Решение по Търговско дело 4/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е

№

01.11.2019 г., гр. Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публичното съдебно заседание, проведено на 02.10.2019 г., в състав:

председател: Атанас Христов

при секретаря Светлана Лазарова като разгледа докладваното от съдията Атанас Христов търговско дело № 4 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано по предявен /след изменение по реда на чл. 228, ал.1 ГПК – л. 215-220/ от Е.Ю.М., ЕГН **********, с адрес,***, чрез пълномощника адв. Н. Николаев Димитров от АК – Шумен, против "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, с ЕИК 121265113, седалище и адрес на управление: гр. София 1592, район Искър, бул. "Христофор Колумб" No 43, представлявано от: Димитър Стоянов Димитров - Прокурист, Румяна Гешева Бетова, Петър Веселинов Аврамов, Йоанна Цветанова Цонева, Евгени Светославов Игнатов, начин на представляване: съвместно от всеки двама от изпълнителните членове на управителния съвет или от всеки един от изпълнителните членове на управителния съвет съвместно с прокуриста на дружеството, иск с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД, чл.86, вр. чл.84, ал.3 ЗЗД.

Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на сумата 80 000 (седемдесет хиляди) лева - представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания от причинените от ПТП телесни увреждания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от изтичането на петнадесет дневния срок по чл. 497, ал.1, т.1 КЗ до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 09.08.2018г. около 19:45 часа в обл. Разград, общ. Завет, село Сушево на ул. Родопи пред дом № 18 настъпва ПТП между товарен автомобил марка „Пежо“ модел „Партнер“ с рег. № ***, собственост на С.Х.А., ЕГН: ********** и управляван от М.Х.А., ЕГН:********** и мотопед Jawa с номер на рама МК081421 ТLV 210122, без регистрация, управляван от ищеца Е.Ю.М., ЕГН: **********.

В пряка причинно следствена връзка с процесното ПТП, Е.Ю.М. е получил следните телесни увреждания:

- Счупване на горния край на тибията в дясна подбедрица;

- Отток и валгусна деформация в дясна колянна става;

- Хемартроза на дясна колянна става.

Видно от официалния свидетелстващ документ, с който е констатирано настъпването на процесното ПТП - Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 290000-5458/09.08.2018г. по описа на РУ на МВР - Кубрат, отговорността за последното е на водача на МПС т.а. марка „Пежо“ модел „Партнер“ с рег. № *** - М.Х.А., ЕГН:**********, а Е.Ю.М., ЕГН: ********** е пострадалото лице.

Механизмът е следният: Водачът М.Х.А., ЕГН:**********, управляващ т.а. марка „Пежо“ модел „Партнер“ с рег. № *** се блъска в движещия се с мотопед Jawa пред него Е.Ю.М., ЕГН: **********, след което виновният водач напуска местопроизшествието.

Към датата на събитието е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна- застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, учредено с полица № ВG/07/118002106240, с начална дата на покритие 24.07.2018г. и крайна дата на покритие 23.07.2019г, и предоставящо покритието по чл. 493 от КЗ.

По случая било образувано ДП № 2903М - 256/09.08.2018г .по описа на РУ МВР Кубрат.

Ищецът спазил изискванията на чл. 380 КЗ като е депозирал извънсъдебна претенция при ответника с писмо с обратна разписка. В тримесечния срок обезщетение не било изплатено от страна на застрахователя, което обуславяло и завеждането на настоящата искова молба.

Предвид дотук изложеното, намира настъпилото събитие, неговата противоправност и виновността на дееца за безспорно доказани, а оттук и за доказано наличието на гражданска отговорност, попадаща в покритието по чл. 493, ал. 1 във връзка с чл. 477, ал. 1 от Кодекса за застраховането.

Ищецът, в качеството му на пострадало лице по смисъла на чл. 478, ал. 1 КЗ, имал право на основание чл. 492 КЗ да претендира пряко от ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на виновния водач, изплащане на обезщетение за всички претърпени от последния болки и страдания, които са в пряка причинно- следствена връзка с процесното ПТП.

Ищецът бил приет в „МБАЛ Св. Иван Рилски“ - Разград АД на 10.08.2018г. без да може да върви самостоятелно с оплаквания от много силни болки в областта на дясното коляно и невъзможност да движи десния си крак. След извършване на диагностични и терапевтични процедури - ЕКГ, ПКК и Рентгенография на тазобедрена става се установяват фрактури в метафизарните зони на тибията и фибулата на дясна подбедрица. Налагало се на 13.08.2018г. да бъде извършена оперативна интервенция - закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация на тибия и фибула. След това се поставя имобилизация с ортеза на Е.Ю.М.. Ищецът страда от придружаващи заболявания - диабет, проблеми с бъбреците и високо артериално налягане. Тези обстоятелства допълнително усложняват предстоящото лечение и увеличават риска от инфекции. Това е показателно от факта, че на Е. му е направено закрито наместване на фрактурите без вътрешна фиксация заради отказващите му бъбреци и честата хемодиализа, което забавя лечението на ищеца и завинаги ще го остави неспособен да се придвижва без допълнителна помощ или патерици. Ако ищецът получи инфекция заради травмите от процесното ПТП, то тя може да има фатален край заради отслабената му имунна система.

Към настоящия момент в пряка причинно-следствена връзка с процесното събитие ищецът продължава да сънува кошмари, изпитва силно безпокойство за живота си и за живота на околните. Болките от нараняванията, липсата на сън и спокойствие са разтърсили живота на Е.М. и са го направили нестабилен. Ищецът е бил неспособен, след изписването си, да се грижи сам за себе си и му е била нужна постоянна помощ, състояние, което продължава и до сега. Това допълнително срива Е. емоционално, тъй като след процесното ПТП, той се оказва полу-прикован към легло.

Ищецът завинаги ще бъде белязан от случилото се и ще продължи да се опасява, че дори и без да се наблюдава каквото и да е било противоправно поведение от негова страна, във всеки един момент може да бъдат застрашен неговия живот. Тази нестабилност допълнително се влошава от факта, че той няма ясна, представа дали лечението ще продължи и ще бъдат нужни нови оперативни интервенции и дали придружаващите му заболявания - диабет, високо артериално налягане и проблеми с бъбреците, няма да се изострят значително и да имат пагубен край.

В хода на производството е депозирано препис извлечение от протоколно определение за одобряване на Споразумение № 5/07.02.2019г. по НОХД № 4/2019г. по описа на РС Кубрат /л. 204-207/.

Пълномощникът на ищеца претендира адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 ЗА, с включен ДДС, като представя доказателства за регистрация по ЗДДС, както и договор с ищеца за правна помощ с уговорена в него безплатно предоставяна такава /л. 345 – 347, 377/. На осн. чл. 78, ал.5 ГПК, прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна юрисконсултско възнаграждение, въпреки че ответникът не конкретизира размера на същото.

Постъпил е писмен отговор от ответника, чрез пълномощника му юрисконсулт Ренета Пелтекова. В същия се сочи, че исковите претенции са допустими, на по същество се оспорват изцяло - по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите под формата на застрахователна полица ВG/07/118002106240, със срок на действие от 24.07.2018г. до 23.07.2019г. за товарен автомобил „Пежо Партнер” с рег. № ***, управляван по време на процесното ПТП от М.Х.А.. Не оспорва вината на М.Х.А..

Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца, на осн. чл. 51, ал.2 ЗЗД. Твърди, че ищецът е нарушил чл. 42, ал.3 ЗДвП, като внезапно е предприел маневра завиване на ляво, като не спазил и правилата за движение по пътищата визирани в чл.15, ал.5 и чл. 137е ЗДвП. Ето защо, счита че приносът на ищеца следва да бъде 90 %.

На следващо място ответникът намира претендираното обезщетение за несправедливо поради прекомерността си.

Относно придружаващите заболявания на ищеца /диабет, проблеми с бъбреци и високо артериално налягане/, сочи че липсва причинно следствена връзка между тях и застрахователното събитие.

Относно лихвата за забава – твърди, че такава не се дължи. Сочи, че е определил и одобрил плащане на 15 000 лв. за процесните вреди, която сума се явява справедлива за репарирането им. В последствие представя Преводно нареждане за кредитен превод от дата 17.04.2019г., с което е превел на ищеца сумата от 15 000 лв. /л.213/. Претендира разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение.

По искане на ответника, по делото е привлечено в качеството му на трето лице помагач на страната на ответника – деликвента М.Х.А..

В срока по чл. 372, ал.1 ГПК, ищецът депозира молба, с която заявява че няма да се ползва от правото си на допълнителна искова молба, но поддържа изцяло предявените претенции /л.243/. С допълнителна молба моли да се приема за безспорно, че ответната страна му е заплатила сумата от 15 000 лв., но между страните не било постигнато споразумение за обезщетяване на причините му неимуществени вреди /л.248/.

Третото лице помагач на страната на ответника – деликвента М.Х.А., чрез пълномощника си адвокат Атанас Милчев Димитров от АК – Пловдив, депозира отговор на исковата молба. Оспорва изцяло исковите претенции. Оспорваме механизма на настъпилото пътно транспортно произшествие. Счита, че произшествието е настъпило при условията на виновно съпричиняване от страна на пострадалия Е.М., като той е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат като се е движел по пътното платно и е започнал движението си внезапно. Твърди, че той не е положил необходимата грижа за предотвратяване на ПТП, в нарушение на ЗДвП и по-конкретно разпоредбата на чл.42, ал.3 — водачът на изпреварваното пътно превозно средство е длъжен да не увеличава скоростта и да не пречи на изпреварването по какъвто и да е друг начин. Ищецът е следвало да се съобрази с разстоянието до движещото се пътно превозно средство и с неговата скорост на движение - не правейки това пострадалият обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия и е улеснил неговото настъпване. М.А. е предприел необходимите мерки по време на изпреварването като е осигурил достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство - Мотопед Jawa уравляван от ищеца Е.М., както е и предприел мерки да не създаде опасност или пречки за движещите се превозните средства. От своя страна ищецът М. е предприел внезапна маневра, явяваща се необходимо и обуславящо в най - голяма степен условие за настъпването на ПТП.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, ищецът не се явява. Явява се пълномощникът му адвокат Н. Николаев Димитров от АК – Шумен. Поддържа исковите претенции, излага допълнителни съображения и депозира подробна писмена защита.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за ответника се явява пълномощника му юрисконсулт Йордан Веселинов Славов. Поддържа отговора на исковите претенции, излага допълнителни съображения и депозира подробна писмена защита.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, третото лице помагач на страната на ответника не се явява. Явява се пълномощникът му адвокат Атанас Милчев Димитров от АК – Пловдив. Поддържа отговора си на исковата молба, излага допълнителни съображения и депозира подробна писмена защита.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК приема от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителнен иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.).

В настоящия случай не се спори по делото, че към датата на процесното ПТП – 09.08.2018г., по силата на Договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", сключен на 23.07.2018 г., във формата на застрахователна полица № ВG/07/118002106240, валидна от 24.07.2018г. до 23.07.2019г., ответното дружество е застраховало гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно товарен автомобил марка „Пежо“ модел „Партнер“ с рег. № ***. Този факт е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по делото (с определение № 208 от 04.07.2019г. - л. 273).

Видно от заключението на съдебно автотехническата експертиза, което съдът приема като пълно, ясно, обосновано и и правилно /л. 300-316, 358-360/, е че:

1. Механизма на процесното ПТП е следния: На 09.08.2018 г. около 19.45 часа, в с. Сушево на ул. „Родопи“ водачът Е.М. се движи с мотопед Jawa, в посока кръстовището с ул. „Йордан Йовков“. Мотопедът се е движил със скорост около 30 км/час в дясната лента за движение. В същата посока със скорост около 70 км/час се движил товарен автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № ***, с водачът М.А.. Водачът А. предприема маневра изпреварване на мотопеда. В същия момент водачът на мотопеда се насочва наляво към лявата лента за движение, при което водачът на товарният автомобил предприема аварийно спиране. В момента когато скоростта на автомобила е намаляла до около 30 км/час той застига мотопеда, който вече е навлязъл в лявата лента за движение под ъгъл около 20° с намаляване на скоростта и го удря в задния калник. След удара скоростта на мотопеда се изравнява с тази на автомобила, като водачът на мотопеда губи устойчивост и контрол от ударния импулс и пада от мотопеда на пътното платно. Поради намаляващата скорост на автомобила мотопеда се приплъзва напред като оставя протриване по асфалта и спира в левия край на пътното платно до водача. Водачът на автомобила напуска произшествието. Вследствие на ПТП пострадалия водач на мотопеда получава средна телесна повреда.

Основната техническа причина за ПТП са действията на водача на мотопеда Е.М., който внезапно предприема маневра завиване наляво, като навлиза в лентата за движение на изпреварващото МПС. Като допълнителна причина за възникване на произшествието е движението на водача на товарният автомобил М.А. с несъобразена и превишена скорост в населеното място.

2. Скоростта на движение на товарен автомобил марка Пежо Партнер с рег.№ *** управляван от М.А. непосредствено преди ПТП е била около 70 км/ч, като че в момента на удара автомобила е бил в режим на интензивно спиране и скоростта му е била до 30 км/час.

3. Скоростта на мотопед Ява управляван от пострадалия Е.Ю.М. е била около 15-20 км/час. непосредствено преди удара от лекият автомобил, като в момента на удара скоростта му е нараснала до 30 км/час. от ударния импулс на товарния автомобил.

4. Опасната зона за спиране на т.а Пежо Партнер с рег.№ ***, управляван от М.А. при установената му скорост на движение от 70 км/час е 56,83 м.

Опасната зона за спиране на т.а Пежо Партнер с рег.№ ***, управляван от М.А. при разрешената скорост на движение в населено място от 50 км/час е 34,55 м.

5. Опасната зона за спиране на мотопед при установената му скорост на движение преди удара е 10,85м.

6. Мястото на удара е в зоната на около 22-23 метра след ПЛО и на около 2,8-3 м. в ляво от десен ръб на пътното платно/в посока на огледа/, изцяло в лявата лента за движение.

Ударът е в задната част на мотопеда /калника/ и в регистрационната табела и лявата предна част на преден капак на автомобила, като мотопеда е изцяло в лявата лента за движение в момент на съприкосновение между тях.

7. Автомобилът отговаря на техническите изисквания за движение по пътната мрежа на страната.

Мотопедът е без регистрационни табели, но подлежи на регистрация и не е подходящо оборудван за движение по пътната мрежа на страната.

8. Действията на водача на мотопеда Е.М. не отговарят на изискванията за безопасност на движението.

Водачът на изпреварващия т.а. Пежо Партнер с рег.№ *** М.А. е направил опит за спиране и избягване на удара, но не е успял да предотврати произшествието.

Независимо от това той също е допуснал нарушение на ЗДвП, като се е движил с несъобразена и превишена скорост в населеното място и е съпричинител на ПТП.

9. При конкретните пътни условия и установената скорост на движение не е съществувала техническа възможност за предотвратяване на ПТП от водачът на т.а Пежо Партнер с рег.№ *** М.А.. Такава възможност е съществувала при движение на товарния автомобил с разрешената скорост за населено място.

10. 3а участъка, където е настъпило ПТП има общо ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч. водачът т.а Пежо срег.№ ***, А. се е движил с около 70 км/ч., от което следва заключението, че има причинна връзка между превишена скорост и настъпилите последици от ПТП.

13. Произшествието би било избегнато при условие, че водачът на мотопед се е движел в дясната лента за движение по време на изпреварването предприето от т. а. „Пежо Партнер“.

С протоколно определение то 07.02.2019г. по НОХД № 4/2019г. по описа на Районен съд – Кубрат, на осн. чл. 384, ал.3 във вр. с чл. 381 НПК, съдът е одобрил споразумение за решаване на делото, със следното съдържание:

М.Х.А., ЕГН **********,*** /третото лице помагач по настоящото дело/, се ПРИЗНАВА за виновен в това, че 09.08.2018 г., в с. Сушево обл. Разград, по ул. „Родопи“, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил „Пежо Партнер“, с peг. № ***, е нарушил правилата за движение по пътищата визирани в:

- чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП): „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“;

- чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“;

- чл. 20, ал.2 от ЗДВП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“;

- чл. 21 ал. 1 от ЗДвП: При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h за населено място, водачът на пътното превозно средство от категория „В“, е забранено да превишава 50км/час – движел се с около 70 км/час, като с деянието си по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Е.Ю. *** /ищеца по настоящото дело/, изразяваща се в счупване на малкопищалната и голямопищялната кости на дясната подколенница в близост на дясна коленна става; събиране на кръв в дясната колянна цепка (хемартроза), които са довели до трайно затрудняване движението на десният долен крайник, като деецът М.А. е избягал от местопроизшествието, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 6, б. „а“, във вр. с ал. 1,б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

Съгласно чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда – по силата на чл. 383, ал. 1 НПК, а и нормата на чл. 413, ал. 3 НПК изрично предвижда, че разпоредбите на ал. 2 се прилагат и за актовете по глава двадесет и девета (какъвто е определението, с което е одобрено споразумението). Следователно и при отчитане на обективните и субективни предели на одобреното споразумение, настоящият съдебен състав, счита че трябва да зачете силата на пресъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три от посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че М.А.Х. е извършил деянието, че то е противоправно, че деянието е извършено виновно, както и че на ищеца е причинена вреда, изразяваща се в описаните в споразумението увреждания. Доколкото тези увреждания са елемент от престъпния състав на престъплението средна телесна повреда, то силата на присъдено нещо на одобреното споразумение обхваща и установяването на техния вид и характер, както и пряката причинна връзка с извършеното противоправно деяние, поради което и е задължителна за гражданския съд (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г. на ВКС, І т. о. и др.). Ето защо и съдът приема, че по делото е установено, че в резултат на виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника водач, на горепосочената дата, на ищеца са причинени описаните травматични увреждания.

Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", който, съгласно ал. 2 на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

При така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше опровергавана. Водачът М.А.Х. е действал противоправно, което е установено от одобреното споразумение. Следователно, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" ответникът дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като пострадал се явява ищецът (чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ).

Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, съдът намира следното:

Приети са, като писмени доказателства, създадените по повод лечението на ищеца, епикризи, изследвания, медицински направления, история на заболяването и др. медицинска документация /л. 62-100/.

Видно от заключението на съдебно медицинската експертиза, което съдът приема като пълно, ясно, обосновано и и правилно /л. 237-241, 271-272/, е че:

При инцидента от 09.08.2018г. ищецът е получил:

- фрактури в метафизарните зони /граница между крайната и дългата част/ на големия и малкия пищял на дясна подбедрица;

- хемартроза /кръвна колекция/ в дясна колянна става

По своята медико-биологична характеристика:

- счупването на горния край на големия пищял на дясна подбедрица обуславя трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок повече от един месец;

- счупването на горния край на малкия пищял на дясна подбедрица обуславя трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок повече от един месец;

- патологичната колекция кръв в дясна колянна става /хемартроза/ - временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия.

Анализа на представените на електронен носител Рьо-графии на счупванията на костите на подбедрицата сочи, че фрактурите са напречни и на едно ниво. Такъв вид фрактури се получават по директен механизъм - от силен удар.

Избор на лечение за такава травма е оперативна интервенция с налагане на остеосинтеза.

Предвид заболяването от което страда Е.М. - Терминален стадии на бъбречна недостатъчност с неконтролируемо високо артериално налягане, такова не е било предприето, а е наложена имобилизация. Обичайния срок за такава е 3-4 месеца, като работоспособността се възстановява след 4-5 месеца.

По данни на пострадалия имобилизацията е продължила около 4месеца.

За времето на обездвижването, в началото се е налагало М. да се придвижва с чужда помощ и помощни средства, а след това - само с помощни средства. В момента походката е самостоятелна, но затруднена.

Към прегледа на 21.08.2019г. са налице:

- нестабилна походка;

- ограничен обем на движение в дясна колянна става;

- пигментиран участък на кожата в средата на лицева повърхност на дясна подбедрица - място на дълбоки охлузвания на кожата.

Белега не с характер на загрозяващ.

Остатъчните последици на преживяната травма няма да претърпят пълно обратно развитие и влошават качеството на живот на пострадалия.

Очаква се занапред М. да изпитва болка и/или дискомфорт, както и дисфункция на травмирания крак, но липсва обективен медицински критерий за оценка на тяхната поява, продължителност и интензитет.

В момента няма причина за извършване на оперативна интервенция.

Към датата на настъпване на ПТП на 09.08.2018г. пострадалият е страдал от Терминален стадии на бъбречна болест /Хронична бъбречна недостатъчност. Терминален стадий. Поддържаща хемодиализа/ с дата на инвалидизация 12.09.2012г.

В пряка връзка с това заболяване са константно високите стойности на артериалното налягане.

При такъв стадий на болестта не може да се прецени обостряне на състоянието след процесното ПТП.

Няма медицински данни за заболяване Захарен диабет. Пострадалият също твърди, че никога не е страдал от такъв.

Експертизата счита, че медицински документираните заболявания не са се отразили или влиянието им е било незначително, над вида и интензитета на претърпените болки и страдания, тъй като те са субективна категория.

Същите обаче са изключили възможността за извършване на оперативна интервенция /налагане на метална остеосинтеза/ на счупванията на двете костите на дясна подбедрица, като не може да се посочи какъв би бил изхода от лечението, ако беше извършена. Такава интервенция изисква последващо екстрахиране на вложения материал, което само по себе си е нов риск за пациента.

Видно от заключението на съдебно психологическата експертиза, което съдът приема като пълно, ясно, обосновано и правилно /л. 243-249, 307-308/, е че:

Съгласно данните от делото, психологическото изследване и проведеното интервю може да се приеме, че по време на инцидента, и седмиците след това Е.Ю.М. е изпитвал засилен страх, за себе си и най-вече за съпругата си. Безпокойството и страха за живота и целостта на любими хора е своеобразно стресово състояние. Психичното му състояние по време на претърпяното ПТП на 09.08.2018г и месеците след него покриват критериите за ОСТРА СТРЕСОВА РЕАКЦИЯ, със страх, ужас, паника, вегетативни симптоми и т.н. Налице са данни, че в първите два до шест месеца след преживяното ПТП като протрахиран отговор към стресогенното събитие се е развила т.нар. АДАПТАЦИОННА ТРЕВОЖНО-ДЕПРЕСИВНА РЕАКЦИЯ;

Адаптационното разстройство у осв. Е.М. се характеризира с персистиращо безспокойство, напрежение, подтиснато настроение, опасения и страхове за съпругата, страх при пътуване, както и симптоми от невротичния регистър - колебания в съня, апетита, тонуса; на поведенческо ниво се наблюдава промяна в стила на контактуване, както и в стереотипите на живот - затруднено придвижване, затруднена самостоятелност в ежедневието и нужда от помощта на близки, ограничаване на контактите до минимум, опасност от влошаване на изначално нестабилното здравословно състояние на лицето и др.

При налични симптоми на разстройство в адаптацията базисните психични годности остават ненакърнени. Само по себе си, то се явява като неадаптивен отговор на преживения стрес, който пречи на механизмите за справяне и по този начин води до смущения в социалното функциониране. Негативните емоционални преживявания свързани с преживения стрес и последвалата адаптационна реакция са с продължителност от 2 до 6 месеца.

Емоционалните разстройства се повлияват от подкрепящата среда, личностовите особености и факторите на средата. Предвид наличието на предхождащо фрустриращо събитие свързано с бъбречното заболяване явяващо се като активна психотравма, която променя изначално стабилната му емоционална реактивност, негативните преживявания свързани с претърпяното ПТП се преработват от личността с по-малък интензитет. Преодоляването им зависи от индивидуалната поносимост и капацитет за справяне със стресогенни събития, които предвид профила на личността характеризиращи го като високочувствителна, нестабилна и тревожна личност, създават предпоставки за по-дълго и по-силно преживяване на емоционално негативните събития.

Към момента не се регистрират симптоми за наличие на посттравматично стресово разстройство. Е.М. е стабилизирал в голяма степен емоционалния дисбаланс до нивата преди преживяното ПТП, но все още се наблюдават симптоми за наличие на лека депресивност и прекомерна тревожност, които обаче не нарушават обичайното му социално функциониране. Състоянието му не налага специализирана подкрепа.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите С.Х.А. /брат на третото лице помагач – л. 357-358/ и Р.Р.Х. /сестра на съпругата на ищеца л. 393 – 395/.

В показанията си С.Х.А. сочи, че едно тяхно куче подгонило гъската на комшията. С цел да го хване, брата на свидетеля /третото лице помагач/ последвал кучето, като управлявал автомобил. Инцидента станал на около 300-400 м. от свидетеля, който нямал пряка видимост. Свидетелят чул звук от спирачки и с друг автомобил веднага отишъл на местопроизшествието. Видял че мотора е на земята. Ищецът седял на бордюра. Брат му /третото лице помагач/ обяснил на свидетеля, че когато се опитал да хване кучето, ищецът му препречил пътя. Брат му ударил спирачки, но не можал да спре и и бутнал отзад ищеца. Ищецът нямал видими наранявания, а към момента вече бил напълно възстановен.

Показанията на този, съдът цени по реда на чл. 172 ГПК, като ги кредитира с доверие досежно механизма на ПТП-то, като в тази им част кореспондират със заключение на САТЕ. В частта им досежно пълното възстановяване на ищеца, съдът не ги кредитира с доверие, като изолирани от останалия доказателствен материал, в т.ч. и СМЕ.

В показанията си свидетелят Р.Р.Х. сочи, че е видяла ищеца в болницата. Той бил със счупен крак, в съзнание, но бил много зле. Докато бил в болницата, свидетелят му помагал за придвижването с инвалидна количка, тъй като от отделението по ортопедия всяка седмица в понеделник, сряда и петък следвало да се придвижва до отделението по хемодиализа, тъй като от преди инцидента имал бъбречното заболяване. В болницата останал за срок от 2 месеца, през което време не можел да ходи до тоалетна сам. Свидетелката и Б.Е., която е дъщерята на сестрата на свидетелката и същевременно дъщеря на ищеца, го придружавали до тоалетната. След изписването от болницата се придвижвал с инвалидна количка за срок от 5-6 месеца, а след това се придвижвал с патерици, които използвал и към момента. Психически бил много зле. Все още не се е възстановил.

Показанията на този свидетел, съдът цени по реда на чл. 172 ГПК, но им дава вяра доколкото почиват на преки лични впечатления и кореспондират със заключенията на съдебно медицинската и психологическата експертиза, както и останалите доказателства по делото.

По искането на третото лице помагач, в настоящото производство да се вземат в предвид показанията на свидетелката Б. Ерин дадени в о.с.з. от 18.06.2019г. по т.д. № 3/2019 г. по описа на Окръжен съд – Разград /л.378-387/.

Искането е неоснователно по следните съображения: По дадено дело не могат да се ползват показанията по друго дело. Те съставляват само индиция, че има свидетел, който може да бъде разпитан. Тази забрана следва от изискването за непосредственост и от процесуалната норма на чл. 232 ГПК. Писмените показания според гражданското съдопроизводство не съставляват свидетелски показания, а частен документ без материална доказателствена сила. Вж. и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 55/30.05.2009 г. по търг. дело № 728/2008 г. на ВКС, І-во търг. отд., както и постановеното по реда на отменения ГПК, решение № 239/29.05.1996 г. по гр.д. № 91/1996 г. на ВС, І-во гр.отд. и постановеното в производството по чл. 288 ГПК Определение №1208/26.09.2011 по дело №1170/2011 на ВКС, ГК, IV г.о.

Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС и с Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС, съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при установяване на фактическата страна на спора; необходимостта от чужда помощ за задоволяване на елементарни битови потребности на ищеца; общата продължителност на лечебния и възстановителен период, ограниченията, които е търпял пострадалия, възрастта на ищеца към датата на ПТП, отражението, което е дало процесното ПТП върху живота на ищеца, както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент.

Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът, който са оказали и ще окажат върху начина на живот на ищеца, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 40 000 лева.

При това положение, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на ответника и на третото лице – помагач за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца.

По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата съдебна практика – т. 7 от Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС. В константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика (решение № 45/ 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г., решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т. е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от 28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. други) е прието, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Т. е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.

Освен това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т. е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.

В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение № 44/26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.

Само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение, тъй като е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е негово следствие, доколкото приложението на правилото на чл.51, ал.2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането. Прието е, че приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. Така и постановените в производството по реда на чл. 290 ГПК Решение № 142 от 07.08.2017 г. на ВКС по т.д.№3266/2015 г.,II т.о., ТК и Решение № 18 от 17.09.2018 г. на ВКС по гражданско дело № 60304/2016 г. IV г.о., ГК.

С отговора на исковата молба ответникът и третото лице помагач твърдят, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат по см. на чл. 51, ал.2 ЗЗД, тъй който нарушил чл. 42, ал.3 и чл.15, ал.5 ЗДвП, като внезапно е предприел маневра завиване на ляво и така е пречил на изпреварването, като освен това е нарушил и чл. 137е ЗДвП /не е използвал каска/.

Видно от гореописаното заключението на САТЕ, е че: основната техническа причина за ПТП са действията на водача на мотопеда Е.М., който внезапно предприема маневра завиване наляво, като навлиза в лентата за движение на изпреварващото МПС. Произшествието би било избегнато при условие, че водачът на мотопед се е движел в дясната лента за движение по време на изпреварването предприето от т. а. „Пежо Партнер“.

Така безспорно се установява, че ищецът е пречил на изпреварването, т.е. допуснал е нарушение на чл. 42, ал.3 ЗДвП, което нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.

По възражението за съпричиняване по чл. 51, ал.2 ЗЗД, поради допуснато нарушение от ищеца на чл. 137е ЗДвП /неизползване на каска/

По делото липсват доказателства нарушението на ищеца по чл. 137е ЗДвП да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и да е допринесло за настъпване на вредоносните последици. Увреждането на ищеца е на долен десен крайник, като липсват доказателства, че при използването на каска това увреждане би било избегнато. Възражението за съпричиняване следва да бъде доказано по нетърпящ съмнение начин, което не е сторено. Ето защо, нарушението на чл. 137е ЗДвП не води до съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия по см. на чл. 51, ал.2 ЗЗД, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение.

Съдът приема, че приносът на пострадалия за настъпването на вредите следва да бъде определен в размер на 50%, с колкото и на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва да бъде намалено определеното застрахователно обезщетение.

След приспадане от размера на определеното обезщетение от 40 000 лв. на сума съответна на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца или на 20 000 лв., дължимото обезщетение е в размер на сумата 20 000 лв., за претърпените неимуществени вреди. Тъй като в хода на делото ответникът е заплатил на ищеца сумата от 15 000 лв. за обезщетение на процесните неимуществени вреди, то от обезщетението в размер на 20 000 лв., следва да се приспадне изплатената сума от 15 000 лв. Ето защо, искът следва да бъде уважен за сумата от 5 000 лв., като за разликата до сумата от 20 000 лв., следва да се отхвърли поради извършено плащане в хода на процеса, а за разликата над 20 000 лв. до пълния претендиран размер от 80 000 лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Относно законната лихва.

Съгласно чл. 497 КЗ застрахователят дължи лихва за забава, считано от по-ранния момент от изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 и изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. В конкретния случай законна лихва се следва от изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ. С оглед датата на молбата, депозирана пред ответника – 16.10.2018г., съдът намира, че обезщетение за забава се дължи считано от 17.01.2019 г., като претенцията за законна лихва за периода от 01.11.2018г. до 16.04.2019г. включително, следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

За периода от 17.01.2019г. /изпадането в забава/ до 17.04.2019г. /частичното плащане в размер на 15 000 лв./, законната лихва върху главницата от 20 000 лв. е в размер на 505.56 лв., изчислена чрез използването на Апис Финанси.

Върху уважения размер от 5 000 лв. следва да бъде присъдена законна лихва, считано от 17.04.2019г.

Относно разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца – адвокат Н. Николаев Димитров, ЕГН **********, от Адвокатска колегия – Шумен, със служебен адрес гр. София, ул. Христо Белчев, 2, полуетаж 4, офис 4, адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска /5 000 лв./ и частта в която е отхвърлен поради плащане в хода на процеса /15 000 лв./, в размер на 1 356 лева (1 130 лв. + 226 лв. ДДС). При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС. Така и постановеното в производството по реда на чл.274, ал.3 ГПК Определение № 306 от 06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 532.50 лева от общо направените разноски в размер на 710 лева - депозит за експертизи и свидетел. За разликата до пълния размер от 710 лв., искането за разноски следва да се отхвърли като неоснователно.

На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал.2 във вр. с ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 450 лева. Съразмерно на отхвърлената като неоснователна и недоказана част от иска на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 337.50 лева за юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Разград, следните суми: държавна такса – 800 лева, както и 252 лв. за разноски за заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице изготвило съдебно психологическа експертиза, от внасянето на които ищецът е бил освободен.

Относно държавната такса за служебно издаване на изпълнителен лист:

Съгласно чл. 405, ал.6 ГПК: „За присъдени суми в полза на държавата съдът издава служебно изпълнителен лист”.

Съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс: „По молба за издаване на изпълнителен лист, както и в случаите на служебно издаване на такъв, се събира такса 5 лв.”

Ето защо, на основание чл. 405, ал. 6 ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса от 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран, съдът,

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, с ЕИК 121265113, седалище и адрес на управление: гр. София 1592, район Искър, бул. "Христофор Колумб" No 43, представлявано от: Димитър Стоянов Димитров - Прокурист, Румяна Гешева Бетова, Петър Веселинов Аврамов, Йоанна Цветанова Цонева, Евгени Светославов Игнатов, начин на представляване: съвместно от всеки двама от изпълнителните членове на управителния съвет или от всеки един от изпълнителните членове на управителния съвет съвместно с прокуриста на дружеството, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Ю.М., ЕГН **********, с адрес,***, на основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД, чл.86, вр. чл.84, ал.3 ЗЗД, следните суми:

- 5 000 лв. /пет хиляди лева/ - представляваща главница на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 09.08.2018г. в обл. Разград, общ. Завет, село Сушево на ул. Родопи пред дом № 18 по вина на водача на товарен автомобил марка „Пежо“ модел „Партнер“ с рег. № ***, М.Х.А., ЕГН **********, с адрес ***, обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица ВG/07/118002106240, издадена от "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.04.2019г. до окончателното й плащане,

- 505.56 лв. /петстотин и пет лева и петдесет и шест стотинки/ представляващи законна лихва за периода от 17.01.2019г. до 17.04.2019г. включително, върху главницата в размер на 20 000 лв. за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 09.08.2018г. в обл. Разград, общ. Завет, село Сушево на ул. Родопи пред дом № 18 по вина на водача на товарен автомобил марка „Пежо“ модел „Партнер“ с рег. № ***, М.Х.А., ЕГН **********, с адрес ***, обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица ВG/07/118002106240, издадена от "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД.

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД, чл.86, вр. чл.84, ал.3 ЗЗД, за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 5 000 лева до 20 000 лв., поради извършено плащане в хода на делото, а за разликата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 80 000 лева, отхвърля иска, както и претенциите за законна лихва върху главницата, за периода от 01.11.2018г. до 16.04.2019г. включително, като неоснователни и недоказани.

Горепосочените суми следва да се преведат по следната банкова сметка:

***: ***: CECBBGSF

титуляр: Е.Ю.М., ЕГН **********

ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, с ЕИК 121265113, седалище и адрес на управление: гр. София 1592, район Искър, бул. "Христофор Колумб" No 43, представлявано от: Димитър Стоянов Димитров - Прокурист, Румяна Гешева Бетова, Петър Веселинов Аврамов, Йоанна Цветанова Цонева, Евгени Светославов Игнатов, начин на представляване: съвместно от всеки двама от изпълнителните членове на управителния съвет или от всеки един от изпълнителните членове на управителния съвет съвместно с прокуриста на дружеството, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н. Николаев Димитров, ЕГН **********, от Адвокатска колегия – Шумен, със служебен адрес гр. София, ул. Христо Белчев, 2, полуетаж 4, офис 4, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, сумата от 1 356 лева /хиляда триста петдесет и шест лева/ – адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Е.Ю.М., ЕГН **********, с адрес,***, ДА ЗАПЛАТИ на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, с ЕИК 121265113, седалище и адрес на управление: гр. София 1592, район Искър, бул. "Христофор Колумб" No 43, представлявано от: Димитър Стоянов Димитров - Прокурист, Румяна Гешева Бетова, Петър Веселинов Аврамов, Йоанна Цветанова Цонева, Евгени Светославов Игнатов, начин на представляване: съвместно от всеки двама от изпълнителните членове на управителния съвет или от всеки един от изпълнителните членове на управителния съвет съвместно с прокуриста на дружеството, следните суми:

- 532.50 лева /петстотин тридесет и два лева и петдесет стотинки/ – за разноски по делото, като отхвърля искането за присъждане на разноски за разликата да пълния претендиран размер от 710 лв., като неоснователно, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,

- 337.50 лева /триста тридесет и седем лева и петдесет стотинки/ за юрисконсултско възнаграждение, а основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, с ЕИК 121265113, седалище и адрес на управление: гр. София 1592, район Искър, бул. "Христофор Колумб" No 43, представлявано от: Димитър Стоянов Димитров - Прокурист, Румяна Гешева Бетова, Петър Веселинов Аврамов, Йоанна Цветанова Цонева, Евгени Светославов Игнатов, начин на представляване: съвместно от всеки двама от изпълнителните членове на управителния съвет или от всеки един от изпълнителните членове на управителния съвет съвместно с прокуриста на дружеството, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Разград, следните суми:

- 800 лева /осемстотин лева/ – представляваща държавна такса дължима по исковата молба, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,

- 252 лева /двеста петдесет и два лева/ - представляваща разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,

- 5 лева /пет лева/, представляваща държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 405, ал. 6 ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс.

Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на ответника "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, с ЕИК 121265113 – М.Х.А., ЕГН **********, с адрес ***.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд.

съдия: