Р Е Ш Е Н И Е

№

09.10.2019 г., гр. Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публичното съдебно заседание, проведено на 11.09.2019 г., в състав:

председател: Атанас Христов

при секретаря М. Н. като разгледа докладваното от съдията Атанас Христов търговско дело № 18 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 59 ЗЗО.

Постъпила е искова молба от „***” ЕООД гр. К. против НАЦИОНАЛНА ЗРДАВНООСИГУРИГЕЛНА КАСА. Ищецът твърди, че с ответника сключили Договор за оказване на болнична помощ /БМП/ по клинични пътеки № 170199 от 25.02.2015 г., и допълнително споразумение № 24 от 26.05.2016г. въз основа на който ищецът предоставял болнична медицинска помощ по изрично указани клинични пътеки на здравноосигурени лица по § 2 от закона за бюджета на НЗОК за 2016 г., а ответникът е следвало да заплати дейностите, съгл. ПМС № 94/ 24.04.2014 г. и Националния рамков договор за 2016 г.

През м. февруари 2016г. била извършена дейност от ищеца над лимита в размер на 32 188 лв., за което ответника е уведомен с ежемесечно представяната Спецификация за БМП и била издадена ф- ра № 2490000000/10.03.2016 г.

През м. март 2016г. била извършена дейност над лимита в размер на 51 294 лв., за което ответника е уведомен с ежемесечно представяната Спецификация за БМП и била издадена ф- ра № 250000001/12.04.2016 г.

През м. юни 2016г. била извършена дейност над лимита в размер на 36 523 лв., за което ответника е уведомен с ежемесечно представяната Спецификация за БМП и била издадена ф- ра № 2520000001/11.07.2016 г.

През м. юли 2016г. била извършена дейност над лимита в размер на 27 595 лв., за което ответника е уведомен с ежемесечно представяната Спецификация за БМП и била издадена ф- ра № 2530000001/10.08.2016 г.

През м. август 2016г. била извършена дейност над лимита в размер на 33 125 лв., за което ответника е уведомен с ежемесечно представяната Спецификация за БМП и била издадена ф- ра № 2540000001/13.09.2016 г.

През м. ноември 2016г. била извършена дейност над лимита в размер на 26 460 лв., за което ответника е уведомен с ежемесечно представяната Спецификация за БМП и била издадена ф- ра № 2560000001/12.12.2016 г.

Общо задължението на ответника за плащане възлизало на 207 185 лв.

С писмо от 05.03.2016г. ищецът поискал от ответника заплащане на тези дейности, но такова му било отказано.

Ищецът, след изменение по реда на чл. 214, ал.1 ГПК /л.293/, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 207 185 лв., представляваща стойността на извършена болнична дейност по клинични пътеки за м. февруари, март, юни, юли, август и ноември 2016г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 10.04.2019г. Претендира разноски.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК, ответникът, НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНО-ОСИГУРИТЕЛНА КАСА, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че съгласно сключения между страните по делото индивидуален Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 170199/25.02.2015 г. с допълнителните споразумения към същия и нормативната уредба, ответникът е заплащал извършените дейности от ищеца. Претендираните от ищеца суми за извършени дейности през 2016 г. са извън стойностите за съответните месеци и не са договорени с подписаните допълнителни споразумения към индивидуалния договор, заложени в Приложение № 2. Липсва правно основание за ответника за заплащане на недоговорени в Приложение № 2 към договора стойности на медицински дейности. Задължение на ответника като възложител е да заплаща само отчетените по договора дейности до стойностите, определени в Приложение № 2 и съобразно това, ответникът няма неизплатени към ищеца задължения. Дейността, която е извършена над утвърдените от НС на НЗОК стойности за горепосочените месеци не е заплатена, тъй като не е отчетена в РЗОК Разград по условията и реда за представяне на финансово-счетоводни документи. Претендира разноски.

В срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с която сочи, че поддържа първоначалната искова молба.

В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор. Оспорва допълнителната искова молба

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за ищеца се явява пълномощникът му адвокат Веселин Запрянов, който поддържа исковата претенция, излага допълнителни съображения и представя подробна писмена защита, на осн. чл. 149, ал.3 ГПК.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за ответника се явява пълномощникът му главен юрисконсулт Ралица Г. Драгнева, който поддържа отговора на исковата претенция, излага допълнителни съображения и представя подробна писмена защита, на осн. чл. 149, ал.3 ГПК.

Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото се приети неоспорените Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 170199 от 25.02.2015 г., както и сключени към него Допълнителни споразумения № 3 от 07.04.2015 г., № 18 от 21.12.15г., № 19 от 07.01.2016г., № 20 от 25.01.2016г., № 21 от 08.02.2016г., № 22 от 07.03.2016г., № 24 от 26.05.2016г., № 25 от 30.05.2016г., № 26 от 10.06.2016г., № 27 от 22.06.2016г., № 28 от 07.07.2016г., № 29 от 29.07.2016г., № 30 от 08.08.2016г., № 31 от 08.08.2016г., № 31 от 01.09.2016г., № 34 от 12.09.2016г. /л.93-161/.

Страните не спорят, относно наличието на сключен между тях Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 170199 от 25.02.2015 г., на осн. чл. 59, ал. 1 от ЗЗО и НРД за МД за 2015г., към който са сключвани допълнителни споразумения. Според чл. 1 от договора НЗОК е възложила на ищеца оказването на болнична медицинска помощ по клинични пътеки на здравноосигурени лица, на здравнонеосигурени лица по §2 ал.1 от Закона за бюджета на НЗОК, както и на лицата по §7 ал.1 от ЗБНЗОК за 2015г. След допълнително споразумение № 24 от 26.05.2016г. – л. 126 гръб, ищецът като изпълнител се е задължил да оказва медицинска помощ, със съдържание посочено съответно в приложение № 11 .

По делото са приети неоспорените издадените от ищеца за процесния период ф- ра № 2490000000/10.03.2016г., ф- ра № 250000001/12.04.2016г., ф- ра № 2520000001/11.07.2016г., ф- ра № 2530000001/10.08.2016г., ф- ра № 2540000001/13.09.2016г. и ф- ра № 2560000001/12.12.2016г., ведно със Спецификация за болнична медицинска помощ по процесния договор, на обща стойност 207 185 лв. /л. 45-72/.

С писмо с изх. № 249 от 05.03.2019г. ищецът е уведомил ответника, че надлимитната дейност по клинични пътеки за 2016 г. е в размер на 247 294 лева и е настоявал заплащането им, като приложил 9 бр. фактури и спецификации към тях /л.73/.

С писмо с изх. № 17/29-02- от 13.03.2019г. ответникът върнал на ищеца изпратената му гореописана документация /л.74/. С писмо с изх. № 11-02-240 от 22.03.2019г. ответникът уведомил ищеца, че искането за заплащане на надлимитната дейност по клинични пътеки за 2016 г. е неоснователно /л.77-78/.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза /л 254-247, 291-294/, чието заключение съдът приема като пълно, ясно, обосновано и тъй като не възниква съмнение за неговата правилност. Вещото лице е установило процедурата за снабдяване и изписване на необходимите лекарства и консумативи, нужни за лечението на постъпилите пациенти, като лекарствата се закупуват от лицензирани доставчици, съхраняват се в ***, изписват се на основание предписания на лекуващите лекари в лекарствените листи. Анализът на изписаните по лекарствен лист лекарствени форми по дати се покрива с наличните /заприходени в болничната аптека, поради което е прилагано лечение на пациентите по клиничната пътека, по която са приети в болничното заведение. Фактурираните дейности извършена болнична медицинска дейност по клинични пътеки за процесния период, са документално обосновани с „История на заболяването“ и съответната клинична пътека, както и с медикаментите, лекарствените форми и консумативи, налични в болничната аптека за всеки един от проверяваните месеци и са обвързани със съответните фактури за доставени лекарства, консумативи и други. Вещото лице е констатирало, че през процесните месеци имената по списъците на преминали пациенти и ЕГН отговарят на тези, изписани на съответната папка „История на заболяването“, като всяка съдържа необходимите документи. За процесния период общата стойност на лечението по КП за надлимитния прием на пациенти е в размер на 207 185 лв. Всички процесни фактури за претендираните надлимитни дейности са осчетоводени при ищеца, но не и при ответника.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, извършила проверка на информационните масиви при ищеца и ответника, чието заключение съдът приема като пълно, ясно, обосновано и тъй като не възниква съмнение за неговата правилност /л. 241-247, 294/. Вещото лице е констатирало, че в „***-К.“ ЕООД през процесния период е функционирал програмния продукт „Гама КодМастер“. За всеки един от процесните месеци програмата е генерирала ежедневна справка в табличен вид. Всички генерирани и записани справки съдържат подробна информация за клиничната пътека и пациента. Съдържат информация за извършената надлимитна дейност и съвпадат със спецификациите за надлимитна дейност на ищеца. Ежемесечните справки за всеки един от процесните месеци се генерират от програмата „Гама КодМастер“ на база на въведените ежедневни отчети за тези периоди. Сравнителният анализ е установил, че всички пациенти, които са отразени в програмата „Гама КодМастер“ в „*** –К.“ ЕООД със съответен код „История на заболяването“ и са отбелязани като „надлимитни“, са отразени и във файловете, генерирани от информационната система ПИС в РЗОК Разград. В информационната система на РЗОК Разград няма информация за ежемесечни отчети /спецификации и фактури/, поради това, че функционалните възможности на програмата „Гама КодМастер“ не са позволявали това през процесния период. Ежедневните отчети са зареждани в информационната система на Здравната каса ПИС и в техните файлове са отразени надлимитните дейности. Процесните ф-ри за извършената надлимитна дейност не са въвеждани електронно, тъй като през 2016 г. програмния продукт не е притежавал функция за въвеждане на такива данни.

По делото е разпитана в качеството на свидетел С.И. П. – главен счетоводител в РЗОК – Разград /л. 238-239/. По същество свидетелят сочи, че претендираните процесни вземания не са били изплатени на ищеца, тъй като процесните фактури за надлимитни дейности не са били одобрени от контрольорите, поради и което не са били осчетоводени при ищеца.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното следното:

Предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 59 от ЗЗО за заплащане на сумата от 207 185 лв., представляваща стойността на извършена болнична дейност по клинични пътеки за м. февруари, март, юни, юли, август и ноември 2016г. е основателен и доказан.

Страните по делото не спорят, относно наличието на сключен между тях Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 170199/25.02.2015г., и сключените към него допълнителни споразумения според който „***” ЕООД, като изпълнител се е задължила да оказва на здравноосигурени лица по пар.2 ал.1 от Закона за бюджета на НЗОК за 2015г. и на лицата по пар.7 ал.1 от ЗБНЗОК за 2015 г. болнична медицинска помощ /БМП/ по клинични пътеки /КП/ от приложение № 5 към член единствен на Наредба № 40 от 24.11.2004г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, подробно посочени в договора /чл.1 ал.1 от договора/, а след допълнително споразумение № 24 от 26.05.2016г. - ищецът като изпълнител се е задължил да оказва на здравноосигурени лица /ЗОЛ/, на здравнонеосигурени лица по § 2, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2016 г. и на лицата по § 8, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2016 г., медицинска помощ по клинични пътеки от приложение № 9 към член 1 от Наредба № 2 от 2016г. за определяне на основния пакет от здравни дейност, гарантиран от бюджета на НЗОК, със съдържание посочено съответно в приложение № 11. НЗОК като възложител по договора се е задължила да заплаща за дейностите по ал.1.

Страните не спорят, че претендираната надлимитна болнична дейност е реално извършена и фактурирана, както следва:

- през м. март 2016 г. - дейност над лимита в размер на 51 294 лв. и била издадена ф- ра № 250000001/12.04.2016 г.,

- през м. юни 2016 г. - дейност над лимита в размер на 36 523 лв. и била издадена ф- ра № 2520000001/11.07.2016 г.,

- през м. юли 2016 г. - дейност над лимита в размер на 27 595 лв. и била издадена ф- ра № 2530000001/10.08.2016 г.,

- през м. август 2016 г. - дейност над лимита в размер на 33 125 лв. и била издадена ф- ра № 2540000001/13.09.2016 г.,

- през м. ноември 2016 г. - дейност над лимита в размер на 26 460лв. и била издадена ф- ра № 2560000001/12.12.2016 г.

Общо - 207 185 лв.

Горното се установява и от заключението на ССЕ. Вещото лице е установило, че фактурираните дейности са документално обосновани с „История на заболяването“ и съответната клинична пътека, както и с медикаментите, лекарствените форми и консумативи, налични в болничната аптека за всеки един от проверяваните месеци и са обвързани със съответните фактури за доставени лекарства, консумативи и други. През процесните месеци имената по списъците на преминали пациенти и ЕГН отговарят на тези, изписани на съответната папка „История на заболяването“, като всяка съдържа необходимите документи. От заключението на същата експертиза се установява, което не е спорно между страните, че исковата сума е формирана от надвишаване на месечните стойности по клинични пътеки за процесния период в общ размер на 207 185 лв.

Спорният между страните въпрос е дължи ли се на изпълнителя заплащане на извършената болнична медицинска дейност, надхвърляща договорно определените стойности.

В изпълнение на задълженията си по чл.1 и чл.5 от договора, ищецът е оказал болнична медицинска помощ на здравноосигурени лица по клинични пътеки, подробно посочени в спецификациите, които са включени в пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК съгласно Наредба № 40 от 24.11.2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК /отм./ и Наредба № 2 от 25.03.2016 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса /отм./ /действали за процесния период/ и Постановление № 57 на МС от 16.03.2015 г. за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от Закона за здравното осигуряване – за месеците февруари и март 2016г. и Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна касa – за месеците юни, юли август и ноември 2016г. Ищецът е лечебно заведение за болнична помощ по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 1 от ЗЛЗ. С чл. 5, т. 9 и чл. 11, т. 2 от договора, му е вменено задължение да осигурява на пациентите 24-часово непрекъснато изпълнение на медицинска помощ при спешни състояния.

С чл. 5, т. 14 и т. 15 от договора ищецът се е задължил да спазва правата на ЗОЛ /задължително осигурените лица/ и на пациента, регламентирани в ЗЗО и ЗЗ, както и да ги запознава с тях, да осигурява условия, които гарантират правата на ЗОЛ, вкл. и в качеството им на пациенти, при оказване на болнична помощ. Според чл. 35, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, задължително осигурените лица имат право да получават медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК; да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК; на спешна помощ там, където попаднат. Във връзка с горните договорни клаузи и разпоредбата на закона, е и поетото задължение на ищеца по чл. 8, ал. 5 от договора, при необходимост от хоспитализация, същата да се осъществи в срока на валидност на направлението, който е до 30 календарни дни от издаването му. С оглед на това, приема на пациенти с издадено направление за хоспитализация, дори и надвишаващо месечните стойности, посочени в Приложение № 2 не може да бъде отказан или отложен. Осъществената медицинска помощ от ищеца по планов прием на 17 пациенти през процесния период е в изпълнение на договорните му задължения, не противоречи на закона и следва да бъде заплатена.

Доводът на ответника, че дейността, която е извършена над утвърдените от НС на НЗОК стойности за процесния период не подлежи на заплащане, тъй като не е отчетена в РЗОК Разград с ежемесечни отчети по условията и реда за представяне на финансово-счетоводни документи, е необоснован. Според чл. 26, ал. 4, чл. 32, ал. 10, чл. 37 от договора, ответникът като възложител има право да не заплати на изпълнителя отчетените дейности, които не са били включени в ежедневните електронни отчети по чл. 33 за съответния отчетен период. От заключението на СТЕ, извършила проверка в информационните масиви на страните по делото, безспорно се установява, че през процесния период, всички генерирани и записани електронни справки, подадени от ищеца, съдържат подробна информация за клиничната пътека и пациента. Съдържат информация за извършената надлимитна дейност и съвпадат със спецификациите за надлимитна дейност на ищеца. Сравнителният анализ на експертизата е установил, че всички пациенти, които са отразени в програмата „Гама КодМастер“ в „*** –К.“ ЕООД със съответен код „История на заболяването“ и са отбелязани като „надлимитни“, са отразени и във файловете, генерирани от информационната система ПИС в РЗОК Разград. Включването на надлимитните суми в ежедневните отчети съдържа имплицитно искане за корекция на определените месечни стойности, след като информацията за надлимитната дейност автоматично се генерира в информационния масив при ответника ежемесечно на база подадените електронни ежедневни отчети от ищеца. Ето защо, съдът се приема че претендираната сума е била надлежно заявена от ищеца с представяне на ежедневните отчети, както и че непредставянето на ежемесечни отчети не може да бъде основание за отказ на плащане.

Основанието, на което ответникът е отказал да заплати надлимитната дейност на ищеца, според приложената кореспонденция между страните е, че тя се отнася за дейност, надвишаваща стойността по чл.42 от договора, т.е. за надлимитна дейност, а не за неизпълнение на задължението на ищеца да изпраща на ответника ежедневни отчети и такъв в края на месеца с приложените към тях документи за извършената от него дейност. Ответникът твърди, че изпълнителят не може да отчита дейности, надвишаващи утвърдената стойност в Приложение № 2 за съответния месец и превишението на стойността на дейностите е основание за отхвърляне на плащането.

Съгласно чл. 2 ЗЗО, задължителното здравно осигуряване е дейност по управление и разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за заплащане на здравни дейности, което се осъществява от Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ и от нейните териториални поделения - районни здравноосигурителни каси (РЗОК). Това, според законодателя предоставя основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.Следва да бъде посочено, че Бюджетът на НЗОК е основен финансов план за набиране и разходване на паричните средства на задължителното здравно осигуряване и е отделен от държавния бюджет. Неразделна част от същия е годишната стойност на разходите за видовете медицинска помощ, изплащана от НЗОК. В чл.24 ЗЗО е предвидено за какво следва да се разходват средствата от бюджета на НЗОК, а в чл.25 изрично е предвидено, че в същия задължително се предвижда резерв, включително и за непредвидени и неотложни разходи. Съгласно чл.26, ал. 2 ЗЗО със средствата от резерва се плащат разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на средствата за здравноосигурителни плащания. Споре чл.4 ЗЗО задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса. Наред с това, както бе изложено по-горе, на здравноосигурените лица с чл.35 ЗЗО са предоставени права да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, без въведени ограничения на тази помощ. От съпоставката на изложените до тук нормативни разпоредби, следва извод, че претендираните от ищеца субективни права са част от възникналото между ищеца и ответника правоотношение въз основа на разпоредбата на чл.59 и сл. ЗЗО, което е обусловено от предвиденото в чл.52 от КРБ право на гражданите на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ. Безспорно е, че предвиденото в чл.52 от КРБ право може да бъде упражнено в рамките на бюджета на НЗОК за съответната година. Но разходването на бюджета за годината в един по ранен период не лишава гражданите да се възползват от правата си по чл. 52 КРБ. В тези случаи за Касата възниква задължението да използва суми от бюджетния си резерв, което е предвидено с разпоредбата на чл.26, ал.2 ЗЗО, че със средствата от резерва се плащат разходи в случаи на значителни отклонения от равномерното разходване на средствата за здравноосигурителни плащания. Водещото е осигуряване на предвиденото в Конституцията право на гражданите по чл.52, а не съблюдаване на фискалната дисциплина.

В действителност, плащането на тези надлимитни стойности е дължимо, защото би станало факт: или в един по - късен момент, ако пациентът се включи в листата на чакащите или през процесния период, при условие, че пациентът избере да се лекува в друго здравно заведение, което не е превишило лимита си.

В горния смисъл е и практиката на Окръжен съд – Разград по идентични/сходни казуси формирана с Решение № 42 от 04.06.2019г. по т.д. № 67/2018г. и Решение № 52 от 24.07.2019г. по т.д. № 129/2018г., и двете по описа на РОС.

По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан. Претендираната главница следва да се присъди ведно със законната лихва считано от подаването на исковата молба – 10.04.2019г., на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД.

По разноските.

С оглед изхода на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по делото в размер на 17 630.90 лева, от които 8 287 лв. за заплатена държавна такса, 1 043.90 лв. внесени депозити за вещи лица, 8 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, ***, представлявана от управителя д-р *** ДА ЗАПЛАТИ на „***-К.“ ЕООД гр. К., ***, представлявано от управителя д-р *** сумата 207 185 лева /двеста и седем хиляди и сто осемдесет и пет лева/, на осн. чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 59 от ЗЗО и чл. 86, ал.1 ЗЗД, представляваща стойността на извършена болнична дейност по клинични пътеки за м. февруари, март, юни, юли, август и ноември 2016г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 10.04.2019г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, ***, представлявана от управителя д-р *** ДА ЗАПЛАТИ на „***-К.“ ЕООД гр. К., ***, представлявано от управителя д-р ***, сумата 17 630.90 лева /седемнадесет хиляди шестстотин и тридесет лева и деветдесет стотинки/ представляваща разноски по делото, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Присъдените суми следва да се преведат по следната банкова сметка:

*** *** *** България АД – клон К.

Титуляр: „***-К.“ ЕООД

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд.

съдия:

MH