РЕШЕНИЕ

№............./ 19.03.2019г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На деветнадесети март, две хиляди и деветнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав

СЪДИЯ: ИРИНА ГАНЕВА

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията

Т.д.№ 14 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 25 от Закона за търговския регистър.

Образувано е по жалба на „Ийст голф БГ“ООД, представляван от ликвидатора Д.П., подадена чрез пълномощник, против отказ № 20190227150926/28.02.2019г. на длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, за вписване на продължаване на дейността на прекратеното търговско дружество в ТРРЮЛНЦ. Жалбоподателят счита, че постановеният отказ е незаконосъобразен, тъй като относимата разпоредба на чл.274 ТЗ е тълкувана от органа по регистрацията стеснително, а според него изброяването на хипотезите в нормата не е изчерпателно и тя следва да намери приложение и за настоящия случай.

Съдът, след като разгледа жалбата и събраните доказателства, намира следното:

Жалбата е допустима като депозирана от дружество в процес на ликвидация, против обжалваем акт. Срокът следва да се приеме за спазен, доколкото в изпратената от АВ преписка липсват данни за момента, в който отказът е връчен на лицето, при твърдение за извършено връчване по електронен път.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и проверка в деловодството на съда и в Търговския регистър, констатира следните факти и обстоятелства: С решение № 34/31.05.2018г., постановено по т.д. № 102/2017г. на ОС Разград и влязло в сила на 7.07.2018г., търговското дружество „Ийст голф БГ“ООД е прекратено на основание чл.517 ал.3 ГПК. На 13.07.2018г. е назначен ликвидатор и е определен срок на ликвидацията 15.01.2019г.

Представени са доказателства: декларация от кредитора „Дайнърс клуб България“АД, удостоверение изх. № 3739/26.02.2019г. от ЧСИ по изп.д. № 2014762040000 и отчет по ликвидацията, изготвен от ликвидатора на дружеството-жалбоподател, от които се установява, че задължението, за което е предприето изпълнение върху дял на съдружник и по реда на чл.517 ал.3 ГПК е било прекратено дружеството, е изплатено изцяло в хода на ликвидационната процедура (на 21.01.2019г.) и изпълнителното производство срещу Х. Н. е прекратено. Погасени са всички задължения на дружеството и според отчета на ликвидатора същото може да продължи дейността си.

Представен е протокол от 27.02.2019г. от проведено общо събрание на съдружниците, на което са взети решения за приемане на отчета по ликвидацията, за прекратяване на производството по ликвидация и продължаване на дейността на дружеството и за освобождаване на ликвидатора, който е овластен да извърши действия по вписването на взетите решения в търговския регистър.

Със заявление вх. № 20190227150926/27.02.2019г. назначеният ликвидатор на дружеството е поискал от длъжностното лице по регистрация при АВ да впише продължаване на дейността на прекратеното търговско дружество.

С обжалвания отказ длъжностното лице по регистрацията е приело, че не са налице предпоставките на чл.274 ал.1 ТЗ, поради което не може да се впише продължаване на дейността на прекратеното дружество.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: жалбата е неоснователна. Съгласно чл.274 ал.1 ТЗ, когато дружеството е прекратено поради изтичане на срока или по решение на компетентните дружествени органи, те могат да решат да се продължи дейността му, ако не е започнало разпределение на имуществото. Тази разпоредба се прилага и при прекратяване на ООД в хипотезата на чл.155 т.3 ТЗ – по иск на прокурора, когато в продължение на три месеца дружеството няма вписан управител.

Основанията, при които се прекратява производството по ликвидация и се възобновява дейността на дружеството, са изчерпателно изброени в закона и се отнасят за хипотезите, при които същото е открито поради настъпване на определени юридически факти (изтичане на срока, за който е учредено същото, решение на УС, липса на вписан управител повече от три месеца), но не и при принудително осъществена ликвидация. Хипотезата на чл.517 ал.3 ГПК не е аналогична с тази по чл.155 т.3 ТЗ, при която прекратяването на дружеството също настъпва по силата на съдебно решение, тъй като в единия случай става въпрос за настъпването на определен юридически факт, който обуславя прекратяване на дружеството и съответно осъществяване на ликвидация на същото, а в другия ликвидацията се извършва по повод осъществяване на принудително изпълнение върху дял на съдружник.

В хипотезата на  чл.517 ал.3 ГПК винаги е налице принудително изпълнение, насочено против част от имуществото на дружеството (дял на съдружник) и прекратяването настъпва едва след като на същото се даде възможност да изплати на взискателя припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл.125 ал.3 ТЗ. Само ако това не стане, в определения от закона тримесечен срок се предвижда възможността за завеждане на иск за прекратяване на дружеството по този ред и съответно за осъществяване на ликвидация на същото, като се постигне максимално удовлетворяване на взискателя. Цитираната в жалбата съдебна практика относно целта на иска по чл.517 ал.3 ГПК се отнася именно за фазата на съдебното производство, т.е. преди постановяване на решението за прекратяване. Дружеството-жалбоподател е разполагало с възможността да изпълни задължението на съдружника в хода на изпълнителното производство, както и в хода на съдебния процес, което действие е могло да бъде зачетено съгласно чл.235 ал.3 ГПК. Жалбоподателят обаче не се е възползвал своевременно от предоставените му от закона възможности, което е довело до ликвидация след постановяване на решение по реда на чл.517 ал.3 ГПК.

В разглеждания случай не са налице предпоставките на  чл.274 ТЗ за продължаване на дейността на дружеството и не е налице законово предвидена възможност за възобновяване на търговската му дейност. Относно изчерпателния характер на нормата е постановена съдебна практика, която със съответните изменения относно фактите намира приложение досежно правните изводи и в настоящия случай: решение № 721 от 14.11.2005г. на ВКС по т.д. № 222/2005г., ТК; определение № 2026 на САС по в.гр.д. № 3198/2013г.

Жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Съгласно чл.29 от Тарифата за ДТ, събирани от съдилищата по ГПК, при обжалване на отказ по ЗТР се събира 50 на сто от съответната такса по раздел ІІа от Тарифата за ДТ, събирани от АВ. При подаване на заявлението пред АВ заявителят е внесъл ДТ за вписване на заявеното обстоятелство в размер 25лв. ДТ за обжалване на отказа е 12,50лв. Жалбоподателят е представил платежен документ за внесена такса в размер на 7,50лв. Същият е останал задължен за внасяне на още 5лв. и съгласно чл.77 ГПК следва да бъде осъден да стори това.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Оставя без уважение жалбата „Ийст голф БГ“ООД, представляван от ликвидатора Д.П., против отказ № 20190227150926/28.02.2019г. на длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, за вписване на продължаване на дейността на прекратеното търговско дружество.

Осъжда „Ийст голф БГ“ООД да внесе остатъка от дължимата ДТ за обжалване в размер 5лв. по сметка на ОС Разград.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в 7-дневен срок от съобщаването му.

СЪДИЯ: