Р Е Ш Е Н И Е

№…………./гр. Варна, 18.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

При участието на секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№637/2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, със седалище гр.София срещу решение № 14/15.06.2018г., постановено по т.д. № 147/2017г. по описа на ОС – Разград, в частта с което съдът на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ е осъдил „ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати на З.И. ***, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, следствие от претърпяно на 12.02.2017 г. ПТП, причинено от Д.И.Л., за разликата над 10 000 лева до присъдените 25 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 12. 02. 2017 г. до окончателно изплащане на сумата.

Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че присъденото обезщетение е прекомерно и не отговаря на действителния обем претърпени болки и страдания. Счита, че постановеният съдебен акт в обжалваната част не отговаря на установената съдебна практика, по отношение определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Наред с това излага, че лихва се дължи не от датата на настъпване на произшествието, а от датата на предявяване на застрахователната претенция, съобразно разпоредбата на чл.429, ал.3 от КЗ.

Насрещната страна З.И. ***, не е подала отговор на жалбата.

В останалата част, решението не е обжалвано и е влязло в сила. Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Следователно – процесните претенции са доказани по основание.

Въззивните възражения са сведени единствено до неправилността на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД. Поддържа се неправилно определяне на дължимото обезщетение, посредством прекомерното му увеличаване в нарушение на принципа за справедливост.

В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. и експертно заключение се установява, че въззиваемят З.И.З., в резултат на произшествието е получил счупване на 2-ра, 3-та и 4-та дланни кости на лява ръка, проведено е оперативно лечение, като под обща анестезия е извършено открито наместване с вътрешна фиксация и е извършена гипсова имобилизация за срок от 30 дни. Въпреки прогнозираните около два месеца за възстановяване, при извършения прегед на 18.04.2018 г., т.е. година и два месеца след произшествието е установена видима асиметрия във външната геометрия на двете ръце, дефицит в юмручния захват на пострадалата ръка, тръпнене и намаления усет, болка при промяна на времето. Нарушена е фината моторика, захватът на ръката не е пълноценен и не е възстановена напълно хватателната функция на ръката, като според вещото лице, дефектът е от такъв вид, че няма да претърпи пълно възстановяване и дефицита на функцията на лявата ръка ще бъде за цял живот.

От показанията на свидетелите Радостин Киров и Пламена Й., които съдът цени като непосредствени и кореспондиращи с останалите доказателства се установява, че въззиваемият се е променил чувстеително след произшествието, станал е изключително раздразнителен, като основна причина за това е, че не можел да си служи пълноценно с ръката и да упражнява дотогавашната си професия – сервитьор. Притеснявал се е изключително, че може да остане без работа и да не може да помага финансово и физически, при отглеждане на двете си деца. Непосредствено след произшествието и в периода на гипсовата имобилизация е изпитвал силни болки и приемал болкоуспокояващи лекарства, като болките продължавали и към настоящия момент, особено в по-студено време.

Гореизложеното, дава основание на съда изцяло да сподели извода на ОС – Разград, за определянето на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в размер на 25 000 лева.

Тази сума е напълно съобразена с интензитета, продължителността и характера на претърпените болки и страдания. Същевременно обаче, справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД е морално-етична категория, която не е абстрактно понятие и следва при всяко положение да бъде съобразена с икономическия растеж, настоящ стандарт и средностатистическите показатели за доход и покупателни способности към датата на деликта. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за тяхното периодично осъвременяване - § 4, ал. 3 и 4 от ДР на КЗ. Задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния договор.

В този смисъл е и даденото разрешение в постановените по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС и съставляващи поради това задължителната по смисъла на ТР 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС практика - Решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., и Решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., Решение 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о, Р. № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. II т. о. и редица други. Наред с това, следва да се съобрази, че болките и страданията, във физически, психологичен и емоционален план, не се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление болки и страдания, а продължават и след това, като нанесените травми не са отшумели. Преценката за размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД се извършва за всеки конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение, като в случая, определеното от РОС обезщетение отговаря в максимална степен на гореопределените критерии, поради което съдът намира за неоснователни доводите на въззивника за необходимост от автоматични аналогии с присъдени обезщетения по други казуси.

С оглед на изложеното, съдът приема разглежданата претенция за основателна до размера, уважен от РОС, поради което съдебният акт следва да бъде потвърден изцяло в тази част.

По претенцията за присъждане на законната лихва върху обезщетенията за неимуществени, съдът намира следното:

Задължението на застрахователя освен да обезщети вредите, но и мораторните лихви е подчинено на нормативното правило в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, изискващо застрахователят да отговоря и за дължимите от застрахования-делинквент законни мораторни лихви върху дължимото обезщетение, но само за тези, които са изтекли 1) след уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие или 2) след предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице по реда на чл. 380 КЗ, която от датите е най-ранна – арг. чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, във вр. с чл. 429, ал. 3, изр. второ КЗ.

В случая такава би следвало да бъде начислена, считано от 20.02.2017 година - датата на депозиране на заявление за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди до застрахователя, доколкото не е установено преди тази дата, застрахователят да е бил уведомн от застрахования за настъпилото застрахователно събитие.

С оглед на изложеното решението в частта, с която съдът е присъдил законна лихва върху главницата от 25 000 лева за периода от 12.02.2017 година до 19.02.2017 година, следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърли претенцията за присъждане на законна лихва върху размера на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение размер на 20 000 лева за периода 12.02.2017 г. – 19.02.2017 г.

С оглед изхода на спора и предвид своевременно направените искания за разноски, в полза на въззивното дружество, следва да се присъдят разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от жалбата, в размер на 120 лева, а полза на въззиваемия, следва да се присъдят разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата, в размер на 900 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 14/15.06.2018г., постановено по т.д. № 147/2017г. по описа на ОС – Разград, в частта с което съдът е присъдил законна лихва върху главницата от 25 000 лева, за периода от 12.02.2017 година до 19.02.2017 година, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ претенцията на З.И. ***“ АД, със седалище гр.София, за присъждане на законна лихва върху размера на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 25 000 лева, за периода от 12.02.2017 година до 19.02.2017 година.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 14/15.06.2018г., постановено по т.д. № 147/2017г. по описа на ОС – Разград, в частта с която съдът на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ е осъдил „ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати на З.И. ***, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, следствие от претърпяно на 12.02.2017 г. ПТП, причинено от Д.И.Л., в размер на 25 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявление за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди до застрахователя – 20.02.2017 г. до окончателно изплащане на сумата.

ОСЪЖДА З.И.З., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Бул инс ” АД, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, ЕИК 831830482, сумата от 120 (сто и двадесет) лева с ДДС, представляваща разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от жалбата, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

ОСЪЖДА ЗД „Бул инс ” АД, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, ЕИК 831830482 ДА ЗАПЛАТИ на З.И.З., с ЕГН ********** ***, сумата от 900 (деветстотин) лева, представляваща разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от жалбата, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: