О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр.Разград, 18. 01. 2019 г.

Разградският окръжен съд в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:Анелия Йорданова

Членове: Ирина Ганева

Ангел Ташев

като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова ч. в. т. д. № 130 по описа за 2018 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД гр. Разград против Определение № 4727 от 07. 11. 2018 г. по гр. д. № 800/ 18 г. по описа на Разградския районен съд, с което е оставен без разглеждане предявения установителен иск по чл. 422 ГПК, като недопустим и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно. Съображенията му за това са, че е изпълнил указанията на съда за отстраняване на нередовностите на исковата молба и е уточнил вида на търсената защита. Съдът неправилно е приел, че е предявен установителен иска, а не осъдителен. Моли обжалваното от него определение да бъде отменено.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, против акт, подлежащ на съдебен контрол.

Производството по делото е образувано пред РС Разград по депозирана искова молба от „Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД против К.А.И.. Изложени са твърдения, че ответницата е потребител на ВиК услуги и в това си качество не е изпълнила задължението си за плащане на доставена до имота й питейна вода, за което ищецът издал ф-ра № **********/ 31. 08. 2017 г. с посочения период от време на стойност 7625, 52 лв. главница и 114, 38 лв. лихва. Ищецът е посочил, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 ГПК е образувано ч. гр. д. № 2903/ 2017 г. по описа на РРС. Производството е приключило при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и с Разпореждане № 554/ 07. 02. 18 г. съдът е указал на ищеца, че на осн. чл. 415, ал. 1 т. 2 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си, което обуславя правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия иск. Ищецът е поискал на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК и в срока по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата 7 739, 90 лв. , съставляваща стойността на предоставените й ВиК услуги по ф- ра № **********/ 31. 08. 2017 г., от които 7625, 52 лв. главница и 114, 38 лв. лихва.

С Разпореждане № 3130/ 24. 07. 18 г. съдът е дал едноседмичен срок на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба, като прецизира петитума и посочи какви искове предявява – осъдителни или установителни. Посочено е, че заповедта за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 2903/ 2017 г. по описа на РРС е обезсилена с влязло в сила определение на 04. 04. 18 г. , не са представени доказателства, че заявителят е предявил установителен иск по чл. 422 ГПК в указания срок, а настоящият иск е предявен на 10. 05. 18 г. В указания срок, ищецът е подал Заявление вх. № 7734/ 20. 08. 18 г. , в което е посочил, че предявеният иск е осъдителен с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД. Поради пропускане на преклузивния едномесечен срок за предяване на установителен иск по чл. 422 ГПК, предявява вземането си по общия исков ред и излага петитум ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 7 739, 90 лв. , съставляваща стойността на предоставените й ВиК услуги по ф- ра № **********/ 31. 08. 2017 г., от които 7625, 52 лв. главница и 114, 38 лв. лихва за периода 30. 09. 2017 г. до 23. 11. 17 г. С обжалваното определение, постановено по реда на чл. 140 ГПК, съдът е приел, че предявеният установителен иск се явява недопустим, поради липса на интерес от воденето му. Съображенията му за това са, че заповедта за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 2903/ 2017 г. по описа на РРС е обезсилена с влязло в сила определение на 04. 04. 18 г. , не са представени доказателства, че заявителят е предявил установителен иск по чл. 422 ГПК в указания срок, а настоящият иск е предявен на 10. 05. 18 г. Липсата на заповед за изпълнение обосновава липсата на интерес.

Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав приема следното:

Първоначално предявената искова молба е била нередовна, тъй като в обстоятелствената част са изложени твърдения, сочещи на правен интерес от предявяване на установителния иск с правно основание чл. 422 ГПК, а с петитума се търси защита по осъдителен иск. Основанието на иска се определя от изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства - размера на дължимата сума, дали се касае за неизпълнение на договорно задължение, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване и др., както и от заявеното искане, т. е. петитума на исковата молба. От Заявление вх. № 7734/ 20. 08. 18 г. , в което ищецът е уточнил, че поради пропускане на преклузивния едномесечен срок за предяване на установителен иск по чл. 422 ГПК, предявява вземането си по общия исков ред и излага петитум ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 7 739, 90 лв. , съставляваща стойността на предоставените й ВиК услуги по ф- ра № **********/ 31. 08. 2017 г., от които 7625, 52 лв. главница и 114, 38 лв. лихва за периода 30. 09. 2017 г. до 23. 11. 17 г. става ясно, че вида на търсената от ищеца защита е осъдителен иск, предявен по общия исков ред. Правната квалификация на иска се определя от съда въз основа на твърдяните от ищеца правопораждащи факти. С оглед на изложеното, обжалваното определение, с което е прието, че предявеният от ищеца иск е установителен и на това основание е недопустим е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Определение № 4727 от 07. 11. 2018 г. по гр. д. № 800/ 18 г. по описа на Разградския районен съд и ВРЪЩА делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.