Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2019г. гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
на единадесети декември Година 2018
в открито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.Братанова
ЧЛЕНОВЕ:М.Недева
Д.Маркова
при секретар : Е.Т.
като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 648 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е по реда на
чл.258 ГПК.
Образувано
е по подадена въззивна жалба от „Дженерали застраховане“ АД,
гр. София 1504, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, ЕИК 030269049 срещу решение №
16/13.07.2018г. на Разградския окръжен съд, постановено по т.д. № 151/17г., в
частта, с която дружеството е осъдено да заплати на К.С.Б. ***, ЕГН **********
сумата 3 713, 78 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за медицински разходи, произтичащи
от претърпяна от ищцата злополука на 11.
09. 2017 г. в Балнеосанаториум „Стряма“ - Баня на основание Застрахователен
договор № 01400101400001/ 12. 09. 14 г. сключен от „Профилактика, рехабилитация
и отдих“ ЕАД гр. София със ЗАД „Виктория“, ведно със законната лихва върху
сумата 133, 78 лв., считано от 20. 12. 2017 г., както и със законната лихва
върху сумата 3 580 лв. , считано от 22. 06. 2018 г. до окончателното им изплащане. Изложени са
съображения, че в една част осъдителното решение е недопустимо, а в друга –
неправилно, поради необоснованост. Допуснатото от първоинстанционния съд
увеличение на първоначално заявената имуществена претенция е недопустимо според
въззивника, тъй като не се касае за увеличение на предявен иск в един висящ съдебен
процес по смисъла на чл.214 ал.1 ГПК, а за предявяване на две нови имуществени
претенции. Изцяло се поддържат и
възраженията по отношение на другите два разхода, възстановяването на
които се претендира с първоначалната искова молба. Иска се от съда да обезсили
първоинстанционното решение в частта, с която дружеството е осъдено да заплати
обезщетение за имуществени вреди за възстановяване на разходи за закупуване на
ендопротеза / 3 480лв/
и за заплащане на рехабилитации след ендопротезиране /
100лв/ и да отмени решението в частта, с която дружеството е осъдено да заплати
обезщетение за имуществени вреди в размер на 133,78лв., както и за отхвърли
изцяло претенцията на ищцата срещу него.
Въззиваемата
страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди решението в
обжалваните части.
Съдът, за
да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :
Предмет на
настоящото въззивно производство е предявеният от К.С.Б. с ЕГН ********** *** иск с правно
основание чл. 231, ал. 1 във вр. с чл.
230, ал. 1 от КЗ /отм./ във вр. с § 22 от ПЗР от КЗ срещу „Дженерали
застраховане“ АД, ЕИК 030269049, гр.София за заплащане на обезщетение за
причинени й имуществени вреди, в
следствие на претърпяна от нея на 11.09.2017г.
в Балнеохотел „Стряма“ – Баня, гр.Баня злополука, представляваща застрахователно
събитие, предмет на застрахователен договор № 01400101400001/ 12. 09. 14 г.
сключен от „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД гр. София със ЗАД
„Виктория“, чийто правоприемник се явява ответникът.
От събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че след настаняването си за
профилактика и рехабилитация в Балнеохотел „Стряма“ –
Баня, находящ се в гр. Баня, на 11. 09. 17 г. ищцата
паднала в стая № 207, ет. 2 на хотела, в резултат на което счупила външен
/латерален/ малеолус на десен крак, с последвала
имобилизация за 2 месеца. Проведеното лечение е установено с
представени по делото писмени доказателства, свидетелски показания, заключение
на СМЕ и ф-ра № 361/ 14. 09. 2017 г. за
закупени подмишечни патерици 2 бр. на обща стойност 40 лв.
, ф-ра № 4045402207/ 29. 09. 17 г. и касов бон за закупен
медикамент Хелти реновакс еферв на стойност 25, 98 лв.,
касов бон за закупени медикаменти на 13. 09. 17 г. на стойност 40, 35 лв.,
касов бон за закупени медикаменти от 16. 10. 17 г. на стойност 27, 45
лв. След предявяване на иска на ищцата е извършена смяна на тазобедрена става ,
за което е представена и фактура №
2000167544/ 30.01. 2018 г. на стойност 3 480 лв. с посочено
основание за плащане „Доплащане за двуполюсна
тазобедрена ендопротеза с керамична глава“, както и ф- ра №
2000168074/ 05. 02. 2018 г. на стойност 100 лв. за рехабилитация
след тазобедрено ендопротезиране. Във връзка с този новонастъпил факт по
искане на ищцата е допуснато увеличение на претенцията й за имуществени
вреди от 133, 78 лв. на 3713, 78 лв. във
връзка с новопредставените доказателства.
Въз основа на
постъпилото искане за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди от
злополуката при
застрахователя е образувана преписка № 210279549. Приложени са
4 бр. болнични листи за временна неработоспособност времето от 12. 09. 17 г. до 14. 12.
17 г. с поставена диагноза „Счупване на външен /латерален/ малеолус“,
издадени от „Медицински център – д-р Велкови“ ООД. Застрахователят е изплатил
обезщетение в размер на 243,82лв.
Няма спор и по
това, че претърпяната злополука е покрит застрахователен риск от застраховка
„Злополука” и „Заболяване” по смисъла на т.1 и т.2 от Раздел ІІ от Приложение №
1 към КЗ и следва да бъде обезщетена по
силата на Застрахователен договор № 01400101400001/ 12. 09. 14 г. сключен
между „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД гр. София и ЗАД „Виктория“,
чийто правоприемник се явява ответното дружество. Неразделна част от договора
са Общи положения към него, както и
Общи условия на застраховки „Злополука и заболяване“ на ЗАД „Виктория.
Получените от
ищцата травматични увреждания са били предмет на изследване по приетата пред
първата инстанция СМЕ. Според заключението на експерта ищцата е получила
счупване на външния глезен на десния крак; оток и кръвонасядане в
дясната глезенна област; ограничени и болезнени движения на десния
долен крайник; спонтанна и палпаторна болезненост в областта на
външния глезен – л.69. Счупването обуславя трайно затруднение в движението на
десния долен крайник за срок повече от един месец. За един неопределен
период от време, без експертът да изключва възможността това да продължи до
края на живота й, ищцата ще изпитва болка при физическо натоварване и промяна
на времето, оток и ограничаване на движението в ставата, както и необходимост
от прием на болкоуспокояващи, физиотерапевтично и балнеолечение. Получената
травма и продължителното обездвижване е свързано с болка и затрудняване в
движението на дясната тазобедрена става, довело до необходимостта
от ендопротезиране. Според в.лице налице е причинно-следствена връзка
между счупването на глезена и смяната на тазобедрена става.
Със свидетелски
показания са установени и преживяванията на ищцата непосредствено след
злополуката, по време на лечението и след това, затрудненията й при
самообслужването си и в ежедневния живот.
Горната
фактическа установеност налага извода за наличието на хипотезата на чл.238 от
КЗ /отм./, приложим към процесния случай по силата на пар.22 от ПЗР на КЗ,
съгласно която при настъпване на застрахователно събитие или на определени в
договора условия застрахователят е длъжен да плати застрахователна сума или
част от нея, определена в
застрахователния
договор. Ответникът не оспорва правото
на ищцата да получи полагащото й се по договора застрахователно обезщетение, но
счита, че с оглед извършеното от него плащане по-висок размер от това не може
да се търси.
С исковата молба
е предявена имуществена претенция в размер на 133,78лв, представляваща сбор от
: 40лв за закупени подмишечни
патерици 2 бр. по ф-ра № 361/ 14. 09. 2017 г.; 27,45лв за закупени медикаменти съгласно касов бон от 16.10.17г.; 25,98лв за закупен медикамент Хелти
реновакс еферв по ф-ра № 4045402207/ 29. 09. 17 г. и касов бон, както и 40,35лв за закупени медикаменти на 13.
09. 17 г. съгласно приложен касов бон. За посочените разходи ищцата твърди, а
съдът е приел, че застрахователят е отказал да я обезщети, тъй като е счел, че не
представляват медицински разходи - патериците
са помощни средства, а реноваксът е хранителна добавка. Следователно и двата
разхода не са покрити от застраховката.
Безспорно
установено е още, че преди предявяване на иска застрахователят е изплатил на
пострадалата застрахователно обезщетение
от 243,82лв включващо според обясненията, дадени в отговора на исковата молба :
- 176,02лв
/90 евро/ обезщетение за 6 седмици
временна нетрудоспособност вследствие на злополука по Раздел І, т.6 от Общите
положения към застрахователния договор
за периода на отпуск по болест – 12.09.2017г. – 14.12.2017г., както и
- 67,80лв
възстановени разходи по втория реализиран застрахователен риск – медицински
разноски вследствие на злополуката, въз основа на представена от ищцата
рецептурна бланка и две фактури на стойност 40,35лв и 27,45лв. – л.16.
Видно е,
че сумите за закупуване на медикаменти на 13.09.17г. в размер на 40,35лв и на 16.10.17г. в размер на 27,45лв, или общо – 67,80лв вече
са били възстановени на ищцата, поради което претенцията за заплащането им,
инкорпорирана в исковата молба се явява неоснователна.
Според
застрахователя разходите за патерици и хранителна добавка не са „медицински разноски” съгласно т.2 от
Общите положения /”реално извършени медицински разходи вследствие злополука за
медицински и терапевтични средства, преглед, изследвания, хирургическа
интервенция”/, нито пък „медицински разходи” по смисъла на т.52.9 от Общите
условия /”разходи за прегледи, изследвания, медикаментозно лечение, медицинско
транспортиране или репатриране”/ и следователно не подлежат на възстановяване.
В същност и в
т.52.9 от Общите условия, и в р.І, т.2 от Общите положения се съдържа дефиниция
на понятието „медицински
разходи” по
смисъла на застрахователния договор. А в
р.ІІІ, т.4.2 от самия договор медицинските разноски в следствие на злополука са
изрично посочени като покрит застрахователен риск. Настоящият състав намира, че
и патериците, и хранителната добавка съставляват терапевтични средства, чиято
единствена цел е възстановяване на здравето на пострадалото при злополуката
лице. Тяхната терапевтична стойност във възстановителния процес не се и отрича
от застрахователя. Ето защо съдът заключава, че и двата вида разходи - за
патерици и за хранителната добавка
Хелти реновакс еферв се субсумират под понятието
„разходи за терапевтични средства” по смисъла на р.І, т.2 от Общите положения и
представляват част от покрития застрахователен риск по процесната полица. В
тази й част въззивната жалба е неоснователна.
По отношение на
сумата от 3 480лв за закупуване на
ендопротеза и сумата от
100лв за рехабилитация след
ендопротезиране основното оплакване е за недопустимост на претенцията, предвид
на това, че същата е заявена като увеличение на иска за имуществени вреди във
висящия съдебен процес по смисъла на чл.214 ал.1 ГПК, а в същност представлява
предявяване на две нови имуществени претенции, със самостоятелно основание и
размер. Въззивникът се позовава на
трайна и задължителна съдебна практика -
реш. 83/11.04.2018г. по т.д. №
1667/17г., ІV г.о.
Действително в
посоченото решение е възприето разбирането, че законът допуска само в два
случая исковата претенция да се увеличава по размер от ищеца за период след
предявяване на иска – при обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 вр.чл.225 ал.1 КТ и
чл.214 ал.2 от ГПК, като по аргумент от противното във всички останали случаи
увеличаването на размера на исковата претенция за обезщетение, съчетано с
добавянето на нов процесен период на обезщетението / независимо дали той е
изтекъл преди или след завеждането на исковата молба/, съставлява едновременно
изменение както на основанието, така и на размера на иска, което е недопустимо
съгласно чл.214 ал.1 ГПК.
В същото време
обаче когато се претендира обезщетение за влошено здравословно състояние в
резултат на непозволено увреждане или злополука, т.нар. ексцес, настъпило
в периода след подаване на исковата
молба, съдебната практика приема друго разрешение. Според него при ексцес от непозволено
увреждане за пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от
първоначално предявеното, което произтича от новото състояние на пострадалия,
свързано с появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите
страдания (решение № 196 по
гр.д. № 1724/2009 г., IV
г.о., решение № 553 по гр.д. № 196/2012
г., IV г.о., ВКС, определение № 171/11.04.2018г. по гр.д. № 1119/18г., ІV
г.о.). Това схващане се основава на различията в правопораждащия
фактически състав между първоначалния деликт и произтеклите от него
непосредствени вреди и настъпващите по-късно увреждания у пострадалия като
ексцес на този деликт. Посоченото води до извод, че при наличие на твърдения за
ексцес, ищецът увеличава не само размера на претенцията си, но по необходимост
разширява и нейния предмет с нови факти, които не са релевантни спрямо първоначалния
размер на вредата, а на последващия претендиран по-голям размер. По този начин
ищецът освен размера, изменя и основанието на иска, което той може да стори
най-късно до първото заседание по делото съгласно чл.214 ГПК.
Това разрешение
съдът намира, че по аналогия следва да намери приложение и в настоящия случай.
Новата претенция е предявена под формата на увеличение на иска до първото по
делото заседание, поради което е спазен законоустановения срок за извършването
на това процесуално действие. В този смисъл оплакването в жалбата за
процесуална недопустимост на решението е неоснователно.
Ето защо жалбата
се явява неоснователна в тази й част.
С оглед на
горното обжалваното решение следва да бъде отменено, в частта, с която
„Дженерали застраховане” АД е осъдено да заплати на ищцата сумата от 67,80лв,
представляваща сбор от 40,35лв и 27,45лв/ медицински разходи и предявеният в
тази си част иск бъде отхвърлен като неоснователен. В останалата си част
решението се потвърждава като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на
спора пред настоящата инстанция на страните се присъждат разноски, както следва
: Ищцата е направила разноски за двете инстанции в общ размер от 1 200лв. На процесуалния й представител
за двете инстанции се дължат 1 391,41лв. Съобразно уважената част на иска
й се следват 152,37лв. Ответникът е направил разноски за двете инстанции в общ
размер от 474,27лв / 74,27лв държавна такса
за въззивно обжалване и по 200лв ю.к.възнаграждение за двете инстанции/.
Съобразно отхвърлената част на иска му се следват 414,05лв. Изчислени по
компенсация на ответника се дължат 261,68лв. На процесуалния представител на
ищцата се дължат 176,68лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 16/13.07.2018г. на Разградския
окръжен съд, постановено по т.д. № 151/17г. в частта, с която „Дженерали
застраховане“ АД гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, ЕИК
030269049 е осъдено да заплати на К.С.Б. с ЕГН ********** ***,80лв, представляваща
застрахователно обезщетение за медицински разходи, произтичащи от претърпяна от
ищцата злополука на 11. 09. 2017 г. в Балнеосанаториум „Стряма“
- Баня на основание Застрахователен договор № 01400101400001/ 12. 09.
14 г. сключен от „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД гр. София със ЗАД
„Виктория“, ведно със законната лихва върху тази сумата, считано от 20.
12. 2017 г.; в частта, с която К.С.Б. с ЕГН ********** *** е осъдена да
заплати на „Дженерали застраховане“ АД гр. София, бул. „Княз Александър
Дондуков“ № 68, ЕИК 030269049 разноски по делото за горницата над 261,68лв
до присъдените 1 211, 44лв.; в частта, с която „Дженерали застраховане“ АД гр. София, бул.
„Княз Александър Дондуков“ № 68, ЕИК 030269049 е осъдено да заплати на К.С.Б.
с ЕГН ********** *** сумата от 167, 88лева, представляваща разноски по
делото, както и в частта, с която
„Дженерали застраховане“ АД гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ №
68, ЕИК 030269049 е осъдено да заплати на адвокат Емилия Събева
от Адвокатска колегия Разград адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв. за горницата над 176,68лв до присъдените 179,96лв., като вместо
него
П О С Т А Н О В Я
В А :
ОТХВЪРЛЯ иска на К.С.Б.
с ЕГН ********** *** срещу „Дженерали застраховане“ АД гр. София, бул. „Княз
Александър Дондуков“ № 68, ЕИК 030269049 за заплащане на сумата от
67,80лв, представляваща застрахователно обезщетение за медицински разходи,
произтичащи от претърпяна от ищцата злополука на 11. 09. 2017
г. в Балнеосанаториум „Стряма“ - Баня на основание Застрахователен
договор № 01400101400001/ 12. 09. 14 г. сключен от „Профилактика,
рехабилитация и отдих“ ЕАД гр. София със ЗАД „Виктория“, ведно със законната
лихва върху тази сумата, считано от 20. 12. 2017 г., като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана част.
В необжалваната
част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва пред ВКС
на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: