2.VІІІ.2019 Разград
Номер
Година Град
Разградски
окръжен 2.VІІ . 2019
съд
На Година
В публично заседание в
състав:
Секретар:М.Н.
РАЯ ЙОНЧЕВА
Председател
2019 търговско
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
2
дело
номер по описа на
РОС за година
съобрази следното:
Производство по реда чл.365
и сл.ГПК.
Образувано е по пряко предявен на основание чл. 432, ал. 1 КЗ осъдителен иск и приет
за съвместно разглеждане обратен иск с правно основание чл. 500, ал. 1,
т. 3 от КЗ.
Ищцата И.П.М.
предявява срещу „***”ЕАД, ***, със
седалище и адрес на управление по търг. регистрация в *** претенция за дължимо й се на посоченото
основание обезщетяване на неимуществени вреди – болки и страдания, в
резултат на причинените й на 6.ХІІ.2017г.
телесни повреди, при инкриминирано
на посочената дата ПТП с участие на л.а.
с валидно към дата на деликта
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Обезщетението се претендира ведно със законната лихва, считано от изтичане на срока по чл.496, ал.1КЗ на 24.VІІІ.2018г до
окончателното му изплащане.
Като факти, обосноваващи
основателността на исковата й претенция,
с предявяване на иска, ищцата твърди,
че като
водач на л.а. „Сузуки Вагон“ с рег.№*** на 6.ХІІ.2017г. около 13:00ч, по път ІV-4949 между селата Звънарци и Божурово,
Кубратска община, е претърпяла пътен инцидент с участие на л.а. „Форд Фокус“ с
рег. №***, управляван от К.А.Б. в
нарушение на чл.5 и чл.20ЗДвП , за което, със съдебно одобрено и вл. в
сила на 20.ХІІ.2018 Споразумение по чл.384 ТПК по НОХД №268/2018 на КРС същият
е бил признат за виновен и осъден за
престъпление по чл.343б, ал.1 НК. В
резултат на претърпяното ПТП твърди, че е получила: кръвонасядания по лицето,
гърдите и корема, по лява страна на поясно-седалищната
област и по долните крайници; разкъсно –контузна рана под основата наноса,
изразен оток, папилаторна болка в лява колянна област, затруднено активно пасивно движение на ставата; контузия на
гръден кош , счупване на Х-то ребро вляво; счупване но носни кости; силни болки
в кръста ,преминаващи в левия крак; увреждане на междупрешленните дискове в
пояскния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, за което с вл. в
сила решение на ТЕЛК й е била призната 50% трайно намалена работоспособност;
остра реакция на стрес и шок, които оставили траен и забележим отпечатък на психиката и съзнанието й.
Относимо към дата на произшествието твърди
наличие на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, учредено при ответното дружество с полица №26/117002445561 за
периода 9.ІХ.2017-8.ІХ.2018г; Заявена на 25.V.2018г. пред ответното дружество застрахователна
претенция за 80 000,00лв. в обезщетение на търпените от ПТП неимуществени вреди.
На 20.V.2018г., с превод по посочената от нея банкова сметка, ***,00лв. Недоволна
от така определеният й размер на
обезщетението, ищцата предявява настоящия иск.
В законоустановения и предоставен му
за това срок, ответното дружество се
е възползвало от правото си на отговор,
с подаването на който въвежда спор
относно допустимостта, основателността и размера на предявения срещу него иск; Твърди несъразмерност на претендираното
обезщетение с реално търпените от ищцата вреди. Оспорва причинна връзка на част
от заявените до обезщетяването им телесни повреди с претърпяното от ищцата ПТП. Оспорва основателност на претендираната върху
обезщетението законова лихва.
Признава настъпило на 6.ХІІ.2017г.
ПТП с участие на л.а.“Форд“, модел „Фокус“ с рег.№ *** и наличие на валидна към
дата на деликта застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. В тази
връзка, оспорвайки иска по размер, твърди извършено на 19.VІ.2018г. плащане на
обезщетение в размер на 12 000,00лв. по заявена от ищцата застрахователна
претенция №С-1699/25.V.2018г., което репарира заявените до обезщетяването им вреди изцяло. Твърди, че с подаване на исковата молба, ищцата е заявила до
обезщетяването им телесни повреди, които
не е описала и удостоверила с доказателства при подаване на застрахователната си претенция и които не се
намират в причинна връзка с увреждащото я ПТП. Въвежда възражение за съпричиняване на търпения от ищцата
вредоносен резултат, визирайки допуснато от нея нарушение на конкретни норми на
ЗДвП – 94(2)ЗДвП(като водач, паркирал управлявания от нея автомобил на платното
за движение, извън населено място);
На осн.чл.219 ГПК е сезирал
съда своевременно с искане за привличането на
водача на участвалия в ПТП л.а. –К.А.Б., ЕГН ********** като трето,
подпомагащо го в производството лице. Обосновава интерес от привличането му с
наличие на визираните в чл.500 КЗ предпоставки за предявяване на регресен иск
– страна по застрахователен договор, за
която, с влезли в сила: Споразумение №76/20.ХІІ.2018 по НОХД№268/2018 на КРС;
АУАН №547-А/7.ХІІ.2017 на РУ на МВР-Кубрат и Констативен протокол за ПТП
№290000-6059/7.ХІІ.2017 е признато качество на
деликвент, причинил търпените от ищцата
вреди неправомерно, управлявайки МПС в нарушение на правилата за движение, при
липса на правоспособност и след употреба
на алкохол, при доказана концентрация от 2,49%о.
В срока и по реда на чл. 219, ал.3ГПК „***”ЕАД, в условия на обективно кумулативно
и евентуално съединяване, предявява на
осн. чл.500, ал.1, т.1 и ал.2 КЗ срещу конституирания като трето, подпомагащо
го в производството лице- К.А.Б. обратен иск за: регрес на сумата от 12 000,00лв., която е заплатил на пострадалото лице като част от общо
претендираното обезщетение за
неимуществени вреди ведно с мораторна лихва , дължима на осн.чл.86 ЗЗД в
размер на 756, 66лв. за времето от 19.VІ.2018 до 31.ІV.2019г.; В условия на евентуалност претендира срещу
ответника по обратния иск всички суми, които дружеството бъде осъдено да
заплати на ищцата, над вече изплатеното й
в размер на 12 000,00лв. обезщетение, ведно със законна лихва, считано от
24.VІІІ.2018г., както и разноските,
които бъде осъдено да заплати на ищеца по главния иск.
В законоустановения и предоставен му за това срок, в качеството си на
ответник по обратния иск, К.А.Б. не се е
възползвал от правото си на При редовност
призоваването, не се явява в с.з отговор и не ангажира становище по
допустимост и основателност на първоначалния, респ. на предявения срещу него
обратен иск.
В с.з., лично и чрез процесуално представляващата
я по пълномощие - адв. Кр. Костова, ищцата
пледира за уважаване на иска в пълния му размер като справедливо възмездяващ,
доказано търпените от нея болки и
страдания.Оспорва въведеното възражение за съпричиняване на търпения вредоносен
резултат като неоснователно и недоказано. В тази връзка твърди правомерност на
поведението си, тъй като км момента на произшествието, управляваният от нея
автомобил бил в престой, а не паркира на пътното платно. Претендира присъждане
на сторени по делото разноски.
В с.з., чрез процесуално представляващият го
юриск. Д., ответното дружество поддържа
въведените в срок за отговор възражения.
Позовано на извършения от него анализ
на събраните по делото доказателства, моли за отхвърляне на предявения срещу него иск , за уважаване на
предявения срещу подпомагащото го в производството лице обратен иск и за присъждане
на сторени в производството разноски.
Обсъдени в съвкупност и във връзка
с доводите на страните, доказателствата по делото дават основание на съда да
приеме за установено следното: Предявен
е осъдителен иск с правна квалификация
чл. 432, ал. 1 КЗ /нов/ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Искът е допустимо предявен, при
спазване изискванията на чл.380КЗ(вж. д/ва
на л.л.40-41) и при обективиран от застрахователя отказ за изплащане на
заявената щета в пълния й размер . Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ вр. чл. 496 КЗ
вр. чл. 380 КЗ допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск
на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е
изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по
реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и
застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение. Съгласно чл.
498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред
съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да
плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай няма спор, че
застрахователят е бил своевременно сезиран, но по застрахователната претенция и
образуваната въз основа на нея застрахователна щета не е определен и изплатен
пълният претендиран от ищцата размер на обезщетението. Изплатена е сумата от 12 000,00
лв, но ищцата не е съгласен с този размер. При това положение процедурата за
доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за нея резултат,
което прави прекият иск по чл. 432 КЗ допустим.
Съгласно чл. 432 КЗ увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "ГО".
Следователно предмет на установяване
в настоящия процес са следните материално правни предпоставки: деликт и валидно
застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента.
Съответно материалноправните предпоставки от фактическия състав на чл.
45 ЗЗД, предмет на установяване в процеса, са: противоправно поведение, вреди,
причинна връзка между двете и вина.
По делото се следва за
безспорно установено, че по см. § 1,
ал.1, т.1 на Кодекса за застраховането ищцата е потребител на застрахователна
услуга, тъй като към 6.ХІІ.2017г. между собственика на участвалия в ПТП л.а.
и ответното дружество е в сила валидно сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, съгл. полица №26/117002445561
за периода 9.ІХ.2017-8.ІХ.2018г.
Като доказателство на л.43 е приложен Констативен протокол на РУ МВР-
Кубрат за ПТП с пострадали лица, в който е посочено, че на 6.ХІІ.2017г, около 13:00ч, при управление на л.а. л.а.“Форд“, модел „Фокус“ с рег.№ *** по път ІV-4949 –от с.Божурово в посока с.
Звънарци, Кубратска община, К.А.Б. се е движел с несъобразена за пътния участък
скорост и се блъска в „паркиран“ л.а.
„Сузуки Вагон“ с рег.№***. Констатирано е, че от удара са причинени материални
щети и има пострадали лица. Като такива са посочени поименно ищцата и
спътничката й П. М.. В съдържание на Констативния протокол е посочено, че към момента на инцидента К.А.Б. е бил в
управление на автомобила след употреба на алкохол, при отчетена с дрегер
концентрация от 2,97%о. На 7.ХІІ.2017 срещу К.Б. е съставен и АУАН №547-А(вж. на л.92 ,
ДП№290ЗМ-348/2017),
доказващ по безспорен начин, че на
датата на инцидента, същият е бил в управление на л.а. без необходимата за това
правоспособност. Обсъденият Констативен протокол е бил приложен от ищцата към
заявената претенция за щета и е бил съобразен от застрахователя при заплащане
на обезщетението като доказателство за обусловеността на претърпените от нея
вреди с инкриминираното на 6.ХІІ.2017г. ПТП по вина на водача на застрахования
л.а. „Форд фокус“.
Като доказателство по делото е
приложена преписка по ДП№290ІМ-348/2017 по описа на РУ на МВР Кубрат. Същото е
било образувано за престъпление по чл.343, ал.3,
б.“а“ във вр. с ал.1, б.“б“ във вр. с чл.342, ал.1 НК - за това, че в резултат
на неправомерно осъществявано управление на МПС- при липса на правоспособност,
несъобразена скорост и в пияно състояние, К.Б. е причинил по непредпазливост
средна телесна повреда на ищцата И.М.. Позовано на събраните входа на ДП
доказателства, с Постановление от 13.ІХ.2018г.
К.А.Б. бил привлечен като обвиняемо лице по обвинение
за инкриминирано на 6.ХІІ.2017г. престъпление по чл.343б, ал.1 НК- осъществил
управление на МПС в пияно състояние, при концентрация на алкохол от 2, 49%о.
По внесен на 2.ХІ.2018г. обвинителен акт,
срещу К.Б. на производство пред КРС е било образувано НОХД№268/2018г. В хода на
което, по реда и в сроковете на чл.384 във вр. с чл.381НПК между подс.Б. и РП Кубрат
е било постигнато споразумение, одобрено от съда с влязло в сила на
20.ХІІ.2018г. Протоколно Определение №76/20.ХІІ.2018г. С влизането му в сила К.Б.
е признат за виновен в това, че на
6.ХІІ.2017 по път ІV-4949, в посока на движение от с.Божурово към с.Звънарци,
общ.Кубрат, е управлявал МПС-л.а.“Форд
Фокус“ с рег.№*** с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2%о-2,49%о и осъден
за престъпление по чл.343б, ал.1 НК.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила
присъда, а според препратката на чл.383 НПК-
и одобреното от наказателния съд споразумение, са задължителни за гражданския, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено –кога, как
и от кого, неговата противоправност, както и виновността на дееца.
Предвид изложеното, в настоящия
процес следва да се приеме за установено със сила на пресъдено нещо, че са
налице предпоставките, кумулативно
изискуеми се по чл.45 ЗЗД за ангажиране
деликтната отговорност на осъдения по чл.343бНК Б. за настъпилите в резултат на
деянието последици, релевирни като такива, както по главния, така и по обратно
предявения срещу него граждански иск: налице е деяние, осъществено противоправно и виновно, в пияно състояние.
Факт е, че с влезлия в сила съдебен акт, в съставомерността на ангажираната по
отношение на Б. наказателна отговорност не са предвидени търпените от ищцата телесни
повреди.
Със свое Постановление от 25.Х.2018г.
наблюдаващият прокурор е прекратил частично
воденото по ДП№290ЗМ-348/2017г. наказателно производство за престъпление по
чл.343, ал.3, б.“А“ НК, приемайки, че по своята медико-биологична
характеристика, търпените от ищцата телесни повреди са леки и не попадат в обхвата на съставомерните по см.
на чл.129 НК телесни повреди. Постановлението е било връчено на ищцата като
пострадало лице, не е обжалвано и е влязло в сила. В
съобразителна част на същото е прието за
установено от фактическа страна, че на
инкриминирата дата, към момента на осъщественото от К.Б. престъпление по чл.343бНК, ищцата се е
намирала зад волана на ударения при ПТП
л.а. „Сузуки Вагон“ с
рег.№***. По същото време, на дясно отстоящото от нея място седяла познатата й П.
М.. Към момента на удара, управляваният
от ищцата л.а. е бил спрян в
дясната част на платното , по посока на движението към с.Звънарци.
В случая, се касае за
постановление за прекратяване на наказателно производство, по отношение на
което, нормата на чл. 300, респ..чл.383 от НПК не намира приложение. Същото не е
задължително за гражданския съд и не съставлява
източник на доказателствени и правни изводи, относно авторството на
деянието, противоправността му и вината на дееца.
