5.VІІІ.2019 Разград
Номер
Година Град
Разградски
окръжен 9.VІІ . 2019
съд
На Година
В публично заседание в
състав:
Секретар:Н.Р.
РАЯ ЙОНЧЕВА
Председател
2019 търговско
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
12
дело
номер по описа на
РОС за година
съобрази следното:
Производство по чл.365 и сл.ГПК
Делото е образувано по искове,
предявени от „Мелон
България“ЕАД, ЕИК*******, със седалище и
адрес на управление по търг. регистрация в гр.София, бул.“Мария Луиза“№100,
ет.3, срещу Р.Д.Д., ЕГН**********,
в качеството му на правоприемник на
заличен ЕТ“Р.Д.-РД“ЕИК*******, в условия на обективно
кумулативно съединяване, както следва:
1/ На осн.чл.99ЗЗД във вр с чл. 430,
ал.1 ТЗ предявява осъдителен иск за 30
000,00лв. главница, дължима в изпълнение на Договор за кредит „БИЗНЕС
ОВЪРДРАФТ“ №2014/5.ХІІ.2006г., при заявено в основание на иска обстоятелство за
обявена на 2.ІІІ.2019г. предсрочна изискуемост на вземането поради неизправност
на кредитополучателя.
2/ На осн.чл.99ЗЗД във вр. с чл.430,
ал.2 ТЗ предявява осъдителен иск за 9 781,59лв., договорени и неизплатени на падеж
възнаградителна и наказателна лихви, начислени съгласно чл.5 и чл.6 от
кредитния договор за периода 21.VІІІ.2008 до 25.ІІІ.2016г, включително;
3/ На осн.чл.99ЗЗД във вр. с чл.86 ЗЗД
предявява осъдителен иск за 3
942,46лв., дължими в обезщетение за забава на главницата за времето от
26.ІІІ.2016 до 3.VІІІ.2017г.;
Сочи банкова см/ка за превеждане на
суми по изпълнение на индивидуализираните в предмет на иска задължения
по кредитния договора.
Легитимира качество на кредитор по
процесните вземания на основание, сключен на 21.VІ.2017г. с кредитодателя
„Юробанк България“ЕАД, Договор за прехвърляне на вземания(цесия) №5300/1946, за
което твърди надлежно уведомяване на длъжника по кредитния договор.
Претендира присъждане на разноски,
сторени за д.т. в размер на 1 898,96лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150,00лв.
С депозиран в срока на
чл.367ГПК отговор, ответникът Р.Д.Д. признава
допустимост на исковете и оспорва основателност на същите. Позовано на
извършена с Договор рег.№1817/11.V.2009г.
продажба на собственото му ЕТ“Р.Д.-РД“ЕИК******* –кредитополучател на „АЛЦЕНА
КОМЕРС“ЕООД,ЕИК*******, гр.София, оспорва
пасивната си материално правна легитимация по иска; Прави възражение за погасяване на въведените в спор
по делото вземания по давност, основано на предвидените в чл.110 и чл.111ЗЗД предпоставки. Претендира разноски.
В предоставения му по реда на
чл.372ГПК срок, в отговор на сторените от ответника възражения, ищецът депозира
доп. искова молба, с която оспорва същите като недопустими и неоснователни.
Позовано на предвиденото в чл.15, ал.3 ТЗ във вр. с чл.122ЗЗД, поддържа иска
срещу Р. Димитров в качеството му
на солидарен, по см. на закона
длъжник. Оспорва въведеното в срок възражение за погасяване на
вземанията по давност.
В срока по чл.373ГПК
ответникът не се е възползвал от правото си на доп. отговор.
В с.з., чрез процесуално
представляващият го юрисконсулт Стойчев,
ищцовото дружество заявява, че поддържа исковете по основание и размер.
В с. з., чрез процесуалният си
представител по пълномощие-адв.Стоянов ответникът оспорва предявените искове.
Оспорва пасивната си материално правна легитимация и качеството си на
правоприемник на дълга, поради заличаване на регистрирания от него
търговец-кредитополучател. Твърди, че в нарушение на чл. 30 от кредитния
договор, банката кредитор не го е уведомила надлежно за извършената към ищеца
цесия и че, поради периодичния си
характер, относимо към дата на иска
вземанията са недължими
поради погасяването им по
давност.
Обсъдени в съвкупност и във връзка с
доводите на страните, доказателствата по делото дават основание на съда да
приеме за установена следната фактическа обстановка:
На 5. ХІІ. 2006 г. между
"БПБ"АД, ЕИК******* и ЕТ" Р.Д.-РД“ЕИК******* е сключен ДБК-продукт "бизнес
овърдрафт" №2014. Съгласно
договора, между страните е създадена облигационна връзка. В изпълнение
на поетите по договора задължения, банката е предоставила на търговеца кредит -
овърдрафт в размер на 30 000,00лв. "за посрещане на краткосрочни оборотни
нужди". В изпълнение на договора, на 11. Х ІІ. 2006 г. е открита заемна
сметка с вписване на търговеца като титуляр (вж.д/ва на л. л. 37-43).
В качеството си на
кредитополучател, търговецът се е задължил с връщане на кредита в срок от 240 месеца(двадесет години), с крайна падежна
дата – 11.ХІІ. 2026 г. С подписване на договора е прието, че с откриване на
разплащателната см/ка кредитът се счита изцяло усвоен и считано от тази дата
-11.ХІІ.2006г, търговецът –кредитополучател се е задължил да осигурява по см/ката средства за покриване на усвоени по договора главница,
лихви, такси и комисионни. С така осигурените средства, при изрично и
безусловно дадено от кредитополучателя съгласие, банката - кредитодател
извършва „ежедневно,служебно“
погасяване на всички усвоени по заема суми в посочената по горе
поредност(вж.чл.3, ал.1 във вр. с чл.4 от ДБК).
Съгл. предвиденото в разпоредбите
на Раздел V от ДБК, в задължение на кредитополучателя е вменено редовното
водене на счетоводство, както и своевременното уведомяване на
банката-кредитодател за настъпили в статуса му промени на седалище, управление,
представителство, имущество,производства по ликвидация и несъстоятелност.
В чл.30 от ДБК-овърдрафт , страните
по същия са предвидили в задължение на банката-кредитодател да уведоми
кредитополучателя за извършено от нея прехвърляне на вземанията, при действие
на договора, което като такова се следва и по императив на чл.99, ал.(3)ЗЗД.
В чл.28, б.“в“,страните по
процесния ДБК са предвидили в право на банката-кредитор „да направи кредита
предсрочно и изцяло изискуем“, в случай, че кредитополучателят е в „неизпълнение, на което и да е от поетите
договорни задължения“. Както в
съдържание на договора, така и в приложение на същия не се установи
погасителен план, задължаващ кредитополучателя с месечно дължими, определени по
размер и падеж, анюитетни вноски.
Доколкото обаче, както в чл.3, така и в следващи договорни разпоредби,
задължението на кредитополучателя е регламентирано като месечно, считано от
дата на откриване на заемната сметка, съдът
приема, че тълкувана по правилото на чл.20ЗЗД, в контекста на целия
договор, цитираната норма регламентира 11-то число на съответния месец като краен
срок на дължимите за месеца средства за възстановяване на усвоени по кредита суми .
По делото не се спори, а и от доказателствата се следва за
установено(вж. извлечение от сч. книги на л. 10), че кредитните средства са
усвоени от търговеца и че от 4.ІІІ. 2009г. същият не е обслужвал кредита с
внасяне на суми по възстановяване на усвоените 30 000,00лв. На посочената дата по партидата на
кредитополучателя е осчетоводено задължение в размер на 30 000,00лв. главница,
9 781,59лв. договорена и непогасена възнаградителна лихва, и начислена законна
лихва за забава от 25.ІІІ.2016-3.VІІІ.2017г. в размер на 3 942,46лв.
На 21. VІ. 2017 г.,
кредитодателят „Юробанк България“ЕАД
сключва с ищеца „Мелон България“ЕАД
Договор 5300/1946(вж. на л. л.20-35), с подписване на
който, в качеството си на цедент прехвърля възмездно на ищеца-цесионер
вземанията си към ЕТ" Р.Д.-РД“, ЕИК*******,
визирани на позиция № 655683, на считания за неразделна част от договора,
списък с длъжници(вж. л. л. 36). Според чл. 7 на този договор, в качеството си
на цедент, банката-кредитор е дала съгласието си и е упълномощила цесионера с
дължимите по чл. 9933Д действия по уведомяването на длъжника за извършеното с
договора за цесия прехвърляне на вземания, както и да предприеме действия по
обявяването му за предсрочно изискуем.
Като според цитираната договорна разпоредба, цедентът е заявил, че не
носи отговорност за промяна в наличната за статуса на длъжника му информация, в
случай, че не е бил надлежно уведомен за това. Ищецът-цесионер се е задължил на
извърши уведомяването на длъжниците с изпратени до всеки от тях писма по поща,
с обратна разписка и в срок до четири месеца, считано от получаване на
пълномощното, с издаване на каквото цедентът изрично се е задължил.
Като доказателство на л.12 е
приложено пълномощно, с издаването на което банката –кредитор и цедент,
делегира в право на ищеца -цесионер задълженията си по чл. 99, ал. 3 ЗЗД-за
уведомяване на длъжника, за извършеното към последния прехвърляне на вземания.
Положените под пълномощното подписи са нот. удостоверени на 4. ХІІ. 2018 под
рег. №4239 на нотариус В.Тончева, рег. № 444НК и р-н на действие при СРС.
В подкрепа на твърдението си, че
е уведомил търговеца-кредитополучател, за цедираните към него вземания, ищецът
прилага: молба до ЧСИ Г.Солаков, с която на същия е възложено връчването на
уведомлението(л.19) и Разписка,
удостоверяваща извършеното от ЧСИ връчване на уведомлението лично на ответника Р.Д.
на 25.ІІ.2019г. В изброените в
приложение на пратката документи е
посочено изрично дължимото по чл. 9933Д и чл. 7 от Договора за цесия
Уведомление изх.№1676/19.ІІ.2019г за прехвърляне на вземането и за предсрочната
изискуемост на вземането по кредитния договор. Считано от дата на връчването
му, на длъжника е бил предоставен пет
дневен срок да погаси дълга си или да се яви за подписване
на споразумение, с което кредиторът-цесионер предлага опрощаване и разсрочване
на задължението. По делото не се твърди и не се доказва, в предоставеният му за
това срок ответникът да е предприел действия по погасяване на поетите по
кредитния договор и въведени в предмет на иска задължения.
С договор от 11.V.2009 г.
ответникът Р.Д., като собственик на ЕТ“Р.Д. –РД“, прехвърля предприятието на регистрирания от него
търговец възмездно на „АЛЦЕНА КОМЕРС“ЕООД,ЕИК********, гр.София, срещу реално заплатената му цена от 500,00лв. Прехвърлителната сделка е нот. удостоверена на 11.V. 2009 с рег.№1817 по опис на нотариус Р.Кирилова, с
рег.№380НК и р-н на действие при РРС (л.58-61) . В съдържание на този договор изрично е упоменато, че приобретателят на
предприятието поема всичките права, задължения и фактически отношения.
Доказателствата
по делото , както и служебно извършената в ТР проверка, установяват, че тази търговска
сделка е надлежно обявена като
обстоятелство по партидата на ЕТ. Видно от приложеното като доказателство УАС(л.56) , по
делото се следва за установено, че по молба на отв. Р. Д., регистрирания от
него ЕТ"Р.Д.Д.-РД“ЕИК 116007816 е заличен от ТР
на 13.V. 2009г.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът приема за безспорно, че със
сключения на 5.ХІІ.2006г. ДБК, между регистрирания от ответника ЕТ и „Юробанк
България“ЕАД са установени облигационни отношения по търговска сделка. По
своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен,
възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата
по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор.
Съгласно легалното определение,
съдържащо се в чл. 430, ал. 1 от ТЗ, с този договор банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и
срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я
върне след изтичане на срока.. По делото се следва за безспорно, че
действайки като изправна по договора страна, банката
е предоставила уговорената с договора
парична сума, чрез превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на
уговорения между страните срок за усвояване на кредита. Съгласно общите правила
за изпълнение по търговски сделки (чл. 305 от ТЗ), при безкасово плащане,
релевантно за завършването му е заверяването на сметката на кредитополучателя
със съответната сума по кредита.
В качеството си на кредитополучател,
регистрирания от ответника ЕТ се е
задължил с връщане на усвоените по
кредита средства- при договорени условия и срок, осигурявайки по разплащателната см/ка средства
в размер, позволяващ ежедневното
погасяване на усвояваните по кредита суми. Уговорена е била и възнаградителна лихва по
кредита, включена като част от всяка погасителна вноска. По делото се доказва,
че на 4.ІІІ.2009г. кредитополучателят е преустановил обслужването на кредита.
Доказано обективираната от него неизправност, по отношение на поетите по
договора - парични и носими по характера си задължения, предпоставя, както ангажиране на отговорността
му по чл.79 ЗЗД, така и настъпване на предвидените в договора условия за
обявяване предсрочната изискуемост на кредита.
По същината си овърдрафтът е
краткосрочен кредит, който се ползва по разплащателна сметка на
кредитополучателя и представлява допустимо от банката надвишаване над салдото
по сметката. Кредитът овърдрафт се усвоява по разплащателната сметка до
разрешения лимит и може да се ползва изцяло или отчасти, като по правило се
погасява при всяко постъпление по разплащателната сметка. Кредитополучателят е
длъжен да осигурява средства за погасяване на кредита. При овърдрафта не се
изготвя предварително погасителен план, както при потребителския или ипотечен
кредит, т.к. няма как отнапред да бъде известно, каква част от разрешените
средства ще бъдат усвоени. Което не изключва определяне на месечна падежна дата, размер на минималното
погасяване от формирания дълг и дължима лихва за ползване на средствата и при
този банков договор. В тази връзка и в
съответствие с приетите по горе фактически констатации, съдът приема, че към
4.ІІІ.2009г. длъжникът по договора е в неизправност, предпоставяща в право на кредитора да обяви същия за изцяло
предсрочно изискуем.
При условията на възмездно сключен по
реда на чл. 99 ЗЗД договор за цесия и съгл. чл. 5(2) от същия, ищецът
легитимира качеството си на кредитор на предявените срещу ответника вземания. При договора за цесия носителят на
едно вземане го отстъпва на трето лице. При това положение, става промяна в
субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на
когото цедентът е прехвърлил вземането си. Вземането преминава от предишния
кредитор върху новия кредитор в момента на сключване на договора. Спрямо длъжника по прехвърленото
вземане, цесията има действие от
момента, в който прехвърлянето на вземането му е било съобщено от предишния
кредитор. Като съобщаването може да бъде сторено, както лично от цедиралия
вземането кредитор, така и чрез упълномощено от него лице. Като съгласно чл. 9
ЗЗД, основано на принципа на свободата на договаряне, е допустимо предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи
новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник. В този случай представителната власт възниква по волята на
представлявания – цедент, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД като обемът й се
определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД. В
случая упълномощаването на цесионера с действията по уведомяване на длъжника за
прехвърленото вземане, е обективирино, както в изрична клауза на договора за
цесия, така и в изрично издаденото в изпълнение на този договор пълномощно.
Следвайки стриктно буквата на закона/чл. 99,
ал. 3 и ІV от ЗЗД/ съдът приема, че в случая уведомяването на ответника за
прехвърленото към ищеца вземане е валидно направено от цесионера, като пълномощник на
цедента. Нелогично и неотговарящо на духа на закона е
да се приеме, че съобщение от цесионера е ирелевантно, в какъвто смисъл е
стореното от отв. Д. оспорване. Съответно на последователно проведената съдебна
практика, съдът приема, че в случая и
самата искова молба има значението на дължимото по чл. 99, ал. 3 ЗЗД
уведомяване на физическото лице Д. за
извършеното към ищеца прехвърляне на задълженията му към цедента. В конкретния
случай към исковата молба е приложен договора за цесия, както и издаденото от
цедента пълномощно, с което на ищеца-цесионер
е делегирано съобщаването на цесията на длъжника. По този начин
всъщност, всички изисквания на закона, целящи да предпазят длъжника и да му
позволят да плати добре – на носителя на вземането са изпълнени.
От друга страна безспорно е прието в
съдебната практика, че що се касае до уведомяването по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, то
има това значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да
бъде изпълнено валидно другиму. Длъжникът може да възразява успешно за липсата
на уведомяване, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. След като бъде известен за цесията, длъжникът не може да
възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата
на уведомяване. Практиката в този смисъл е последователна и постоянна (вж.
постановени по реда на чл. 290 ГПК Решение № 137 / 2. VІ. 2015 г. на ВКС по гр.
д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, Решение № 3/ 16. ІV. 2014 г. на ВКС по т. д.
№ 1711/2013 г., I т. о., ТК и др.).
Именно такова е поведението на
ответника в настоящия случай.
Обосновано от доказателствата, съдът приема, за установено по делото, че към
момента на сключване на договора за цесия е съществувало задължение на
регистрирания от отв. Д. ЕТ към цедента.
Това задължение не е изпълнено и в качеството си на кредитор, а и по изрично
делегирано му в този смисъл правомощие от цедента, за цесионера са настъпили
предпоставките за обявяване на кредита
изцяло за предсрочно изискуем. Това му
волеизявление доказано е достигнало до ответника на 25.ІІ.2019г. ведно с
уведомлението за прехвърляне на вземането.
В обобщение, съобразайки изложеното
дотук, съдът намира иска за доказан по основание.
По
отношение на направените в срок за отговор
възражения от страна на ответника, съдът
намира следното: Обосновано от
доказателствата, от правна страна съдът приема, че отв.Д.
е правоприемник на установените от ЕТ с
праводателя на ищеца облигационни отношения по търговска сделка-договор за
кредит, вкл. и по отношение на обективираната от търговеца неизправност по тази
сделка.
Възражението за недължимост на вземането на
банката, поради прехвърлянето на задължението на друго търговско дружество, чрез
сключения от длъжника договор за
прехвърляне на предприятие, е неоснователно. Предприетата от ответника продажба
на предприятието на регистрирания от него ЕТ е действие, попадащо под
регл. на чл.15ТЗ. Предмет на продажбата
е търговското предприятие - цялото или част от него, включващо съществуващите
към датата на прехвърлянето права, задължения и фактически отношения
(съвкупност от недвижими имоти, движими вещи, права и задължения породени в
резултат на търговската дейност на търговеца, отразени по установения за това
ред в търговските и счетоводни книги). С прехвърляне на предприятието купувачът
встъпва в тези права и задължения, а прехвърлителят е длъжен да уведоми
кредиторите и длъжниците за прехвърлянето (чл. 15, ал. 1 ТЗ). При липса на
споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за включените в предприятието
задължения солидарно с приобретателя, поради което не е налице основание да се
приеме, че вследствие на осъщественото прехвърляне, длъжникът е освободен от
задължението си по процесния договор за банков кредит. Тази солидарна
отговорност на отчуждителя и приобретателя е законова и е уредена като вид лично
обезпечение на кредиторите на предприятието на отчуждителя (прехвърлителя). Предвидената солидарна отговорност на
прехвърлителя и приобретателя на търговското предприятие е задължителна за тях
в отношенията им към кредиторите на прехвърленото предприятие, а във вътрешните
им отношения са задължителни постигнатите от тях уговорки.
Ищецът кредитор е в правото си да избере, срещу кого от солидарните
длъжници да насочи иска си. Солидарната отговорност-договорна или законова не
поставя длъжниците в качеството им на
задължителни другари в процеса. В какъвто смисъл се поддържа търдение в
отговора на ответника. Единствено
солидарната отговорност на приобретателя по търсими (непарични) задължения е
уредена като субсидиарна, тъй като кредиторите на тези задължения са длъжни да
се обърнат първо към отчуждителя на предприятието, а след това към неговия
приобретател - чл. 15, ал. 3, изречение последно ТЗ. В конкретния случай ищецът
е кредитор на носимо задължение, поради което направеното от ответника
възражение, че не е легитимиран да отговаря пасивно по иска, е неоснователно.
Вън
от всякакво съмнение е, че физическото лице и търговското му предприятие са
едно и също лице и не следва да бъдат разделяни като различни субекти на
правото. По определение на закона - чл. 56 ТЗ, едноличният търговец е физическо
лице. Регистрацията по реда на ТЗ е с оглед участието му като страна по
търговски правоотношения с произтичащи от това права и задължения, но тя няма
за правна последица възникването на нов правен субект. Няма разлика в
правосубектността. Едноличния търговец е търговското качество на физическото
лице, с което му се дава възможност да участва в търговския оборот. Едноличният
търговец е носител едновременно на търговски и на граждански права и
задължения. С едно и също имущество той отговаря по задълженията, възникнали в
резултат на упражняване на търговската си дейност и по всякакви други
имуществени отношения. Както физическото лице отговаря с цялото си имущество за
задълженията на едноличния търговец, така и за задълженията на физическото лице
отговаря и предприятието му. Като се има предвид, че ЕТ не са ЮЛ, нито различни
правни субекти от физическото лице, за задълженията възникнали от дейността на физическото
лице, действащи като ЕТ, отговорността се носи от съответното физическо лице и
обратно. Този извод не се променя и от установения по делото факт, че ответникът
Д. е продал търговското си предприятие,
като подробни аргументи за последиците от
тази сделка, включително отговорността за възникналите права и задължения по
сделки, в които същият е встъпил, бе подробно разгледана по горе в настоящия
съдебен акт.
В
обобщение от правна страна и по аргумент
на чл. 122, ал. 1 ЗЗД, съдът приема, че като правоприемник на ЕТ“Р.Д.Д.-РД“ – кредитополучател и отчуждител по см. на чл.15ТЗ, ответникът е
пасивно легитимиран по така предявения иск. Направеното от същия възражение за недължимост на
процесните вземания поради погасяването им по давност, съдът намира за частично
основателно по отношение на претендираното по иска вземане за договорени
възнаградителна и нак. лихви.
Съгласно разпоредбата на чл. 110
ЗЗД с изтичането на 5-годишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок, а според чл. 111, б. "в" ЗЗД
вземанията за лихви се погасяват с изтичането на 3-годишна давност. Според чл.
114, ал. 1 от ЗЗД давността за всяко вземане – главно или акцесорно за лихви,
започва да тече от деня, в който е станало изискуемо. От представените
доказателства по делото безспорно се установи, че на 2.ІІ.2019 г. на ответника,
в качеството му на доказан правоприемник на длъжника по кредитния договор на
кредитополучателя, е връчено уведомление за обявената предсрочна изискуемост на
дълга като му е предоставен срок за погасяване на просрочените задължения. Началото
на погасителната давност се поставя с настъпване на изискуемостта на вземането,
която изискуемост по отношение на ответника е настъпила с изтичане на 5 дни от
поканата, както е предвидено в чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В случая, относимо към дата на предявяване на
иска, процесният кредит е бил обявен от
ищеца за изцяло и предсрочно изискуем ,
с настъпил по отношение на
претендираните по иска главница падеж
на 7.ІІ.2019г. От
посочената дата, до подаване на иска- 1.ІІІ.2019
г., по отношение на това вземане, предвиденият
в чл.110 ГПК срок не е изтекъл, поради
което съдът намира, че същото не е погасено по давност. Ведно с предсрочно
обявената за изискуема главница по дълга, като титуляр
на вземането ищецът е претендирал и обезщетение за забава, в размер на изтекла
за времето от 26.ІІІ.2016 до 3.VІІІ.2017г. мораторна лихва. Относимо към дата
на иска-1.ІІІ.2019т. съдът приема, че приложимия по отношение на лихвите три
годишен срок, не е изтекъл и предявеното на осн.чл.86 ЗЗД вземане
не е погасено по давност. Изчислена с ел. калкулатор, за посочения период
дължимата върху главница от 30 000,0лв. лихва е в размер на 4134.13 лева. Т.е., предявеният на осн.чл.86 ЗЗД иск . е
доказан и следва да бъде уважен в предявения му размер от 3 942,46лв.
Договорените възнаградителна и нак. лихви се претендират
в размер от 9 781,59лв. за времето от 4.ІІІ.2009 до 23.ІІ. 2011г. Касае
се за вземане, заявено от ищеца като такова с падеж, настъпил преди дата на обявената по главницата предсрочна
изискуемост, респ. преди дата иска. Относимо към последната, считано от дата на
падежа-11.ІІ.2011г., съдът приема същото за погасило се по давност поради изтичане
на предвидения в чл.110 ЗЗД срок.
Поради изложеното, съдът намира, че по отношение на претендираните в изпълнение по
кредитния договор вземания, предявеният на
осн. чл.99 ЗЗД във вр. с чл.430
ТЗ иск следва да бъде уважен като доказан по основание до размера на обявената
за предсрочно изискуема и непогасена главница от 30 000,00лв. и за 3 942, 46лв., дължими на осн.чл.86
ЗЗД в обезщетение, за забава на главницата
за времето от 26.ІІІ.2016 до 3.VІІІ.2017г. В останалата си част искът
следва да бъде отхвърлен, поради погасяване на вземането по давност.
На осн.чл.78 ГПК в полза на
ищеца се следва присъждане на доказано сторени и съразмерни на уважената част
от иска разноски. Респ., в полза на ответника се следват разноски съразмерни на
отхвърлената част от иска.
По изложените мотиви, Съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Р.Д.Д., ЕГН**********, в качеството си на правоприемник на заличен ЕТ“Р.Д.-РД“ЕИК******** ДА ЗАПЛАТИ на „Мелон
България“ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление по търг. регистрация в гр.София, бул.“Мария Луиза“№100,
ет.3 по сметка на „Мелон България“ЕАД IBAN:***, BIC:***
„Юробанк България“АД,
както следва:
- На осн.чл.99ЗЗД във вр с чл. 430,
ал.1 ТЗ сумата от 30 000,00лв.(тридесет
хиляди лева), дължима в изпълнение на главница по Договор за кредит „БИЗНЕС
ОВЪРДРАФТ“ №2014/5.ХІІ.2006г. , ведно
със законна лихва от дата на иска -1.ІІІ.2019 до окончателното й изплащане;
- На
осн.чл.99ЗЗД във вр. с чл.86 ЗЗД сумата
от 3 942,46лв.(три хиляди деветстотин
четиридесет и два лева и четиридесет и шест стотинки), дължима в обезщетение за
забава на главница по Договор за кредит „БИЗНЕС ОВЪРДРАФТ“
№2014/5.ХІІ.2006г. , за
времето от 26.ІІІ.2016 до 3.VІІІ.2017г.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Мелон България“ЕАД, ЕИК******,
със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.София, бул.“Мария
Луиза“№100, ет.3 срещу Р.Д.Д., ЕГН********** за възнаградителна и
наказателни лихви, дължими по Договор за кредит „БИЗНЕС ОВЪРДРАФТ“ №2014/5.ХІІ.2006г. в
размер на 9 781,59лв и за времето от 21.VІІІ.2008 до 25.ІІІ.2016г. ,
поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА Р.Д.Д., ЕГН**********
да заплати на „Мелон България“ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление по
търг. регистрация в гр.София, бул.“Мария Луиза“№100, ет.3 разноски по делото в
размер на 1 507,69лв., от които 150,00лв. за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Мелон
България“ЕАД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление по търг. регистрация в гр.София, бул.“Мария Луиза“№100,
ет.3 да
заплати на Р.Д.Д., ЕГН**********, разноски в размер на 38,81лв.
Решението може да се обжалва пред ВнАС в
двуседмичен срок от връчването му на страните като по отношение на Р.Д.Д., ЕГН********** , връчването да се извърши на посочения
от него съдебен адрес.
Съдия:
НР