О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

26. ІІ .2019

Разград

Номер Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен

26.ІІ.

2019

съд

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В закрито заседание в състав:

Председател

2019

търговско

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

1

дело номер по описа на РОС за година

съобрази следното:

Производство по реда на чл.377 във вр. с чл.130 и 129, ал.3 ГПК.

Делото е обраувано по молба на Община Кубрат, сезираща съда с предявен по реда на чл.124ГПК във вр. с чл.26,ал.2, предл.ІІ ЗЗД иск срещу „ЕКО 2015“ЕООД,ЕИК203644689 и „ЕКО 2017“ЕООД,ЕИК204651918 за прогласяване нищожност на арбитражна клауза, обективирана в чл.10, ал.2 от Договор №150/27.VІІІ.2015г. като сключена при липса на съгласие.

Съдът констатира, че исковата молба е нередовна и предостави на ищеца срок за отстраняване нередовността с прилагане на документ, доказващ внесена по с/ка на РОС държавна такса в размер на 80,00лв. Съобщението е връчено на страната на 14.ІІ.2019г. , която до момента няма данни да е предприела действия по отстраняване на констатираната от съда нередовност. Така изложеното сочи на визираните в чл.129, ал.3 ГПК предпоставки за прекратяване на производството по тд №1/2019 по опис на РОС.

На следващо място съдът намира, че са налице предпоставки за прекратяване на производството и на по силното по см. на чл.130ГПК основание, поради недопустимост на сезиращия го по реда на чл.124ГПК във вр. с чл.26,ал.2, предл.ІІ ЗЗД иск за прогласяване нищожност на арбитражна клауза, обективирана в чл.10, ал.2 от Договор №150/27.VІІІ.2015г. като сключена при липса на съгласие.

Съгласно общото правило на чл. 124 ГПК, съществуването на обоснован от ищеца правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск за обявяване нищожност на договор или на отделни негови клаузи. Тази предпоставка подлежи на изследване и при предявен установителен иск за нищожност на арбитражно споразумение.

Правен интерес от предявяване на иск за нищожност на включена в договор арбитражна клауза би бил налице, ако същият е съединен и произнасянето по него е преюдициално за разглеждането и решаването на спора по иска, основан на материалното правоотношение.

В конкретния случай, това не е така.

От приложените към исковата молба доказателства се следва за безспорно, че между „Еко 2015“ЕООД и Община Кубрат, като страни по Договор за услуга №150/27.VІІІ.2015г., включващ в съдържание изрична арбитражна клауза, по спор за произтичащите от договора материални права са водени производства по арбитражни дела №264/2016 и №1/2017 по опис на Арбитражен съд при СППМ. Цитираните арбитражни производства са приключили с неподлежащи на обжалване и влезли в сила на 30.Х.2017 решения, по силата на които, в качеството си на възложител Община Кубрат е осъдена да заплати на изпълнителя „ЕКО 2015“ЕООД дължимите по договора възнаграждения. Въз основа решенията, на осн.чл.404 ГПК са издадени изпълнителни листи и срещу Община Кубрат са били образувани изпълнителни производства.

При служебно извършена от съда проверка се установи, че подлежащите на изпълнение арбитражни решения са били атакувани от Община Кубрат по реда на чл.47ЗМТА за прогласяване нищожността им от компетентния в това производство ВКС. Съответно, образуваното по опис на ВКС производство по тд 845/2018г. е било прекратено с вл.в сила определение поради подаване на молбата извън предвидения за това тримесечен преклузивен срок, а тд №969/2018 е било прекратено поради неотстранена, в предоставен за това срок, нередовност на искова молба.

По правната си същност, арбитражната клауза е с характеристика на процесуален договор. В аспекта, на установеното между страните облигационно отношение, арбитражната клауза може да бъде предмет на защита пред държавен съд, но само при наличие на интерес, който е поставен в зависимост от това, дали между страните по договора е налице или не висящ спор по материалното правоотношение. Като, съгласно предвиденото в чл. 8, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 ЗМТА произнасянето по действителността, съответно недействителността на сключено арбитражно споразумение по чл. 7, ал. 1 ЗМТА, е в компетентността на съда (държавен или арбитражен), сезиран с материалноправен спор между страните по арбитражното споразумение.

Въз основа на докладваните по горе и изходящи от ищеца писмени доказателства, се следва за безспорно установено на този етап от производството, че съществуващият между него и ответниците материално правен спор е разрешен от арбитражния съд. Т.е., на първо място нямаме висящ между тях спор за материално право. На следващо място, с постановените в арбитражните производства решения, сезирания с материалния спор арбитражен съд, съответо на вменената му по см. на чл.19, ал.1 и ал.2 ЗМТА се е произнесъл изрично относно компетентността си и по валидността на арбитражната клауза, обективирана в чл.10 от сключения между страните договор за услуга №150/27.VІІІ.2015г.

Отделно от това, от изложеното в мотиви към арбитражните решения се установява, че в хода на арбитражното производство, в качеството си на ответник Община Кубрат не само не е въвела спор относно компетентността на сезирания с материалния спор арбитражен съд, но в предоставеният й срок за отговор, позовавайки се изрично на предвидената в чл.10 от Договора арбитражна клауза, е потвърдила, както съгласието си за договарянето й, така и компетентността на арбитражния съд. Самостоятелността на арбитражната клауза като процесуален договор по отношение на търговската сделка е относителна, а не абсолютна. Презумпцията по чл. 301 ТЗ за действителност на търговската сделка се отнася и до арбитражната клауза, включена в нея.

Т.е., относимо към дата на предявяване на настоящия иск, възможността за оспорване валидността на арбитражната клауза се явява преклудирана поради изтичане на предвидените за това в чл.20 ЗМТА срокове и от силата на пресъдено нещо.

В обобщение, водим от изложеното, РОС намира, че като лишен от правен интерес, предявеният на осн. чл.124ГПК във вр. с чл.26,ал.2, предл.ІІ ЗЗД иск за прогласяване нищожност на арбитражна клауза, обективирана в чл.10, ал.2 от сключения между Община Кубрат и „ЕКО 2015“ЕООД Договор за услуга №150/27.VІІІ.2015г. е недопустим.

По така изложените мотиви и на осн.чл.130 ГПК, РОС

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по тд №1/2019 по опис на РОС поради недопустимост на иска, предявен на осн. чл.124ГПК във вр. с чл.26,ал.2, предл.ІІ ЗЗД от Община Кубрат срещу „ЕКО 2015“ЕООД,ЕИК203644689 и „ЕКО 2017“ЕООД,ЕИК204651918 за прогласяване нищожност на арбитражна клауза, обективирана в чл.10, ал.2 от Договор №150/27.VІІІ.2015г. като сключена при липса на съгласие и

ВРЪЩА исковата молба.

Определението може да се обжалва с ч.ж. пред ВнАС в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

Съдия: