9.VІІІ.2019 Разград
Номер
Година Град
Разградски
окръжен 10.VІІ . 2019
съд
На Година
В публично заседание в
състав:
Секретар:М.Н.
РАЯ ЙОНЧЕВА
Председател
2019 търговско
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
2
дело
номер по описа на
РОС за година
съобрази следното:
Производство по реда чл.365
и сл.ГПК.
Образувано е по пряко предявен на основание чл. 432, ал. 1 КЗ осъдителен иск .
Ищцата
В.Р.М.,
ЕГН**********, чрез представляващия я по пълномощие -адв. Н.Д. предявява
срещу „***” АД, ***, със седалище и
адрес на управление в *** претенция за 260
000,00лв.,дължими й се на посоченото основание в обезщетяване на неимуществени
вреди – болки и страдания, в резултат на
причинените й на 9.VІІІ.2018г. телесни повреди, при инкриминирано на посочената дата ПТП с
участие на л.а. с валидно към дата на деликта застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Обезщетението
се претендира ведно със законната
лихва, считано от изтичане на срока по
чл.496, ал.1КЗ на до
окончателното му изплащане.
Като факти, обосноваващи
основателността на исковата й претенция,
с предявяване на иска, ищцата твърди,
че на 9.VІІІ.2018 около 19:45, при осъществявано от нея
управление на мотопед по ул. „Родопи“, с.Сушево,
Разградска обл., е била блъсната от л.а.“Фолксваген Голф“ с рег. №***, управляван
от С.Х.А., ЕГН ********** в
нарушение на чл.5, чл.20, ал., и ал.2 и чл.21ЗДвП , за което, със съдебно
одобрено и вл. в сила на 7.ІІ.2019 Споразумение по чл.384
ТПК по НОХД №4/2019 на КРС същият е бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл.343, ал.3,
предл.VІ, б.“а“ във вр. с ал.1, б.“б“ и чл.342, ал.1 НК.
В
резултат на претърпяното ПТП твърди, че е получила следните телесни увреждания:
контузио церебри; травматичен субарахноидален
кръвоизлив; травматична интрапаренхимна хеморагия в десен темпорален мозъчен
дял; епидурален хематом в дясна темпорална област; фрактури на второ и трето ребро
вдясно, и на първо ребро вляво; контузио пулмонум- с огнище в дясна подключична област на
белодробен паренхим; подкожен ефизем в предна гръдна стена; контузио абдоминис
и контузия на лява глезенна става. В
срока по чл.214 ГПК е въвела в основание
за размера на претендираното обезщетение и счупване на лява ключица;
психологически стрес-липса на сън, безпокойство.
Относимо към дата на произшествието твърди
наличие на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, учредено при ответното дружество с полица №BG/11/117002279251 за периода 18.VІІІ.2017-17.VІІІ.2018г;
Заявена на 15.Х.2018г. пред ответното дружество застрахователна претенция за 460 000,00лв.
в обезщетение на търпените от ПТП неимуществени вреди и последва отказ за
изплащането му в срока по чл.496 и сл.КЗ
В законоустановения и предоставен му
за това срок, ответното дружество се
е възползвало от правото си на отговор,
с подаването на който въвежда спор по основателността и размера на предявения срещу
него иск; Твърди несъразмерност на
претендираното обезщетение с реално търпените от ищцата вреди. Оспорва наличие
на предпоставките-вина, противоправност и причинна връзка, ангажиращи по см. на
чл.45 ЗЗД деликтната отговорност на водача
на МПС . Оспорва въведените в
основание на иска факти и обстоятелства;
В условия на евентуалност въвежда възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата при
ПТП ищца, при обективирани от нея нарушения на
- чл.138, ал.1 и чл.139 ЗДвП –
управляване на нерегистриран и необорудван за движение по пътищата мотопед;
нарушение на чл.25 и чл.26 ЗДвП-предприела неправомерно внезапна маневра, като
завивайки наляво е навлязла в лента за движение на правомерно движещия се л.а.;
Позовано на посочените нарушения, твърди 90% принос на ищцата в причиняване на
претендираните до обезщетяването им вреди;
В условия на евентуалност твърди
съпричиняване на вредите от фактори, извън процесното ПТП и свързани пряко със
здравословното състояние на ищцата преди автопроизшествието, като въвежда
твърдение и за наличие на случайно събитие, оневиняващо водача на участвалия в
ПТП лек автомобил;
Признава наличие на валидно
застрахователно правоотношение към дата на деликта и в тази връзка възразява
срещу изисканото от ищцата прилагане на застрахователната полица като док. по
делото;
На осн.чл.219 ГПК е сезирал съда своевременно
с искане за привличането на С.Х.А., ЕГН **********,*** като трето подпомагащо го в производството
лице. Обосновава интерес от привличането му с наличие на визираните в чл.500 КЗ
предпоставки за предявяване на регресен иск – страна по застрахователен
договор, за която с вл. в сила присъда/споразумение е признато качество на деликвент.
В законоустановения и предоставен му за това
срок, в качеството си на трето, подпомагащо ответното дружество лице - С.Х.А. е
депозирал отговор, с който оспорва по основание и размер предявения от ищцата
иск.
При редовност в призоваването, ищцата и
упълномощеният от нея повереник не се
явяват в с.з. Депозирани са писмени бележки и списък на разноски, претендирани
до присъждането им на осн.чл.78 ГПК. Направено е възражение за прекомерност на
претендираното от представителя на ответника юрисконсултско възнграждене.
В с.з., чрез процесуално представляващият го
юриск. Русев ответното дружество
поддържа въведените в срок за отговор възражения. Позовано на извършения от него анализ на събраните по делото доказателства, моли за
отхвърляне на предявения срещу него иск и за присъждане на сторени в производството
разноски.
Чрез представляващите го
по пълномощие –адв. Д. и адв. К., конституираният като трето лице помагач С.А.
пледира за отхвърляна не иска като недоказан по основание и размер. Счита, че процесното ПТП, в резултат на което се твърдят
претендираните до обезщетяването им вреди, е виновно и противоправно причинено изцяло от
ищцата.
Обсъдени в съвкупност и във връзка с доводите
на страните, доказателствата по делото дават основание на съда да приеме за
установено следното: Предявен е
осъдителен иск с правна квалификация чл.
432, ал. 1 КЗ /нов/ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Искът е допустимо предявен, при
спазване изискванията на чл.380КЗ(вж. д/ва
на л. 154) и при обективиран от застрахователя отказ за изплащане на
заявената в размер на 460 000,00лв. щета .
По делото се следва за безспорно
установено, че по см. § 1, ал.1, т.1 на
Кодекса за застраховането ищцата е потребител на застрахователна услуга, тъй
като към 9.VІІІ.2017г. между собственика
на участвалия в ПТП л.а. и ответното дружество е в сила валидно
сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“,съгл. полица №BG/11/117002279251 за периода
18.VІІІ.2017-17.VІІІ.2018г;
Като доказателство на л.14 е приложен Констативен протокол на РУ МВР-
Кубрат за ПТП с пострадали лица, в който е посочено, че на 9.VІІІ.2017г, около 19:45ч, при управление на собствения си
л.а. л.а.“Фолксваген
Голф“ с рег.№ *** по ул.“Родопи“на
с.Сушево, е
блъснал управляваният от ищцата мотопед, причинявайки и съчетана травма.
Като доказателство по делото е
приложена преписка по ДП№280-256/9.VІІІ.2018 по описа на РУ на МВР Кубрат. По което, с
Постановление от 3.ХІІ..2018г. водачът
на л.а. С.А. е бил привлечен към наказателна отговорност по обвинение за
извършено на 9.VІІІ.2018г. престъпление –по чл.343, ал.3, предл.VІ, б.“а“ във
вр. с ал.1, б.“б“ и чл.342НК- - осъществил управление на МПС в нарушение на
чл.5 ЗДвП, чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП и чл.21, ал.1 ЗДвП, в резултат на което по
непредпазливост е причинил седна телесна повреда на ищцата В.М., след което
избягал от местопроизшествието. Като
относимо към подлежащия на установяване механизъм на процесното ПТП,
съдът съобразява и обстоятелството, че ДП е образувано и срещу М. А., брат на
третото лице-С.А., за това, че на същата дата, време и място, при управление на
л.а. в нарушение на правилата за безопасност на движението е блъснал
мотоциклетиста Е. М., който е съпруг на пострадалата на същата дата ищца.
По внесен на 7. І.2019г. обвинителен акт,
срещу С.А. и брат му М. А. на производство пред КРС е било образувано
НОХД№4/2019г. В хода на което, по реда и в сроковете на чл.384 във вр. с
чл.381НПК между подс.А. и РП Кубрат е
било постигнато споразумение, одобрено от съда с влязло в сила на 7. ІІ.2019г.
Протоколно Определение №5/7. ІІ.2019г. С влизането му в сила С.А. е признат за виновен за инкриминираното на
9.VІІІ.2018г. ПТП, в резултат на което на ищцата са причинени средни,
съставомерни по см. на чл.129 НК телесни повреди.
Със същото, одобрено от съда Споразумение
за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ар.3, предл.VІ, б.“а“ във вр. с ал.1, б.“б“ и чл.342НК-
осъществил управление на МПС в нарушение на
чл.5 ЗДвП, чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП и чл.21, ал.1 ЗДвП, в резултат на което по
непредпазливост е причинил седна телесна повреда на Е. М., след което избягал от
местопроизшествието. Преценката за законосъобразността на така постановения и влязъл в сила съдебен
акт е извън компетентността на съда в настоящото производство. Същият, по
императив на предвиденото в чл.300 ГПК е задължителен за гражданския съд,
поради което, в настоящия процес следва да се приеме за установено, че със сила на пресъдено нещо са доказани
предпоставките на чл.45 ЗЗД, ангажиращи деликтната отговорност на осъдения по чл.343 НК
С.А. за настъпилите в резултат на
деянието последици, релевирни като такива по предявения от ищцата граждански иск: налице е деяние, осъществено противоправно и виновно от А. , в съставомерност,
на което са предвидени
търпените от ищцата телесни повреди.
От което и в съвкупност с
докладваната по горе Застрахователна
полица №BG/11/117002279251, доказваща безспорно наличието на валидно установени
с ответника отношения по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ , на осн.чл.432 КЗ се следва ангажиране на договорната
отговорност на последния за обезщетяване на
ищцата, като пострадал от деликта
потребител на застрахователната
услуга.
От съставения в ДП№280-256/9.VІІІ.2018 и
ползващ се с док. сила протокол за оглед на
местопроизшествие(вж.л.л.13-14, ДП), се следва за установено, че ПТП е
инкриминирано на пътен участък с асфалтова, добре
поддържана настилка. Платното е двупосочно, с обща широчина от 7м. С положена
маркировка –прекъсната осева линия, платното е разделено на две ленти,
всяка с широчина от 3,50м. . От двете
страни на пътното платно са изградени тротоари , отделени от пътя с бордюри.
В Времето е било ясно, сухо. района
на ПТП няма пътни знаци за ограничение на скоростта. Допустимата такава
за участъка, като път в населено място,
е била 50км/ч.
На 9.VІІІ.2018 , ставайки
свидетел на инцидента между управлявания от брат му автомобил и мотоциклетиста Е.
М., С.А. се качва на автомобила си и го подкарва към мястото на случилия се в в лява
лента по посока на движението му инцидент . Придвижвайки се по своята лента за движение,
дясно отстояща от мястото на вече инкриминираното с Е. М. ПТП, забелязал пред
ебе си придвижващата се на мотопед ищца. Достига я и предприема изпреварването
й. В момента, в който разминал мотопеда, управляващата го М. предприела
завиване на ляво с цел да пресече осевата линия и да достигне мястото, където
лежал пострадалият й съпруг. В резултат последвал удар между двете превозни
средства и ищцата паднала на пътното платно.
Като свидетел по делото е
разпитана Б. Ю., дъщеря на ищцата, която е била очевидец и на двете, случили се
в този участък от пътя ПТП. Била на
тротоара, в близост до който бил паднал баща й след като бил блъснат с
автомобила на М.А.. От къщата им до мястото на инцидента с баща й пътят бил пет
минути пеша. Видяла майка си да се придвижва с управляван
от нея мотопед по отсрещното за нея платно. Мотопедът бил на техния съсед. Свидетелства за това че майка й няма
праспособност да управлява такова превозно средство. Била е без каска. Относно
самия удар между мотопеда и лекия автомобил, както и за поведението на двамата
водачи преди и непосредствено при удара, показанията й са объркани, нелогични,
което до някъде може да бъде обяснено с бедния речников запас и неспособността да се изразява. Така напр., в
един момент от показанията си сочи, че майка й се движела по права линия,
когато „дойде колата и я блъсна в задната част на мотопеда“. В следващ момент твърди, че майка й е паднала
след като завила наляво, за да размине
намираща се пред нея кола. От друга страна, доколкото в тази си част показанията
й влизат в противоречие с установеното от назначената по делото САТЕ, съдът намира същите за необективни
и изцяло продиктувани от близката й родствена връзка с ищцата. По изложените
съображения, съдът не кредитира показанията на св.Ю. относно механизма на
инцидента. Относно останалите обстоятелства, касаещи поведението на майка й непосредствено след
удара и падането й на платното-неконтактна, с глътнат език, в безсъзнание; проведеното
й лечение -35 дневно лечение в болница, претърпени операции на глава и крака,
продължило 2-3 месеца в лежащ режим лечение в домашни условия, провеждани й
рехабилитации; състоянието й след
инцидента- неспособност да се
обгрижва сама, неработоспособност, припадъци, световъртеж, коренна
промяна в поведението й- страх да излиза от дома си, страх от общуване с
хора, трудно говорела и споделяла, затворила се, изпитвала неудобство от останалите след инцидента белези
по глава и крайници, показанията на
свидетелката са относими към
заключенията на назначените по делото
СМЕ и СПЕ, и следва да бъдат кредитирани.
В заключение, при съобразяване на
приложените по делото доказателства и след оглед на място, назначената по
делото САТЕ констатира следното: На 9.VІІІ.2018 ищцата се движела с мотопед към настъпилото със съпруга й
произшествие, по дясно отстояща от това произшествие лента за движение на ул.
„Родопи“ в посока кръстовището и с ул.“Йордан Йовков“. В резултат на приложените формули установява,
че мотопедът се е движел със скорост 34км/ч. По това време, в същата посока със
скорост от 58,8км/ч се е движел, управляваният от С.А. л.а. „Фолксваген
Голф“. На около 80м преди кръстовището
между двете улици, лекият автомобил застига движещия се пред него мотопед и предприема
маневра за изпреварването му. В същия момент ищцата насочва мотопеда към лявата лента за движение, при което водачът
на лекия автомобил предприема аварийно спиране. Към момента на сблъсъка между
двете превозни средства, скоростта на автомобила е била 30,88км/ч. В момента, в
който скоростта на автомобила е изравнена с тази на мотопеда, последният се
удря (простъргва) в дясната странична в
Поради намаляващата скорост на автомобила, мотопедът се приплъзва наред като
оставя протриване по преден десен калник , водачът му губи контрол и
равновесие, и пада от мотопеда пред вече спрелия автомобил. Въз
основа на изготвените към момента на произшествието огледни протоколи, вещото
лице по САТЕ е категорично, че данните не сочат на удар с предна част на
автомобила в задна част на мотопеда. Мястото, на което е намерен паднал мотопедът, свиделства
за предприета от водача му маневра наляво и навлизане в насрещната му лента за
движение. Което дава основание на експерта да заключи, че не л.а., а мотопедът е
удрящото в случая превозно средство. Според мястото, на което след удара е бил установен лекият автомобил, вещото
лице прави извод, че водачът му не е могъл да предотврати удара чрез спиране,
защото след активното задействане а спирачната му система, същият продължава
движението си по първоначално предприетата траектория.
При скорост на автомобила -допустима
от 50км/ч и установена такава от 58,8/кв.ч., изчислена във варианти опасната му зона на спиране, според
експертизата е съответно - 32,55м и
40,98м. И при двата варианта, вещото
лице е категорично, че в резултат на предприетата от ищцата маневра без подаден
от нея сигнал за това, ударът е бил неизбежен, тъй като същата е попаднала в
опасната зона за спиране на автомобила.
Разстоянието, от което водачът е възприел
завиването на мотопеда наляво като опасност за ПТП и е предприел спирането на
автомобила, е 32,1м. Ударът би бил предотвратим в случай, че автомобилът се е
движел преди произшествието със скорост от 47,3км/ч, при разрешена за пътния
участък 50км/ч. Съответно, произшествието би било избегнато при условие, че при
изпреварването му от автомобила, мотопедът се е движел в своята дясна лента за
движение.
Като компетентно и относимо на
останалите доказателства, заключението на САТЕ бе прието от страните и съда. Изводимо
от заключението на САТЕ, съдът приема за безспорно установено, че поведението
на ищцата на инкриминираната дата е
съпричинило, в степен на провокиране – създаване на ситуация за
настъпване на процесното ПТП , респ. за
търпените в резултат на последното
телесни повреди.
В заключение, назначените по делото първоначално
и допълнителна СМЕ установява, че в резултат на процесното ПТП и в причинна
връзка със същото, ищцата е претърпяла общо осем, средно изразени по степен телесни
увреждания и четири леки телесни повреди.
І.Средните телесни повреди, в съчетана травма са
установени, както следва:
1/Увреждания , които по своята
медико-биологична характеристика обуславят разстройство на здравето без опасност за
живота:-травматичен кръвоизлив над твърда мозъчна обвивка; травматичен
кръвоизлив под меки мозъчни обвивки в
областта на дясното слепоочие; общомозъчен оток в дясна голямомозъчна
хемисфера; контузия на бял дроб; загуба на съзнание; подкожен емфизем.
2/Увреждания, обусловили трайно
затруднение в движението на снагата и крайниците: счупвани на три ребра отпред
–І и ІІ вдясно и І вляво; фрактура на лява клавикула(ключица).
Травмите са получени по механизъм,
съответстващ на установения от САТЕ
механизъм на ПТП- директен удар, противоудар, притискане и
сътресение на тялото при падането му на земята. При тази съчетана множествена
травма оздравителният период е не по малко от шест медеца и до една година.
Налага се продължително проседяване от невролог и системно лечение. Проведените по отношение на пострадалата
диагностични и терапевтични процедури са били адекватни и своевременни. За
времето на изпадането й в коматозно състояние, както и известен период след
дехоспитализацията й, ищцата не е била в състояние да се обгрижва сама. И към
днешна дата се наблюдават остатъчни последици от тези
увреждания - световъртеж, загуба на равновесие, посттравматична енцефаломалация(мозъчно
размекване вдясно), не се изключват соматични и физически болки и за напред.
Към дата на ПТП ищцата е страдала от хронична
обструктивна белодробна болест ІІ стадий/ХОББ/, по повод на която, с решение на
ТЕЛК, считано от 27.І.2018г. е била
инвалидизирана с 50% намалена трудоспособност. Характеристиката на това
заболяване дава основание на вещото лице д-р В. да приеме, че то е повлияло
негативно на продължителността на възстановителния период, предвид доказан
установената на ищцата гръдна травма. Намира
за твърде вероятно тази травма да
повлияе на хроничното заболяване с прояви на по честото му обостряне.
В резултат на проведените й
оперативни интервенции, в окосмената част на главата –над лява ушна мида и в
средата на долната част на шията, ищцата е получила трайни, но незагрозяващи
белези. Поради несвоевременно
проведено лечение на счупената ключица, в тази област е забелязва срастване-деформация,
която и до днес затруднява движението на горния й ляв крайник.
Вещото лице по СМЕ е категорично,
че преживеният от ищцата на 27.ІІІ.2019г. исхемичен мозъчен инсулт, в
проявление на който СПЕ установява
-паметови, поведенчески и
свързани с моториката изменения, не е в
причинна връзка с преживяната при ПТП травма на главата, тъй като извършеното й
след ПТП обследване не установява такива огнища.
ІІ. Поотделно и в съвкупност,
всяка от леките телесни повреди е
с медико- биологична характеристика, обуславяща
временно разстройство на здравето без опасност за живота: плеврален
излив вдясно; разкъсно –контузна рана в лява слепоочна област; деформация, оток
и кръвонасядане на лява глезенна става.
Същите са отзвучали в рамките на седмици и в прогноза не водят до трайни и
проявими в бъдеще неблагоприятни за ищцата последици.
В заключение, въз основа на проведеното психологическо изследване и
интервю а пострадалата, назначената по делото СПЕ приема, че психическото
състояние на ищцата по време на ПП и в месеците на провежданото й лечение,
покрива критериите на остра стресова реакция. В пряка причинна връзка с преживяното ПТП
същата е претърпяла т.нар травматичен стрес. Към момента на проведеното й от
експерта освидетелстване, същата е демонстрирала симптоми на посттравматично
стресово разстройство, групирани в няколко типа: - натрапчиви спомени(оживяване
на травмиращото събитие, мъчителни и разстройващи сънища относно
психотравменото събитие); -избягващо поведение или периоди на „вцепеняване“; нарастваща
тревожност и/или възбудимост; - избягване на действия , хора и ситуации,
напомнящи за травмата, раздразнителност.
В резултат на преживяната травма, в
поведението и психичното състояние на ищцата са настъпили промени, проявяващи се в безпокойство,
подтиснато настроение, страхове, когато излиза на улица, от тъмно, при каране на
колело; в невротичния регистър-
колебания в съня, тонуса, прекомерна чувствителност; на поведенческо ниво- социална
изолация, затваряне вкъщи; На фона на натрупали се в този период неблагоприятни
житейски факти, при ищцата се наблюдава стесняване на личностния ресурс за
справяне с негативните чувства. Така
описаните симптоми са с променлив
интензитет, поставен в зависимост от физическото й здраве, както и от
обстоятелството, че ПТП е станало в близост до дома й, а причинителят му,
според влязлото в сила споразумение по чл.384 НПК, е неин съсед. За
преодоляване на тези състояния е било необходимо оказване на професионална
помощ, каквато ищцата не е потърсила. Като позитивен фактор, способстващ за
излизането на ищцата от това състояние, експертът отчита подкрепящата я семейна
среда.
Въз основа на така установената по делото
фактическа обстановка, от правна страна съдът приема исковата претенция за
основателна. Ищцата предявява пряко срещу застраховател осъдителен иск за
обезщетение на неимуществени вреди от
непозволено увреждане, претърпени в
резултат на настъпване на застрахователното събитие, причинено от деликвент,
чиято гражданска отговорност е застрахована по договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност". Правното основание на иска е
чл. 432 КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД, защото покритото със застраховката
събитие е настъпило при действие на вл. в сила на 1.І.2016г. КЗ .
Съответно на доказателствата, съдът
приема, че спрямо процесното застрахователно правоотношение са налице визираните в чл. 493 КЗ
изисквания за допустимост на исковата
претенция. Към дата на настъпилото застрахователно събитие, е налице валиден договор за застраховка "Гражданска
отговорност" със собственика на „виновния“ л.а „Фолксваген Голф“ с рег.№*** по застрахователна
полица BG/11/117002279251– с период на
действие от 18.VІІІ.2017 до 17.VІІІ.2018г., в пределите на което е
датата на настъпилото за ищцата застрахователно събитие.
Анализът на събраните в хода на съдебното
дирене доказателства обосновава по категоричен начин извод за проявлението на всички нормативно
установени предпоставки за ангажиране на деликтната гражданска отговорност на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№***, при
управление на което е осъществил
търпения от ищцата деликт. На основание чл. 300 от ГПК, в настоящия процес
следва да се приеме за установено, че по отношение на съставомерните,
ангажиращи деликтната отговорност на
прекия причинител предпоставки (деяние, противоправност, вина, субект на
деликтна отговорност, характер на претърпени при ПТП вреди и причинно-следствена връзка между деяние и
настъпилите за пострадалата В. М. вреди)
е налице сила на пресъдено
нещо.
Съгласно разпоредбата на чл. 477, ал.2 от КЗ по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са
собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което
е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно
средство на законно основание.
При доказан
деликт и наличие на валидно
застрахователно покритие по застраховката "Гражданска отговорност на
автомобилистите", съдът приема, че за ответника, в качеството му на
застраховател, възниква уреденото от закона задължение за заплащане на
застрахователно обезщетение.
При установените факти и направените
по - горе изводи, повдигнатият съдебен спор в настоящия процес се концентрира
върху размера на платимото по справедливост обезщетение. Доколкото понесените от ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените й
травматични увреди, настъпилата промяна в стереотипа й на живот, подлежат на
репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по
арг. от чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно задължителните за съдилищата
указания, дадени в ППВС № 4/1968 г., което не е загубило действието си и към
момента на настоящия съдебен акт, справедливостта като критерий за определяне
размера на справедливо обезщетение при деликт не е абстрактно понятие а
предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства -
обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
търпимите болки и страдания, физическите и психологически последици за
увредения, преценени в тяхната съвкупност.
В случая като обстоятелства,
отразяващи се на размер на обезщетението
съдът отчита:
-
вида, степента и интензитета на търпените от ищцата болки и страдания- осем, средно изразени по степен телеснни
повреди, всяка от които, сама по себе е обусловила разстройство на здравето с
временна опасност за живота. Като по отношение на причинената й при ПТП гръдна
травма, диагностицираното й към този момент хронично заболяване на белите
дробове следа да бъде отчетено като утежняващо обстоятелство.
В размера на обезщетението се следва
съобразяване на доказано причинените й при ПТП четири външни, леко
изразени телесни увреждания, всяка от
които, сама по себе е обусловила
временно разстройство на
здравето, без опасност за живота на пострадалата. Едновременното получаване на двете групи увреждания се
отчита от съда като обстоятелство, утежняващо състоянието и засилващо
интензитета на болките, които ищцата е
претърпяла и търпи към днешна дата.
- продължителността на оздравителния
процес и съпътстващите го неудобства – продължило в рамките на две до три
седмици пълно отзвучаване на видимите
травматични увреждания; предприетите хирургични интервенции на глава и
крайник, продължаващия в рамките на шест
месеца до година оздравителен процес по отношение на причинената й съчетана
травма-глава, гърди крайник.
Допълнително преживян психологически стрес и емоционален срив при
приложени в хода на оздравителния процес интервенции, манипулации и
физиотерапии.
Ведно с физическата болка и
страдание, ищцата преживява и унижението да бъде физически и материално
зависима от своите близки. Занижено самочувствие и комплекси, за което свидетелства настъпилата в
поведението й промяна-социална
изолация, неудобство, раздразнителност,
обективни трудности при словесно общуване, обсебеност от
непрекъснат страх за живота и физическото си оцеляване.
Като следва да се отбележи, че тези й страхове не са резултат от нейни субективни възприятия, а
обективно провокирани от реално съществуващи и към днешна дата здравословни
проблеми;
- сравнително младата възраст на ищцата - 41 години към дата на
деликта, както и обстоятелството че към този момент същата е била инвалидизирана
поради заболяване с 50% намалена трудоспособност.
- доказано установени трайни белези в
областта на главата и врата, които обаче са малки по размер, не са болезнени,
не са грозящи и са на места, позволяващи
прикриването им, в случай на изпитвано от ищцата неудобство.
- Адекватното прилагане на принципа на
справедливостта изисква, при определяне на конкретен размер на обезщетението да
се съобразят и конкретните социално - икономическите условия в страната,
определящи критерия за жизнен стандарт, през периода в който са били претърпени
вредите. В конкретния случай, съдът съобрази публично оповестените данни за
утвърдената към дата на деликта
минимална работна заплата - 510.00лв., съгл. ПМС № 316/20.ХІІ.2017 г. и 873.75лв средна работна заплата за
страната по данни на НОИ ; обичайните размери на обезщетенията, платими за
осигурени социални рискове и за деликти, както и лимитите по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" (За
неимуществени вреди, вследствие на телесно увреждане или смърт - 2 000 000,00 лв. за всяко събитие при едно
пострадало лице).
Съдът намира, че при съобразяване на тези, релевантни за размера му
обстоятелства, дължимата в обезщетение
сума е справедлива в размера на 50 000,00лв.
Въз основа на доказателствата и
изводимо от заключението на назначената по делото САТЕ, съдът намира въведеното
в срок за отговор възражение на застрахователя за съпричиняване от страна на
ищцата за доказано. От доказателствата се следва да за безспорно установено, че
на инкриминираната дата ищцата е управлявала мотопед, който не
е бил регистриран
и в нарушение на: чл. 150 и
сл.ЗДП - без да има придобита за това правоспособност; - чл.
75ЗДП без
включени светлини; -Чл. 137е.ЗДП – без защитна каска;
В контекста
на приетата за установена пътна обстановка, същата е нарушила: чл.42, ал.3ДП
- като водач на изпреварвания от лекия автомобил мотопед, е предприела маневра
за навлизане в насрещната на движението й лента, с което е попречила на
изпреварването; чл.25 ЗДП – „Водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например …да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди
да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение.“; Чл. 26ЗДП „Преди да завие или да
започне каквато и да е маневра, свързана с отклонение встрани, водачът е
длъжен своевременно да подаде ясен и достатъчен за възприемане сигнал. Сигналът
се подава със светлинните пътепоказатели на превозното средство, а за
превозните средства, които нямат светлинни пътепоказатели или те са повредени -
с ръка. Сигналът, подаван със светлинните пътепоказатели, трябва да е включен
през цялото време на извършване на маневрата и се прекратява веднага след
приключване на маневрата. Сигналът, подаван с ръка, може да бъде прекратен
непосредствено преди започване на маневрата.
Всички тези нарушения –неправоспособност, липса
на задължителните защитни средства, неправомерно препятствана маневра на изпреварващия
я автомобил, предприето неправомерно завиване наляво и навлизане в насрещна
лента за движение без подаден сигнал-светлинен или с ръка, не само са довели до
съпричиняване на търпените от ищцата вреди, но са провокирали и предпоставили настъпването им, като неизбежна
за нея последица. В резултат на неправомерно осъществяваното от нея управление,
мотопедът мотопед е попаднал в опасната зона за спиране на изпеварващият го
автомобил, в резултат на което, ударът между двете
превозни средства е бил неизбежен.
В обобщение на изложеното, от фактическа и
правна страна съдът приема, че ищцата е
обективирала 90% съпричиняване , както за самия пътен инцидент, така и по отношение
на претърпените при това произшествие телесни повреди.
С оглед
възприетия процент на съпричиняване обезщетението следва да бъде редуцирано със
същия т.е. на ищцата се следва в обезщетение сумата от
5 000,00 лв. До първоначалният му размер от 260 000,00, като
неоснователен и недоказан, искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претендираната законова лихва, съдът намира същата за дължима от дата на
предявяване на иска-15.І.2019г. Визираният от
чл. 497, т. 2 КЗ срок не намира
приложение в случая. Застрахователят – ответник изрично е изискал, но до
предявяването на иска ищцата не му е представила посочените в писмо с изх. изх.№1-7908(л.163) документи,
установяващи изхода от образуваното по повод на ПТП досъдебно производство. Изискването
на такъв документ е резонно, за да може да се изясни крайното становище на
разледващите органи относно причината и причинителя на пътния инцидент. По делото се следва за установено, че такива
ищцата не е депозирала пред застрахователя в предвидения по чл.106 КЗ 45-дневен
срок Към 15.Х.2018 -дата на заявената от нея щета, воденото
срещу водача на застрахования автомобил наказателно производство не е било
приключило. Споразумението, с което водачът е признат за виновен в
извършване на ПТП е влязло в сила на 7.ІІ.2019г. Следователно
лихвата по чл. 497 от КЗ не би могла да
се дължи от момент, предшестващ приключването на досъдебното производство,
доколкото, дори и за застрахователя не би било обективно възможно по реда на
чл. 107 от КЗ да се снабди с документ, който все още не е издаден от
компетентния орган. А, застрахователят на свой ред, няма как да изплати
застрахователното обезщетение, ако не може да установи: дали са налице
предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на застрахования при
него водач. При изложените по- горе изводи, доколкото "представянето пред
застрахователя" на вече споменатото Споразумение от 7.ІІ.2019, ангажиращо
нак. отговорност на деликвента за процесното ПТП, е било
осъществено едва в хода на настоящото производство, то
съдът счита, че съгласно чл. 497, т. 1 от КЗ - ответника дължи законната лихва
считано от дата на предявяване на иска. г.
По разноските.
При този изход на спора и
обстоятелството, че ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и
разноски, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК таксата върху уважения размер на иска
следва да се заплати от осъдения ответник. Ответникът и третото, подпомагашо го в
производството лице, следва да възстановят на ОС-Разград и направените разходи
за съдебни експертизи- общо 600 лв. Сумите следва да се внесат по сметката на
Окръжен съд Разград след влизане на решението в сила.
Разноските на страните следва да се
определят по съразмерност с уважената/отхвърлена част от иска.
Установява
се, че правната помощ и съдействие към ищцата от адв. Н.Д. е указана при условията на чл. 38, ал. 2, вр.
с ал. 1, т. 2 от ЗА. Затова съдът следва да му определи възнаграждение при
съобразяване на Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. С оглед частичното уважаване на иска и по
правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, при отчитане и на извършените
процесуални действия и фактическата и правна сложност на делото, следва да се
присъди адвокатски хонорар в размер на 300,00лв, минимално предвиденият такъв
по наредбата за доказано защитения мат.интерес. При
присъждане на възнаграждение за указана по реда на чл. 38 от ЗА правна помощ не
е предвидено изключение от общия принцип на съразмерност, съгласно чл. 78, ал.
1 от ГПК.
С оглед изхода на спора и ответникът
има право на възстановяване на направените разноски, съразмерно с отхвърлената
част от иска. Представен е списък, с който се претендират направени разходи за
съдебна експертиза-350,00лв., за които са представени доказателства за
реалното им извършване. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение по реда
на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Съдът намира,
че искането е основателно при съобразяване на чл. 25, ал. 3, вр. с ал. 1 от
Наредба за правната помощ и чл. 78, ал.
8 от ГПК, възнаграждението следва да се определи в размер на 450 лв.
Присъдените до посочения размер разноски съдът преценява като съразмерни с
отхвърлената част от иска и дължими от ищцата. Възражението за прекомерност на претендираното
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
По арг. на чл.78,
ал.10 ГПК на третото лице помагач не се следва присъждане на сторени по делото
разноски. Съдът отбелязва, че такива не са и претендирани.
По изложените
съображения, Разградски окръжен съд
Р Е Ш И:
На осн.чл. 432 КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД ОСЪЖДА „***”
АД, ***, със седалище и адрес на управление в *** ДА ЗАПЛАТИ на В.Р.М., ЕГН**********,*** 5 000,00лв.(пет хиляди лева) в ОБЕЗЩЕТЕНИЕ
ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ –болки и
страдания, търпими в резултат на причинените й 9.VІІІ.2018г.
при ПТП, признато за престъпление по чл.343,
ал.3, предл.VІ, б.“а“ във вр. с ал.1, б.“б“ и чл.342, ал.1 НК, ал.1 НК ТЕЛЕСНИ ПОВРЕДИ, ведно със законна лихва
дължима върху главница от 5
000,00лв. за времето от 15.І .2019 до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на В.Р.М., ЕГН**********,*** срещу ***”
АД, ***, със седалище и адрес на управление в *** за
дължимо й се на осн. чл.432КЗ
обезщетение за разликата до първоначално предявения му размер от 260 000,00лв.
като неоснователен и недоказан.
На
осн.чл.38 , ал.2 ЗА „***” АД, ***, със седалище и адрес на управление в *** да заплати на адв.Н. Н. Д., АК-Шумен, за
безплатно оказаната на ищцата В.Р.М., ЕГН********** правна помощ, възнаграждение в размер
на 300,00лв.
Осъжда ОСЪЖДА
„***” АД, ***, със седалище и адрес на управление в *** да заплати по см/ка на РОС държавна такса в
размер на 200,00лв.
Осъжда ОСЪЖДА „***” АД, ***, със седалище и адрес на
управление в *** и С.Х.А., ЕГН**********,***
да заплатят по см/ка на РОС разноски в размер на 600,00лв.
ОСЪЖДА В.Р.М., ЕГН**********,*** да заплати на
***” АД, ***, със седалище и адрес на управление в *** 350,00лв. сторени по делото разноски и
450,00лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВнАпС в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия:
MH