществено безплатно процесуално представителство във въззивното производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

НР