От което, в тежест на ищцата е пълното и главно доказване на всички кумулативни предпоставки на исковата
претенция с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, с изключение на
противоправността на деянието, доколкото изводът за наличието й съставлява
правна оценка на деянието на водача, от гледна точка на действащите разпоредби
на ЗДвП, и вината на застрахованото при ответника лице, за която има установена
от закона, оборима презумпция съгл. чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
По горе в мотивите, като
доказателство по делото бе анализиран Констативен протокол на РУ МВР-Кубрат за ПТП с пострадали лица, в който е посочено,
че на 6.ХІІ.2017г, по път
с.Божурово-с.Звънарци е настъпило ПТП с
участие на управлявания от К.Б. л.а.“ Форд Фокус“ и установения на място на
инцидента л.а.“Сузуки“ , в който се е
намирала ищцата, посочена като пострадало от ПТП. В частта, касаеща участието на ищцата като пострадало в
инцидента лице и обстоятелството, че
управляваният от нея автомобил е бил „паркиран“ на мястото на инцидента, протоколът по см. на чл179 ГПК има характер
на официален свидетелстващ документ, който обвързва и задължава съда да приеме,
за верни отразените в него факти, тъй като за тези обстоятелства, документът отразява преките възприятия на
съставителя като длъжностно лице в кръга на правомощията му по закон и е
доказателство за извършените пред него изявления, и действия.
От съставения в ДП№290ІМ-348/2017 и ползващ се с док. сила протокол за оглед
на местопроизшествие(вж.л.л.3-16, ДП),
се следва за установено, че ПТП е инкриминирано на пътен участък с асфалтова,
нормално износена настилка. Платното е с широчина от 4,70м, двупосочно и без
маркировка , обособяваща ленти за движение. От двете страни на пътя
има затревени банкети с широчина около метър. Като от страната на пътя, в
посока с.Звънарци, банкета е на нивото
на пътното платно, непосредствено до
него има канавка и следва гориста местност. При огледа на местопроизшествието, автомобилът
на ищцата е установен в канавката и
гористата местност, дясно отстоящи от южната
граница на платното по посока на
движението му към с.Звънарци. Л.е. „Форд
Фокус“ е установен в ляво отстояща на северната граница на платното канавка.
При извършения
оглед, по автомобила на ищцата са установени повреди по предната му част-счупени
предна броня и решетка, счупена предна рег.табела, огънат преден капак и по
ляво странична- задна част- счупено задно стъкло, огънати ляв преден и
заден калник, огънати предна и задна леви врати, огъната врата на багажник и
счупена задна броня отляво(вж. фотоалбум на л.17, ДП).
По л.а. „Форд Фокус“,
установените деформации са концентрирани
по предната му част: огънат преден капак, счупени предна броня и предно стъкло,
липсваща предна рег. табела(вж. фотоалбум на л.18, ДП) .
От приложената по делото
медицинска документация(вж.л.л.11-29) се следва за установено, че на 6.ХІІ.2017г. е постъпила на
лечение в МБАЛ-Кубрат с оплаквания за получени при ПТП:остри болки и тежест в
лява гръдна половина, засилващи се при поемане на въздух; затруднено дишане,;
болки в основата на носа, придружени с кръвотечение. С издадена, при изписването й на 9.ХІІ.2017 Епикриза, са
диагностицирани: контузия на гръден кош; счуване на Х-то ребро вляво;счупване
на носни костици.
При проведената й на 13.ХІІ.2017 съдебно-медицинска консултация са установени:1.Видими травматични увреждания-мокровеещ
хематом на орбитите, по изразен вляво; оток на носа и рана под основата му; кръвонасядане
на гръдна стена-косо отгоре/ надолу и отляво/надясно; крънвонасядане вляво на долния
етаж на коремната стена с хоризонтална ориентация; палпаторна болка в лява гръдна половина и лява половина на
гърба; болезнен при пипане хематом в
средата на горната половина на големия задничен мускул ,вляво; такъв, по
интензивен хематом в горната част на
външностранична повърхност на лявото бедро; кръвонасядане във външната половина
на лицева повърхност на горна част на дясното бедро; лек оток и кръвонасядане
във външната половина на дясна колянна област; кръвонасядане на меките тъкани на
капачката в лява колянна област;изразен оток
и палпаторна болка в лява колянна област със затруднено активно и пасивно
движение в ставата.
С оглед изясняване механизма на
ПТП и на получените от ищцата увреждания, по делото бе назначена комплексна
съдебно-автотехническа и медицинска експертиза.
В заключение, въз основа на събраните по делото
доказателства, наличните такива в преписката по ДП и личен преглед на ищцата, в областта на своята компетентност, съдебния
лекар констатира, че поотделно и в
съвкупността си, по своята медико-биологична характеристика получените от ищцата
травми са обусловили временно разстройство на здравето й , неопасно за живота;
кръвонасяданията са довели до болки и
страдания. Като най-тежка по своето същество експертът квалифицира травмата на гръдния кош.
По тези си признаци, уврежданията предпоставят от правна страна квалифицирането
им като лети телесни повреди.
Всички описани травми са с еднаква
давност, което обяснява едновременното им причиняване по
механизма на удар с или върху твърд/и
тъп/и предмет/и, като напр., намиращи се в близост до мястото на водача елементи
от интериора на л.автомобил. Получаването им се сочи като възможен резултат при
ПТП. Локализирането на повече от уврежданията по лявата част на тялото,
свидетелства за съприкосновението им с приборите по вътрешната страна на лява
предна врата на автомобила. Контузията на гръдния кош е обяснима с удар във
волана, а счупването на реброто - с
рязкото усукване на тялото, последвало непосредствено при дара между двата
автомобила. Разположението на получените по гръдната стена и коремната област
кръвонасядания е обяснимо с факта на поставен към момента на удара предпазен
колан.
Общият оздравителен период се сочи от експерта в рамките на двадесет дни.
Проведеното стационарно лечение е било
адекватно и не е било свързано с допълнителни страдания. В приложената и съобразена от експерта
медицинска документация не се сдържат данни за наблюдавани в оздравителния
процес усложнения. Няма данни ищцата да е страдала от предхождащи ПТП заболявания, които
обективно да са затруднявали отзвучаването на травмите и да са довели до допълнителни
за нея болки и страдания. Както и
обратното, получените при ПТП травми да
са дали отражение на съществуващо и
придружаващо отзвучаването им заболяване. Търпимите в периода на лечение
и възстановяване болки и страдания са били с характеристики и интензитет,
съответни на обичайните за този вид контузия, респ. търпимите неудобства не са
били по-големи от обичайните предвид конкретиката и продължителността на
болестното състояние. Не е причинен специфичен ежедневен дискомфорт в
продължение на значителен период от време.
В отговор на въведения по
делото спор за причинна връзка
между претърпяното ПТП и довелата до
трудоустрояването на ищцата „многоетажна дискова болест-дискова херния“(вж. експертно решение на ТЕЛК от 7.ХІ.2018 на л.29, ЯМР от 19.ІХ.2018 на л.27 , етапна епикриза от 18.Х.2018 а л.28 и протоколи за обследване
от 3.Х.2018 на л.л.18-26) , в заключение експертизата констатира,
че заболяването, по причина на което през
м.ХІ.2018г. ищцата е трудоустроена при
50% намалена работоспособност, е с неустановена към дата на процесното ПТП
давност. Медицинската документация установява, че същото й е диагностицирано за
първи път на 19.ІХ.2018г. Т.е., на дата значително отдалечена от датата на
произшествието. Експертът обяснява многоетажната дискова болест като патология,
дължаща се на
настъпили в междупрешленните дискове вегетативно-дистрофични изменения. Обикновено това заболяване възниква
постепенно, като до проява на симптоматиката му могат да минат месеци и години.
Като изключение от правилото е посочило случаите, в които причината за
възникване на заболяването е остро травматично
- падане върху седалище или краката, повдигане на голяма тежест. При установения механизъм на претърпяното от
ищцата автопроизшествие и проявилата се непосредствено след това симптоматика,
вещото лице изключва наличие на причинна връзка на диагностицираната й едва през м.ІХ.2018г. дискова болест.
Съобразявайки установения с мед. документация здравен статус на ищцата, д-р В.
заключава, че в същата не се съдържа информация за такова, съществуващо преди
дата на инцидента вегетативно заболяване, от което да следва, че ударът е
провокирал симптоматиката му. До извод за отсъствие на причинна връзка с ПТП
вещото лице е достигнало и по отношение на заболяването(пиоторакс
декстра-плеврален излив), по повод на което ищцата е провела оперативна
интервенция и лечение в болнично заведение през м.V.2019г.
Към дата
на деликта ищцата е била на 51
години. От показанията на разпитаните
по делото свидетели се следва за установено, че до датата на провокирания от К.Б.
инцидент, същата е била здрава и
работоспособна, физически и социално активна. След претърпения на 6.ХІІ.2017 пътен
инцидент, регистрирала качествени
промени във физическото и емоционалното
си състояние: непосредствено след инцидента била четири дена на болнично
лечение; дни след изписването й от болницата не била в състояние сама да се
обгрижва; налагало се свидетелите да й помагат за поддържане на лична хигиена,
физиологични нужди, поддръжка на дома и готвене, от което изпитвала видимо
неудобство. Дишала трудно, задъхвала се
бързо и лесно. Спряла да кара кола и
изпитвала страх да се качва на кола. Депозирани в този смисъл, показанията на
свидетелите сочат на относимост към констатациите на СМЕ и съдът ги кредитира.
Въз основа на събраните по делото
доказателства и наличните такива в преписката по ДП , експертът
по автотехническата част от експертизата констатира следния механизъм на
претърпяното от ищцата автопроизшествие: Към момента на удара, същата се е
намирала на предна лява седалка в автомобила си, който бил спрян на платното, в
нейната лента за движение в посока с.Звънарци, в близост до дясната граница на
платното. По делото не се твърди и не се доказва, спирането на автомобила да е
било сигнализирано, за останалите участници в движението, по предвидените в ЗДвП начини. Спрелият
автомобил бил на отстояние от около 90 м от левия завой за идващите от
с.Божурово към с.Звънарци.
По същото
време и в същата посока се придвижвал К.Б. с управлявания от него л.а. „Форд
фокус“, доказано собственост на трето за делото лице. По делото се следва за установено, че на
инкриминираната дата, непосредствено преди удара със спрелия автомобил на
ищцата, К.Б. е осъществявал придвижването си със скорост от
102/5км/ч при максимално разрешена за този пътен участък такава от 90км/ч.
Преди излизането му на отсечката, на която бил спрян автомобила на ищцата,
пътят му минавал през два последователни завоя- десен и ляв. На излизане от
втория(левия) завой , през който преминал с установената скорост от 102, 5км
автомобилът му, под въздействие на центробежните сили се занася надясно. За да предотврати напускане на пътното платно от дясната му страна,,
водачът предприема рязко завъртане на волана, при което автомобилът се плъзга
диагонално наляво. При последвалата опасност от напускане на платното от лявата
му страна, водачът предприема завъртане
на волана вдясно и л.е.“Форд Фокус“ започва да се плъзга
диагонално надясно в посока на спрелия в дясната час на пътното платно л.а. „Сузуки“.
При това диагонално движение на дясно
л.а.“Форд Фокус“ удара с дясната си предно странична част лявата задно
странична част на л.а. „Сузуки“. В
момента на удара, скоростта на л.а. „Форд Фокус“ е била 73,6кв/ч. При
така установените параметри, при прилагане на съответната формула, вещото лице установява,
че опасната зона за спиране на „удрящия“ л.а. „Форд Фокус“ е 131,5м. Същият
би могъл да избегне произшествието само, ако при преминаване на левия завой се е движел със скорост не по висока от 75км/ч.
В
заключение, констатирайки, че разстоянието
от момента, в който водачът на Форд-а
загубва управлението до момента на удара е 44,2м., вещото лице приема, че
ударът е бил неизбежен и в независимост от поведението на спрелия автомобил.
Констатациите
на автотехническата експертиза относно въздействието на удара върху
телодвижението на намиращата се в спрелия автомобил пострадала съответства на
установеното от СМЕ относно вида,
разположението и характера на получените от нея при удари с вътрешността на
автомобила телесни повреди.
В
отговор на поставена му от ответното дружество задача и изводимо от установения по делото факт, че към момента на удара ищцата е била в
автомобила си, вещото лице приема,
че спреният от нея на платното автомобил е бил в „престой“, а не „паркиран“,
което би било нарушение на правилата за
движение по см. на чл.94 ЗДвП.
Доколкото
преценката за нарушение, допуснато от
пострадалата в степен на съпричиняване
на търпения от нея вредоносен резултат, е правна, съдът приема заключението в тази му част като фактическа
констатация, но не и като следваща се за поведението на ищцата квалификация. За
този си извод вещото лице е съобразило поведението на пострадалата
непосредствено към момента на удара, когато тя безспорно е била в автомобила.
Но, не и установения по делото факт, че преди този момент автомобилът е бил
спрян, тя и спътничката й са излезли от него, „облекчили“ са нуждите си в близката гориста местност и след това са се
качили отново в автомобила. Като такова, поведението й съдът приема за
установено, кредитирайки приложения на л.37 от ДП протокол за разпит на ищцата,
в частта обективираща тези й изявления като неизгодно за нея обстоятелство. За
да обоснове от фактическа и правна стана извод, че спирайки автомобила си,
ищцата го е паркирала на пътното платно
в нарушение на предвиденото в чл.94 ЗДвП ,
съдът съобрази и отразеното в обсъдения по горе Констативен протокол.
Със съставянето , на който е прието, че л.а“Сузуки“ е бил паркиран на мястото
на произшествието.
Сам по себе си, фактът на установеното по отношение на ищцата нарушение на правилата за движение(паркиран,
в нарушение на чл.94ЗДвП автомобил на пътно платно извън населено място) не е
достатъчен , щото да обоснове извод за съпричиняване на търпения от нея
вредоносен резултат. Намаляването на обезщетението за вреди е допустимо само
при наличието на категорични доказателства, че същите не биха настъпили, респ.
не биха настъпили в съответния обем и тежест, ако по време на произшествието
автомолибилът на пострадалата не е бил спрян на платното в нарушение на чл.94 ЗДвП. Т. е.,
съпричиняването и неговия размер са
предпоставени от установена причинно-следствена връзка между поведението на
увредения и вредите, заедно с преценка кои от тях не биха настъпили, или биха
имали по-малък обем /брой, интензитет/, при липса на личен принос.
В обобщение на изложеното по горе,
от фактическа и правна страна съдът приема за безспорно установено, че механизмът
на процесното ПТП изключва наличието на такава причинна връзка между
поведението на ищцата като участник в движението и причинените й при ПТП вреди.
По изложените съображения приема
стореното в срок за отговор възражение, за съпричиняване от страна на ищцата,
за недоказано.
Произшествието е
настъпило изцяло по вина на К.Б., в
качеството му на водач на л.а. „Форд
Фокус““, с което същия ангажира деликтно отговорността си по чл.45 ЗЗД.
Анализът на събраните в хода на
съдебното дирене доказателства обосновава по категоричен начин извод за проявлението на всички нормативно
установени предпоставки за ангажиране на деликтната гражданска отговорност на водача на
л.а. „Форд Фокус“ с рег.№*** при
управление, на което е осъществил
търпения от ищцата деликт.
Съгласно разпоредбата на чл. 477, ал.2 от КЗ по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са
собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което
е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното
превозно средство на законно основание.
При доказан деликт и
наличие на валидно застрахователно покритие по застраховката
"Гражданска отговорност на автомобилистите", съдът приема, че за
ответника, в качеството му на застраховател, възниква уреденото от закона
задължение за заплащане на застрахователно обезщетение.
При установените факти и направените
по - горе изводи, повдигнатият съдебен спор в настоящия процес се концентрира
върху размера на платимото по справедливост обезщетение.
За да се произнесе по размера на дължимото
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - настоящият състав
съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД- за
този тип вреди, обезщетението се определя от съда по справедливост.
Съгласно задължителните за съдилищата
указания, дадени в ППВС № 4/1968 г., което не е загубило действието си и към
момента на настоящия съдебен акт, справедливостта като критерий за определяне
размера на справедливо обезщетение при деликт не е абстрактно понятие, а
предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства -
обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
търпимите болки и страдания, физическите и психологически последици за
увредения, преценени в тяхната съвкупност.
В случая като обстоятелства,
обосноваващи размера на обезщетението съдът отчита:
-вида, степента и интензитета на
търпените от ищцата болки и
страдания- счупени носни кости, счупено
ребро, гръдна травма, кръвонасядания, отоци и охлузвания по корпуса и долните
крайници , всяко
от които, само по себе си е обусловило болки и страдания, временно опасни за здравето, без опасност за
живота на пострадалата ; Съдът отчита че макар и за кратък период от време, ведно
с физическата болка и страдание, ищцата преживява и унижението да бъде физически и материално
зависим от своите близки.
- продължителността на оздравителния
процес и съпътстващите го неудобства – продължило в рамките на двадесет дни пълно
отзвучаване на травматичните увреждания; Търпимите в периода
на лечение и възстановяване болки и страдания са били с характеристики и
интензитет, съответни на обичайните за този вид контузия, респ. търпимите
неудобства не са били по-големи от обичайните предвид конкретиката и
продължителността на болестното състояние. Категорично установено е също, че след
приключване на оздравителния процес трайни последици за здравето няма. От
инцидента не са причинени козметични или други външни дефекти, които да засягат
естетиката на пострадалата. За по – сериозните увреждания, посочени в исковата
молба и отразени при извършеното ЯМР изследване - увреждания на междупрешлените дискове и преживян
през 2019 плеврален излив, каза се по – горе, че не се установява да са в
причинно – следствена връзка– пряка и непосредствена, с инцидента.
По делото професионално не е изследван психо
– емоционалният статус на лицето във връзка с произшествието. Но, въз основа на
свидетелските показания, съдът приема за установено, че в резултат на ПТП ищцата
е преживяла стрес и все още неотшумял страх , който и към днешна дата й пречи
да се качи, ползва и управлява
автомобил.
С оглед на изложеното, съдът намира, че в
случая справедливото обезщетяване на
претърпените от ищцата неимуществени
вреди, съобразно въведения с чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост се
следва в размер от
15 000,00 лв. От които, в отговор на заявената пред него застрахователна
претенция, ответното дружество доказано е
изплатило на 19.VІ.2018г. 12 000,00лв. С оглед , на което предявеният
срещу него иск се явява доказан по основание до размера на 3 000,00лв. За разликата до първоначалният му размер от 50
000,00лв. искът следва да се отхвърли като недоказан.
Съдът приема присъдената в обезщетение сума за дължима ведно със
законна лихва, считано от 24.VІІІ.2018г.,
от когато чл.496 КЗ застграхователят е изпаднал в забава по отношение на заявената
на 25.V.2018г. застрахователна претенция.
На осн.чл.78ГПК, предвид
своевременно направеното от ищеца искане, ответното дружество дължи разноски, съразмерни на уважената част
от иска.
По своевременно предявения в
срок обратен иск, съдът съобрази следното: Уважаването на преките искове срещу
застрахователя поражда вземането му за регрес срещу деликвента за присъдените
на пострадалите суми. В настоящия случай е безспорно установено по делото, че към
момента на настъпване на произшествието, причинилия деликта водач е управлявал моторното превозно средство след
употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма, което е достатъчно основание за регресната претенция по чл. 500,
ал.1, т.1 от КЗ С оглед на така изложеното, съдът намира предявеният срещу
виновния водач обратен иск за за доказан по основание до размера на 15 000,00лв., от които
12 000,00лв са доказано изплатени от застрахователя в обезщетение на
ищцата за причинените й от ответника по
обратния иск неимуществени вреди преди подаване на исковата молба. За сумата от
3000,00лв., представляващи част от общо
претендираното обезщетение за претърпените от пострадалото лице неимуществени
вреди, присъждането се следва под условие,
че застрахователят изплати присъдената по основния иск сума. В този смисъл е и касационната практика
по въпрос , допуснат по реда на чл. 290 ГПК в решение № 49 от 27.ІV. 2010 г. по
т. д. № 814/2009 г. на ВКС, І т. о., ТК. До посочения размер обратният иск е евентуален е уважаването му е поставено в
зависимост от неблагоприятни за
подпомаганата страна изход по пряко предявения срещу нея осъдителен иск. Евентуалността на обратния иск се отнася и до
размера му, като той се разглежда за толкова, за колкото е уважен главният иск
срещу ищеца по обратния иск.
Съгласно редакцията на посочената
разпоредба към правнорелевантния момент освен в случаите по чл. 433, т. 1 и 2
КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е
причинил деликта в пияно състояние.
Правото на застрахователя да предяви
регресната си претенция срещу причинителя на вредите възниква от момента на
изплащане на застрахователното обезщетение и тъй като вземането му произтича от
закона, т. е. няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след
като бъде поканен от кредитора (арг. от чл. 84, ал. 2 от ЗЗД). В отношенията
между страните по делото не се установява застрахователят да е отправял такава
покана до деликвента за заплатената от него, в обезщетение на ищцата, сума от
12 000,00лв. Едва на 25.ІV.2019г. -с получаване на преписа от предявения
срещу нея обратен иск, на подпомагащата застрахователя страна е станало
известно, че дължи процесната сума, поради което считано от тази дата същият е
в забава , респ. дължи лихва за забава. В
тази връзка съдът приема за недоказан предявеният срещу К.Б. обратен иск за мораторна
лихва в размер на 756,66лв., дължима на
застрахователя в обезщетение за забава
на главница от 12 000,00лв. за
времето от 19.VІ.2018 до 31.І.2019г.
По така изложените мотиви, Съдът
Р
Е Ш И:
На осн.чл. 432 КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД ОСЪЖДА „***”ЕАД, ***, със седалище и адрес на
управление по търг. регистрация в *** ДА
ЗАПЛАТИ на И.П.М., ЕГН**********,*** допълнително 3 000,00лв. (три хиляди
лева) в ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ
ВРЕДИ –болки и страдания, търпими в резултат на телесни
повреди причинени й на 6.ХІІ.2017г. при
признато за престъпление по чл. 343б, , ал.1 НК ПТП, , ведно със законна лихва дължима за
времето от 24.VІІІ. 2018 до окончателното
им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на И.П.М., ЕГН**********,*** срещу „***”ЕАД, ***, със седалище и адрес на
управление по търг. регистрация в *** за дължимо й се на осн. чл.432КЗ обезщетение
за разликата до първоначално предявения му размер от 50 000,00лв. като
неоснователен и недоказан.
На осн.чл.78 ГПК, съразмерно на
уважената част от иска ОСЪЖДА „***”ЕАД,
***, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в *** , да заплати
на И.П.М.,
ЕГН**********,*** разноски по делото в
размер на 204,00лв.
ОСЪЖДА К.А.Б., ЕГН**********,*** по предявения по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК
обратен иск ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 500, ал.1, т.1 и ал.2 от КЗ на „***”ЕАД, ***, със седалище и адрес на
управление по търг. регистрация в *** регресно
вземане от ПТП от 6.ХІІ.2017г. в общ размер на 15 000,00лв., от които 12
000,00лв.(дванадесет хиляди лева), предявени като платена на 19.VІ.2018г. в обезщетение по чл.432 КЗ
главница , ведно със законна лихва, считано от 24.ІV.2019г до окончателното й изплащане и
3 000,00лв.(три хиляди лева) дължими след изплащане на определеното в този размер обезщетение от „***”ЕАД на пострадалата И.П.М., ведно
със законната лихва, считано от датата на изплащане , КАКТО И сумата от 204,00лв.(двеста и четири
лева)– дължими
след изплащане на определените в този
размер разноски от „***”ЕАД на
пострадалата И.П.М..
ОТХВЪРЛЯ като недоказан иска на ***”ЕАД, ***,
със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в *** предявен срещу К.А.Б., ЕГН**********,*** за мораторна лихва в размер на 756,66лв., дължима на осн.
чл.86 ЗЗД в обезщетение за забава на главница от 12
000,00лв. за времето от 19.VІ.2018 до
31.І.2019г., както и искането за присъждане на законова лихва на дължимите по регреса
суми, считано от 31.І.2019г. до 24-ІV.2019г.
На
осн.чл.78 ГПК ОСЪЖДА К.А.Б., ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „***”ЕАД,
***, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в *** разноски по делото в размер на 630,00лв., т
които 100,00лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВнАпС
в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните и третото, подпомагащо
ответното дружество лице.
Съдия:
MH