Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Разград, 28. 02. 2019 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на четвърти
февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ирина Ганева
2.
Ангел Ташев
при секретаря Н. Р. разгледа
докладваното от съдията Анелия Йорданова в. т. дело № 131 по описа за 2018 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Профи кредит
България“ ЕООД чрез пълномощник против Решение № 171/ 19. 10. 2018 г. по гр. д. № 223/ 2018 г. по
описа на РС Кубрат в частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя
иск против ответника Е.Ж.Т. да бъде признато за
установено, че дължи сумата над
размера от 586, 59 лв. до пълния предявен размер от 1 055, 25 лв. главница
по сключен между страните договор за потребителски
кредит Стандарт №
3014939553/ 03. 12. 2017 г. , ведно
със законната лихва за забава,
като неоснователен и недоказан. Изложени са доводи,
че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно, тъй като съдът е обсъдил
събраните по делото доказателства в нарушение на закона
и е достигнал до необосновани правни изводи, че клаузата
за дължимо възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги е нищожна.
Въззиваемата страна е депозирала
писмен отговор на въззивната жалба,
като я оспорва като неоснователна.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по
същество се явява неоснователна.
Делото е
напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за
установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и
са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло
споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния
съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК.
От
събраните пред районния съд писмени доказателства безспорно се установява, че
страните по делото са сключили на 03. 12. 2016 г. Договор за потребителски
кредит „Профи кредит
Стандарт“ № 3014939553, според който въззивникът
предоставил на въззиваемия кредит в размер на 500 лв.
за срок от 9 месеца при ГПР 49, 87 %, ГЛП 41, 17 %. При тези условия дължимата
сума по кредита е станала 589, 59 лв. В договора се съдържа клауза за дължимо
от кредитополучателя възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в
размер на 465, 66 лв. с размер на вноска по този пакет в размер на 51, 74 лв.
Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е в размер на
1055, 25 лв. Приложено е Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, според което допълнителните услуги се изразяват в следното: Приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителски кредит; Възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски; Възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; Възможност за смяна на дата на падежа; Улеснена процедура
за получаване на допълнителни парични средства.
Въззивникът е
претендирал пред районния съд в производството по чл. 410 ГПК, а впоследствие и
с предявения установителен иск по чл. 422 ГПК, че въззиваемия му дължи сумата 1055, 25 лв., от които 465, 66
лв. главница, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги. Спорът между страните е, относно дължимостта
на процесната сума, представляваща възнаграждение за
пакет допълнителни услуги.
По отношение на сключения между страните договор за потребителски кредит следва да се прилагат правилата на Закон за потребителския кредит. Предвиденото в договора дължимо от кредитополучателя възнаграждение в размер на 465, 66 лв. за закупен пакет от допълнителни услуги не представлява такса или комисиона за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Посочените в споразумението към договора допълнителни услуги: Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит; Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; Възможност за смяна на дата на падежа; Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства по естеството си са свързани с усвояване и управление на кредита, а според императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесното уговорено възнаграждение не е от тази категория. Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК
са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Дейностите, предмет на споразумението и за които въззивникът претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни услуги са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не се дължи заплащане от кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.Воден от
изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272
ГПК
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.